Големият лош вълк

Шестнадесета глава

Моли все още спеше, когато Улф излезе от апартамента. Той самият също бе спал дълбоко, след като бе прекарал една безкрайна нощ.

Искаше да я люби, преди да излезе и да свърши това, което трябваше, но тя спеше толкова сладко, че не му даде сърце да я събуди.

Бе все още рано и Фостър със сигурност още спеше. Улф изкачи стълбите, като вече не изпитваше онази ярост, която го бе довела тук по-рано, но целта му бе същата.

Вратата на стаята на Фостър все още не бе поправена, Улф я отвори и видя приятеля си в леглото, дълбоко заспал.

— Добро утро — извика високо Улф, а Фостър стреснато скочи в леглото.

— По-тихо — настоя той, като с усилие отвори очи.

— Дължа ти извинение. — Улф затръшна вратата, а Фостър болезнено примигна.

— Освен това ми дължиш и нова врата — прошепна Фостър.

— Разбира се.

— Да разбирам ли, че си я намерил?

— Да — отвърна спокойно Улф. — Всичко е наред, поне засега.

Фостър закри лице с двете си ръце, които леко трепереха. Несъзнателно, Улф си представи как тези ръце галят Моли и стисна юмруци. Не сега. Все още не.

— Миналата нощ те нямаше при Фил. Трябва да призная, че се обезпокоих. — Фостър се изправи и с усилие прехвърли крака през леглото, като простенваше при всяко движение.

Преди много пъти се бе случвало Улф да пие заедно с Фостър питие след питие и на сутринта се бе чувствал по същия начин. В момента, гледайки Фостър, Улф се питаше защо, по дяволите, бе постъпвал по този начин.

— Миналата нощ с Моли не излизахме никъде.

Фостър му хвърли измъчен поглед.

— Е, Моли издържа блестящо изпитанието, нали? Изобщо не пожела да има нищо общо с мен. Предполагам, че вече ти е казала.

— Да. — Улф се ухили.

Фостър с мъка нахлузи панталоните си, след което се обърна към Улф.

— Какво правиш тук толкова рано сутрин?

— Не ми остава време от работа, затова реших да се отбия на път за офиса. Откакто пристигнах в Ню Йорк, не съм имал възможност да се кача на ринга и се чувствам малко напрегнат.

— И с кого очакваш да се боксираш по това време на деня? Момчетата, които срещу заплащане служат за спаринг-партньори, не идват по-рано от следобед, затова много се съмнявам, че по това време ще намериш някого.

— А ти какво ще кажеш за предложението ми? — попита Улф с обичайния си спокоен тон, а Фостър го погледна ужасено.

— Искаш мен за партньор? Сега?

— Винаги си се справял добре — отвърна Улф с безразличие, като си спомни няколкото случая, когато се бяха боксирали с Фостър.

— Само защото не ме нападаше прекалено. — Фостър облече бяла риза. — Виждал съм те понякога как си изкарваш лошото настроение на някое от онези бедни момчета.

— Значи няма да те нападам прекалено — отвърна Улф, като се усмихна. — Знаеш, че винаги постъпвам по този начин. Излизаме на ринга, разгряваме малко, после си разменяме по някой удар.

— Това ти липсва, нали?

На Улф не отне много време да убеди Фостър да слезе с него в спортната зала, която се намираше в задната част на клуба, след библиотеката и билярдната зала.

Фостър бе прав, по това време на деня спортната зала бе празна.

— Не съм много сигурен дали да изляза на ринга — обади се Фостър, а гласът му глухо отекна в празната зала.

— Няма да останем дълго — обеща Улф.

Двамата се съблякоха, като останаха само по панталони и чорапи, и се качиха на ринга, Фостър вдигна отбранително юмруци, тъй като Улф незабавно се обърна и го удари по рамото.

— От колко време се виждаш с Адел?

Фостър се движеше така, като че ли имаше олово в краката си, но въпреки това успя да удари Улф леко в гърдите.

— От две седмици. Имаш ли нещо против?

— Съвсем не. — Десният юмрук на Улф улучи челюстта на Фостър, който залитна назад.

Наистина ли двубоят щеше да го накара да се почувства по-добре?

— Моли разказа ли ти какво се случи? — попита Фостър, като смело приближи противника си.

Да, определено щеше да се почувства по-добре.

— Да, всичко.

Улф заби силно юмрук в стомаха на Фостър.

— Само за да съм сигурен, че тя наистина ми е разказала всичко, защо сега ти не ми разкажеш какво се случи?

— Започнах да флиртувам с нея, както предложи ти. — Гърдите на Фостър хриптяха от напрежението и физическото усилие, по лицето му започнаха да се стичат струйки пот. — Тя обаче през цялото време те търсеше. Казах й, че съм те видял да отиваш към задните стаи и тя се отправи натам.

— Сама?

— Не, аз я последвах, разбира се.

— Разбира се. — Улф посегна да удари Фостър през лицето, но юмрукът му бе отбит с бърз контраудар. — И после?

— Станах малко по-смел — призна Фостър. — Знаех, че искаше да се увериш…

— Да, исках. — Улф стовари следващия си удар върху рамото на Фостър.

Собственият му дъх започна да излиза на пресекулки, като този на Фостър, тъй като и самообладанието му го напускаше.

Фостър разпозна гнева в очите на Улф. Улф забеляза това изражение на лицето на противника си — шок, изненада, страх — точно преди Фостър да се опита да отстъпи назад и да прикрие лицето си.

— Помоли ме да ти направя услуга, не помниш ли? — извика Фостър, като продължи да брани лицето си с кръстосани ръце. — Това беше твоя идея. Ти ме помоли да флиртувам с нея.

Улф отпусна ръце и отстъпи крачка назад. Нямаше намерение да преследва Фостър и да бие човек, който дори не искаше да се защитава.

— Прав си — призна Улф, останал без дъх. — Това беше моя идея.

С усмивка на облекчение Фостър отпусна ръце.

— За миг наистина ме изплаши. — По лицето и тялото му се стичаше обилна пот. — Направих това, което ми беше казал, това е всичко.

Улф отвърна на усмивката на приятеля си, след което светкавично стовари юмрука си в челюстта на Фостър. Ударът бе толкова силен, че Фостър се просна на земята, излекуван от махмурлука си.

Улф се изправи до стенещия Фостър.

— Никога не съм ти казвал, че можеш да я докосваш.

— Виждам, че не си готова.

Моли вдигна очи от книгата, която четеше и срещна гневния поглед на Улф.

— Няма да дойда — отвърна тихо.

Не бе трудно да вземе това решение. Никога не се бе чувствала удобно при Фил. Никога не се бе чувствала удобно и в скандалните рокли, които Улф настояваше да носи. В продължение на седмици Моли се бе опитвала да бъде жената, която Улф искаше, но вече с това бе свършено.

— Тогава ще отида без теб.

Това бе заплаха, която Моли вече очакваше.

— Предполагам, че точно това ще направиш.

Моли отново впи поглед в книгата си. Това бе още един от шокиращите романи, които Улф избираше, но на нея й харесваше. Почти подскочи, когато Улф затръшна вратата след себе си, но не вдигна поглед от книгата.

Очевидно Улф нямаше намерение да се променя, затова и тя реши да бъде просто самата себе си. Улф или щеше да я обикне или не. Ако това чудо наистина станеше, Моли искаше да бъде сигурна, че той обича самата нея, а не жената, която се преструваше, че е.

Не бяха изминали и пет минути откакто бе излязъл, Улф се върна и отново яростно затръшна вратата след себе си.

— Обличай се! — изрева той. — Идваш с мен.

Моли затвори книгата и вдигна глава. Той гледаше толкова заплашително, че тя не посмя да откаже. Трябваше да се научи обаче, ако искаше от този брак да излезе нещо.

— Както виждаш, облечена съм, но нямам намерение да ходя никъде.

Улф не бе свикнал да му отказват, на лицето му бе изписана смесица от гняв и недоверие.

— Дори ако решиш да ме измъкнеш оттук, като ме влачиш за косите, което е твърде възможно, съдейки по вида ти, ще трябва да нося това, с което съм облечена сега. А роклите, които ти купи, ги няма.

— Как така ги няма?

— Мисис Уоткинс ще ги върне утре или вдругиден, след като направи необходимите промени. — Моли събра цялото си самообладание и погледна спокойно съпруга си в отговор на яростния му поглед. — Ще промени горната част и ще ги превърне в съвсем прилични рокли. Прахосничество е просто да ги оставя и да не ги облека повече.

Улф сграбчи китката на Моли и я изправи на крака.

— Знаеш, че ще го направя. Ще те преметна през рамо и ще те занеса, където пожелая.

— Сигурна съм, че ще го направиш — отвърна тихо тя.

Моли се опита да не обръща внимание на погледа, който й отправи Улф.

— Опитваш се да ме накажеш ли? — изръмжа той.

— Разбира се, че не. Не си направил нищо, за което да бъдеш наказван.

Моли си пое дълбоко дъх и се опита да запази самообладание.

— Страданието, което преживях, е достатъчно наказание за въображаемите ми провинения.

— Защо трябва да се безпокоиш за мен?

— Защото не можех да те открия — отвърна рязко той. — И се поболях от тревоги.

Поне малко той трябваше да се грижи за нея, ако наистина е бил толкова разстроен. Тази мисъл й вдъхна нова надежда.

— Все още ме боли. — Гласът й прозвуча по-тихо, отколкото бе искала. — Искам да кажа това, което те чух да казваш на Адел. Ако означавам толкова малко за теб…

— Никога не съм казвал…

— … тогава за теб няма да представлява никакъв проблем да ме оставиш тук, докато се забавляваш при Фил. Аз не съм за това място, Улф.

— Никога не съм казвал, че не означаваш нищо за мен. — Това бе доста смущаващо признание. — По дяволите, Моли, не искам… — Улф млъкна внезапно.

Моли забеляза поражението в погледа му, мекия блясък в горскозелените очи, искрицата на примирение, което го правеше да изглежда толкова уязвим.

— Не мога да те оставя тук, без постоянно да се чудя дали не ще си наумиш да се разхождаш и отново да се загубиш. — В тона му почти не се долавяше гняв. — По дяволите, не искам да ходя никъде без теб. Ако отида при Фил, искам, като се обърна, да те видя, че си до мен. Да се оглеждаш отегчено, едва прикривайки прозевките си, да изглеждаш не на място…

— Можеш да останеш тук с мен — предложи Моли, като плъзна свободната си ръка по гърба му. — Имаме бутилка бренди, тесте карти и цяла кутия от онези миризливи пури.

С тяло, притиснато до неговото, Моли се повдигна бавно на пръсти и притисна устните си в неговите. Всичко започна като лека целувка, но се превърна в нещо много повече.

Моли обичаше устните му, толкова силни и нежни едновременно, толкова изискващи и даващи удоволствие. Когато не можеха да постигнат съгласие върху нищо друго, когато нямаха нищо, което да ги свързва, тогава прибягваха към целувката. Това бе магия, но истинска.

Моли усети възбудата му и се притисна към него. Улф задълбочи целувката, вдигна я на ръце и я понесе към спалнята. Моли с нетърпение очакваше ласките му, имаше огромна нужда от него, желание, което само той можеше да задоволи. Той трябваше само да я целуне по този начин, като че й предлагаше душата си с тази целувка.

Улф я пусна да стъпи на земята и притисна тялото й към своето, така че тя да почувства истинската сила на желанието му.

Поне по този начин, той наистина имаше нужда от нея.

— Съблазнен от собствената си жена — промърмори Улф, докато разкопчаваше копчетата на муселинената й рокля.

Моли се засмя тихичко.

— Толкова ли е лошо?

Улф не отговори, съблече роклята и я захвърли настрани, след това целуна чувствителното зърно през тънката материя на бельото й. Тялото й веднага реагира на милувката.

— Да — прошепна Улф, като се отдръпна от нея, но само за да махне и корсажа й.

Устните му се върнаха на розовото зърно, засмукаха го лекичко, докато Моли започна да стене от удоволствие.

Бяха застанали до леглото, Моли погали косата на Улф, после плъзна ръце по раменете му, свали сакото му и го пусна да падне на земята. Пръстите й се насочиха към вратовръзката и копчетата на ризата му, след което те също се намериха в краката им.

Устните му не се отделиха от нейните, докато Моли разкопчаваше копчетата на панталоните му. След това се спуснаха по раменете и шията й, като че искаха да я погълнат.

След като дрехите вече не ги отделяха един от друг, те просто се отпуснаха на леглото и с един мощен тласък Улф проникна в нея. Улф смяташе сливането на телата им за порок, за едно от онези удоволствия, на които често се отдаваше, но Моли знаеше, че това е нещо много, много повече.

Улф познаваше тялото й толкова добре, всяка въздишка, всяка тръпка. Той я галеше и целуваше, притежаваше я с тяло и душа, и сърце, заедно с нея достигаше върха на такава наслада, която, понякога си мислеше, ще го докара до лудост.

Известно време никой от тях не помръдна. Улф се бе отпуснал върху нея, притискайки я върху мекото легло, сърцето му биеше ускорено заедно с нейното. Когато вдигна глава и я погледна, в погледа му се четеше подозрение, примесено с удовлетворение.

— Това ли е твоят начин да ме задържиш вкъщи?

Моли прокара пръсти през черната му коса, наведе леко главата му към себе си и го целуна.

— Не бях се замисляла за това, но ако помага, ще се призная за виновна.

Само за част от секундата Улф се отдръпна от нея и я блъсна към средата на леглото.

— Никога не съм те молил да променяш живота ми — прошепна той.

Наистина ли в гласа му имаше удивление? Може би той бе започнал да разбира, че това, което ги свързваше, бе магия.

— Аз също не те бях молила да промениш моя, но ти го направи.

Това очевидно не беше задоволителен отговор, защото Улф се намръщи, но въпреки това отново се приближи до нея и я целуна. Моли прокара нежно ръце надолу по гърба на Улф, след това нагоре, наслаждавайки се, както винаги, на допира на тялото му.

— Познай какво направих днес.

— Трябва ли?

— Не.

Улф се изтърколи на една страна, като повлече и Моли след себе си. Легнаха в средата на леглото, очи в очи, гърди до гърди, а Моли прехвърли крак върху неговия.

— Отидох днес в банката, твоята банка и говорих с мистър Абът.

Улф присви подозрително очи.

— Какво си му казала?

— Взех парите, които спечелих, тези, които ме накара да задържа, и…

— Открила си си собствена сметка? — Моли можеше ясно да прочете неодобрението в очите му.

— Не точно. — Колебливият й отговор го накара да застане нащрек. И преди бе виждала този студен блясък в очите му. — Това не е сметка, а фонд.

— Фонд?

— За жени като Бриджит — обясни Моли.

— Червенокоске, не можеш…

— Но ти каза, че тези пари са мои — отвърна бързо тя. — А аз нямам нужда от тях. Мистър Абът уреди нещата и каза, че познава някои жени, на които биха могли да им бъдат от полза. Само си помисли какво означава за една жена в положението на бедната Бриджит да започне нов живот. Не се ядосвай, Улф.

Улф сложи пръсти на устните й и я накара да замълчи.

— Не можеш да спасиш света, Червенокоске — каза тихо той.

Моли отмести ръката му, като преди това целуна пръста, който той бе сложил на устните й.

— Не се опитвам да спася целия свят. Просто се опитвам да помогна на няколко нещастни жени, които наистина се нуждаят от помощ. Това е всичко.

Улф я погледна намръщено, в очите му не можеше да се прочете нищо. По-скоро гледаха хладно. Но ръцете му галеха косите й, след което се преместиха на меките й бедра. Изглеждаше така, сякаш искаше да й каже нещо, но се колебаеше.

— Какво има? — попита Моли.

— Никога не ме попита какво се случи с Джийн.

Моли почувства как по гърба й пролазиха студени тръпки.

— Знам каквото ми е нужно да знам. Знам, че не си способен да нараниш някого.

— На никого не съм разказвал за онази нощ. На никого, Червенокоске.

— Искаш ли да ми разкажеш? — Моли не бе сигурна дали иска да чуе историята, но ако Улф изпитваше нужда да сподели, тя щеше да го изслуша.

— Да.

Улф се поколеба, измина дълго време, преди да продължи. Накрая Моли си помисли, че е променил решението си. Той постави главата й на рамото си — дали за да не вижда лицето му? — и започна да разказва историята си с тих и овладян глас.

— Този брак беше предварително уреден. Баща ми и бащата на Джийн бяха дългогодишни приятели. Тогава за никого не бе тайна, че не бях готов да се оженя, но баща ми бе болен, затова държеше непременно да ме види задомен, а след едно лято, прекарано в Бостън с братовчедите си, Джийн също настояваше за брак.

Моли прегърна Улф през кръста.

— Обичаше ли я?

— Не — отвърна бързо Улф. — Може би ако бях я обичал, онази нощ щеше да свърши различно. Джийн също не ме обичаше. Нищо чудно. И тогава бях толкова упорит и грозен, както и сега.

Моли вдигна глава и го погледна право в очите.

— Упоритостта може да бъде и достойно за възхищение качество, а аз специално си мисля, че си доста красив.

Той отново положи главата й на рамото си.

— Може би ако през онази нощ бях отишъл при нея в друго настроение, ако не бях толкова ядосан… — Улф въздъхна, а Моли го целуна лекичко по рамото. — Тя ме чакаше, косата й се спускаше свободно по гърба. Бе облякла обикновена бяла нощница. Господи, беше толкова млада.

Моли не искаше да чуе нищо повече. Нито дума. Но само притвори очи и се притисна по-плътно към Улф.

— Първите й думи към мен, когато влязох в спалнята, бяха: „Не мога да го направя. Мислех, че ще мога, но не е така.“

Улф я бе прегърнал и я държеше здраво, като че тя можеше да го предпази от спомена, Моли също го прегърна, правейки всичко възможно да облекчи болката му.

— Виждаш ли — прошепна той. — Джийн се намираше почти в същото положение като приятелката ти Бриджит. Беше срещнала в Бостън някакъв мъж. Никога не узнах името му. Джийн се влюбила в него и когато му казала, че очаква дете, той й заявил, че вече е женен и има повече деца, отколкото някога бил искал.

Моли инстинктивно положи гореща целувка върху рамото на Улф. Можеше да усети болката в гласа му, но не можеше да я заличи.

— Беше възнамерявала да се ожени за мен и да ми припише детето на любовника си, но не можа да го направи. Призна ми всичко и избяга през сълзи от стаята.

— Защо никога не си казвал на никого?

— И защо? В известен смисъл вината беше моя. Ако бях знаел за намеренията й…

— Това е невъзможно — прошепна Моли.

— Ако я бях последвал…

— Не си могъл да знаеш.

— До сутринта никой нямаше представа дори, че е излязла от къщата. Имаше няколко стаи за гости, просто си бях помислил, че се е заключила в някоя от тях. Но когато не можахме да я намерим, някой предложи да претърсим околността. — Улф зарови пръсти в косата й. — Аз бях този, който я намери и слуховете тръгнаха още същия ден.

— Можеше да кажеш истината.

— Беше твърде късно. Джийн беше мъртва и отчасти слуховете бяха верни. Тя наистина бе предпочела смъртта пред живота с мен.

Моли вдигна глава и впи поглед в Улф. Изражението на лицето му бе толкова студено, толкова далечно.

— Не можеш да знаеш това със сигурност, Улф. Тя може да се е подхлъзнала и да е паднала в тъмното. Може така да е било писано. Никога няма да узнаеш какво се е случило в действителност.

Косата й се спусна върху лицето му и Улф я отметна с ръка.

— Ако Джийн бе имала приятелка като теб, може би и днес щеше да е жива.

Моли не искаше да плаче, но знаеше, че Улф никога не бе плакал за самия себе си. През всичките тези години не бе казал на никого. Какво ли значеше да живееш с такъв ужас и то когато трябва да го понасяш сам.

— Не трябваше да ти казвам. — Улф изтри с палец една сълза, търкулнала се по страните й. — Това е повече, отколкото искаше да узнаеш, нали? Понякога е трудно да приемеш истината.

Моли поклати леко глава.

— Истината никога не е по-лоша от една лъжа. Всъщност, ще ти кажа една истина, която съм сигурна, че не искаш да чуеш.

За момент Улф изглеждаше разтревожен, очаквайки да чуе някаква ужасна тайна от миналото й. Нещо, което тя бе крила от него през цялото това време. Моли наистина бе крила тази истина само за себе си, но бе време да даде на Улф това, от което той имаше истинска нужда.

— Обичам те.

Улф се събуди рязко. Кошмарният сън го преследваше в продължение на години. Джийн, скалата, но в съня си той също бе там, а когато скачаше, Джийн държеше в ръцете си дете.

Той никога не можеше да изтича достатъчно бързо, за да я спре. Понякога разбираше, че това е само сън, знаеше също, че независимо колко силно се опитваше да тича, за да я настигне, никога не можеше да пристигне навреме, но не можеше и да спре.

И всеки път, докато тичаше към Джийн, си мислеше, че този път можеше да бъде различно. Но винаги се повтаряше едно и също.

Моли спеше спокойно, сгушена до него, прехвърлила крак върху неговите. Улф я придърпа по-близо до себе си. Имаше нужда от нейната топлина, от мекотата й, от близостта й. Докато тя спеше, той можеше да се отпусне и да признае пред себе си, че има нужда от нея.

Дали тя наистина си мислеше, че го обича? Може би Моли наистина го обичаше. Може би добродетелно момиче като Моли смяташе, че няма нищо лошо в това да се отдаде страстно на мъж, ако го обича.

Улф знаеше, че любовта няма нищо общо с това.

Тази вечер бе разкрил повече, отколкото бе необходимо. Когато Моли му бе казала, че не означава нищо за него, той навреме бе спрял, преди да й каже, че няма нужда от никоя друга жена.

Не бе в негов стил да прави признания, но думите дойдоха твърде лесно, когато започна да разказва на Моли за онази ужасна нощ преди седем години. Споделяйки тайната си, почувства дори известно успокоение. Бе егоистично да накара Моли да преживее с него всичко това, но трябваше да признае, че веднага бе почувствал облекчение. От друга страна облекчението, което изпита, го разтревожи.

Не желаеше и нямаше нужда да споделя живота си с никого. Не по този начин.

Моли бе променила живота му. Не можеше да й позволи да го промени като личност.