Големият лош вълк

Епилог

— Ванора Тревелиън, не се отклонявай от пътеката.

Моли се опита да прикрие усмивката си при думите на съпруга си към най-голямата им дъщеря, но не успя.

На седем години, Ванора бе най-голямата и най-смелата от четирите им дъщери. Тя вървеше право по пътеката към къщата на прабаба Кинкейд, по пътеката, която бе проправил Улф преди години.

Бриджит отметна назад качулката на червената си наметка и непокорните червени къдрици се изсипаха свободно по гърба й, когато се втурна след сестра си. Последва я Мери Джейн, малките й крачета не можеха да тичат толкова бързо. Но безграничната й енергия компенсираше този недостатък.

Малката Адриана, която не беше навършила и три годинки и не можеше да тича след сестрите си, Улф взе на ръце и така продължиха пътя си.

И четирите момичета имаха къдрави червени коси, на които много отиваха червените им наметки, ушити от прабаба Кинкейд и малките кошнички, в които й носеха подаръци. Хляб, избродирана носна кърпичка, рисунка, а в кошничката на Адриана имаше красиво малко камъче.

— Ванора, ти чакай тук — извика Улф, когато видя как голямата му дъщеря изчезва зад завоя.

Момичетата обичаха баща си, но и често го подлагаха на изпитания. Те винаги побеждаваха, защото знаеха, че независимо колко страшно се мръщи или ги заплашва, татко никога нямаше да ги напляска.

Трите момичета изчакаха, докато родителите им ги настигнаха, заедно с най-малката им сестра, която все още наричаха „бебето“. Не за дълго, мислеше си Моли. Може би този път детето щеше да бъде момче, което да наследи името Тревелиън, но изглежда Улф не се безпокоеше за това.

— Ще вървим заедно — нареди Улф. — И всички ще се придържаме към пътеката.

Ванора отново тръгна начело, като неохотно забави крачка.

— Разкажи ми онази история, когато прабаба Кинкейд те е била с бастуна си.

— Не ме е била — запротестира Улф както всеки път, когато момичетата го помолеха да им разкаже тази история.

— Напротив, тя направи точно това — потвърди Моли.

— Тя те е била, защото си искал да се ожениш за мама, нали така?

— Да — отвърна Улф, като се усмихна.

— Но не е успяла да те изплаши — добави Бриджит, като хвърли поглед през рамо с големите си зелени очи. — Нали така?

— Не успя.

Мери Джейн изостана назад.

— Защото си искал да се ожениш за мама.

Улф се усмихна. От години не бе разказвал тази история в буквалния смисъл на думата. Момичетата винаги я разказваха вместо него.

— Точно така.

Адриана прегърна с пълните си ръчички врата му.

— Защото, ако не си се оженил за мама, нямаше да имаш своите червенокоси момичета.

— Точно така.

Адриана започна да се гърчи в ръцете му и Улф я пусна на земята. Ванора все още водеше напред, а другите момичета подскачаха зад нея. Червените им наметки се вееха на вятъра. Улф прегърна Моли през кръста.

— Те толкова приличат на теб — промълви тихо той.

— Но не напълно. — Моли се облегна на рамото на Улф. — Бриджит и Мери Джейн имат твоите очи, а Адриана е много по-висока от другите момичета, когато бяха на нейната възраст. В това също се е метнала на теб. А Ванора…

Точно в този момент Ванора надникна зад едно дърво просто за да провери какво има от другата страна.

— Казвал си ми неведнъж, че истински забавните неща в живота се намират извън пътя…

Улф се намръщи.

— Не ми припомняй.

Ванора непредпазливо навлезе в гората.

— Ванора! — извика Улф и момичето бързо се върна на пътя. — Дръж Адриана за ръка, докато стигнем до къщата.

Ванора се нацупи, но направи както й бе казано. Кой би казал, че Улф Тревелиън ще се превърне в такъв стриктен и грижовен баща?

Разбира се, Улф не се бе променил чак толкова много. След ден като този, след като се бе грижил за момичетата и ги бе наблюдавал през цялото време, той обикновено беше уморен, но когато всички в къщата заспяха, тогава идваше ред на една вълнуваща игра на Стрийп покер с Моли, която прогонваше умората му.

Както ставаше винаги.