— Не мога да разбера какво става — обърна се Рокси към Трини и повдигна изрисуваните си вежди.
— Аз откъде да знам? — отговори Трини — наистина беше раздразнена, че не може да каже нищо.
— Ти беше гъста с пича. И сигурно можеш да кажеш нещо повече.
Трини сви рамене.
— Ако само за секунда се отлепи от Лара, веднага ще го питам.
— Непременно — и Рокси добави: — Познавам мъжете, а този едно към едно е играч.
— Защо мислиш така? — в разговора се намеси и Йоко. — Досега не се е чуло да е свалял или чукал насам-натам, а явно има безкрайно много възможности.
— Имам нюх за тези неща — кимна многозначително Рокси. — Той хич не е за Лара.
— Сигурно чувстваш, че е за теб, и сега, когато звездата ни го обсеби, а ти остана на сухо, разправяш такива работи, скъпа — каза Йоко.
— Не е така — възрази Рокси. — Доволна съм, че Лара най-после свали едно гадже. Надявам се той да се окаже точен.
— Висок, тъмнокос, готин — какво не ти харесва, какво не си е на мястото?
— Лара не е просто едно хубавичко момиченце от улицата, каквито сме ние — отвърна Рокси. — И не е кръстосвала хиляди пъти из входовете в квартала.
— Може би това важи за тебе — отсече Йоко. — Аз имам само един мъж.
— О, да — измърмори Рокси. — Само един — в момента.
Джой си намери свободно ъгълче и се отпусна на стола. Лара падна в капана му… всичко е наред. Като ги караш така да те желаят, винаги се връзват.
Мина му мисълта, че сигурно няма нужда да играе такива игрички с нея, но това определено беше хитър ход.
След като изчезна, се настани в близкия мотел за ден-два. Прекара си времето пред телевизора. Беше му трудно, но се застави да не я търси по телефона. Днес, когато я гледаше как се снима, позира с момчетата от екипа, раздава усмивки и бъбри любезно с всички наоколо, вече знаеше, че е изцяло негова.
Очите им се срещаха все по-често и между тях прехвърчаха искри. Тази вечер ще се люби с нея. Тя е съвсем готова за това — и все пак предусещането винаги прави самото изживяване по-сладко.
— И така — започна Трини, тръшна се на свободния стол срещу него и прекъсна потока на мислите му. — Казвай сега. А аз си въобразявах, че си имаш гадже — като мене. Пък се оказа, че си с Лара. Кажи как става тая работа.
Погледна Трини с премрежен поглед. Тя беше доста заядлива и обидена, а сега му досаждаше с прекалено лични въпроси — питаше за прекалено лични неща. Може ли да е разбрала нещо? В момента нещата стояха по съвсем друг начин.
— Случи се, Трини — задоволи се да каже той именно това, което искаха да научат всички наоколо. — Ти вярваш ли, че има съдба, предопределение?
— Предопределение — повтори тя с неразбиращ поглед.
— Ето това се случи между мен и Лара.
— Е, и?
— Беше непреодолимо.
— Ами годеницата ти? Трябва да е скапана.
— Тя ще ме разбере и ще се оправи — каза той спокойно. От другия край на салона улови настоятелния поглед на Барбара Уестърбърг, но извърна очи от нея.
— Оказва се, че си съвсем друг човек — заяви Трини.
— Знам, че съм почтен.
Трини го заряза сам.
В този момент отново се появи Лара с оживено лице. В ръка стискаше гардения, която й беше подарил някой от екипа.
— Свършихме — задъхваше се тя. — Вече можем да тръгваме.
— Хубаво. Тукашните туземци не се държат много дружелюбно.
— Защо така?
— Барбара Уестърбърг ме фиксира цяла вечер със студения си рибешки поглед.
— Защото и тя те желае — закачи го Лара. — Всички са луди по тебе.
— А я виж кой спечели.
— Искаш ли да знаеш какво се прави с наградата?
— Казвай.
Тя се засмя меко.
— Човек няма търпение да си я занесе вкъщи и да си поиграе с нея.
— Лара! — той се престори на шокиран. — А пък аз си мислех, че си добро момиче.
— Не, Джой, съвсем не съм онази идеална малка умница, за която ме вземат.
— Хайде да изчезваме оттук — предложи Джой, — има по-приятни неща, с които можем да се занимаваме.
Тя намери Каси и й каза, че са готови да тръгват.
— Наред ли е всичко при тебе? — попита Каси леко намусена. Тази история с актьора започваше да я безпокои.
— Дали е наред? — Лара цялата сияеше. — Чувствам се прекрасно.
— Щом го казваш — и Каси си помисли, че Лара никога не е била толкова безотговорна и неконтролируема в поведението си.
— Кас, не се мръщи. Сметни откога не съм била истински щастлива.
— Бих искала да е за твое добро — сериозно отговори Каси. — Ако си убедена, че Джой е мъжът, от когото се нуждаеш…
Тя се разсмя.
— Не съм се омъжила за него, Кас. Просто си изкарвам страхотно. Между другото кажи на пилота, че утре сутрин Джой ще пътува с нас.
Това вече окончателно обърка Каси и тя успя само да попита:
— За Лос Анджелис?
— Точно така — и Лара се втурна да целуне Майлс. — Ще се видим в Лос Анджелис, скъпи.
— Лара, ти си невероятна, ти си най-добрата — той целият сияеше. — Ти просто ми свърши цялата работа.
— И аз мога да кажа същото за тебе, Майлс. Много съм ти задължена. Пак ще работим заедно.
Кимна на Кайл и съпругата му — искрено съжаляваше бедната жена.
— Джийн, радвам се да те видя отново. Кайл, с тебе ще се видим на дублажа.
— Внимавай, Лара — пристъпи напред Кайл.
— Моля?
Той се приближи до ухото й, така че жена му да не го чуе.
— Онзи идва от такова място, каквото ти дори не можеш да си представиш, скъпа. Накарай го първо да си направи тест за СПИН.
Тя се отдръпна от него раздразнена.
— Едно правило важи за тебе, Кайл, друго — за мене — каза му тихо. — Ти наричаш нещата само с лоши имена.
Джой я чакаше вън в колата. Тя седна на задната седалка до него, той стисна ръката й и по целия път до къщата запазиха мълчание.
Сами в колата, той задържа ръката й, когато тя се опита да запали светлината, сграбчи китките й и ги прилепи към главата й, след което жадно я целуна по устните.
— Цяла нощ мечтаех за това — каза, след като я пусна.
— И аз го желаех — прошепна тя.
— Колко ще остане Каси на партито?
— Има ли значение?
— Да, защото тогава ще останем тук съвсем сами.
— След миг ще се върне.
— Заключи външната врата.
— Джой… Исках да поговорим.
— Не сега — прекъсна я той и отново впи устни в нея — страстни, дълбоки целувки; тя вече не мислеше за нищо друго освен за него.
Той развърза шнуровете на роклята й и я свлече от раменете й. После рязко дръпна презрамките на сутиена й и го запрати в другия край на стаята.
Възбудата я заливаше и обезсилваше. С треперещи пръсти напипа ципа на панталона му, отвори го рязко и плъзна ръка зад него.
Той разкъса и свали остатъка от роклята от стройните й бедра, свличайки с нея и бикините и чорапите й.
— Легни на пода — нареди й той.
Тя изпълни заповедта му като хипнотизирана, докато го гледаше как се измъква от дрехите си.
Никога преди не беше желала така болезнено един мъж. С Ричард всичко се случваше в спалнята, с Лий си позволяваха и повече лудории. Но Джой и тя — просната на пода в дневната на чужда, временно наета къща — страстта й я подлудяваше.
И без любовна игра той легна върху нея, но тя не съжаляваше. Плавно проникна в нея и от гърдите й се изтръгна тихо стенание.
Постигнаха съвършен синхрон, сякаш се носеха на гребена на огромна вълна, люшкани от ритъма й…
Стори й се, че отнякъде се чува вик. Почти не осъзна, че това е нейният глас.
Достигнаха върха едновременно и се сгърчиха в общ вопъл. Това беше изживяването, което винаги е желала. Изживяването, което искаше да трае вечно.
Когато свършиха, тялото му остана проснато върху нея и нито един от тях не се раздвижи. Тя беше възбудена до краен предел, тръпнеща. И единственото, което успя да промълви, беше:
— Джой! О, Джой…
— Хареса ли ти, скъпа? — попита той лениво, отмести се встрани и плъзна ръка по тялото й.
— Беше невероятно — прошепна тя възторжено. — Беше изумително.
— Искам да ми кажеш всичко — настоя той.
— Какво искаш да ти кажа?
— Кажи ми, че за тебе никога няма да има друг мъж. Само аз. И винаги ще желаеш само мене.
— Джой…
Само седмица. Трябваше му само една седмица и тя ще говори само това, което той иска.