Господарят на мрака

13

В това време тъмни сили действаха в Лондон. Тези сили, водени от лорд Съмърсет, заплашваха да унищожат крехкото щастие на Алета. Докато Алета и Хайме се наслаждаваха на моментното си блаженство, лордовете Грей и Съмърсет се бяха затворили в градската къща на лорд Съмърсет в Лондон, решавайки тяхната съдба.

— Разорих се с тези подкупи за съдиите — изрече кисело лорд Съмърсет. — Но упорството ми беше щедро възнаградено, висшите съдилища в страната отсъдиха в моя полза. Обявиха годежа между Алета и Мортимър за невалиден и отмениха брака. Сега съм свободен да я сгодя за друг.

— Време беше — оплака се Грей. — Лейди Алета прекара с Мортимър повече време, отколкото би ми харесало. На какво основание годежът беше обявен за невалиден?

Съмърсет се усмихна тънко.

— На основание на това, че Мортимър е изчакал прекалено дълго, преди да предяви претенции към определената за него годеница и че през всички те тези години съм имал право да смятам, че е мъртъв. Позволих си да наредя да съставят документа за годежа между вас и Алета. След като го подпишете, тръгвам за Уелс да взема дъщеря си.

Подаде го тържествуващо на лорд Грей, който му хвърли кратък поглед, преди да вземе мастилницата и перото, оставени наблизо на едно бюро, за да го подпише. Лорд Съмърсет изпусна въздишка на дълбоко облекчение, когато видя документа подписан. Двамата с Грей бяха толкова въвлечени в екзекуцията на лорд Мортимър, че страхът от предателство от страна на Грей направи сродяването му със Съмърсет и желателно, и практично.

Алета стоеше до тесния прозорец в голямата зала, наблюдавайки жадно как Хайме се упражнява с хората си. Гол до кръста, облян в пот, твърдите мускули на ръцете и врата му изпъкваха като въжета под гладкостта на загорялата му кожа. Стегнатите му панталони не скриваха огромната сила на бедрата и прасците му и Алета почувства, че отмалява, когато помисли как тези железни мускули обладават податливото й тяло. Но въпреки факта, че Хайме беше почти два пъти колкото нея, никога не я беше наранил. В изминалите дни неговата нежност почти компенсираше липсата на думи, с които да изрази любовта си… почти, но не напълно.

Спомняйки си търпението му снощи, когато я издигаше на гребена на страстта, Алета се изчерви и коленете й се разтрепериха. Едва не изскочи от кожата си, когато Бес, която тъкмо беше влязла в стаята, проговори:

— Красив мъж, нали, милейди?

— Ох, Бес, така ме стресна! — каза Алета, вдигайки ръка към гърлото си. Обърна се отново към прозореца. — Да, Бес, съмнявам се, че има друг като Хайме в цялото кралство.

— Ако добре си спомням, милейди, когато пристигнахте, не можехте да понасяте да гледате лорд Хайме.

— Истина е — изрече замислено Алета. — Смятах го за груб селяк, с обноски на животно. Иска ми се да знам какви са чувствата му съм мене. Не съм глупава, Бес, знам, че целта му, когато се ожени за мене, беше да не позволи на лорд Грей да ме вземе.

— Може би отначало е било така, милейди — забеляза проницателно Бес. — Мисля, че той се интересува от вас повече, отколкото смятате.

Лицето на Алета се проясни.

— Надявам се да си права, Бес.

Камериерката не отговори; вниманието й беше привлечено от групата ездачи, които се приближаваха към кулата.

— Какво има, Бес? — запита Алета, забелязвайки разсеяността на прислужницата.

— Имаме компания, милейди.

И тя посочи към север, където ездачите тъкмо се бяха появили на гребена на хълма.

Алета ахна. Като че ли бяха много, може би над сто.

— Трябва да предупредя Хайме! — извика тя, излитайки от стаята.

Но докато стигне до двора, Хайме вече беше видял ездачите и изпрати хората си да се въоръжат. Не че щеше да има някаква полза. Разпадащите се стени нямаше да могат да издържат на атаката на многобройни нападатели.

Алета срещна Хайме най-горе на стълбището, когато той влизаше в кулата.

— Хайме, кои са тези хора? — извика тя уплашена. — Лорд Грей ли е? Сигурно няма да пренебрегне волята на крал Хенри и да се опита да не нападне, Хайме, нали?

— Кой знае? Ела — каза той мрачно, хващайки китката й, и я дръпна след себе си. — Трябва да се въоръжа, за да посрещна гостите. Ти остани в кулата, докато се разправям с тях.

Алета остана без дъх, опитвайки се да не изостава от Хайме, докато той я влачеше по стъпалата към стаята им. Щом влезе, тя му помогна да надене ризница над туниката и да се въоръжи с меч и арбалет. Времената се бяха променили, рицарите много отдавна не се обличаха в брони, толкова тежки, че се налагаше шестима мъже да ги вдигат, за да възседнат конете си. Сега бронята се състоеше от ситно изплетена мрежа, много по-лека, но здрава като старите метални пластини. Когато се облече, той привлече Алета в прегръдките си, целуна я силно и бързо излезе от стаята. Тя го последва, не искайки да се крие, докато не разбере кой е неприятелят. Хайме като че ли не подозираше, че тя го следва по петите.

Когато стигна стъпалата, които водеха към двора, ездачите се бяха приближили достатъчно, за да види знамената им. Алета изпусна стреснат вик, когато разпозна розата и лъва на Съмърсет. Това беше баща й! Тя не можеше да допусне Хайме да се бие с баща й; един от двамата можеше да падне убит. Но тя видя, че Хайме има намерение да се бие, защото хората му се събираха около него.

— Хайме, недей! Това е баща ми. Не го убивай!

Тя хукна надолу по стъпалата, претича край смаяния Хайме и се втурна всред малката армия на лорд Съмърсет.

— Алета! Върни се!

Но тя не го чуваше, посягайки, за да спре коня на баща си. Дъхът му спря, когато огромното животно се изправи на задните си крака и щеше да я стъпче, ако не беше умелата ръка на лорд Съмърсет. Алета толкова много ли искаше да се срещне с баща си, че би рискувала да умре, за да стигне до него,? Очаквала ли е лорд Съмърсет да пристигне с армията си и да му я отнеме? Беше се надявал дружбата му с крал Хенри да сложи край на усилията на Грей и Съмърсет да му отнемат Алета със сила. Може би Хенри е твърде зает със собствените си проблеми, за да държи бароните си под контрол.

Лорд Съмърсет слезе от седлото; лицето му беше маска на несдържана ярост.

— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш, дъще, да се убиеш ли? Лорд Грей няма да бъде доволен да научи, че бъдещата му съпруга е била стъпкана от копитата на коня ми. — Той хвърли критичен поглед към слабата й фигура.

— Добре ли си?

— Да, татко, добре съм — каза тя, припомняйки си колко страшен можеше да бъде баща й. — Какво правиш тук? Защо си довел армия, ако идваш само на гости?

— Това ли са всичките благодарности, които ще получа, задето пръснах цяло състояние, за да отменя този нещастен неравен съюз между тебе и сина на изменника?

— Защо си толкова сигурен, че лорд Мортимър е бил изменник, татко? — запита Алета, вглеждайки се в лицето му. — Може би е била допусната грешка.

— Осмеляваш се да се усъмняваш в почтеността ми! — изрева Съмърсет.

Вдигна ръка, за да я зашлеви, задето дори е намекнала, че по някакъв начин е замесен в смъртта на Мортимър. Не можеше собствената му дъщеря да подлага на съмнение неговата невинност. Достатъчно беше, че Хайме Мортимър беше посял съмнения в ума на краля. За щастие Хенри се занимаваше с други неща, за да се тревожи за събития, станали в Уелс преди толкова години.

— Само да я докоснете, сте мъртъв. — Гласът на Хайме прозвуча с твърда нотка, когато хвана китката на Съмърсет в железния си юмрук. Щом я пусна, ръката на по-възрастния мъж падна като безжизнена. — Алета е моя съпруга; вече нямате власт над нея. Кълна, се че никога повече няма да вдигнете ръка срещу нея.

Съмърсет премести поглед от Хайме към Алета, изненадан от властността му.

— Спестете си клетвите, Мортимър — изрече той подигравателно, — вече няма полза от тях. — Бръкна в джоба на жакета си, извади един документ и го размаха под носа на Хайме. — Бракът ви с дъщеря ми беше обявен за невалиден и аз я сгодих за лорд Грей. За щастие, семето ви не е успяло да попадне в плодородна почва — продължи той пак така подигравателно. — Издънките на Мортимър никога не са били особено здрави. — И се изсмя пренебрежително. — Но можеш да бъдеш сигурен, селяко, че лорд Грей скоро ще накара корема на Алета да се издуе.

Алета побледня.

— Татко, какво говориш? Кралят знае ли за това? Той сигурно трябва да подпише тези документи.

— Подписани са — каза лукаво Съмърсет. — Беше лесно, защото умът му е зает с Франция и бъдещата му невеста. Действах толкова бързо, колкото можах, Алета, като знаех, че искаш точно това. Лорд Грей ми каза как си потърсила покровителството му, когато си избягала от този твой съпруг.

Той хвърли свиреп поглед към Хайме с презрение, изписано на лицето.

Много чувства връхлетяха Хайме. Дали Алета е планирала всичко това, изчаквайки, докато баща й пристигне? Нарочно ли беше лъгала, настоявайки, че не е търсила покровителството на Грей, когато беше избягала от него? И още по-важното — защо беше се държала така, сякаш се наслаждава на любенето му, реагирайки с такова отдаване, че той беше започнал да й вярва?

Алета знаеше точно какво мисли Хайме, знаеше и че не е вярно.

— Не, Хайме, не е така! Може някога да съм искала да прекратя брака ни, но не и откакто… откакто…

— Стига, дъще! — изрева Съмърсет, хвърляйки й кос поглед. — Свършено е. Вземи си достатъчно дрехи за пътуването до Лондон. Мортимър може да прати останалите по-късно заедно със зестрата ти. Тръгваме веднага.

— Не!

Гласът й трепна от страх.

— Алета няма да ходи никъде с вас.

Гласът на Хайме беше мек, но със стоманена нишка.

— Внимавайте, Мортимър — предупреди го Съмърсет с махване на ръката. — Вие и вашите хора сте много по-малко от нас. Ако решите да се биете, ще умрат хора, а аз пак ще постигна своето. Да дам ли сигнал за атака, Мортимър, или ще оставите дъщеря ми да тръгне необезпокоявана?

Лицето на Хайме се вкамени. Той знаеше, че хората му са готови за бой дори срещу толкова многоброен неприятел, но можеше ли да ги кара да умрат за такава лъжлива жена като Алета?

Алета прочете нерешителността в очите на Хайме и разбра, че е по-близо до смъртта, отколкото някога щеше да бъде. Нямаше никакъв шанс да надвие армия, каквато баща й беше довел. Не искаше нито Хайме, нито баща й да паднат убити на бойното поле. И едното, и другото щеше да я унищожи.

Лорд Съмърсет видя, че дъщеря му не иска да става причина за битка, и реши да се възползва от това.

— Искам да поговоря насаме с дъщеря си — каза той студено и властно.

Лицето на Хайме помрачня.

— Няма да го позволя.

— Моля те, Хайме — изрече уплашено Алета, стремейки се да разпръсне буреносната атмосфера. — Аз… искам да поговоря с татко насаме.

Хайме я изгледа втренчено, кимна и се отдалечи. Късите му, неравни крачки издаваха огромния му гняв. Хващайки Алета за ръката, Съмърсет я поведе по-далече от хората си. Когато я накара да застане с лице към него, чертите му бяха сурови, а устата побеляла от ярост.

— Неблагодарна нещастница! — изсъска той през зъби. — Трябва добре да те набия, за да вкарам малко разум в главата ти. Но ще оставя това на лорд Грей. Може би той ще те накара да се държиш по-уважително към баща си. Обещах, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да издействам свободата ти. Защо сега се държиш така, сякаш никога не си го искала? — Той я изгледа втренчено. — Какво ти е направило това копеле?

— Нещата се промениха, татко. Хайме не е ни най-малко това, за което го мислех.

— Господи, ти си се влюбила в този негодник! — едва не изкрещя Съмърсет.

— Аз… мисля, че Хайме и баща му са станали жертва на ужасно недоразумение — възрази убедено Алета. — Не мога… не, няма да си тръгна. Нито сега, нито когато и да било.

— Значи е вярно — изсъска Съмърсет с презрение, — влюбила си се в него. Лорд Грей скоро ще те освободи от заслепението ти. Не разбирам защо, но той още те иска, въпреки че Мортимър те е използвал. А не мога да си позволя да имам Грей за враг. В един кюп сме.

— В какво? — заинтересува се Алета.

Съмърсет се намръщи.

— Това не те засяга. Ще тръгнеш ли доброволно, или трябва да заповядам на хората си да унищожат Мортимър и да превърнат тази купчина камъни в прах? Мога да го направя, ясно ти е, имам два пъти повече хора от него. Никаква милост няма да има, Алета. Щом наредя на хората си да влязат в бой, никой няма да остане жив. Това ли искаш? Помисли, скъпа, преди да отговориш.

Нямаше нужда Алета да мисли дълго или усилено. Обичаше Хайме прекалено много, за да го види убит в разцвета на силите му. Може би от собствения й баща.

— Ще дойда с тебе — изрече тя тихо, — но отказвам да се омъжа за лорд Грей.

— Не, Алета, трябва да ми обещаеш, че ще се омъжиш за лорд Грей, преди да си тръгна оттук. Иначе ще стане така, както ти го описах.

Поражението притисна тесните рамене на Алета. Съкрушителната му отговорност сякаш я забиваше в земята. Но в края на краищата тя нямаше друг избор и се реши.

— Да, татко, ще бъде както пожелаеш.

Съмърсет се усмихна мрачно.

— Кажи му го.

Стъпалата й бяха като от олово, когато се обърна и тръгна полека към мястото, където стоеше Хайме, последвана плътно от баща си. Когато отвори уста, за да проговори, гласът й секта. Изсумтявайки отвратено, Съмърсет я смушка в ребрата.

— Кажи му, дъще, кажи му това, което току-що ми каза.

Розовият крайчец на езика й излезе, за да навлажни сухите й устни. Хайме изглеждаше омагьосан от това просто действие. Очите му нерешително се вдигнаха, за да срещнат нейните, когато запъващите се думи привлякоха вниманието му

— Аз… искам да… придружа баща си.

— Кажи му защо, Алета — подкани я безжалостно Съмърсет.

Изражението на Хайме не се промени, той я чакаше да продължи. Алета изгледа стреснато баща си, но той само кимна, показвайки желанието си тя да продължи.

Моля те, Хайме, не ме мрази, замоли се безмълвно Алета, докато изричаше думите, които баща й я караше да каже.

— Преди да напусна Лондон, аз… помолих татко да издейства анулиране и не съм променила решението си.

— Кажи му за годежа с лорд Грей — изрече Съмърсет жестоко удовлетворение.

Нямаше да бъде доволен, докато Хайме Мортимър не бъде унищожен напълно. Ако се задълбаеше в процеса на баща си, това можеше да означава катастрофа за него, лорд Грей и лорд Барлоу, който беше участвал в подялбата на богатството на Мортимър.

— Татко, аз…

— Кажи му, Алета — заповяда Съмърсет.

Ръката му, която почиваше на нейната, я стисна така силно, че Алета трепна от внезапна болка.

— Ще се омъжа за лорд Грей! — извика тя. — Това исках от самото начало, този брак не беше моя идея. Така че виждате, милорд, няма за какво да се биете.

Тъмният поглед на Хайме обгърна цялата й тънка фигура.

— Наистина, милейди, както казвате, няма за какво да се бия. Простете, че мислех другояче. Знаех още отначало, че ме смятате за нещо по-долно от калта по обувките си. Сбогом, милейди, желая на вас и лорд Грей да се наслаждавате един на друг.

Благословена Богородице, как можеше да й позволи да излезе от живота му, крещеше един глас у него. Месеците, които бяха прекарали заедно, нищо ли не означаваха за нея? Може би онези удивителни нощи, когато бяха лежали прегърнати, бяха излетели от ума на Алета, но те бяха неизличимо врязани в сърцето и ума му.

— Хайме!

Тя протегна ръце, но той вече се беше извърнал. Сграбчвайки ръката и, Съмърсет я хвана за раменете и грубо я бутна към кулата.

— Вземи каквото ти трябва за пътуването — излая той.

Хайме не я погледна, докато тя се качваше по стъпалата към кулата с безпомощно превити рамене, без да чуе как баща й му казва:

— Виждаш, че дъщеря ми те ненавижда, Мортимър. Ако си умен, ще се заровиш в порутената си кула и ще оставиш Алета на мира.

Алета се втурна към стаята си, без да престава да хлипа. Не искаше да напусне Хайме, не искаше и да го види унищожен. Бес я чакаше с уплашено изражение.

— Ох, милейди, чух всичко. Какво ще правите?

— Трябва да тръгна с баща си, Бес — изхълца Алета.

— Но вие не можете, вие обичате лорд Хайме!

— Татко ще го унищожи, ако не направя каквото той казва. Познавам го, Бес, ще го направи. Той е невъобразимо богат и има цяла армия. Хайме не би могъл да спечели срещу такова числено превъзходство.

— Аз… страхувах се, че говорите сериозно, там долу в двора. Но трябваше да се досетя, че никога няма да тръгнете по своя воля. Останете, милейди, лорд Хайме ще ви защити.

— Не, добра ми Бес, не мога да рискувам живота на своя мъж. Освен това, ти чу баща ми. Анулирането вече е провъзгласено, вече не съм съпруга на Хайме. Сега престани да подсмърчаш и ми помогни да опаковам една торба за пътуването.

Хайме не се виждаше никакъв, когато Алета се върна в двора. Конят й вече беше оседлан и я чакаше, а лорд Съмърсет не загуби нито миг и веднага я настани на седлото. Ако се беше надявала за последен път да види Хайме, преди да замине завинаги, остана разочарована. С едно движение на ръката Съмърсет подкара малката си армия от двора на замъка, увличайки Алета със себе си. Тя погледна назад само веднъж с лице, изкривено в гримаса на агония.

Хайме гледаше кавалкадата от бойницата на голямата зала с неразгадаемо изражение; очите му излъчваха пустота, каквато не беше чувствал нито веднъж досега. Гледа, докато вече не можеше да вижда Алета сред тълпата войници, които я обграждаха.

— Тя не искаше да заминава, лорд Хайме.

Той трепна силно, не подозирайки, че Бес стои зад него. Изражението му се втвърди.

— Чу я какво каза, Бес. Не се опитвай да смекчиш удара от заминаването й. Това беше нейният избор. Ако беше решила да остане, щях да се бия до смърт, за да я защитя.

— Да — каза тихо Бес. — точно от това се страхуваше тя. Милейди не иска смъртта ви, лорд Хайме, иска ви жив. Единственият начин да ви предпази беше да тръгне с баща си. Обича ви. Освен това — напомни му тя меко, — вече не е ваша съпруга. Лорд Съмърсет се е погрижил за това.

Хайме се извърна към нея с маска на ярост на лицето.

— Алета е моя съпруга и винаги ще бъде моята съпруга, въпреки че не ме обича. — В сърцето си още я обичам, помисли той, но без да го каже. — Не, добра ми Бес, не прави грешка. Алета винаги е искала Ивън Грей и сега има каквото иска. Никога повече не споменавай името й пред мене.

Обръщайки се рязко, той се отдалечи.

На следващия ден Роуина се върна в кулата. Клюката беше стигнала до селото където живееше знойната брюнетка, и тя не загуби никакво време, за да се вмъкне отново в живота на Хайме. Намери го да седи мрачно пред огнището в залата, взирайки се безцелно в огъня, който отдавна беше догорял. Втурвайки се към него, тя коленичи пред краката му.

— Хайме, тук съм. Няма да те оставя като онази невярна кучка, за която се ожени. Позволи ми да ти помогна да забравиш жената, която те предаде. Ще бъде също като в старото време, Хайме, ще видиш.

Той я изгледа намръщено, не толкова доволен да я види, колкото тя се беше надявала.

— Остави ме на мира, Роуина, не съм добра компания за никого точно сега, още по-малко пък за тебе.

— Не ме отпращай, любов моя, мога да те облекча и да направя нощите ти по-поносими.

Той я изгледа косо.

— Прави каквото искаш, Роуина, няма значение.

Извърна се и продължи да се взира в изстиналото огнище. След като беше спечелила правото да остане в кулата, Роуина реши да не насилва късмета си. Знаеше, че с времето Хайме ще се обърне към нея за утеха, а след това ще бъде само въпрос на време тя да го убеди да я направи своя съпруга.

Дните минаха бавно. Но за нейно нещастие той не правеше никакви опити да спи с нея. Всъщност, като че ли не осъзнаваше, че тя живее в кулата. Пиеше много, често заспивайки в залата, положил глава на масата и стиснал чаша ейл. Хората му се тревожеха за него, Гейлърд не беше на себе си от безпокойство. Никога не беше виждал Хайме в такова окаяно състояние. Измъчваше мозъка си с мисли как да го измъкне от отчаянието му, но когато се разчу, че Алета и лорд Ивън щели скоро да се оженят, той се уплаши, че Хайме ще изгуби представа за действителността.

Едва не стана точно така. Гневът на Хайме беше невиждан; той изпадна в пиянско буйство, което трая цяла седмица. Отчаяно мъчейки се да го издърпа от ръба на безумието, Гейлърд предложи да се заемат пак с контрабандата. Старецът беше получил съобщение, че един кораб с качествено бренди и френска дантела е тръгнал от Франция и ако се интересуват, трябва само да дадат сигнал със светлини и корабът ще пристане близо до брега. За облекчение на Гейлърд Хайме като че ли възприе идеята и плановете бяха задвижени. Селяните бяха уведомени и в следващите дни Хайме сякаш се стегна, взе да пие по-малко и прекарваше дълги, изтощителни часове в упражнения с хората си, макар че те никога не бяха участвали в незаконните му дейности.

Пристигането на кораба и появата на Господаря на мрака след месеци бездействие възвести нова ера на контрабандата, в която Хайме се хвърли със стръв. Рискуваше там, където други се колебаеха; нищо не беше достатъчно смело или невъзможно. Когато до Лондон стигнаха слухове за възраждането на контрабандата край уелския бряг, кралят прати малка армия, за да помогне на лорд Грей да смаже нарушителите. Но всеки път, когато отрядите пристигнеха на брега, контрабандистите вече бяха изчезнали безследно. За да тормози хората на краля, Господарят на мрака постоянно променяше мястото на срещата, за да не знаят бирниците къде да търсят следващия път.

Алета се озова затворена в дома на баща си в Лондон. Беше й позволено да приеме няколко посетители, с изключение на Ивън Грей. Кралят беше заминал от града, преди тя да пристигне, и трябваше да се върне едва след сватбата й с лорд Грей. Алета беше сигурна, че ако Хенри беше дочул за злонамерения план на баща й, щеше да се намеси. Но тъй като монархът трябваше да замине скоро за Франция, за да вземе съпругата си, неговите барони вече бяха поели отчасти управлението на страната. Тя беше изгубена. Бракът с Ивън Грей, след като беше изпитала върха на страстта с Хайме, беше нещо чудовищно. Само един мъж можеше да запали пламък в душата й.

Алета беше в Лондон вече две седмици, когато лорд Грей дойде да я посети. Когато тя отказа да се срещне с него, баща й я накара да излезе от стаята си и после ги остави да говорят насаме.

Строгата усмивка на Грей предупреди Алета, че той още й е ядосан, задето беше изчезнала от имението му при такива тайнствени обстоятелства.

— Този път няма да ми избягате толкова лесно, милейди — предупреди я той зловещо. — Когато се оженим, ще ми се подчинявате за всичко или ще си понесете последиците. Но съм любопитен да узная как онзи селяк ви измъкна от моето имение.

— Излетяхме през прозореца — отговори тя с язвителен сарказъм. — Не искам да се омъжвам за вас, милорд, искам да се върна при съпруга си.

Темпераментът на Грей експлодира.

— Излетели от прозореца! Дръжте си вашата тайна, милейди, няма значение. Чухте ли баща си? Вече не сте съпруга на онзи безпаричен селяк. Вие сте моя, милейди, точно като всичко, което някога принадлежеше на рода Мортимър, сега е мое.

— Не разбирам враждебността ви към Хайме — каза тя заинтригувана. — Защо толкова ненавиждате това семейство?

— Много сте схватлива, милейди. — Злобна усмивка изкриви устните му. — Един ден ще ви разкажа за омразата, която ме подтиква.

— Лорд Мортимър не е бил предател, нали?

Изражението на Грей стана яростно.

— Стига! Повече няма да говоря за рода Мортимър. Дойдох да обсъдим сватбата ни, Алета. Искам да се оженим след един месец.

— Не!

— Да. Хенри ми заповяда да отида пак в Уелс, но ще се върна навреме за сватбата ни.

— Отивате в Уелс?

— Да и този път Господарят на мрака няма да ми се изплъзне. Говори се, че негодникът пак се е захванал с контрабанда, но този път няма да му се размине.

Сърцето на Алета се заблъска болезнено в ребрата й. Хайме не знаеше ли колко е опасно да се захване пак с контрабанда? Лорд Грей беше решил да залови Господаря на мрака и ако Хайме станеше небрежен, щеше да се озове увиснал на въжето.

Грей наблюдаваше играта на чувствата, която разтърсваше красивите черти на Алета, и се усмихна възхитен. Нямаше търпение да я има под себе си, да взема от нея всичко, което беше давала на Мортимър. Мислейки за голото й тяло под своето, той усети как се втвърдява от желание и закопня за сватбения си ден. Внезапно му хрумна, че няма нужда да чака, че никой няма да го обвини, че е избързал със сватбения си ден, най-малко пък лорд Съмърсет. Хващайки я неподготвена, той посегна и я привлече рязко към себе си. Алета изписка протестиращо и започна да го отблъсква с всичка сила.

— Не се бори с мене, Алета, защото смятам да те имам, преди да замина за Уелс. Ние сме почти оженени. Какво може да навреди, ако опитам това, което драговолно си давала на онова копеле, което те отне от мене?

Устата му се впи в нейната, наказващо, гневно, изливайки пялата му ярост върху уязвимите й устни. Когато езикът му накара устата й да се отвори, опустошавайки нежните й дълбини, Алета едва не припадна. Разтърси я вълна на отвращение и когато ръцете му разкъсаха корсажа й, за да започнат да тормозят гърдите й, тя реагира яростно.

— Ще викам баща си — изпъшка тя, отблъсквайки нараняващите я ласки.

— Викай, колкото си искаш, милейди — каза пресипнало Грей. — Няма да дойде да те защити. И двамата смятаме, че трябва да бъдеш опитомена, и за мене ще бъде голямо удоволствие да започна незабавно.

Разбирайки, че няма да има друга помощ освен собствената си изобретателност, Алета поднови усилията си да се откопчи от непоносимите ласки на Грей. Силата му, подклаждана от бушуваща страст, не можеше да се сравнява с нейната. Когато я бутна на пода и започна да развързва връзките на панталоните си, тя реагира инстинктивно. Вдигайки коляно, му нанесе удар в слабините. Добре прицелният й удар го омаломощи и той се търкулна в агония на пода.

Изправяйки се неуверено, Алета го изгледа за миг, преди да се обърне и да избяга от стаята. Задъхан и с яростно изражение, той извика след нея:

— Ще ми платиш за това, кучка такава! Само почакай да се оженим, имам си начини да те накарам да молиш за вниманието ми. И не всички ще ти харесат.

Страхът като че ли накара крила да израснат на краката й, когато тя изхвръкна от стаята, мина покрай изумения си баща и хукна нагоре по стъпалата към безопасността на своята стая. Заключвайки вратата зад себе си, тя се строполи на леглото разтреперана и с чувството, че й се гади. Как можеше да допусне тази пародия на брак да се състои, запита се тя безпомощно. Как да не допусне това да стане, като нямаше думата по въпроса? Страхуваше се, че лорд Грей ще направи живота й истински ад, но нямаше абсолютно нищо, което би могла да направи, за да спре сватбата.

Ужасната мисъл накара стомаха й да се разбърка. Тя бръкна под леглото и измъкна нощното гърне точно навреме, за да изпразни в него съдържанието му.