Господарят на мрака

1

Крисищ Северен Уелс, 1416

Ледена суграшица, носена от вятъра, напираше откъм морето, обсипвайки лицата на мълчаливите мъже, заети с някаква работа на брега, със сол и пяна. Те работеха бързо и сръчно, разтоварвайки бъчви от лодките, които образуваха подвижна пътека от люлеещия се кораб, закотвен в уединеното заливче под скалата. След като разтовариха всички бъчви и ги наредиха на брега, ги натовариха на фургони и ги подкараха нагоре по тясната, виеща се пътека под разрушената крепост, чиято тъмна сянка се простираше като зловещ призрак в мрачния безлунен пейзаж.

На върха на скалата една забулена фигура, възседнала черен като нощта жребец, наблюдаваше безмълвно. Подплатеното с хермелинова кожа наметало се развяваше в диво безредие, придавайки й вид на крилат отмъстител.

Един от мъжете долу на брега го забеляза и го посочи на другарите си. Макар че мнозина селяни бяха чували за него, нямаше нито един измежду тях, който би го предал.

Наричаха го Господаря на мрака.

Пазач на старата кула, разграбена и опожарена много отдавна от Оуен Глендоуър. Само високата двойна кула беше останала от великолепния някога замък, кацнал на скалист полуостров високо над залива Тремадог. Зад него се издигаха живописните планини на Сноудония.

Господар контрабандист.

Само благодарение на Господаря на мрака селяните живееха сносно във времената на невероятни изпитания, причинени от войните и глада. Той водеше делата си предимно чрез Гейлърд, възстар мъж, на когото Господарят на мрака се доверяваше безусловно.

Когато бъчвите бяха натоварени във фургоните и изпратени по тясната пътека към замъка, конят и ездачът рязко се извърнаха и изчезнаха в мъглявата завеса от дъжд и мрак.

— Плати ли на хората, Гейлърд?

Хайме Мортимър стоеше пред пламтящия огън в кулата на замъка, единствената все още обитаема част от старинната постройка. Лицето му беше полуизвърнато от светлината, която обагряше в бронзово красивите му черти. Профилът му говореше за сила и извечна власт, твърдост и непреклонност. Но въпреки огромните размери на мускулестото му тяло и страшния му вид силните му черти носеха отпечатъка на известна чувственост, за което много от селските девици биха могли да свидетелстват.

С коса, черна като нощта, и също такива очи, Хайме Мортимър беше мъж, когото рядко се осмеляваха да предизвикват. Но през 1416 г. той беше тайна за всички с изключение на селяните, сред които беше живял от петнадесетгодишен, когато Гейлърд го беше довел в тази изолирана крепост край морето, прекалено разрушена и маловажна за крал Хенри V. Замъкът Крисит беше притежание на рода на майка му от векове насам, но възрастта му и окаяното му състояние го бяха направили безполезен за краля.

Когато Гейлърд го беше довел тук след въстанието и смъртта на баща му, бяха намерили замъка почти необитаем и с годините Хайме беше развил известни чувства към обвяваната от ветровете купчина скали и камъни. Знаеше от клюките, че крал Хенри, родът Грей, лорд Съмърсет и помощниците им са го смятали за мъртъв през всичките тези години. Но противно на всички очаквания и с помощта на Гейлърд той беше оцелял и всяка година го довеждаше все по-близо до осъществяването на съкровеното му желание. Много скоро, беше се заклел той, Ивън Грей, граф Флинт, щеше да си плати за смъртта на Кларънс Мортимър и титлата щеше да бъде върната на законния й притежател.

— Брендито е прибрано на сигурно място в мазето, хората си получиха парите и си тръгнаха — каза Гейлърд, топлейки се на огъня. — Хубава нощ за работа, момчето ми. Ще прибави доста към богатството ти.

Замисленото изражение на Хайме не се проясни, докато очите му се вглеждаха унило в пламъците.

— Време е, Гейлърд — изрече той разсеяно. — Време е да се заема със съдбата си. Тринадесет години минаха от смъртта на баща ми, а враговете му се радват на престъпно спечелените блага, докато аз живях в неизвестност всичките тези години, подслонен в разпадаща се купчина камъни.

— Поне си жив — изтъкна Гейлърд. — Което е повече, отколкото щеше да бъде, ако Грей и помагачите му знаеха къде да те намерят.

— Хенри IV е мъртъв. Последните пет години кралството се управляваше от наследника му Хенри V. Доколкото знаем, младият Хенри няма интерес да иска смъртта ми.

— Така е, но и Ивън Грей, и лорд Съмърсет ще се заинтересуват, ако узнаят, че още си жив. Ти си законният наследник на Кларънс Мортимър; Грей ще загуби твърде много, ако се появиш и се опиташ да си върнеш наследството. Не ти спасих живота, за да се отказваш от него, млади господарю.

Хайме отправи една от искрените си усмивки към стареца.

— Да, Гейлърд, дължа ти живота си. Ако не беше твоята изобретателност, щях да загина, когато хората на краля дойдоха да вземат имението, или щях да бъда пратен в изгнание във Франция, за да ме възпитат чужди хора.

— Като сенешал на имението Мортимър бях длъжен пред баща ти да опазя сина му — каза Гейлърд, изправяйки тесните си рамене. — Докато съм жив, господарю Хайме, ще правя всичко, което ми е по силите, за да те пазя от злото… или от глупави постъпки.

— Мислиш ли, че постъпвам неблагоразумие, като не се отказвам от претенциите си? — запита намръщено Хайме.

— Да, така мисля. Вземи богатството си, момче, и иди да живееш другаде. Намери си съпруга, построи си собствен замък и си изгради нов живот.

— А, за какво ми е съпруга. Жените са суетни създания, причиняват повече неприятности, отколкото струват те самите. Използвам ги, за да облекча слабините си, когато страстта бушува у мене, но не намирам за особено полезно такива безмозъчни създания да се въртят непрекъснато наоколо ми.

— Ами красивата Роуина? — запита Гейлърд, извивайки очи към затворената врата, която водеше към горния етаж.

— Роуина може да остане, докато ми харесва. Но както много добре знаеш, приятелю, тя скоро ще ми омръзне.

Гейлърд издаде задавен звук дълбоко от гърлото си.

— Колко жалко, че не помниш майка си. Беше нежно, обичливо създание, баща ти много я уважаваше. Ако беше жива, щеше да имаш съвършено различно мнение за жените. А ако баща ти беше жив, отдавна да си оженен за дъщерята на лорд Съмърсет. Беше сгоден за Алета Съмърсет, когато тя беше на пет години, а ти на единадесет. Всичко беше направено както трябва, със законни документи, подписани от двете страни.

— Дамата вероятно е порядъчно омъжена и сигурно няколко деца й висят на полите. Сега сигурно е на осемнадесет години, а знаеш не по-зле от мене, че тринадесет или четиринадесет години се смятат подходяща възраст за омъжване. Лорд Съмърсет няма да чака синът на един предател да дойде да поиска обещаната си годеница.

— Има и други жени за женене — подхвърли Гейлърд.

— Да не би да очакваш да доведа булка тук, в тази рушаща се купчина камъни? — засмя се сурово Хайме. — Не, Гейлърд, остави тази работа. Няма да се женя, не и докато имението Мортимър и имуществата ми не се върнат в мои ръце.

Гейлърд като че ли обмисляше думите на Хайме, преди най-накрая да вземе решение.

— Не бях сигурен дали да ти го казвам, момче, но чух една клюка тази вечер и може да се заинтересуваш.

Хайме се усмихна мрачно.

— Знам, че няма да се умириш, докато не ме угостиш с клюката си, Гейлърд, така че започвай.

Старецът облиза нервно устни и изрече:

— Лейди Алета Съмърсет е била дадена на Ивън Грей. Тъй като нищо не се е чувало за тебе от много години насам, годежът ви е бил обявен за невалиден. Говори се, че сватбата трябва да се състои в замъка Уиндзор след две седмици. Крал Хенри наскоро се върна от война във Франция и е дал разрешението си за този съюз.

— Лорд Съмърсет трябва да е във възторг — отбеляза сухо Хайме. — Ако дъщеря му е останала неомъжена досега, сигурно отчаяно й е търсел съпруг. Може би не е толкова грозна, че никой мъж да не я иска.

— Чувал съм, че изглежда добре — отвърна Гейлърд.

— Наклонността ти към клюките е забележителна — забеляза Хайме и добави замислено: — Имам намерение да осуетя сватбените планове на Ивън Грей, стари приятелю.

Гейлърд изпусна остро дъх.

— Какво предлагаш, Хайме?

— Време е Хайме Мортимър да покаже на света, че е жив.

Тялото му беше напрегнато, юмруците свити, а очите горяха с адски пламък.

Гейлърд се изплаши за дъщерята на лорд Съмърсет.

— Момичето няма нищо общо с това, Хайме.

— Тя е Съмърсет. — Гласът на младежа не предвещаваше нищо добро за Алета Съмърсет. — Баща й е замесен в смъртта на баща ми също като Ивън Грей. Той подели имуществата на татко с рода Грей — това са имущества, които ми принадлежат по право. Цялото семейство е замесено.

Той се обърна рязко и се взря отново в пламъците. Възцари се напрегната тишина, прекъсвана само от пукането на цепениците и пращенето на пламъците. Когато Хайме заговори отново, гласът му беше суров, а лицето обтегнато в решителни линии.

— Намери селски дрехи, Гейлърд. Утре заминаваме за замъка Уиндзор. Ще се изправя пред краля като бедняк и ще поискам годеницата си. Какво имам да губя?

— Главата си, момче — изръмжа Гейлърд, излизайки с тътрене на крака от стаята.

Вече познаваше Хайме Мортимър достатъчно добре, за да разбира, че нищо няма да го разубеди, щом веднъж вземе решение.

Замъкът Уиндзор

— О, милейди, изглеждате прекрасно — въздъхна възрастната камериерка, докато нагласяваше коничната шапка на господарката си, каквато обикновено носеха дамите от добро потекло. — Лорд Ивън наистина има късмет да получи такава красива булка.

Алета Съмърсет се завъртя пред огледалото, удовлетворена от вида си в дена на сватбата. Прилепналата й рокля беше изящно изработена от богат ален брокат. Широка лента от хермелинова кожа обточваше подгъва и дълбокото остро деколте, раменете и китките. Шапчицата беше покрита с коприна и драпирана с воал от чист златен шифон, който не скриваше изцяло пищната сребристо руса коса, падаща на меки, лъскави вълни до кръста й.

Неособено висока на ръст, Алета Съмърсет имаше телосложението на китайска кукла, с лице на ангел. Очите й бяха сини като камбанки, а устните сочни като диви ягоди. В допълнение към физическата красота тя се държеше с надменното достойнство на богата благородна дама. Понеже беше чакала толкова дълго, за да се омъжи, нямаше търпение да приеме много богатия Ивън Грей като свой съпруг и господар. Беше неприятно да си толкова стара и още неомъжена. Ако не беше онзи глупав годеж със сина на един предател, вече щеше да е господарка на голямо имение и майка на няколко деца.

— О, надявам се лорд Ивън да е щастлив от този съюз, Нан — каза Алета ентусиазирано. — Той е по-възрастен и много по-опитен от мене.

— Мъжът трябва да е по-възрастен и по-опитен от съпругата си — изрече Нан с високомерно подсмъркване, подражавайки на господарката си. — Пък той е само на четиридесет и три години. И защо да не е щастлив? Донасяте му имущества и земи в Уелс, на които всеки мъж ще завиди. Слава на добрия бог, че баща ви най-накрая успя да развали годежа със сина на Мортимър. Никой не е чул нищо за Хайме Мортимър след смъртта на баща му.

— Няма да го позная, дори в този момент да влезе в стаята — изрече замислено Алета.

— Ако е като баща си, сигурно е красив мъж — припомни си Нан, оправяйки воала на Алета. — Но нали знаете какво казват, какъвто бащата, такъв и синът. Сигурно ще е фанатичен бунтовник като баща си. Много по-добре ще бъдете с лорд Ивън.

— Има… има ли нещо, което трябва да знам преди сватбата? — запита Алета, цялата изчервена.

Тъй като нямаше майка, тя търсеше от Нан сведения какво да очаква в сватбената си нощ. Много се страхуваше от церемонията на съвкуплението, но знаеше, че това е ритуал, който не може да избегне.

Кръглото лице на Нан доби замислено изражение; тя се питаше дали да й каже, че повечето мъже са животни, когато стане дума да легнат с жена. Стига на тях да им е приятно, не се интересуват от удоволствието на жената… ако изобщо в това имаше някакво удоволствие. Тъй като не се беше омъжвала, Нан нямаше представа какво удоволствие може да има между мъж и жена. А и жената трябваше да се съобразява с любовниците на съпруга си. Ако женен мъж не си вземеше любовница, се задоволяваше с прислужничките или със селянките.

— Тъй като никога не съм се омъжвала, не съм добър източник на информация, милейди — изрече полека Нан. — Мога само да кажа това, което съм чувала от клюките. Съпругът ви ще ви каже какво да правите и какво очаква от вас. Най-вече ще трябва да лежите и да го оставите да прави каквото иска. Първия път ще ви заболи, но щом забременеете, той ще ви остави на мира и ще се забавлява с прислужничките или със селянките. Дано да не доведе любовница в дома ви, защото това ще бъде много унизително за вас. Но това не е изключено и трябва да знаете какво да очаквате, ако лорд Ивън доведе друга жена.

Лорд Ивън няма да си вземе любовница! — изрече Алета с такъв плам и яд, че Нан се уплаши да не би младата й господарка да изпадне в шок, когато се случи неизбежното.

Тя беше чувала много клюки за ненаситния апетит на лорд Грей към жените, които нямаше намерение да повтаря пред Алета.

— Това няма да случи в скоро време, милейди — заутешава я Нан. — Вероятно ще мине повече време, преди бракът да се изхаби, а лорд Ивън, изглежда, много ви харесва.

Алета вдигна упорито брадичка, заклевайки се безмълвно, че ще направи всичко, което й е по силите, за да попречи на лорд Ивън да се отклони от брачното ложе. Дълго беше чакала да се омъжи и много се радваше на изгодния съюз, който баща й беше уредил. След като се погледна за последен път, тя се обърна рязко и се запъти към вратата.

— Никога не съм била по-готова, Нан. Да не караме лорд Ивън и краля да ни чакат.

Сватбата трябваше да се състои в частния параклис на краля, в присъствието на роднини и приятели. Хенри V, неженен и на тридесет и една години, току-що се беше върнал от Франция след продължителна война с Шарл VI с цел да го признаят за наследник на Шарл. Десетте хиляди стрелци на великолепния крал воин бяха разбили френските рицари през 1415 г. и след като беше признат за наследник на Шарл, Хенри се беше завърнал триумфално в Англия. Щом се погрижеше за нуждите на страната си, той смяташе да отиде отново във Франция и да се ожени за дъщерята на Шарл — Катрин.

Ивън Грей наблюдаваше с жадно очакване, докато Алета влизаше в параклиса. Тя беше дребничка и фина, според него беше идеална съпруга на граф. Беше малко стара, наистина, но още имаше много години, през които да ражда деца. И той, и Съмърсет години наред се бяха опитвали да отменят годежа й с Хайме Мортимър, за да може той да се ожени за богатата наследница и да увеличи богатството си. Но той още повече желаеше да притежава невестата на Мортимър точно така, както сега притежаваше неговите имения и богатства.

Алета се усмихна срамежливо на Ивън Грей, мислейки го за доста красив в късия му горско зелен жакет с подплатени с жълта коприна ръкави и подръкавници от тънка златиста материя. Дълги прилепнали панталони обгръщаха мускулестите му крака; единият беше в крачол от яркожълта коприна, а другият в сиво. Меки кожени обувки и колан завършваха изящния костюм. Русата му коса беше подстригана по модата, прилягаща по главата, тилът беше обръснат чак до линията на ушите.

Крал Хенри беше облечен в кралски пурпурни тонове. Някои от присъстващите мъже бяха облекли широки роби с дълги влачещи се ръкави вместо панталони и жакет, но всички бяха облечени специално за случая в коприна, брокат и кадифе, докато жените се опитваха да се затъмняват взаимно с богатството на облеклото и сложността на прическите.

Ивън Грей бързо пристъпи напред, за да поведе бъдещата си булка към олтара, където ги чакаха кралят и старият свещеник.

— Изглеждате прелестно, скъпа — приветства я той любезно. После се наведе, за да прошепне на ухото й: — Но мисля, че ще изглеждате още по-красива без изящните си дрехи.

Алета се изчерви до корените на златните си плитки. Само като помислеше какво става в брачното легло, главата й се замайваше.

— Готови сме, сир — изрече Ивън, като се приближи до олтара заедно с Алета.

Старият свещеник погледна очаквателно към Хенри и по даден от краля знак се прокашля, за да започне литургията.

Внезапно вратата на параклиса се отвори и двама селяни, облечени в груби туники, гамаши и дървени обувки, минаха покрай стражите и влязоха в частния параклис на краля. Падайки на едно коляно пред монарха, Хайме Мортимър вдигна поглед към Хенри и каза достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Простете ми, сир, но този брак не може да се състои.

— Кой си ти и какво означава това? — изфуча гневно Хенри. — Не виждаш ли, че това е сватба? Как влезе в замъка?

Алета се обърна рязко и очите й се разшириха, когато видя мъжа, който беше нахлул на сватбата й. Селянин или благородник, но тя никога не беше виждала мъж като него.

Издигайки се във великолепието на целия си ръст, Хайме изгледа събралите се гости с отегчено изражение.

— Простете ми, че не съм се облякъл подходящо за случая, сир, но бях принуден да живея в бедност след смъртта на баща си. — Черният му поглед се спря на Ивън Грей, карайки графа да пристъпи смутено от крак на крак. — Но ако ме изслушате, мисля, ще се съгласите, че тази сватба не може да се състои.

— Слушай, селяко! — каза Ивън, поглеждайки застрашително към Хайме, — махай се оттук. Какво може да каже един селянин, че да спре тази сватба?

Занемяла, Алета се вгледа втренчено в натрапника, по-сърдита, отколкото някога беше се чувствала. Как смее този грубиян да пречи на сватбата й! Нима не знае колко време е чакала да стане булка? Изглеждаше като рошав кафяв врабец сред разноцветни птици. Тя набръчка вирнатото си носле, сякаш оскърбена от селската му миризма.

Лорд Съмърсет пристъпи напред, добавяйки със забележителната си едра фигура подкрепа за думите на Грей.

— Махай се, селяко!

И даде знак на стражите.

— Селяк ли, лорд Съмърсет? — каза Хайме с тихо достойнство. — Обзалагам се, че потеклото ми е по-благородно от вашето, милорд. — Той се обърна към краля, който изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото сърдит. — Аз съм Хайме Мортимър, законен граф на Флинт и годеник на лейди Алета Съмърсет.

Ивън Грей издаде задавен звук дълбоко в гърлото си.

Лорд Съмърсет се задъха и се хвана за гърдите.

Алета се олюля, мъчейки се да не припадне. Как този гигант с изсечено лице може да бъде Хайме Мортимър? И ако наистина е той, защо е чакал досега, за да предяви претенциите си към нея? Боже господи, трябваше ли да й бъде отказано удоволствието на приличния брак, след като беше чакала години наред да бъде поискана от някого?

Възвръщайки си дар слово, Съмърсет заговори пръв.

— Невъзможно! Хайме Мортимър е мъртъв. Какво доказателство имаш, че си Хайме Мортимър?

— Сир, милордове — обади се Гейлърд, пристъпвайки напред. — Ако ми позволите, имам доказателството.

— Кой си ти? — запита Хенри, вече започнал да се забавлява. Не беше имал много развлечения, откакто се беше върнал от война.

— Името ми е Гейлърд. Бях сенешал на имението Мортимър, преди законният владетел да бъде погрешно обвинен в измяна и екзекутиран. Имам документи, за да докажа самоличността на господаря си и оригиналните документи за годежа между Хайме Мортимър и Алета Съмърсет. Както добре знаете, сир, годежът е законен и обвързващ.

— Този човек очевидно е измамник! — изсмя се Ивън Грей, хвърляйки мрачен поглед към Хайме.

— И документите също — заяви разгорещено Съмърсет.

— Бих искал да видя документите, селяко — каза Хенри, протягайки ръка.

Гейлърд бръкна във вътрешността на огромната си наметка, извади два навити пергамента и ги постави в ръката на краля.

— Запазих свидетелството за раждане на моя господар и документите за годежа, сир, и ви ги давам сега, като знам, че ще се погрижите справедливостта да възтържествува.

Хенри разви крехките свитъци един по един, прочете ги внимателно и погледна към Хайме.

— Къде бяхте през всичките тези години, Мортимър?

— В замъка Крисит, в Уелс, сир, живеех в бедност в имението на майка си, докато враговете ми завзеха моите земи и титли — изрече смело Хайме. — Но сега е време да поискам годеницата си.

— Документът не може да е истински! — изфуча Съмърсет и на лицето му се изписа страх.

Беше смятал, че наследникът на Мортимър отдавна е умрял. След смъртта на бащата той и родът Грей бяха пратили хора да търсят момчето, но не бяха открили никаква следа от него. Трябваше на всяка цена да направят така, че наследникът да не се появи в най-неподходящ момент.

— Както можете да видите, сир, всичко е редовно — наблегна Хайме, хвърляйки поглед към Алета, която беше останала необичайно тиха до този момент.

Не беше я виждал, откакто беше малко вироглаво момиченце, и красотата й го порази.

Внезапно Алета вдигна глава, хвърли му открит и извънредно свиреп поглед и омразата, извираща от лазурните дълбини на очите й, го порази. Той бързо отвърна очи, питайки се защо трябва да се безпокои от това, че разглезеното момиченце го ненавижда. Щом стане негова съпруга, ще трябва да му се подчинява, независимо дали й харесва или не.

— Тези документи може да са подправени — каза Хенри, потърквайки замислено брадичката си.

— Да — съгласи се с готовност Грей. — Без съмнение са фалшиви, сир. Предлагам ви да изхвърлите този измамник и да продължим със сватбата.

Хенри не беше напълно убеден. Вгледа се в лицето на Хайме, търсейки да зърне истината. Макар че кралят беше млад на години, краткото му царуване беше обагрено с величие и голяма част от него се дължеше на вроденото му внимание и проницателност.

— Ако правилно си спомням, защото бях само на осемнадесет години по онова време, баща ви беше екзекутиран заради участието си във въстанието в Уелс и имотите и титлата му бяха дадени на рода Грей заради помощта им в изобличаването на предателя.

— Баща ми беше невинен — заяви Хайме с тиха убеденост. — Той не е участвал във въстанието и не е сътрудничил с участниците. Враговете му, които завиждаха на богатствата и положението му, влязоха в заговор против него и го обвиниха лъжливо.

— Имате ли доказателство за това? — запита остро Хенри.

— Не, никакви доказателства, сир, но достатъчно вярвам на думата на баща си, за да знам, че не би ме измамил. Преди да го отведат, ми се закле, че не е взел участие във въстанието, а е останал неутрален въпреки близките си връзки с крал Ричард.

— Родът Мортимър бяха изменници — изсъска разгорещено Грей. — Да не би да ме наричаш лъжец?

— Да, милорд, лъжец и крадец. Откраднахте първородното ми право и сега искате годеницата ми за себе си. Но този път няма да стане, милорд, защото пред бога и моя крал предявявам претенциите си към Алета Съмърсет.

Лицето на Алета изгуби цвят.

— Не! Не искам! Няма да се омъжа за този беден селянин без пукнат шилинг. Не искам мъж, който може да е предател като баща си.

Лорд Съмърсет потупа неловко ръката й.

— Не се тревожете, скъпа, кралят ще сложи край на този абсурд.

— Ако нямате друго доказателство, че документът за годежа е законен, Мортимър, не виждам причина да отменяме този съюз — заяви Хенри.

Хайме отвори уста, за да протестира енергично, но беше възпрепятстван, когато старият свещеник, който до момента беше останал безмълвен встрани, пристъпи напред.

— Ако разрешите, сир, може би съм в състояние да разплета тази мистерия.

Кралят изглеждаше озадачен, но Гейлърд, след като се вгледа в лицето на стареца, се усмихна радостно.

— Мисля, сир, че отец Лайънъл наистина може би държи ключа към валидността на годежния документ.

Предавайки пергамента на свещеника, кралят загледа внимателно как старецът пробягва с очи по документа. Когато свърши, го вдигна високо, за да види и кралят, и показа подписа, надраскан най-долу на страницата.

— Аз съм свещеникът, който извърши церемонията на годежа, сир. Вижте, това е моят подпис. В очите на бога и църквата годежът е законен и толкова задължителен, сякаш бракът между двете страни вече е осъществен. Днес не може да се осъществи брак между лорд Грей и лейди Алета Съмърсет.

Широка усмивка озари красивите черти на Хайме, смекчавайки строгата линия на квадратната му челюст, и му придаде почти момчешки израз. Щеше да се засмее на глас, ако Ивън Грей не го беше изгледал свирепо и ако Алета не потръпваше в очевидно отвращение.

— Не ме интересува какво ще каже някой — заяви тя ядосано. — Няма да ме накарат да се омъжа за безпаричен син на изменник.

Хайме обърна черния си поглед към Алета и изплашена от мрачния мъж, чийто пронизителен поглед като че ли проникваше в дълбините на душата й, тя притисна ръка към сърцето си в пристъп на паника. Но странно, тя се почувства и привлечена към него по начин, който не можеше да обясни, нито пък да разбере. Инстинктът обаче я предупреждаваше, че животът с Хайме Мортимър щеше да бъде по-лош и от ад.

— Нямате избор, милейди — каза Хайме. Очите му проблеснаха мрачно, когато се обърна към краля. — Какво ще кажете, сир? На кого ще дадете ръката на лейди Алета?

— Сир, може ли да ви напомня, че родът Грей винаги е стоял твърдо зад вас и баща ви във времена, когато други търсеха да възстановят Ричард II на трона — изрече гладко Грей.

— И аз, сир, искам лорд Грей за зет — добави Съмърсет.

— Сир — обади се с треперещ глас Алета, — не искам да се омъжвам за Хайме Мортимър. Искам лорд Грей за съпруг.

Стрелна убийствен поглед към Хайме, оставяйки го да разбере точно какво си мисли за намесата му. Ивън Грей притежаваше богатства и положение, достойни за нея, и Алета нямаше желание да се омъжи за човек, който няма нито земи, нито имущества.

Дълбоко замислен, крал Хенри барабанеше с пръсти по брадичката си. В действителност той се възхищаваше на Хайме Мортимър, че смее да пречи на силния граф Ивън Грей. Дори само фигурата и масивността на Хайме бяха достатъчни да изплашат повечето мъже. И ако това не беше достатъчно, човек трябваше да се вгледа дълбоко в пламтящите бездни на черните му очи, за да разбере, че Хайме Мортимър е мъж, който постига своето. Хенри не беше глупав. Разбираше, че няма да навреди да има такъв ревностен млад мъж като Хайме Мортимър в лагера си, и затърси начин да разреши деликатната ситуация, без да отблъсне родовете Грей и Съмърсет. Накрая отец Лайънъл разреши дилемата.

— Сир — каза старецът, говорейки от висотата на положението си в църковната йерархия, — има само едно разрешение. Добре си спомням Гейлърд, той беше верен слуга на лорд Мортимър. Щом той казва, че човекът, стоящ пред нас, е Хайме Мортимър и има документи за раждането му, за да го докаже, значи това е истината. Освен това — продължи той, — тъй като лично аз извърших церемонията на годежа на лейди Алета и Хайме, заявявам, че той е законен и обвързващ. Не може да има брак между лорд Ивън Грей и лейди Алета Съмърсет, освен ако Хайме Мортимър лично не отмени годежа и не освободи лейди Алета.

Лорд Съмърсет изфуча негодуващо, но Ивън Грей изказа неодобрението си много по-явно.

— Ще позволите ли на този треперещ стар глупак да ви заповядва, сир? Всеки може да види, че паметта не му служи.

Крехкият стар свещеник се изправи в литургичните си одежди и фиксира Ивън с убийствен поглед.

— Паметта ми е по-остра от вашата, милорд. За разлика от вас аз много добре си спомням какво се случи с лорд Мортимър… и какво доведе до гибелта му.

— Ще ми бъде интересно да чуя какво имате да кажете, отче — изрече любопитно Хенри. — Колкото до брака, църквата си каза думата и аз трябва да се подчиня на повелите на светата църква. Следователно обявявам първоначалния годеж между лейди Алета Съмърсет и Хайме Мортимър за законен.

Алета ахна оскърбено.

— Не! Не може да искате да кажете, че ще ме дадете на този… този селянин с вмирисани на кравешки тор дрехи!

Досега не беше преживявала такова унижение. Хайме се усмихваше мрачно, докато бъдещата му невеста вилнееше, но накрая това му дойде много.

— Спри, жено! Съпругата ми няма да се държи като продавачка на риба в мое присъствие.

— О, вие… вие… животно такова!

— Сир — продължи Хайме, обръщайки се към Хенри, — отдавна чаках невестата си, а тя остарява и годините, в които може да ражда деца, намаляват. Ако ви се харесва, и тъй като свещеникът и гостите вече са тук, моля сватбата между мене и годеницата ми да се състои незабавно.