Когато на другия ден следобед Ники се върна у дома си от Ню Йорк, намери Съмър да се забавлява. Къщата беше пълна с младежи, които се мотаеха насам-натам по къси панталони и бански костюми и се държаха сякаш са у дома си.
Застана объркана в хола. Какво, по дяволите, се предполагаше да направи сега?
— Виждали ли сте дъщеря ми? — попита дългокос сърфист, който я гледаше празно със стъклени очи и замаяна усмивка. — Съмър — повтори тя, — дъщеря ми.
— О, да, Съмър — каза момчето и вирна брадичка. — Май че е на терасата.
Ники въздъхна и тръгна натам; на терасата откри дузина момичета в рязани бански и дългокоси младежи, които си гукаха. Забеляза Съмър да се опипва в ъгъла с гол до кръста младеж в плътно прилепнали бански; тя беше седнала опасно удобно на хърбавите му колене. Измарширува дотам и остро се обади:
— Извинете ме.
Младежът беше пъхнал пръсти под ластика на долнището от банския на Съмър. Едва извърна глава.
— Я се разкарай — измърмори той.
— Не — отвърна Ники. — Ти се разкарай. Това е моят дом, а тази, на която пускаш ръце, е моята дъщеря.
Съмър го отблъсна и седна изправена.
— О, здрасти, мамче — каза го колкото може по-небрежно. Момчето се оттегли.
— Не си спомням да си ме питала дали можеш да правиш купон — Ники беше съвсем побесняла.
— Ами теб те нямаше и Ричард каза, че може, ако не е голям — Съмър беше сама госпожица Невинност.
— Сигурна ли си в това?
— Да, споменах, че искам да поканя неколцина приятели, и той каза да го направя.
— Съмър, тук има повече от петдесет човека и те обръщат къщата ми наопаки. Надали точно това са „неколцина приятели“.
— Знаеш как е, мамче, мълвата се разнася, пък и днес е неделя и хората няма какво да правят, та затова стана такава тълпа. Не е моя вината.
— А чия е тогава? Моя? — „О, Боже! — помисли си Ники. — Започвам да звуча като собствената ми майка!“
— Хей — хубавото лице на Съмър се помрачи. — Ама ти какво очакваш да направя — да ги изхвърля ли?
— Да — каза Ники. — Точно това очаквам от тебе. Разкарай всички от къщата ми. И го направи веднага.
— Господи, мамче — Съмър отвратено сви устни. — Звучиш ми толкова старомодно.
— Пет минути — процеди Ники през зъби. — Чу ли ме, Съмър? — обърна се, отново влезе в къщата и се отправи направо към спалнята си.
На леглото й се чукаше гола двойка. Момичето надали беше на повече от петнайсет, а момчето — може би с година-две по-голямо.
— Случайно да знаете, че сте в частен дом? — ядно се обади тя. — А това е моята спалня.
Момичето си грабна гащичките, а момчето — цигарата от марихуана, която димеше в пепелник на пода до леглото. Не успя да се въздържи да не забележи, че той е доста надарен и много мускулест. Като пораснеше, това му гарантираше велики дни.
— Чуйте — поколеба се тя. — Ще гледам настрани, докато се обличате, и после тихо се изнасяйте оттук на майната си.
Извърна си и се заслуша как си търсят дрехите, пръснати по целия под. След няколко мига изтичаха от стаята покрай нея.
Заключи вратата, вдигна телефона и се обади на Ричард в монтажната. Отговори жена.
— Кой се обажда? — попита Ники.
— Кимбърли. А отсреща кой е?
Асистентка със самочувствие — само това й липсваше.
— Отсреща е госпожа Бари. Дайте ми съпруга ми.
След няколко секунди се обади Ричард.
— Здравей, скъпа, ти се върна — каза той.
— Да, върнах се, а къщата ни е пълна с погнати от хормона тийнейджъри — остро изрече тя. — Каза ли на Съмър, че може да прави купон?
— Моля? — той звучеше напълно незаинтересован.
Тя знаеше защо. Седеше пред монтажните машини с екипа си от редактори и беше съвсем погълнат. Не би му пукало повече, ако Съмър забавляваше и „Даласките каубои“.
— Съмър ми обясни, че ти си й казал, че всичко е наред, ако покани хора в къщата — обвини го тя.
— Не можеш да я кастриш за това в неделя следобед. Детето нямаше какво да прави, така че й казах: хубаво, нека си покани неколцина приятели.
— Неколцината приятели се оказаха петдесет човека. Когато влязох в спалнята ни, непълнолетна двойка го правеше в нашето легло!
— О, Боже! — изръмжа той.
— Не се ли предполагаше да я наглеждаш поне малко, докато ме нямаше? Очевидно е, че тя е подивяла.
— Тогава очевидно не трябваше да я оставяш сама с мене — кисело отвърна той.
Ники си пое дълбоко въздух — опитваше се да продължи да се контролира.
— Не искам да се караме за това.
— Ти си тази, която започна да се кара.
— Не, не съм — възмути се тя; побесня, че той взема страната на Съмър.
— Виж — рязко се обади той. — Работя. Не мога да се справям с този тип обстоятелства.
— Много благодаря! — и тя тресна телефона. Не можеше да повярва, че при всички хубави неща, които бяха на път да й се случат, трябваше да се занимава и с тези глупости. А Ричард не й помагаше — единственото, за което си мислеше, беше скъпоценният му филм.
Почака петнайсетина минути, преди да излезе от спалнята си. Къщата беше празна.
— Съмър — извика тя. Никакъв отговор. Забърза към гостната — временната стая на Съмър. Изглеждаше като поразена от природно бедствие. — Съмър — извика отново.
Все още никакъв отговор.
Върна се в дневната и излезе на терасата. Съмър беше пренесла купона си долу на плажа. Бяха се разположили пред нечия друга къща като дрипав цигански катун — преносим компактдиск плеър изригваше силна рап музика.
Върна се обратно в къщата — пълна каша. Бяха разбили бара, разлели напитки по пода, пепелниците преливаха, навсякъде имаше кутии с полуизядени пици. Дори бяха нахълтали в кабинета на Ричард, въпреки че не бяха и докоснали бюрото му. Слава Богу. Или може би щеше да е хубаво да го бяха направили — накрая той щеше да се събуди и да разбере що за дяволска малка дамичка е Съмър в действителност.
— Няма аз да разчиствам — промърмори на себе си, вдигна телефона и се опита да се свърже с Шелдън в Чикаго.
— Господин Уестън, него няма — информира я прислужница със силен акцент.
— Кога ще се върне?
— Не знае. Той в Бахама.
Беше се отървал от Съмър и заминал на великолепна ваканция. Типично. Детето беше при нея, а на него не му пукаше. Поне можеше да я предупреди в какъв безценен таралеж в гащите се е превърнала дъщеря им.
Но не. Това не беше в стила на Шелдън. Той бе поискал тя да научи всичко сама.
— Страхотно парти! — отбеляза Тина. — Жалко, че майка ти го провали.
— Знам — съгласи се Съмър и отпи от кутийка бира. Двете се бяха проснали на пясъка и наблюдаваха как купонът около тях се разпада. — Тя е истинска убийца.
— Не бих си го и помислила — че е била някога млада и прочее…
Съмър хвана шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите й.
— Тя ме заряза, когато бях дете. Изчезна.
— Кой се грижеше за тебе?
— Баща ми. Той е голям психоаналитик.
Тина кимна — като че ли разбираше.
— Обзалагам се, че ти съдира задника от бой.
„Не, точно това не прави — помисли си Съмър и пожела да има куража да се изповяда пред Тина. — Идва в стаята ми късно нощем, пльосва се цял върху ми, после си пъха нещото вътре в мене. Прави го, откакто навърших десет години. Сега, след като се ожени за Рейчъл, не е толкова често, но все още го прави, когато мисли, че наоколо няма никой, който да открие мръсната му малка тайна.“
— Баща ми е в Чикаго — равно произнесе тя. — Тук съм с майка ми и новия й съпруг.
— О, доведени бащи! — Тина потрепери пресилено. — От тях ме побиват тръпки! Имах трима — и всичките перверзници ми се нахвърляха. Ето защо се разкарах, като станах на шестнайсет — не можех да го понасям. Искам да кажа, че е противно — някакъв дърт надървен дядка да се влачи постоянно подире ти, докато майка ти е навън и разхожда Зак.
Съмър искаше да може да представи нещата в такава светлина, както го правеше Тина.
— А майка ти някога разбра ли? — попита тя.
Тина сви рамене.
— Кой знае? Пък и на кого му пука? — и скочи. — Ще си взема още една бира. Ти искаш ли?
Съмър поклати глава и Тина се отдалечи. Купонът продължаваше навсякъде около нея, но тя нямаше желание да се включи. Самата мисъл за баща й беше достатъчна, за да върне в стомаха й старото познато гадене — неизменна част от нейното порастване.
Първия път, когато той дойде в стаята й, беше ужасно, но след като започна да наминава веднъж седмично, всичко се превърна в навик. Беше само десетгодишна. Беше много уплашена. Освен това я беше заклел да мълчи, като я заплашваше с всякакви ужасни неща, ако тя проговори.
След известно време се научи да понася оскърблението. Твърде много се срамуваше, за да каже на някого, защото пред когото и да се изповядаше, щеше да си помисли, че тя го е насърчила. Така че, колкото и да беше болезнено, продължаваше да пази ужасната тайна за себе си.
Може би ако кажеше на Тина, нещата щяха да се оправят.
Може би.
А може би не.
— Жена ти звучи като истинска кучка — прошепна Кимбърли в ухото на Ричард.
Той погледна към двамата си редактори, за да види дали са я чули. Бяха твърде погълнати от машината, за да забележат.
Ръката на Кимбърли почиваше в скута му.
— Тя очевидно не те разбира — шепнеше тя.
Не се ли предполагаше това да е негова реплика?
— Ричард — главният му редактор, Джим, се обърна към него. — Хвърли един поглед — виж дали си имал предвид точно това.
Отдалечи се от Кимбърли, за да погледне онази сцена от филма, която бяха монтирали по негова молба.
— Трябва ни близък план на Лара — грубо отсече той. — Моя грешка. Пак я върнете.
Кимбърли беше права — откакто на Ники й бе хрумнало, че може да стане продуцент, се беше превърнала в кучка. Отнасяше се с него като с шибана детегледачка. Звънеше и се оплакваше, след като знае, че той работи. Откъде, по дяволите, идваше тая?
Джим върна близкия план на Лара. Ричард гледаше филма и оставаше доволен. Седмицата беше дълга, но бяха стигнали донякъде, сглобеният материал изглеждаше страхотно.
— Благодаря, момчета — той се изправи и се протегна. — Ще се видим рано сутринта в понеделник. Вървете си вкъщи при семействата — те вероятно вече са забравили как изглеждате!
Кимбърли повися малко, за да изчака двамата мъже да си тръгнат. Ричард бързо въвеждаше данни в своя лаптоп.
— Нямаш ли си приятел? — попита, когато най-после осъзна, че тя все още е там.
— Сега имам — отговори му със секси глас.
Точно беше на път да й каже: „О, не, нямаш!“, когато тя изскочи от роклята си и онези подканящи за целувки зърна се изпречиха пред лицето му — а той не беше ял цял ден…
Понякога изкушенията идват просто така.
По залез Съмър влезе обратно в къщата.
— Извинявай, мамо — промърмори тя така, сякаш не е станало кой знае какво. — Купонът като че ли излезе от контрол.
— Излязъл от контрол! — възкликна Ники — за свой ужас звучеше все повече и повече като майка си. — Обърнали са къщата ми наопаки. Кой ще изчисти?
— Прислужницата — каза Съмър, завлече се в кухнята и отвори хладилника.
— Няма да го направи прислужницата — Ники беше почервеняла от гняв, когато последва дъщеря си в кухнята. — Ти, млада госпожице, ти ще го свършиш сама.
Съмър почти й се изсмя в лицето.
— Не и аз. Не е моя работа.
За няколко секунди Ники напълно се лиши от дар слово. Това проклето хлапе я вбесяваше отвсякъде и тя нямаше намерение повече да го понася.
— Съмър — опитваше се да не излезе окончателно от кожата си. — Разбери веднъж завинаги. Можеш да си правиш каквото си искаш, когато си с баща си. Обаче докато си тук, аз определям правилата и ако не ти харесват, ще хванеш следващия самолет за Чикаго. Схвана ли?
Съмър схвана. Когато Ричард се прибра, къщата беше чиста и Съмър — облечена като невинно девойче в дълга индийска рокля, с вързана на опашка на тила бяло-руса коса — го поздрави с целувка и прегръдка.
— Благодаря, че се грижеше за мене, докато мама я нямаше — каза тя с ангелско изражение. — Ти си върхът!
Ричард погледна към Ники, сякаш за да каже: „Ама ти от какво се оплакваш? Детето си е супер.“
На Ники й се дощя да му отвърне: „Първо действие, Ричард, част от програмата.“
Но не го направи и тримата отидоха да вечерят в „Гранита“, а Съмър цяла вечер се държа безупречно.
По време на вечерята Ники разказа на Ричард, че Лара се е съгласила да участва в „Отмъщение“. Той не продума и дума.
— Не е ли страхотно? — притискаше го тя.
— Не — отговори той с гримаса. — Ще си навлечеш само неприятности.
Тя не беше склонна да се разправят пред Съмър. Всъщност изобщо не искаше да се разправят. Той си имаше свое мнение, тя — свое.
По-късно в леглото, когато тя поиска да се любят, той се въздържа.
— Изморен съм — обясни й. — Работих цял ден.
— А аз летях със самолет — отговори му тя. — Но не съм чак толкова изморена.
— Утре — той й обърна гръб и заспа.
Тя осъзна, че не са правили любов от седмици, и реши, че е най-добре да стори нещо по въпроса. Може би уикенд в Кармел или Сан Франциско — на някое романтично място, където да са сами, без никакви външни дразнители.
Сутринта, когато се събуди, Ричард го нямаше — както и Съмър. Беше оставил бележка на кухненската маса:
Взех Съмър да види как върви. Ще ти се обадя по-късно.
Усети леко бодване на ревността. Защо не беше поканил нея?
„Не ставай смешна — каза на себе си. — Той ми помага. Измъква Съмър от ръцете ми, преди окончателно да ме е влудила.“
Освен това той знаеше, че днес тя има среща с един от потенциалните режисьори — истината беше, че точно сега филмът й беше по-важен от всичко останало.