Големият лош вълк

Десета глава

Качиха се във файтона, който с всяка изминала минута се движеше все по-бързо. Кочияшът Уили подкарваше конете, без да продума. Улф също мълчеше. Нямаше обяснение защо внезапно бе променил плановете си, а Моли се боеше да го попита. Боеше се, че обяснението ще развали доброто й настроение.

Пристигнаха точно навреме, за да хванат влака за Бостън. След като потеглиха, Улф се отпусна и се успокои. Моли бе сигурна, че ако Улф бе изпуснал влака поради това, че бе променил решението си и я бе взел със себе си, щеше да хвърли вината върху нея. Това би било много несправедливо, но Моли бе благодарна, че нещата се бяха стекли по този начин.

Моли никога не бе излизала от Кингспорт и никога не бе стигала по-далеч от Ванора Пойнт, затова дълго и любопитно гледаше през прозореца и се любуваше на непознатите гледки, които се разкриваха пред погледа й. Унесена от равномерното тракане на колелата, най-накрая заспа, облегнала глава на рамото на Улф.

В Бостън се прехвърлиха на парахода, който щеше да ги отведе в Ню Йорк, а Улф отнесе трите им чанти в малката, но луксозна каюта, която беше наел. Би било глупаво да остави Улф да разбере колко се вълнуваше. Може и да бе глупаво, но Моли просто не можеше да удържи чувствата си.

— О! — възкликна внезапно тя.

— Какво има? — попита нетърпеливо Улф.

Двамата едва ли бяха разменили и десет думи за целия ден.

— Просто се питах — продължи колебливо Моли, — дали ще се разболея от морска болест. Никога преди не съм пътувала с кораб.

Улф я погледна невярващо. Дали си мислеше, че го лъже?

— Никога ли? Но ти живееш до океана, Червенокоске.

— Да, но не и в океана — отвърна тя, като му се усмихна. — Никога не съм ходила на друго място, освен в Кингспорт, затова не съм имала възможност да разбера дали страдам от морска болест. Миналата година приятелката ми Хана пътува до Чарлстън, за да посети свои роднини. Тя ми каза, че се е чувствала ужасно зле през цялото време. Съвсем сериозно си мислела, че ще умре.

Улф скръсти ръце на гърдите си, по устните му се плъзна едва доловима усмивка.

— Не е смешно — заяви възмутено Моли.

Каютата беше удобна, но твърде малка. Само с две крачки Улф се оказа до нея, усмивката му стана по-широка, а в очите му блестяха весели искрици.

— Няма да се разболееш от морска болест — отвърна той, като я взе в прегръдките си.

— Как можеш да бъдеш толкова сигурен?

— Няма да го позволя.

Думите му й доставиха истинско удоволствие, стоплиха душата й, Моли се усмихна и облена глава на гърдите му.

— Изобщо няма да имаш време да се разболееш — продължи той. — Преди още да разбереш, вече ще сме в Ню Йорк.

— Но ти каза, че ни предстои дванадесетчасово пътуване. През цялата нощ, Улф. Ами ако не мога да заспя? Ако се почувствам зле от клатенето на кораба? Ако…

Улф хвана леко брадичката й и я принуди да го погледне. Изглеждаше доволен и щастлив. Когато я погледнеше по този начин, сърцето й започваше да бие силно в гърдите й.

— Изобщо няма да усетим как ще пристигнем, Червенокоске. Повярвай ми.

Моли гледаше с възхита огромните сгради, които се откриваха пред погледа й, докато пътуваха с открития файтон, а Улф не можеше да свали поглед от нея.

Никога нямаше да разбере какво го бе накарало да се върне и да я вземе със себе си, когато твърдото му намерение бе да я остави във Ванора Пойнт. Как бе успяла да го накара да промени решението си? Дали с молбата си да я целуне за сбогом, толкова неочаквана и искрена? Дали самата целувка бе причината? Господи, изобщо не можеше да й се насити. А може би точно думите й, които бе казала на сбогуване, го бяха подтикнали да се върне назад: „Пази се. И не забравяй, че имаш нужда от повече храна и сън.“ Като че ли той наистина я интересуваше и бе загрижена за него.

Накрая Улф прие факта, че е завладян от същата лудост, която го бе накарала да се ожени за нея, но този път прие истината с усмивка. Беше много по-лесно да разруши стените около себе си и да престане да се мръщи постоянно на жена си.

Тази лудост, която го бе подтикнала към такива крайности, се подсилваше от факта, че две нощи във Ванора Пойнт не бяха достатъчни, за да задоволи той глада, който изпитваше към нея. Улф добре знаеше, че страстта щеше да умре. Винаги ставаше така. Докато страстта гореше между тях, той имаше намерение да й се наслаждава напълно, както бе направил през изминалата нощ, на борда на парахода, който ги откара от Бостън в Ню Йорк.

Улф недоумяваше как може да желае Моли толкова много, че дори когато я погледнеше, желанието го изгаряше до болка. Възбуждаше се само от една нейна усмивка, а едва забележимите следи по шията й, където я бе целувал, го караха направо да губи разсъдъка си.

Моли поглъщаше жадно гледките, които й предоставяше големият град. След като слязоха от кораба, едва бе погледнала Улф, омаяна и очарована.

Когато спряха пред „Уолдорф“ и се появиха две момчета да вземат чантите им, Моли отбори още по-широко очи, което Улф смяташе за невъзможно.

— Къде сме? — попита тя, когато той слезе от файтона и й подаде ръка.

— У дома — промърмори Улф.

— Ти живееш тук? — Тя го погледна така, сякаш той бе изгубил ума си.

— Невинаги отсядам тук, но не смятам, че ще си добре дошла в моя клуб, където държа една стая. Там се събираме само мъже.

— Но това е ужасно скъпо — прошепна Моли, докато той я водеше през главния вход към разкошно мебелираното фоайе.

Улф бързо нае един апартамент, а пиколо в униформа с големи блестящи медни копчета ги отведе към асансьора. Вътре Моли сграбчи уплашена ръката на Улф, все едно животът й висеше на косъм.

— Улф? — прошепна тя, но въпреки това в малката кабинка думите й проехтяха достатъчно ясно. — На кой етаж е апартаментът ни?

— На третия.

— А тук има ли стълби?

— Разбира се.

Тя изглежда се успокои, но не пусна ръкава на сакото му.

— Добре — въздъхна тя.

Момчето ги отведе в апартамента им, чак тогава Моли пусна ръкава на Улф. Апартаментът бе просторен и удобен, тук щяха да се чувстват удобно, докато дойдеше време Моли да се върне във Ванора Пойнт. Желанието, неконтролируемата му страст към нея щеше да отслабне с течение на времето.

Чантите им бяха оставени в спалнята, голяма, луксозна стая, с огромно легло, рамките, на което бяха красиво инкрустирани; до леглото имаше канапе от тъмен махагон. Момчето кимна бързо към отворената врата, но Улф го спря.

— Жена ми се нуждае от шивачка — каза той. — Някоя, която е добра и работи бързо. Можете ли да го уредите?

— Да, сър.

— Доведете я тук в четири следобед. Дотогава ще съм се върнал. — С тези думи Улф бръкна в джоба си и възнагради пиколото с щедър бакшиш.

— Къде отиваш? — попита тихо Моли.

— В моя офис — отвърна Улф, като извади една банкнота.

— А аз какво да правя, докато те няма?

Улф вдигна поглед към нея и се замисли.

— Успя ли да дочетеш книгата си?

— Не, но не я нося с мен. Сам знаеш, че не ми даде много време да си приготвя багажа.

Улф се усмихна на пиколото и извади още една банкнота.

— Уреди да бъде доставен един екземпляр от „Малки жени“. — Усмивката му стана по-широка. — И тъй като вече те натоварих с доставката на книги, можеш да донесеш също „Фани Хил“ и „Невероятните приключения на доктор Джекил и мистър Хайд“. — Улф се усмихна на жена си, доловил по изражението на лицето й, че тя няма представа за какви книги става дума. — Можеш също да вземеш някое произведение на По, а ако попаднеш на Балзак в превод на английски, ще бъде наистина чудесно. — Улф подаде на момчето още банкноти. Пиколото енергично кимаше с глава, докато вземаше парите.

Моли изчака, докато момчето си отиде и вратата се затвори зад него.

— „Малки жени“ щеше да бъде напълно достатъчна — запротестира тя.

— Не, не мисля така. Червенокоске, скъпа, обучението ти вече започна.

— Моето обучение?

Улф погали с обратната страна на ръката си бузата й, после и меката й шия.

— Ти беше тази, която ме помоли да те науча да бъдеш истински съблазнителна, не помниш ли? Това бяха твои думи, Червенокоске.

— О!

— Няма по-добро място на света за тази цел от Ню Йорк.

— Затова ли се върна за мен?

Тя нямаше право да изглежда толкова невинна, чистите й сиви очи да гледат толкова открито, като на дете, а косата й толкова съблазнително да се спуска по раменете й.

Но Моли не беше дете.

— Да, затова — отвърна Улф с убедителен тон, въпреки че много добре осъзнаваше, че отговорът му е просто една лъжа.

Моли му обърна гръб и се отправи към спалнята, за да разопакова багажа им, но Улф обгърна талията й с ръка и я привлече към себе си.

— Улф! — запротестира тя тихо, тъй като той започна да милва гърдите й. През плата на роклята почувства как зърната й се втвърдиха. — Но сега е почти обед!

— Знам.

— Но… но… през деня…

— Замълчи, Моли.

Той я поведе леко към спалнята, като притискаше тялото й към своето, така че Моли не можеше да не разбере колко много я желае.

— Но…

Улф я обърна с лице към себе си, преди тя да успее да каже нещо и запечата устните й с груба целувка, на която тя отговори почти незабавно. Докато пристъпваха към спалнята, Улф откопча няколко копчета на сивата й рокля, така че Моли се оказа полусъблечена, когато паднаха на леглото, събаряйки чантите на пода.

— О, господи! — прошепна тя, останала без дъх, когато той отдели устните си от нейните, за да досъблече роклята й. — Не знаех, че един делови човек като теб може да действа с такава липса на благоприличие. — Моли се опита думите й да прозвучат сериозно, но не можа да се удържи и избухна в смях.

Улф съблече ризата си и се наведе над нея с най-лукавата си и прелъстителна усмивка.

— Дядо ми е бил пират.

Целуна я отново, задушавайки смеха й. Как се бе преобразил само! Усмихнат, чаровен, невероятен! Улф вкусваше сладкия аромат на устата й, докато веселието й се превърна в страст, равна на неговата.

Моли не можеше да си намери място. Отиде до прозореца и се загледа в шумните тълпи, файтони и пешеходци задръстваха улиците, всеки бързаше нанякъде.

Моли никога не бе виждала по-хубав файтон от този, който ги откара от пристанището до хотела, но под стаята й минаваха още такива и дори още по-хубави. Това беше съвсем друг свят, който по нищо не приличаше на живота в Кингспорт.

Този апартамент бе толкова елегантен, че по нищо не отстъпваше, на която и да е стая в къщата на Улф и бе много по-голям от малката къщичка, в която бе живяла с майка си. Апартаментът се състоеше от три стаи. Стаята, в която Моли се намираше в момента и която нетърпеливо кръстосваше напред-назад, бе всекидневна, в нея имаше бюро и стол с изправена облегалка, канапе, две кресла с плюшена тапицерия и малка масичка между тях. За разлика от стаите в къщата на Улф, тази стая бе, както и целият апартамент, декорирана в светли тонове — В златисто и бяло.

На едната стена висеше картина, която представляваше пейзаж, рисуван с маслени бои, а на другата, огледало с позлатена рамка. На дългата маса, която се намираше до канапето, бе сложена ваза със свежи цветя.

Спалнята бе не по-малко красива от всекидневната. Моли никога не бе виждала толкова майсторски изработено и украсено легло. До него имаше огромен гардероб, който би побрал всички дрехи, които Моли притежаваше. Тоалетната масичка с огледалото бе изработена от същото скъпо дърво като леглото и върху нея също бяха поставени свежи жълти и бели цветя.

Моли се страхуваше дори да докосне всичко това.

Банята бе подобна на онази във Ванора Пойнт.

След като разгледа стаите, без да докосне нищо, Моли се настани удобно на канапето и взе новия екземпляр на „Малки жени“. Същото момче, което им бе донесло багажа, след по-малко от половин час откакто Улф тръгна за офиса си, бе доставило всичко, което той бе поръчал.

Моли се опитваше да чете и да следва действието на книгата, но бе толкова възбудена, че не можеше да се съсредоточи. След известно време, след като разбра, че усилията й са безплодни, тя остави книгата и взе друга. Прелисти набързо страниците, любопитна да разбере какво четиво й бе избрал Улф.

„Фани Хил“ бе много различна от „Малки жени“, реши Моли. След това събу обувките си, подви крака под себе си и започна да чете от самото начало.

Проблемът, който бе възникнал в стоманолеярната, бе лесно разрешим. Трябваше да се смени една повредена част от скъпото оборудване. Това бе направено бързо. Хоръс, помощникът на Улф, бе свършил по-голямата част от работата по документацията. Нуждаеха се само от одобрението и от подписа на Улф.

Но управителят на дъскорезницата заплашваше да напусне, а при буря един от най-добрите му кораби бе съсипан. Това бяха много по-сериозни проблеми, за които Улф също трябваше да се погрижи. Направи изгодно предложение на управителя, което той не можеше да отхвърли и уреди да започнат веднага ремонтни работи по кораба. За щастие никой от екипажа не беше загинал, но на кораба имаше пробойни и счупени мачти. Докато корабът станеше готов да отпътува, екипажът също щеше да си възвърне силите и също щеше да е готов за плаване.

Хоръс донесе на Улф куп документи, които трябваше да подпише и без да каже и дума, ги остави пред него на бюрото.

Улф се замисли какво би правил без помощника си. Хоръс се справяше с всичко, имаше нюх за бизнеса и доколкото Улф знаеше, този човек не бе боледувал дори ден от живота си. Със сигурност не бе пропуснал нито един работен ден. След като подписа каквото бе нужно, Улф се обърна към помощника си.

— Ако имаш нужда от мен, отседнал съм в Уолдорф.

Улф не вдигаше поглед от документите.

— Имате проблеми в клуба ли, сър?

— Проблемът е там, че едва ли биха позволили на жена ми да остане там.

С тези думи Улф подписа последния документ и го подаде на Хоръс. Хоръс стискаше другите книжа в ръка, но не посегна към последния документ. Обикновено безстрастното му лице бе застинало в израз на най-голяма изненада.

— Поздравления, сър. — Тонът му бе обикновен, но докато лицето му постепенно възвръщаше нормалния си цвят, очите му все още оставаха широко отворени от изненада. — Нямах представа, че сте възнамерявали да се ожените.

— Нито пък аз — отвърна Улф, усмихвайки се, като отново подаде документа на Хоръс.

— Познавам ли я, сър?

Улф поклати глава в знак на отрицание, като изобщо не обърна внимание на опита на Хоръс да открие самоличността на новата мисис Тревелиън.

— Няма начин да я познаваш.

Хоръс възвърна самообладанието си и пое документа. Смутено се изкашля и ненужно прелисти книжата, преди да продължи.

— Получихме още едно съобщение от офиса на мистър Иънг, с което ви моли да се срещнете.

— Сто пъти съм казвал на Кларънс, че стоманолеярната не е за продан — отвърна уморено Улф.

— А той изглежда, че е твърдо решен да я получи — отбеляза Хоръс.

Помощникът му бързо възвърна хладнокръвието си, помисли си Улф. Той пренебрегна шокиращата новина за брака на своя работодател и се върна към неотложните задачи някак съвсем естествено.

Новината щеше бързо да се разпространи. Хоръс не беше от хората, които приказват много, но случилото се бе наистина важно. Скоро всеки в Ню Йорк ще бърза да се срещне с Моли, втората мисис Тревелиън.

Моли се въртеше наляво-надясно под указанията на шивачката, която й взимаше мерки. Улф я наблюдаваше, настанен удобно в плюшеното кресло, протегнал напред и кръстосал крака.

Улф си говореше с шивачката, като че Моли не присъстваше в стаята.

— Жена ми ще има нужда от две кадифени рокли — даваше наставления Улф. — Четири рокли за разходка, три бални рокли и шест, подходящи за приеми. Копринена вечерна роба, три нощници, пет по-семпли рокли за закуска и обяд.

— Улф! — прошепна Моли, опитвайки се да привлече вниманието му.

Това бе просто невероятно! Но той не й обърна внимание.

— И още необходимото бельо, чехли, ботуши, чорапи. А, и два шала, единият копринен, а другият от дантела. Това е само началото.

— Нямам нужда от много неща…

— Оставям на вашето въображение всичко, свързано с дантелите и воланите. А колкото до цветовете, има само едно изискване. Без кафяво и сиво. Онази ужасна дреха е най-хубавата рокля, която Моли притежава и когато свършите работата си, ще я изгоря.

Шивачката въздъхна дълбоко, очевидно обаче голямата поръчка изобщо не я притесняваше.

— Жена ви би трябвало да има и черна копринена рокля. Нещо по-устойчиво и практично.

— Не и черно! — сопна се Улф. — Никакви устойчиви или практични неща. Мисля, че някои от роклите трябва да бъдат в зелено и синьо. Никакви пастелни тонове. Розови също.

— Но аз обичам сиво — обади се Моли малко по-високо.

Улф впи поглед в нея.

— Обичаш сиво. Но аз не. Не и на теб.

— Не искам да бъда… твърде крещящо облечена.

Улф се усмихна, но ядният блясък в очите му подсказа на Моли да не настоява.

— Добре, Червенокоске. Ще имаш и една сива рокля.

Когато шивачката взе всичките й мерки, Улф я прегърна и я свали от стола, на който бе стъпила. След това напълно бе изключена от разговорите, касаещи нейния гардероб. Улф ръкомахаше, на моменти говореше толкова тихо, че Моли не можеше да разбере думите му, а шивачката само кимаше енергично и си водеше бележки.

Моли се бе страхувала да го попита защо се бе върнал за нея. Защо не я беше оставил във Ванора Пойнт, както й бе казал, че ще направи. Но той й бе казал: бе я довел тук, за да се погрижи за образованието й.

Моли разбираше, че това за него бе само игра. Забавление. Бе разгледала набързо книгите, които бе поръчал и разбра, че Улф бе искал да я шокира или да я промени.

Улф не бе толкова лош и развратен, колкото се представяше. Моли знаеше това със сигурност. Вярваше в това. Беше ли заслепена от любов или виждаше нещо, което другите не виждаха? Още от пръв поглед бе видяла в него повече. Той не бе безскрупулният негодник, както го представяха някои хора, повечето хора. Бе видяла самота и болка и просто искрица надежда. Улф се нуждаеше от нея. Можеше никога да не го признае, но Моли знаеше, че е така.

Докато той я учи да бъде греховно съблазнителна и развратна, тя щеше да го научи какво значи да обича и да бъде обичан.

Когато затвори вратата след заминаването на шивачката, Улф се обърна към Моли. Усмивката бе изчезнала от лицето му.

— По-рано от утре сутринта шивачката не може да направи нито една от поръчките, но обеща след час да ти достави една прилична рокля.

— Това е невъзможно. На жените от Кингспорт им отне три дни, докато ушият сватбената ми рокля.

— Роклята е готова, Червенокоске — Възрази остро Улф. — Не е точно по вкуса ми, но не мога да те взема със себе си, облечена в това.

Моли погледна сивата си рокля, бе обикновена, но си бе хубава.

— Не виждам какво лошо…

— Роклята е неподходяща за тази вечер.

Моли искаше да го накара да й обясни, да й каже къде ще я води тази вечер, но той й обърна гръб и се приближи до прозореца.

— Къде ще ходим? — осмели се накрая да попита тя.

Улф й хвърли поглед през рамо и се усмихна.

— В една игрална зала, която се оказа едно от любимите ми заведения. Ще ти хареса, Червенокоске. Има алкохол, покер, вонящи пури и леки жени.

— Ужасно съм изморена, Улф. Не можем ли да отидем някоя друга вечер?

— Не.

— Но през изминалата нощ едва успях да поспя малко. Никога преди не съм спала на кораб и усещането не бе много приятно.

Улф вдигна вежди, леко учуден. И двамата знаеха, че безсънната нощ се дължеше не само на люлеенето на кораба.

— Не вярвам, че Ню Йорк може да почака още една нощ, за да види новата мисис Тревелиън. Каква сензация ще направиш, Червенокоске!

— Защо?

Улф се отдалечи от прозореца и се приближи към Моли.

— Защо ли? Ти, надявам се, разбираш абсурдността на този брак?

— Абсурдността?

— Има хора, които вярват, че никога повече не бих се оженил, а има и такива, които смятат, че никоя жена със здрав разум няма да се омъжи за мен. — Моли впи поглед в едно от копчетата на жилетката му, но той повдигна леко брадичката й, така че тя нямаше никакъв друг избор, освен да го погледне в очите. — Отивам във Ванора Пойнт за няколко дни и се връщам със съпруга, която преди тези две седмици не съм познавал. Всички ще поискат да узнаят коя е тази жена, която се е съгласила да се омъжи за мен.

— Улф…

— И всички ще разберат, че си го направила за пари.

— Но аз не съм…

— Ще започнат да се обзалагат колко време ще оцелее нашият брак, а и колко време ще оцелееш самата ти. — Зелените му очи блестяха с опасен пламък. — А ние двамата ще се смеем на този маскарад, ще вдигнем такъв скандал, който по нищо няма да отстъпва на този от първия ми брак.

— И как ще направим това? — прошепна Моли.

Улф сведе глава, така че лицето му бе съвсем близо до нейното.

— Благовъзпитаните дами не ходят там, където ще те заведа аз. Е, някои любопитни и смели дами наистина ще присъстват, но те ще крият лицата си под огромни шапки, застанали в някой ъгъл. Но не и ти, Червенокоске. Ти ще влезеш в клуба под ръка с мен, с гордо вдигната глава, широко усмихната. Ще залагаш на рулетката, ще пиеш, а когато някой каже някоя солена шега, ще се смееш.

Моли със сигурност не можеше да направи това. Такова обучение съвсем не й харесваше. Знаеше, че всичко, което искаше да научи, можеше да го научи тук, в тази стая.

— Не искам да отида.

— Няма значение какво искаш ти — изръмжа Улф. — Ако не влезеш с мен, както ти казах, ще те внеса вътре, преметната през рамото ми.

Улф нямаше да се поколебае да го направи, Моли бе сигурна в това. Улф ужасно много приличаше на своя дядо пират, за когото й бе разказвал. Взимаше каквото пожелаеше, без да се интересува от последиците.

Това все пак не бе напълно вярно. Улф получаваше, каквото поиска, но от нея не бе взел нищо. Опитваше се да я подкупи, мамеше, съблазняваше я, докато тя се предаде.

Улф я придърпа към себе си, а Моли сграбчи реверите на сакото му.

— Защо? Защо трябва да правим всичко това?

Лицето му се озари от усмивка.

— Ще се забавляваме чудесно, ще видиш.