Животът, Вселената и всичко останало

Глава XXIV

Погрешно е да се смята, че главните проблеми могат да се решат с картофи.

Например, имало едно време една безумно агресивна раса от същества, наричани Силастичните Оръжидемони от Стритеракс. Всъщност това било името на племето им. Името на войската им било много ужасно. За щастие те живели в далечните времена, за които досега не е ставало дума — преди двадесет трилиона години — когато Галактиката била млада и свежа и всяка идея, за която си струвало да се биеш, била нова.

А Силастичните Оръжидемони от Стритеракс ги бивало най-вече да се бият и тъй като ги бивало, те го правели усърдно. Биели се с враговете си (т.е. с всички останали), биели се и помежду си. Планетата им била пълна развалина. Повърхността била пълна с изоставени градове, заобиколени от изоставени бойни машини, заобиколени от своя страна от дълбоки бункери, в които Силастичните Оръжидемони живеели и се карали помежду си.

Най-добрият начин да си навлечеш боя с някой Силастичен Оръжидемон бил просто да се родиш. Те мразели това и побеснявали. А когато някой Силастичен Оръжидемон побеснявал, обикновено някой си пател. Човек би помислил това за изтощителен начин на живот, но те изглежда имали ужасно много енергия.

Най-добрият начин да се справиш с някой Силастичен Оръжидемон, бил да го оставиш сам в някоя стая, защото така, рано или късно, той започвал да се бие сам със себе си.

Накрая станало ясно, че това положение на нещата трябва да се оправи и бил издаден закон, който постановявал, че всеки, който носи оръжие като част от работния инструментариум на обичайните Силастични професии (полицаи, охрана, начални учители и т.н.) трябва да изкарва ежедневно поне четиридесет и пет минути като налага един сак с картофи, за да се избие по този начин неговата или нейната излишна агресивност.

Известно време законът действал успешно, докато после някой се сетил, че далеч по-ефикасно и по-спестяващо време би било, ако по картофите просто се стреля.

Това довело до нова вълна ентусиазирана стрелба по най-разнообразни предмети и със седмици всички нетърпеливо очаквали тръпнейки първата голяма война.

Друго постижение на Силастичните Оръжидемони от Стритеракс е, че те са първата раса, успяла някога да шокира компютър.

Това бил гигантски, роден в космоса компютър, наречен Хактар, който и до днес е известен като един от най-мощните компютри, правени някога. Бил първият, направен по подобие на естествения мозък, в смисъл, че всяка клетка от паметта носела характеристиките му като цяло, което позволявало той да мисли по-гъвкаво и изобретателно. Освен това той бил шокиран вид.

Силастичните Оръжидемони от Стритеракс били въвлечени в една от обичайните си войни с Енергичните Гарфайтери от Стъг и не се забавлявали толкова, колкото обикновено, защото се налагало дълго да бродят из Радиационните Блата на Квулзенда и през Огнените Планини на Фразфрага, а в нито един от тези терени те не се чувствали удобно.

И така, когато Удушващите Стилетани от Джаджазикстак се включили в битката и принудили Оръжидемоните да се бият на още един фронт в Гама Пещерите на Карфакс и в Ледените Потоци на Варленгоотен, Оръжидемоните решили, че това им е предостатъчно и наредили на Хактар да им проектира Окончателното Оръжие.

— Какво искате да кажете — попитал Хактар — с това Окончателно?

На което Силастичните Оръжидемони от Стритеракс отвърнали — Прочети си в скапания речник! — и се хвърлили отново в битката.

Така, Хактар проектирал едно Окончателно Оръжие.

То било една много, много малка бомба, която представлявала съединител в хиперпространството и при активирането си съединявала едновременно вътрешността на всяко голямо слънце с вътрешността на всяко друго голямо слънце и така превръщала цялата Вселена в една гигантска хиперпространствена свръхнова.

Когато Силастичните Оръжидемони се опитали да използват Оръжието, за да взривят полевия склад с мунициите на Удушващите Силетани в една от Гама Пещерите, те били твърде изненадани, че то не подействало. Казали това на компютъра.

Хактар бил шокиран.

Той се опитал да им обясни, че бил мислил по въпроса за Окончателното Оръжие и бил стигнал до извода, че нямало как да се скрият последиците, ако бомбата не се задейства. Тези последици не можело да бъдат по-лоши от известните последици от задействането й. Затова той си бил позволил да включи малък дефект в проекта на бомбата и се надявал, че всеки, когото това засяга, при едно по-трезво обмисляне, би почувствал, че…

Силастичните Оръжидемони не се съгласили и разпрашили компютъра.

По-късно те си помислили по-хубаво и унищожили и развалената бомба.

После, след като се поспрели за малко, само за да размажат Енергичните Гарфайтери от Стъг и Удушващите Силетани от Джаджазикстак, те продължили да търсят изцяло нов начин за самовзривяване, което било голямо облекчение за всички останали в Галактиката, особено за Гарфайтерите, и Силетаните, и картофите.

Трилиън изгледа всичко това, както и историята на Криккит. Тя се появи замислена от Стаята за Информационните Илюзии, тъкмо навреме, за да открие, че са пристигнали твърде късно.