Хикъри Дикъри Док

I.

— Аз не разбира — тъжно каза мистър Акибомбо.

Той гледаше нетърпеливо ту червенокосия младеж, ту червенокосото момиче.

Сали Финч и Лен Бейтсън провеждаха разговор, който мистър Акибомбо не успяваше да проследи.

— Как мислиш — попита Сали, — дали Найджъл е искал да хвърли подозрението върху мен или върху теб?

— Върху двама ни, според мен — отвърна Лен. — Струва ми се, че е взел космите от моята четка за коса.

— Аз не разбира, моля — намеси се Акибомбо. — Значи мистър Найджъл скочил на балкон?

— Найджъл скача като котка. Аз не бих могъл да прескоча такова разстояние — прекалено тежък съм.

— Искрено и смирено се извинява за напълно несправедливо подозрение.

— Няма нищо — каза Лен.

— Ти наистина помогна много — рече Сали, — с всичките си разсъждения за боровата киселина.

Мистър Акибомбо засия.

— Отдавна трябваше да сме разбрали — заяви Лен, — че Найджъл е престъпен тип и…

— О, за Бога, имам чувството, че слушам Колин. Найджъл винаги ме е отвращавал, но едва сега разбирам защо. Разбираш ли, Лен, че ако бедният сър Артър Станли направо бе предал Найджъл на полицията, вместо да проявява сантименталност, днес щяха да са спасени още три живота? Тежко е да се мисли за това.

— Все пак разбираемо е как се е почувствал.

— Моля, мис Сали.

— Кажи, Акибомбо!

— Ако срещне мой професор на парти довечера в университет, ще му каже ли, моля, че аз направил добро мислене? Мой професор често казва, че аз има объркан процес на мислене.

— Ще му кажа.

Лен Бейтсън бе олицетворение на мрачния образ.

— След една седмица ти ще бъдеш в Америка — произнесе той. За миг се възцари тишина.

— Ще се върна — каза Сали, — или ти ще дойдеш там на специализация.

— Какъв е смисълът?

— Акибомбо — запита Сали, — имаш ли нещо против един ден да ни станеш кум?

— Какво е кум, моля?

— Ами младоженецът, например Лен, ще ти даде да пазиш един пръстен, после двамата, облечени хубаво, ще отидете в църквата и в нужния момент той ще те помоли за пръстена, ти ще му го дадеш, той ще го сложи на ръката ми, органът ще свири сватбения марш, а всички ще плачат и това е.

— Искаш да кажеш, — че ти и Лен ще се жените?

— Това е идеята.

— Сали!

— Освен, разбира се, ако Лен има нещо против идеята ми.

— Сали! Но ти не знаеш… за баща ми.

— И какво от това? Разбира се, че знам. Баща ти е луд. Е, и други хора имат такива бащи.

— Това не е наследствена мания, можеш да бъдеш сигурна, Сали. Ако знаеш само колко отчаяно нещастен се чувствах заради теб.

— Имах известни подозрения.

— В Африка — каза мистър Акибомбо, — едно време, преди атомен век и научна мисъл дошли, сватбени обичаи много интересни и любопитни. Ще ви разкажа.

— По-добре недей — прекъсна го Сали. — Струва ми се, че това ще ни накара с Лен да се изчервим, а когато си риж, червенината ужасно си личи.

II.

Еркюл Поаро подписа и последното от писмата, които мис Лемън бе поставила пред него.

— Tres bien — важно каза той. — Нито една грешка.

Мис Лемън изглеждаше леко оскърбена.

— Струва ми се, че не греша толкова често — каза тя.

— Не толкова често, но се е случвало. Как е сестра ви, между другото?

— Мисли да замине на пътешествие, мосю Поаро. Из северните столици.

— А — отбеляза Еркюл Поаро.

Той се запита дали евентуално едно пътешествие?…

Разбира се, той не би тръгнал на морско пътешествие… по никакъв начин. Часовникът зад гърба му удари един.

— обяви той.

— Не ви разбрах, мосю Поаро?

— Няма нищо — отвърна Еркюл Поаро.