Господарят на мрака

20

Хайме отвори вратата на стаята на Алета и влезе тихо вътре. Очакваше да види Гейлърд да седи до леглото на Алета и когато не го видя, у него се надигна гняв. Гейлърд беше обещал да остане при Алета, докато той си даде няколко часа почивка, която му беше ужасно необходима, а старецът почти никога не нарушаваше дадената дума. Онова, което Хайме не знаеше, беше, че Алета, след като се беше събудила, се беше почувствала много по-добре и беше накарала Гейлърд да отиде да си легне, настоявайки, че е достатъчно добре, за да бъде оставена сама.

Алета чу вратата да се отваря и обърна глава. Преди да си тръгне, Гейлърд беше оставил запалена свещ на нощната масичка и в блещукащото сияние тя разпозна мощната фигура на Хайме. Дъхът заседна в гърлото й, когато си припомни силата на ръцете му, убедителността на целувките му и дълбочината на страстта му. Беше й липсвал ужасно много, искаше го, имаше нужда от него. Когато лорд Ивън я беше направил своя съпруга, беше й се сторило, че животът й е свършил. Единственото, което не й беше позволило да полудее, беше детето на Хайме, което носеше в утробата си. А най-много се страхуваше от това, че Ивън смята да унищожи детето й, когато се роди.

Хайме пресече стаята с бързи крачки, гол, ако не се смята панталонът, който беше облякъл, когато се беше събудил. Макар че до зазоряване оставаха още няколко часа, странно чувство за нещо неотложно го беше накарало да отиде в стаята на Алета. Трябваше да я види отново, да погледне красивото й лице, да се увери, че тя е добре. Ако я загубеше сега, когато имаше толкова да й даде, когато я обичаше и се нуждаеше от нея, щеше да обезсмисли всичко, за което беше работил през всичките тези години.

Хайме спря до леглото, пожелавайки си да можеше да каже на Алета всичко, което беше в сърцето му, но знаеше, че ще бъде жестоко да я буди сега след всичко, което беше преживяла. Думите щяха да дойдат по-късно, реши той, след като Алета бъде вън от опасност.

Със сърце, преизпълнено с любов, Алета наблюдаваше как Хайме се приближава към нея. С голи гърди, с изпъкнали мускули на бедрата, той стоеше пред нея в слабата светлина като древен воин. Раменете му бяха широки, торсът мощен, коремът плосък и стегнат. Мастилено черната му коса се спускаше по врата и раменете, обграждайки като в рамка красивото му лице. Той беше така ярко мъжествен, така великолепен, че накара дъха да застине в гърлото й. Страхувайки се да не си отиде, Алета се протегна към него, прошепвайки името му.

Хайме изстена и коленичи до леглото; името му, произнесено от нейните устни, беше най-сладкият звук, който някога беше чувал.

— Защо не спиш, любов моя?

Гласът му беше мек и гальовен.

Тя докосна лицето му, вкусвайки сатенената гладкост под наболата твърда брада, която той не беше имал време да махне.

— Само спя, откакто съм тук, вече не съм уморена. Седни при мене.

Хайме се поколеба. Да седи до нея, когато я искаше така отчаяно, беше най-голямото изтезание.

Алета забеляза как той се колебае дали да седне до нея на леглото и сърцето й падна в петите. Още ли я обвиняваше, че го е предала? Дали се колебаеше да я докосне, защото смята, че Ивън е спал с нея? Толкова много ли искаше той да се люби с нея, че беше сънувала, че й шепне любовни думи?

— Аз… не знам дали мога да лежа до тебе и да не те любя — призна Хайме. — А по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня по някакъв начин.

Алета не можа да не помисли, че той казва всичко това само за да не нарани чувствата й.

— Моля те — прошепна тя с треперещ глас.

Беше преживяла толкова много, че не можеше да понесе мисълта да го загуби. Наведе се, прилепи устни към гръдната му кост и беше възнаградена да усети бурното туптене на сърцето му.

Това беше повече, отколкото Хайме би могъл да понесе. Съкрушен стон се изтръгна от устните му, докато се изтягаше до нея. Години наред беше упражнявал самоконтрола си и макар че нямаше да му бъде лесно с Алета, можеше отново да го направи.

— Прегърни ме, Хайме, толкова страх преживях. — Молбата излезе от устните й в накъсан стон. — Страхувах се, че лорд Грей ще унищожи нашето дете, но щях да го убия, ако се беше опитал.

— Това копеле направи ли ти нещо? — запита Хайме през зъби.

Не искаше да знае подробностите, но трябваше да разбере дали Грей я е наранил, когато е спал с нея.

— Не. Ивън ме изпрати с татко в замъка Съмърсет веднага след сватбата, не можеше да понесе мисълта да спи с мене, докато нося детето ти.

Надигайки се на лакът, Хайме се вгледа в лицето й. Дали не беше разбрал нещо погрешно? Нима Алета му казваше, че никога не се е отдавала на Грей?

— Няма значение, че Грей е спал с тебе, любов моя, защото знам, че не си го искала.

— Не ме ли чу? Ивън не ме направи своя съпруга в истинския смисъл на думата. Заминах за Уелс веднага след сватбената церемония.

Хайме беше зашеметен.

— Но Грей дойде при мене в затвора и ме дразнеше, разправяйки колко хубаво се любиш и колко страстна си била.

— Лъгал те е, Хайме. Има само един мъж, който може да събуди страстта у мене и този мъж си ти.

Ръцете му се стегнаха около нея, прегръщайки я така, сякаш тя беше по-скъпоценна от злато и сребро.

— Нямаше да има значение, любов моя, но заради самата тебе се радвам, че не си била принудена да понасяш натрапването му. Можем да оставим всичко това зад гърба си. Имаме цял живот пред себе си, за да отгледаме децата си в мир и доволство.

— Ами Господарят на мрака? — запита тя тревожно.

— Господарят на мрака престана да съществува, когато Хенри поиска да обещая, че ще се откажа от контрабандата. Селяните спечелиха много от контрабандата през всичките тези години и благодарение на нея се спасиха от бедност. Не съжалявам за това, което съм направил, но няма да се върна към него. Имам всичко, което ми е необходимо, тук, в имението Мортимър. Единствено съжалявам, че не открих причината за омразата на рода Грей. Години наред Грей и Мортимър живееха в разбирателство. Но след като майката на Ивън почина, всичко се промени. Само да знаех защо.

Алета осъзна, че ако имаше намерение да каже на Хайме за Ивън, това е моментът. Но умът й отказваше да формулира думите. За какво би послужило това, запита се тя. После моментът отмина, когато Хайме повдигна брадичката й и я целуна. Отначало нежно, а после така яростно, че тялото му затрепери от усилието да овладее страстта си. Но сдържаността беше последното нещо, което Алета желаеше точно сега, когато отвърна на целувката му с жар, която го шокира. Устата й се отвори, приканвайки езика му, и той изстена, приемайки поканата й. Въпреки че беше решил да се въздържи, разбирайки докъде може да го докара всичко това, ръцете му се пъхнаха под нощницата й. Гърдите й бяха по-пълни, разбра той веднага, а талията със сигурност беше понаедряла, но никога не му беше изглеждала по красива. С треперещи от нетърпение ръце той дръпна деколтето на нощницата, оголвайки сметановите заоблености на гърдите й за жадния си поглед. Наведе се, близна и целуна нежно сатенената гладкост на шията и гърдите й, прокарвайки език по набъбналите зърна с леки близвания, които изтръгнаха стон от устните й.

Сякаш разбирайки докъде ще доведе това, Хайме се отдръпна и тъмните му очи блеснаха от потисната страст. Но Алета не искаше да допусне това. Твърде дълго беше чакала този ден.

— Милорд, моля те — изхлипа тя, дръпвайки главата му отново към гърдите си.

— Не мисля, че ще мога да спра, ако продължа — предупреди я той строго. — Толкова отдавна не съм те любил.

— Няма защо да спираш.

— Детето…

— Той е добре, наистина. Щом не съм го загубила досега, нищо няма да му навреди. Люби ме, милорд, люби ме с цялото си сърце и душа.

— Нищо друго няма да ми достави повече удоволствие — изпъшка Хайме.

Свали нощницата й, възхищавайки се на бялата й кожа, на съвършената форма на дългите й крака, на сметановата гладкост на бедрата й.

— Толкова си красива. Аз съм най-щастливият мъж на света.

— А аз съм най-щастливата жена — въздъхна Алета, дърпайки панталона му.

Той се подчини незабавно, смъкна панталона надолу по бедрата си и го хвърли настрана.

— Всичко у тебе е съвършено. Мисля, че се влюбих в тебе още първия път, когато те видях. Спомняш ли си? Ти ме нарече селянин с тор по подметките.

Тя почувства неговия поглед да се плъзва по нея като парещ, изгарящ вятър.

— Трябва да признаеш, че беше ужасно арогантен. Имах пълното основание да се противя на брака с тебе. Но това беше, преди да се влюбя в тебе.

— И аз в тебе — каза Хайме със светнали черни очи, навеждайки глава, за да засмуче връхчетата на гърдите й.

Тя ахна възхитено, когато езикът му прокара огнена пътека към издатината на тазовата й кост и по-нататък Бузите му бяха омайващо грапави срещу гладката й плът и тя потръпна от неконтролируемо предчувствие. И тогава, докосвайки с устни сладката издутина на корема й, той разтвори бедрата й и коленичи между тях. Когато описа кръг с езика около пъпа й, а после се спусна по-надолу, за да целуне меката цепнатина между краката й, Алета се вцепени и изпъшка.

— Хайме, не мога да го понеса!

— Щастлив съм, че мога да ти доставя удоволствие — прошепна той срещу топлата влажност на плътта й. — Още не беше убеден, че е безопасно да се люби с нея, но имаше повече от един начин да й даде удоволствие, дори самият той да не получи никакво. — Отпусни се, скъпа, просто се съсредоточи върху това, което правя с тебе.

Алета отвърна с нисък стон, когато устните му се притиснаха към горещото кадифе между краката й, а езикът му беше като похищаващ меч от огън и наслада, докато навлизаше в нея. Хващайки бедрата й, той я повдигна и започна алчно да се наслаждава на нежната й женствена плът. Неможейки да се въздържи, тя се изви срещу устата му и извика, безсрамно придърпвайки главата му още по-близо.

Възторг избухна в нея, запълвайки тялото й със сладко пулсиране, толкова интензивно, толкова невероятно дълбоко, че беше почти непоносимо. Вдигайки глава, за да вижда лицето й в пристъпа на страстта, Хайме получаваше почти толкова удоволствие да вижда как Алета се разтърсва от силата на кулминацията си, колкото би получил и ако се присъединеше към нея в блаженото й пътуване. Когато се надигна, за да се премести от краката й и да легне до нея, тя го изгледа стреснато.

— Хайме, няма ли да…

— Не, любов моя, не искам да те нараня.

— Ще ме нараниш, ако не довършиш това, което започна. Няма как да навредиш на детето, ако това те спира.

Тя нерешително посегна, полагайки ръка на стегнатия му плосък корем. Плътта му подскочи под докосването й. Поощрена, малката й ръка се премести бавно надолу към твърдата издатина на мъжествеността му, все още готова и жадуваща. Пръстите й се свиха около него; тя се учуди на самоконтрола му и реши, че и той трябва да изпита същото удоволствие, каквото й беше дал. Когато плъзна длан нагоре и надолу по дължината на члена му, измъченият му стон й даде смелост да направи нещо, за което беше мислила много пъти, но никога не се беше осмелила да го направи.

Надигайки се на лакът, тя се наведе над него и леко целуна кадифеното връхче на члена му.

— Божичко, Алета!

Когато устата й се отвори и го пое, той едва не излетя от леглото. След няколко мъчителни секунди той я вдигна нагоре за раменете и я притисна на леглото. Надигна се над нея с очи, тъмни като обсидиан, и запита с треперещ глас:

— Сигурна ли си, любов моя?

— Да, Хайме, искам те.

Разбирайки, че не може да легне върху нея, и за да не нарани бебето, Хайме я извърна настрана и се изтегна зад нея.

— Вдигни крака си, скъпа.

Объркана, но вярвайки му изцяло, тя вдигна крака си. Плъзвайки се между бедрата и, той положи крака й на своето бедро и я разтвори още повече, за да може тя да го приеме. Тя изпусна дъх през зъби, когато почувства огромната му дължина да се вмъква между краката й и после полека, о, толкова полека да я изпълва. Усещането беше върховно и от устните й се изтръгна лек вик. Хайме замръзна, мислейки, че я е наранил.

— Искаш ли да спра?

— Не! Не спирай! Люби ме, Хайме, моля те, люби ме.

— Винаги, любов моя — изпъшка той, когато се вмъкна дълбоко в нея.

Изгуби дар слово, защото умът и мислите му бяха заети само с любовта, която изпитваше към скъпоценната жена в обятията си.

Тласъците му бяха бавни, преднамерени, той искаше отново да й даде удоволствие, преди да потърси своето. Алета отвръщаше на тласъците му, приемайки дръзката сила на неговата мъжественост и отвръщайки със същата дързост. Вече се задъхваше, попадайки все повече и повече под магията на любенето му. Когато ръката му се пъхна сред златистото руно на мястото, където се съединяваха бедрата й, Алета затаи дъх, питайки се какво ще направи той след това. После той я раздели, търсейки и намирайки мъничката пъпка, от която извираше нейната женственост. Еротичните му ласки я накараха да се залюлее опасно на ръба.

И двамата вече дишаха тежко, осъзнавайки суровата страст, която ги мотивираше. Но страстта беше само малка част от прекрасната магия помежду им.

Мислите на Алета се пръснаха, когато насладата я овладя изцяло. Тя извика името му, не можейки да сподави нуждата си да изкрещи. Усети как той се вцепенява, после почувства топлината на дъха му срещу шията си, чу го да вика в пристъпа на върховното си излияние.

Усмихвайки се доволно, тя заспа. Хайме се сви до нея и я прегърна здраво, усещайки, че изтощението го завладява. Събуди се на разсъмване, шокиран да намери Алета наведена над него и обсипваща гърдите му с нежни, леки целувки. Когато езикът й се стрелна и близна плоските му мъжки зърна, той веднага се втвърди. С котешка бързина я обърна по гръб, вгледа се в очите й и навлезе в нея.

Няколко часа по-късно, когато Гейлърд надникна в стаята, видя двамата любовници потънали в блажен сън и тихо затвори вратата зад себе си.

Бледото зимно слънце се беше издигнало високо в небето, когато Хайме отвори очи, за да приветства деня. Спомняйки си страстната нощ, която беше споделил с Алета, той потърси с очи жената, която спеше блажено до него. Тя се беше свила до него като доволно коте и той не можеш да си спомни кога се е чувствал толкова добре на събуждане. Първият му импулс беше отново да се люби с нея, но бързо остави тази мисъл настрана, спомняйки си с наслада, че се бяха любили два пъти през нощта, и то въпреки факта, че Алета още не беше укрепнала след борбата с Ивън Грей. Той се намръщи, укорявайки се мислено, че е оставил страстта да надделее над здравия разум.

Алета се раздвижи, сгушвайки се в топлината на огромното му тяло. Той изпусна един стон, от което тя се събуди изцяло. Отвори очи, вдигна поглед към него и се усмихна блажено.

— Не ме гледай така, любов моя, защото ще се изложа като неопитен младеж, който не може да контролира подтиците си.

— Нямам нищо против това.

— Но аз имам. Говорех сериозно, когато казах, че не искам да нараня тебе или детето ни. Два пъти за една нощ е достатъчно упражнение за жена в толкова напреднала бременност като тебе. Само ме остави да те подържа още малко в ръцете си, преди да посрещна деня както трябва.

Алета въздъхна щастливо.

— Толкова се страхувах, че ще мислиш, че Ивън е бащата на нашето дете. Той искаше да ти внуши това, нали знаеш.

Хайме има благоприличието да покаже виновна физиономия.

— Трябва да призная, че точно това помислих отначало. Докато Гейлърд не ми отвори очите. Тъкмо той настояваше, че ти не можеш да ме предадеш. Колкото повече мислех над думите му, толкова повече осъзнавах, че Роуина си е играла с мене. Един ден ще намеря малката вещица и ще й изтръгна истината.

— Роуина ревнуваше — каза замислено Алета. — Когато разбра, че не може да те има, искаше да си отмъсти. Затова толкова бързо се съгласи да ми помогне да избягам, когато ти ме заключи в кулата.

Хайме се изчерви.

— Можеш ли да ми простиш това? Бил съм в ужасна грешка. Само знаех, че ме ненавиждаш и смяташ да ме предадеш, след като научи за Господаря на мрака.

— Обичах те, милорд. Обичах те от много отдавна. Никога нямаше да ти навредя. Вече бях разбрала какъв е Ивън и не исках да имам нищо общо с него.

— Ще се омъжиш ли за мене, милейди?

Той беше толкова сериозен, че сърцето на Алета запърха.

— С най-голямо удоволствие ще се омъжа за тебе, милорд. Когато кажеш.

— Хенри е в Лондон и се готви да замине за Франция. Какво ще кажеш да заминем за Лондон веднага щом можеш да пътуваш, за да може кралят и всички лордове и дами в кралството да присъстват на сватбата на граф Флинт и избраницата му. Ще изпратя веднага вестител да съобщи на Хенри да ни очаква. Мислиш ли, че детето ни ще изчака толкова?

— Да, има много време.

Изведнъж Хайме се замисли.

— Може би Хенри вече е научил нещо повече за заговора против баща ми. Не мога да изкарам това от ума си. Сега ми се иска Грей да беше оцелял, за да ми даде отговорите, които търся. Може никога да не узная какво е обърнало рода Грей срещу Мортимър.

Неговите думи, толкова тържествени, така съвършено лишени от разбиране, покъртиха Алета. Как да запази тайната, която Ивън толкова лекомислено беше споделил, когато знаеше, че има отговорите, жадувани от Хайме? Решението беше просто: не можеше. Хайме заслужаваше да знае истината, каквито и да са били мотивите на Гейлърд да я пази в тайна през всичките тези години.

Молейки се дано постъпва правилно, тя си пое дъх, за да се успокои, и изрече:

— Аз имам отговорите, които търсиш, милорд.

Не знаейки как да тълкува думите й, Хайме я изгледа озадачено.

— Какви отговори имаш предвид, любов моя?

— Знам защо лорд Грей ненавиждаше рода Мортимър. Знам причината, поради която е заговорничил против баща ти и е въвлякъл своя и моя баща в този злостен заговор.

— Божичко, Алета! — Той се изправи рязко и я привлече към себе си. — Знаела си и не си ми казала?

— Доскоро не го знаех — побърза тя да обясни внезапно свивайки се пред огнения му поглед. — Ивън ми каза всичко, докато ме държеше затворена в замъка Съмърсет. Аз… не бях убедена, че ще има смисъл да ти разкривам фактите сега. Никой от участниците вече не е жив, а ти си възвърна всичко, което беше загубил след смъртта на баща си.

— Никакво земно възнаграждение не би могло някога да компенсира смъртта на почтен и любящ баща — изрече мрачно Хайме. — Ако Гейлърд не беше толкова изобретателен, сега нямаше да съм тук, за да претендирам за рожденото си право. Кажи ми, милейди, кажи ми какво знаеш.

— Знам, че обичаш баща си, Хайме, и не исках да ти казвам веднага, за да не мислиш лошо за него.

— За какво, по дяволите, говориш? Познавах баща си, знам, че никога не би направил нещо непочтено. Ако Грей твърди противното, значи е излъгал. Хайде, говори, Алета, какво каза това копеле?

Той не осъзнаваше, че пръстите му се забивах в ръката й, докато Алета не потръпна, изричайки:

— Боли ме.

Той веднага я пусна със смутено изражение.

— Прости ми, любов моя, не исках да бъда груб. Обещавам да те изслушам и да преценя дали Грей е казал истината.

— Какво знаеш за младежките години на баща си?

— Само което ми е разказвал Гейлърд. Бях млад, когато загубих баща си, а младостта не обръща внимание на много неща. Знам, че е станал рицар под настойничеството на лорд Блейкли. Прекарал е първите си години в Англия и от време на време се е връщал в Уелс на кратки посещения. Бил сгоден за майка ми, когато бил на петнадесет години, а тя на пет. Оженили са се, когато той е бил на двадесет и шест години. Майка ми е била на шестнадесет. След сватбата са заживели в имението Мортимър, където съм се родил.

— Мортимър и Грей винаги ли са били приятели?

— Съседи и познати, но не и близки приятели. Колкото и странно да изглежда, преди смъртта на майката на Ивън двете семейства са се разбирали добре. Какво искаш да ми кажеш, Алета? Какво значение може да има младостта на баща ми за онова, което е станало по-късно?

Алета познаваше Хайме добре достатъчно добре, за да разбере, че той вече губи търпение.

— Почакай малко, Хайме, опитвам се да ти обясня по най-добрия възможен начин това, което знам. Ти познаваше ли майката на Ивън?

— Малко. Тя рядко пътуваше със съпруга си и сина си. Изглеждаше плаха, необщителна, трудно можеше човек да се сближи с нея. Изгубила е няколко деца след раждането на Ивън и здравето й беше крехко. Рядко идваше в имението Мортимър, макар че често получаваше покани. Единственият път, когато дойде, двамата с татко се чувстваха неудобно. И вече не дойде.

— Нека да ти разкажа една история — каза меко Алета, търсейки най-подходящите думи. — Един ден един красив младеж излязъл на езда. Натъкнал се на красива млада девойка, която се била изплъзнала от камериерката си, взел я за селянка и я изнасилил. Трябва да разбереш, че младежът бил много млад, преливал от сили. Девойката нямала представа кой е той и много се срамувала, за да каже на някого какво се е случило. Малко след това тя се омъжила за мъжа, за когото била сгодена, и му родила син.

Докато тя разказваше, изражението на Хайме се промени от открит скептицизъм в искрено неверие.

— Не, баща ми никога не би направил такова нещо! Той беше почтен мъж. Ивън Грей е лъжец, който не знае какво говори.

— Ивън твърдеше, че е твой полубрат. Каза, че нито той, нито баща му са имали и най-малката представа, докато майка му не му се изповядала на смъртното си легло. Едва много години по-късно тя узнала името на мъжа, който я е изнасилил. Тогава и двамата са били вече женени и тя не виждала причина да разкрива истината.

— Господи боже! Това обяснява много неща. — Макар че той не искаше да повярва, че двамата с Грей са полубратя, това поне придаваше смисъл на всичко, което се беше случило. — Струва ми се невероятно лорд Грей да направи Ивън свой наследник, ако е знаел, че не е негов син. Старият Грей имаше няколко незаконни деца, които можеха да го наследят.

— Ивън настояваше, че старият Грей не е знаел, че само той е чул предсмъртната изповед на майка си. Мисля, че той нарочно не е казал истината на мъжа, когото винаги е смятал за свой баща.

Сега Хайме беше наистина озадачен.

— Тогава защо старият Грей е обвинил баща ми, когато той е бил невинен?

— Според Ивън той убедил лорд Грей, че Кларънс Мортимър действително е бил изменник. Единственият човек, на когото се доверил, бил баща ми. Той и още един човек трябвало да си поделят имуществото на Мортимър.

— Какво друго ти каза Грей? — запита Хайме със стегнато гърло.

— Нищо. Разказах ти всичко.

Тя нарочно премълча факта, че Гейлърд е знаел истината.

Хайме мълча дълго време, не напълно убеден, но осъзнавайки, че Грей не е имал основание да лъже Алета.

— Хайме, това няма значение. Не бива да мислиш лошо за баща си заради нещо, което е извършил на млади години. — Тя не би могла да понесе ужасното страдание, което той като че ли изпитваше, и ръцете й се обвиха около него, сякаш за да го защитят. — Забрави миналото. Обичам те. Имаме цял живот пред себе си.

Тъмните очи на Хайме се вгледаха в обърнатото й към него лице, виждайки човек, който му беше по-скъп от собствения му живот. Онова, което беше започнало като принудителен брак, се беше превърнало във връзка, основаваща се на любов. Макар че доверието отначало липсваше, той никога не се беше съмнявал в любовта си към Алета, дори когато се беше опитвал да отрича пред себе си това, че тя означава за него повече, отколкото всеки друг човек на света. Това, че тя го обичаше, беше невероятно, не можеше да се получи по-хубаво нещо при такова лошо начало. Седмици наред тя се беше опивала от възможността да му говори колко много го ненавижда.

Той мълча толкова време, че Алета се обезпокои.

— Хайме, чуваш ли ме? Обичам те.

Той се вгледа в нея, после ъгълчетата на устата му се извиха в ярка усмивка, преобразяваща лицето му от мрак в светлина. Дъхът заседна в гърлото на Алета, отново поразена от красотата на мъжа, когото някога селяните бяха нарекли Господарят на мрака. Ако можеха сега да го видят, помисли тя замечтано, щяха да го нарекат Господаря на светлината.

— Ако любовта ти към мене е половината от тази, която аз изпитвам към тебе, значи ще умра като щастливец.

Внезапно детето, почиващо в утробата на Алета, ритна силно, обявявайки присъствието си пред двамата си родители. За миг Хайме като че ли се стресна, после се засмя, поставяйки ръка на издутия й корем. Смехът му я порази; за първи път го чуваше да се смее на глас.

— Нашият син…

— Или дъщеря.

— Да. Нашият син или дъщеря иска внимание. Протестира, че е така притиснат помежду ни. Може би трябва да те оставя да си почиваш.

Той я целуна по носа и стана от леглото.

— Аз всъщност не искам да си почивам, милорд.

Дрезгавата нотка в гласа й го спря. Сграбчвайки ръката му, тя се опита да го дръпне пак към леглото.

— Алета… — Той я изгледа нежно, осъзнавайки, че може би я е изтощил предната нощ. Никога не би направил каквото и да било, с което да изложи на опасност нейния живот или този на детето им. — Не мисля, че…

— Угоди ми, милорд. Една целувка е всичко, което искам, после можеш да си вършиш работите, докато аз изкарам в леглото остатъка от деня.

— Как да откажа на такава приятна молба? — отвърна закачливо Хайме, навеждайки глава.

Огънят, тлеещ в дълбините на сините й очи, трябваше да го предупреди, защото в мига, когато устните им се докоснаха, той беше изгубен.

Стенейки в щастлива агония, той вдигна глава и изпъшка:

— Вещица. Предавам се. Прави с мене каквото искаш.

— Не забравяй тези думи, милорд — изрече предизвикателно Алета, докато го търкулваше върху себе си, — защото винаги ще искам да ми се предаваш.

— Както и аз — прошепна задъхано Хайме, когато с един дързък тласък сля двете им тела в едно.