Големият лош вълк

Дванадесета глава

Моли не можеше да откъсне смаяния си поглед от роклята, която бе простряна на леглото. Това бе идея на Улф, някаква негова шега, затова се бе усмихнал така многозначително, когато отстъпи пред молбата й за една сива рокля.

Преди всичко роклята не бе точно сива. Цветът можеше да се определи повече като оловен със сребърни нишки, които блестяха, когато върху тях попаднеше светлина. Още от пръв поглед Моли можеше да определи, че деколтето бе толкова дълбоко изрязано, както и на смарагдовата, въпреки че бе във формата на правоъгълник, а не кръгло.

Самата кройка на роклята бе проста, полите падаха свободно, но не прекалено, а горната част нямаше никакви украси. Ръкавите щяха да прилепнат плътно по ръцете й, по цялата им дължина.

Моли трябваше да облече тази ужасна рокля още същата вечер на бала в хотела, организиран от Улф.

Поне нямаше да ходят в игралната зала, която Улф толкова често настояваше да посещават. От време на време той искаше да повторят играта от първата вечер, като я караше да си избира карта и тя винаги имаше късмет. В един чифт обувки бе сложила няколко хиляди долара, пари, които Улф я бе принудил да приеме.

Моли не се нуждаеше от тези пари и не ги искаше, но той нямаше да й позволи да ги върне. Разбира се, бе използвала част от първите спечелени пари, за да плати на човека, който й се бе обадил заради ябълката на Артур, а когато човекът заяви, че е сигурен, че момчето е откраднало още много неща, но не е било заловено, Моли отново му плати.

Тази ябълка излезе доста скъпа.

Откакто срещна Артур, няколко пъти се бе разхождала по Тридесет и трета улица, но повече не го срещна нито веднъж.

Бяха в Ню Йорк от по-малко от седмица и вече си бяха изградили едно почти монотонно ежедневие. Когато Моли се събудеше сутрин, Улф вече бе излязъл и се връщаше чак късно следобед. Моли спеше до късно, тъй като се любеха до късно през нощта. Моли се усмихна и леко прокара пръсти по сивата материя.

През нощта, когато Улф я любеше, Моли разбираше, че той се нуждае от нея повече, отколкото някога щеше да си признае. Тогава той забравяше да се мръщи и дори от време на време се усмихваше с искрена усмивка, в която липсваше лукавството и престореното равнодушие. В такива моменти Моли също забравяше много неща. Забравяше, че бракът й бе само едно делово споразумение, че очевидното намерение на съпруга й бе да я поквари изцяло. Улф доказваше това всеки ден с шокиращите книги, които й даваше да чете, със скандалните дрехи и вечерите, прекарани в игралната зала.

Но това, което се случваше с тях след това, когато Улф я вземеше в прегръдката си, бе твърде красиво, за да бъде развратно или покварено.

И така, Моли спеше до късно, като обикновено пропускаше закуската. Обядваше в един от многото салони в „Уолдорф“ и прекарваше следобеда, като четеше или бродираше покривка за Улф. Покривката бе сватбена, Моли бродираше с коприна имената им и датата на тяхната сватба, а около тях везеше цветя в жълто и синьо. През повечето следобеди излизаше на кратка разходка. За Моли бе невъзможно да стои затворена през целия ден.

Когато Улф се връщаше по-късно през деня, двамата се преобличаха, вечеряха в някое сепаре на хотела, след това се отдаваха на разврат и разпуснатост. За Моли вечерите им в игралната зала бяха такива. За Улф те бяха просто друга страна на бизнеса му.

Моли облече роклята, осъзнавайки ясно, че е скандална и неприлична, но не бе подготвена за това, че гърдите й бяха приповдигнати високо и почти преливаха над правоъгълното деколте.

— Прекрасно!

Моли се обърна рязко. Съпругът й стоеше и я гледаше възхитен и доволен. Той вече се бе приготвил, бе облечен в черен вечерен костюм, който го правеше да изглежда едновременно елегантен и предизвикателен, а в погледа и твърдо стиснатите устни имаше нещо от опасния пират Тревелиън.

— Улф! — простена Моли. — Не мога да изляза от стаята, облечена в тази рокля. Тя е толкава скандална!

— Знам — каза той, като се усмихна с една от своите лукави и хитри усмивки. — А ти изглеждаш много красива в нея.

— Трябва ли да шокираме всички в Ню Йорк? — Моли имаше нужда от цялото си самообладание да тропне по пода с крак като капризно дете. — Не можеш ли да ми оставиш поне зрънце достойнство?

— Нито зрънце — повтори той спокойно, като пристъпи напред с хищен блясък в очите. — Но нещо липсва.

— Имаш предвид, освен горната част на роклята ми?

— Да, освен нея. — Улф бръкна в джоба на сакото си. — Обърни се.

Моли направи както й бе наредено и му обърна гръб.

— Харесва ми, когато вдигнеш косата си високо — каза Улф, като я целуна по врата. — Това прави задачата ми по-лесна.

Моли потрепери.

— Какво е това, което ми липсва?

Преди още да осъзнае какво става, Моли почувства студенината на бижутата около шията си.

— Диаманти — прошепна той до ухото й. — Нищо друго не е подходящо за тази рокля, не мислиш ли?

Моли докосна с върховете на пръстите си студените камъни.

— Те са толкова…

— Никога не можеш да имаш твърде много, Червенокоске. — Улф я обърна с лице към себе си и залюля пред очите й чифт обици, които бяха комплект с диамантената огърлица. — Тази вечер всички погледи ще бъдат приковани в теб.

— И следователно и върху теб — отвърна тя цинично.

— Познаваш ме твърде добре — призна той, като й постави едната обица, а след това и другата. После отстъпи крачка назад и я погледна с открито възхищение. — Чудесно! Наистина умееш да танцуваш, нали?

— Да. — Тя кимна, а диамантените обици се залюляха примамливо. — Независимо дали ми вярваш, или не, но животът ми не беше толкова празен и безсмислен, преди да се появиш.

— Ела тук. — Улф хвана ръката й и я притегли плътно до себе си. В прегръдките му тя се почувства в безопасност, бе сигурна и щастлива. — Наистина изглеждаш невероятно красива, Червенокоске — каза той и покри устните й със своите.

Тя не можа да устои и отвърна на целувката му, както ставаше винаги когато той я докосваше. Гневът и смущението й се изпариха, когато Улф започна да моделира устата й със своята и да я възбужда с език.

Моли обгърна кръста му с ръце и притисна тялото си към неговото. Когато я целуваше по този начин, Моли чувстваше как губи почва под краката си, цялото й тяло тръпнеше от възбуда. Можеха да забравят за бала и да останат тук.

Улф се отдръпна рязко от нея и отново й се усмихна лукаво.

— Така е по-добре — прошепна той.

— Какво? — прошепна тя глупаво, неспособна да дойде на себе си. — Какво е по-добре?

— Изглеждаше твърде бледа, но сега по страните ти има достатъчно цвят.

— Ти си отвратителен — отвърна Моли, когато той я хвана за ръката.

— Знам.

Обикновено Улф бягаше от такива събрания като от чума. Обществото го приемаше, защото бе наследник на влиятелното семейство Тревелиън, но слуховете никога не престанаха. Дочуваше шепота, който го следваше навсякъде, където отидеше.

Така че той излагаше на показ скандалния си начин на живот, отхвърляйки техните принципи и правила. Или ги захвърляше директно в лицата им. Както щеше да направи с Моли тази вечер.

Тя го бе хванала под ръка, както първата вечер, когато отидоха при Фил. Дали очакваше от него да я защитава? Би трябвало досега да се е научила да се справя сама.

Никоя жена в залата не можеше да се мери с Моли. В сивата рокля, която подхождаше идеално на очите й, Моли изглеждаше невероятно красива. А с чудесната си червена коса, вдигната във висока прическа, с прекрасно оформените си бели рамене и с копринената кожа, тя можеше да вземе ума на всеки мъж.

Бижутерът, който му бе продал диамантите, се бе опитал да му продаде подходяща диадема за коса, но Улф бе отказал. Не искаше Моли да слага нищо в прекрасните си къдрици, тъй като те не се нуждаеха от никакви украшения.

Когато двамата влязоха в огромната бална зала на хотела, всички погледи се обърнаха към тях, а Моли стисна още по-силно ръката му.

— Не се страхувай, скъпа. Аз съм единственият тук, който хапе.

Думите му предизвикаха усмивка на устните й, а Улф бе крайно изненадан от внезапно появилото се желание да я целуне отново. Желание, което отхвърляше, защото то разкриваше твърде много.

— Ще потанцуваме ли? — попита тихо той, отвеждайки я към средата на салона.

Около тях се събра тълпа, всеки искаше да хвърли по-обстоен поглед на нещастната жена на Улф Тревелиън.

— Страхувам се, че не съм много добра — прошепна тя, когато той я поведе в ритъма на валса. — Ако те настъпя, ще ме оставиш ли да падна?

— Никога — отвърна той тихо, а тя в отговор му се усмихна. Искрено. Доверчиво. Ясна усмивка като топъл летен ден.

За миг Улф си пожела да забрави с каква цел бе организирал тази вечер. Искаше да остане сам с жена си в хубавия им апартамент. За миг си пожела да бе знаел как да я обича.

Но само за миг.

— Улф, скъпи.

Дрезгавият, похотлив и искрен глас дойде точно зад тях. Двамата се обърнаха и застанаха лице в лице с висока, тъмнокоса жена с фалшива усмивка на лицето си.

Тя бе нарекла Улф „скъпи“.

— Адел. — Улф пое протегнатите ръце на жената и ги целуна, първо едната, после другата. — Изглеждаш страхотно, както винаги.

Моли забеляза смарагдовата огърлица, гривната и обиците, обсипани със същите скъпоценни камъни и се запита дали Улф бе подарил бижутата на тази Адел. Дали я бе целунал по врата и бе поставил собственоръчно огърлицата.

Адел обърна големите си кафяви очи към Моли.

— А това трябва да е съпругата ти.

Докато говореше, жената едва не скърцаше със зъби от яд и Моли предположи, че тя е една от любовниците на Улф, за които й бе говорил.

— Вече си научила — отвърна спокойно Улф.

— Разбира се, че научих. Целият град говори само за това.

Адел бе с няколко инча по-висока от Моли. Облечена в прекрасна черна рокля, жената изглеждаше наистина чудесно. Тя гледаше Улф така, като че се готвеше да го целуне точно тук и в този момент, а собственическият й поглед говореше, че не би се поколебала просто да избута Моли встрани и да заеме мястото й. Понякога Улф бе казвал на Моли, че е красива, но тя не го вярваше. Тази жена бе истински красива.

Моли улови Улф за ръката, а жената забеляза това със студена усмивка.

— Ти си истински негодник, Улф. Измъкваш се сам в Мейн, а сега разбираме, че си държал това малко провинциално момиче там, без да ни кажеш.

В отговор Улф само се усмихна.

— Всъщност — заяви Моли, като се приведе леко напред, за да привлече вниманието на Адел, — срещнахме се само преди две седмици.

— Наистина. — Адел хвърли на Моли пълен с омраза и презрение поглед, а Моли пожела изобщо да не си бе отваряла устата. — Колко очарователно! — добави сухо Адел.

Преди Моли да има възможност да отговори, странният приятел на Улф, Фостър, се приближи тихо.

— Не искам да изпусна това — каза той, като хвана Адел за ръка.

Изглежда Фостър вече бе пил твърде много. В едната си ръка държеше празна чаша.

— Срещал ли си се вече с провинциалната съпруга на Улф? — обърна се към него Адел с покровителствен тон.

— Съвсем за кратко — отвърна Фостър и вдигна чашата си по посока на Моли. — Изглежда, аз идвам винаги, когато те излизат нанякъде. — Фостър се усмихна на Моли. — Засрамвате всяка жена в тази зала, мисис Тревелиън. — Фостър вдигна отново тост към Моли, след което се обърна към Адел. — Разбира се, освен теб, скъпа Адел.

Адел обаче не се трогна.

— Ще ви помоля да ни извините — обърна се Улф към странната двойка. — Но обещах на Моли следващия валс.

Той отново я поведе към средата на залата, където вече няколко двойки се въртяха в ритъма на танца.

— Благодаря ти — прошепна Моли.

— За какво?

Моли въздъхна и за миг се почувства удобно и сигурно в прегръдките на Улф. Не бе опитна танцьорка, но и не бе стъпила досега върху крака на Улф.

— За това, че ме спаси от… от твърде странните ти приятели.

— Адел и Фостър?

— Точно така.

Моли се зачуди дали да попита Улф за връзката му с тази жена, но се уплаши, че той ще бъде безпощадно откровен с нея.

— Повечето жени намират Фостър за неустоим — каза Улф, като подозрително присви очи.

— И защо?

Улф изобрази някакво подобие на усмивка.

— Заради външността му, предполагам. Той е красив. Разбира се, парите му не са малък стимул, а както вече добре знаеш, той може да бъде голям ласкател.

— Е, аз мисля, че е много странен.

— Така ли?

— Той пие повече от теб и се усмихва като пълен идиот и… — Моли не можеше да каже на Улф, че не й харесва начинът, по който този мъж я гледаше от време на време. — Между другото откъде го познаваш? Заедно ли работите?

— Не. Фостър наследи много пари и избра да живее като английски лорд, а не като американски бизнесмен. Той не работи, дори не се преструва, че го прави. Запознах се с него в джентълменския клуб, където и двамата държим по една стая.

— Все още ли държиш своята стая там? — За пръв път тази вечер Моли се подхлъзна и настъпи Улф.

Той не обърна внимание.

— Да. Ще имам нужда от нея, когато ти се върнеш във Ванора Пойнт. Там мога да се преоблека и да си почина след някой изтощителен рунд.

— След какво?

— В клуба има боксов ринг и от време на време изигравам по някой рунд с друг член на клуба или с някое момче, което наемат, за да се бие с нас.

— Ти се биеш?

Улф я притисна по-близо.

— Изненадана ли си?

— Нищо в теб не може да ме изненада — отвърна Моли с престорено весел глас.

— Всъщност, откакто сме пристигнали, не съм ходил в клуба. Не остана време.

Той я завъртя леко и Моли се усмихна. Ако успееше да го накара да я обича, той нямаше да има време и енергия за такива опасни неща.

— Колко време трябва да останем тук?

— Изморена ли си?

— Не.

Моли впи настойчив поглед в зелените му очи, казвайки му без думи, че тя не се нуждае от всичко това. Диамантите и баловете, шокиращите и скъпи рокли, луксозният апартамент. Всичко, от което имаше нужда, бе Улф.

Улф се усмихна. Може би бе способен да чете мислите й.

— Започваш да ставаш смела и шокираща, като съпруга си, мисис Тревелиън.

— Това би трябвало да те радва извънредно много — отвърна Моли, докато той я отвеждаше от дансинга, преди валсът да бе свършил.

Откакто бяха пристигнали, Моли бе отказала да ползва асансьора. Улф, изглежда, намираше за забавен факта, че тя се чувстваше неудобно в тясната кабинка.

Те изкачиха бавно стълбите, хванати под ръка. Далеч от претъпканата бална зала, Моли истински си отдъхна.

Улф с нетърпение заключи апартамента им и я целуна. Спря се за момент на устните й, после се зае да изследва меката й шия, след това се спусна по-надолу, където гърдите й се подаваха от дълбокото деколте.

— Улф? — прошепна тя, като се обърна, за да може той да разкопчее роклята й. — Тази Адел…

— Замълчи. — Той прокара леко устни по гърба й.

— Но… изобщо не ми харесва. Тя е една от твоите метреси, за които ми говореше, нали? Искам да кажа… които ми казваше, че си държал… Не съм очаквала, че не си имал жени, преди да се срещнем, но…

Улф я обърна с лице към себе си и я погледна настойчиво.

— Започна да заекваш, Червенокоске. Хайде спри.

— Но трябва да знаеш, че изобщо не ми харесва погледът, с който те гледаше.

Улф се ухили.

— Защо не проявиш малко съчувствие, скъпа Адел наскоро остана вдовица.

— Не знаех. — Разбира се, ако Адел е била омъжена, не бе възможно да е била една от любовниците на Улф. — Колко тъжно.

Улф смъкна разкопчаната рокля от раменете й.

— Е, старият Тидуел поживя дълго и от това, което знам, е умрял щастлив.

— Как е възможно един мъж да умре щастлив?

— В леглото и то не сам.

— О! — Моли се намръщи и започна да разкопчава ризата на Улф. — Той е бил по-възрастен? Много по-възрастен?

— Достатъчно възрастен, за да й бъде дядо.

— Адел е много красива — отбеляза тъжно Моли. — Защо е трябвало да се омъжва за толкова стар човек?

Моли вдигна ръце и Улф измъкна камизолата през главата й.

— По същата причина, която те накара и ти да се омъжиш за мен, Червенокоске. Старият притежаваше значително състояние.

На Моли й бе омръзнало да спори по този въпрос, затова му отвърна вяло.

— Не се омъжих за теб заради пари, Улф — отвърна тя с тих, но упорит глас.

— Тогава защо, Червенокоске?

Улф отново я обърна с гръб към себе си и разкопча диамантената огърлица. Бе задал въпроса си с небрежен тон и Моли знаеше, че той не приема сериозно този разговор.

— Ти беше много настоятелен — прошепна Моли.

— Точно така. — Улф бавно плъзна огърлицата по меката й топла кожа, преди да я остави да падне във вдлъбнатинката между гърдите й, след това я взе и я остави на близката маса. — Кое те накара най-сетне да се съгласиш да ми станеш жена?

Той продължаваше да говори със същия лек и неангажиращ тон и Моли разбра, че съпругът й все още не вярва, че между тях има любов. За него животът бе игра и техните отношения бяха само част от нея.

— Всъщност три неща — отвърна тя, като се обърна с лице към него и започна внимателно да го наблюдава, докато той събличаше вечерния си костюм. — Букетът от диви цветя, колебливата ти молба за червенокоси деца и онази първа целувка.

Той се приближи до нея и извади фибите от косата й, като остави къдриците да се спуснат свободно по гърба и раменете й. Имаше мигове като този, когато Моли чувстваше, че може да му каже всичко. Всичко. Дори да му признае, че го обича. Ако не друго, той поне я желаеше, не можеше да го отрече. В очите му имаше толкова копнеж и дори уязвимост.

— И все пак казвам, че е тъжно — прошепна тя, докато Улф прокара пръсти в гъстите къдрици, за да махне обиците. Както и огърлицата преди това, прокара бавно обиците по врата й, преди да ги постави на масата.

— Кое е тъжно? Че си моя жена? — попита той, като повдигна учудено вежди.

— Не, това, което е сполетяло бедната Адел. Ужасно е. Никога не бих желала да остана вдовица.

— Повярвай ми, Червенокоске. — Улф я вдигна леко на ръце и я понесе към спалнята. — Няма да го допусна.

Както винаги, Моли бе заспала, сгушена в него, а Улф бе впил поглед в балдахина над главите им, както често започна да му се случва напоследък.

Искаше да я събуди, да я люби отново, но му бе съвестно да я обезпокои, тъй като тя спеше толкова дълбоко. Още повече, че ако сега я събудеше, това щеше да бъде доказателство, че се нуждае от нея, а той не искаше да признае такова нещо.

Защо тя продължаваше да настоява, че не се е омъжила за него заради парите му? Той знаеше, че това бе причината, но не го бе грижа. От незапомнени времена бракове бяха уреждани по този начин. Двете страни се стремяха към нещо и получаваха нещо, от което имаха нужда. Земя. Пари. Наследници.

Вече нямаше да й се налага да работи по толкова часове на ден, за да преживява, на майка й също. Щеше да има всичко, което може да си пожелае една жена. Дрехи. Бижута. Слуги. Най-доброто от всичко.

Това, което получаваше Улф от тази сделка, бе самата Моли. Тя му бе казала, че не може да бъде купена, но той й бе доказал, че греши. Цената бе твърде висока, но тя накрая бе негова.

Моли изглеждаше искрено разстроена, когато научи, че Адел е вдовица. Разстрои се още повече само при мисълта, че и нея би могла да сполети същата участ. Докато я отнасяше към леглото. Улф не пожела да й припомни, че ако все пак това се случеше, тя щеше да остане много богата вдовица.

Бе се опитал да се пошегува, като каза, че самият той може да умре щастлив, когато му дойде времето, но Моли му бе дала ясно да разбере, че изобщо не намира нищо смешно в думите му.

Тя помръдна леко и потърка крака си в неговия.

Като забрави предишните си опасения, че ако я събуди, ще докаже нуждата си от нея, Улф я погали нежно, като пое едната й гръд в шепата си. Тя промърмори нещо в съня си и инстинктивно се изви така, че напълно предостави гърдите си на ласките му. Тя повдигна лицето си към него със затворени очи. На слабата лунна светлина, която проникваше през прозореца, Улф видя, че тя му се усмихва.

— Ти никога ли не спиш? — прошепна тя.

Улф отмести ръка от гърдата й и прокара пръст по меката й кожа.

— Не исках да те събудя.

Моли бавно отвори очи. Взе ръката му и я постави на мястото, където беше, когато се събуди, след това на свой ред постави малката си, деликатна ръка на гърдите му.

— Разбира се, че искаше — отвърна тя с нисък, сънен глас. — И тъй като и двамата сме будни…

Тя не довърши изречението, приближи устни до неговите и нежно го целуна. Когато Улф я обърна по гръб и проникна в нея, разбра, че никога няма да й се насити. Тя бе прекрасна. Когато се притисна към него, извила гръб като дъга, Улф знаеше, че тя бе негова завинаги, само негова. Оргазмът му бе неочаквано силен и като вихрушка помете всичките му разумни мисли. Последната му мисъл бе, че той се нуждае от нея повече отколкото бе предполагал.

Когато потъваше в сън в прегръдките на Моли, Улф знаеше, че бракът му е по-истински, отколкото бе възнамерявал първоначално.