— Чувствата ти са отразени на лентата — каза Майлс по време на закуската край фургона на кетъринга.
— Моля? — попита Лара, докато човъркаше две варени яйца в чинията си, защото не беше гладна, а готвачът швед, който очевидно й беше голям почитател, бе настоял да й напълни огромна чиния с храна.
— Снимаме любовна история — отбеляза Майлс, свали очилата си и се взря в нея с избелели сини очи. — А химията между тебе и Кайл почти изчезва.
Тя се намръщи.
— За сцената с целувката вчера ли говориш?
— Точно така.
— Извинявай, Майлс — каза тя. — Кайл беше ял чесън и дъхът му смърдеше, плюс това той винаги се опитва да си напъха езика в гърлото ми.
— Знам, че е таралеж в гащите — съгласи се Майлс и разтърси слабата си побеляла коса. — Само че тук правим филм, а на екрана вие двамата трябва да изглеждате безнадеждно влюбени. Трябва да се вижда, иначе ще ни изстине мястото в класацията.
— Ще се опитам.
— Опитай по-сериозно. Използвай особената си магия, Лара, престори се, че той е някой друг.
„Престори се, че е Джой — мисълта изплува в главата й съвсем неочаквано. — Престори се, че е Джой Лоренцо, с когото не си се чувала от две седмици и половина, въпреки че обеща да му уредиш прослушване за «Отмъщение».“
— Добре, Майлс. Обещавам да направя нещо в това отношение — тя стана от масата и се отправи към фургона на гримьорите.
Днес снимаха голяма любовна сцена, което означаваше, че трябва да призове всичките си актьорски умения и да се опита да навлезе в нея.
Кайл Карсън беше от най-лошия вид лицемери. Пред света имаше един образ — нещастна кинозвезда, към когото се отнасят зле и чиято съпруга го е зарязала, — докато в реалния живот беше непоправим женкар, който не можеше да си го държи в панталоните. През последните няколко седмици нуждата му от жени беше нараснала — всеки ден пристигаха по няколко нови. Рокси изкоментира, че е навлязъл в чукаща фаза — точно описание на активността му. Но тя бе забелязала и че задникът му е отпуснат и трябва да си наеме дубльор — твърдение, което разби всички.
Лара въздъхна — не само че не й харесваше да го целува, но се и притесняваше да не хване някоя гадна болест. Слава Богу, имаше дубльорка, която я заместваше в най-интимните моменти на любовните сцени. Беше тъпо, че жените на екрана са принудени да си показват всичко, докато партньорите им мъже скромно минаваха само с някой проблясък на задника. Като че ли Деми Мур беше единствената кинозвезда, на която сякаш й харесваше да си разкрива всичко.
Миналата седмица от Лос Анджелис бяха пристигнали три актриси за конкурса за нейна дубльорка. На снимачната площадка имаше неприличен смях и побутване с лакти, докато момичетата влизаха във фургона на Майлс за интервютата си. Майлс я беше помолил да присъства и тя.
— В края на краищата — каза й той, — става въпрос за твоите гърди на екрана. Искаш да изглеждат добре, нали?
— Сигурна съм, че ще избереш най-доброто — сухо отговори тя, докато се чудеше какво ли е да се разхождаш пред тълпа от непознати и да си показваш гърдите.
Барбара Уестърбърг я замести на прослушването и накрая наеха Уилсън Патерсън, дублирала различни части от тялото на Мишел Пфайфър, Джулия Робъртс и Джина Дейвис. Тя не беше изключителна красавица, но имаше великолепно тяло и не се срамуваше да го показва.
Днес Уилсън стоеше гола в другия край на гримьорната — фургон и оставяше да гримират всеки сантиметър от тялото й с хубав тен.
— Здравей — обади се Лара, когато влезе във фургона.
— Здрасти — отговори Уилсън, без изобщо да се притеснява. — Надявам се успешно да те заместя.
— Сигурна съм, че ще е така — и Лара седна на гримьорския стол, решена в следващия си договор да не позволи дубльорка — това беше измама от най-лошия тип.
— Виждала ли си перуката? — попита Йоко, докато чистеше лицето на Лара с влажен памучен тампон.
— Каква перука?
— Рокси се появи с тази фантазия. Отзад Уилсън изглежда точно като тебе.
— Не знам защо трябва да го правят — оплака се Лара. — Неприятно е.
— Ама ти как го позволи? — Йоко мажеше кожата й с овлажняващ крем.
— Защото ми плащат огромна сума, от мене се очаква да отстъпвам. А ако откажа да го направя сама… — тя млъкна. — Това е за последен път.
— Идеята на Рокси ми харесва — хитро се изкиска Йоко. — Дубльор за задника на Кайл. А какво ще кажеш за дубльор и отпред? Представяш ли си, ако на някой актьор му е малък, довеждат статист с огромен… Ще бъде добре за егото му, нали?
— Започваш все повече да звучиш като Рокси — засмя се Лара.
— Не, за Бога! — възрази Йоко.
Лара затвори очи и остави меките ръце на Йоко да се трудят над лицето й. Като се отпусна назад, мислите й още веднъж се понесоха към Джой. Ники се обади вчера и каза:
— Къде е той? Ролите във филма практически са разпределени. Помислих си, че искаш да се срещна с него.
— Нямам представа — призна си овчедушно тя. — Не можах да се свържа с него.
— Боже мили — саркастично се отзова Ники. — Той трябва наистина да е решил сам да прави кариера.
Не можа да разбере защо той не се обажда. Може би бяха забегнали с Филипа и се бяха оженили. Тази мисъл й беше по-неприятна, отколкото тя би си признала.
Кайл чакаше на снимачната площадка с ментов дъх и изключително приятелска усмивка.
— Готова ли си за голямата ни любовна сцена, принцесо? — поздрави я той.
— Направи ми услуга, Кайл — силно изрече тя. — Не обядвай повече чесън.
— Съжалявам за вчера — но той изобщо не съжаляваше. — Дъхът ми ли те отблъсна?
— Аз не се отнасям така с тебе, затова бъде мил и ми върни услугата.
— Ах… Лара, Лара — той поклати глава. — Ти си идеална. Никога ли не се вбесяваш? Какво правиш, за да се забавляваш?
— Работя — отговори с каменно лице.
— Работата не е забавна. Забавни са свалките.
— Както чувам, ти сваляш всяка вечер.
Той се засмя стържещо.
— Че какво трябва да прави един мъж, след като жена му го напусне? Да не съм се оженил за цял живот? Сега се измъквам от затвора.
— Не се ли страхуваш да не пипнеш нещо?
Той я погледна така, сякаш е луда.
— Аз? Да се страхувам? В никакъв случай. Достатъчно е да погледна някое момиче и мога да ти кажа дали тя е чиста.
— Това са глупости, Кайл.
— Мене наричаш глупак? — наежи се той.
— Съвсем не — тя прецени, че битката не си струва.
След час снимаха гореща любовна сцена. Тя мразеше всяка минута от нея, но беше актриса, така че затвори очи и се накара да вярва, че той е някой, за когото копнее. Стана. Целувката им придоби интензивност. Сега Майлс щеше да е доволен.
В средата на втория дубъл усети ерекцията на Кайл до бедрото си и се опита да не я забелязва.
— О, скъпа, как си падам по тебе — измърмори той точно след като Майлс нареди да спрат.
Тя му отвърна студено:
— Да видим дали можем да работим като професионалисти, става ли, Кайл?
— Ама ти каква си? Фригидна? — натърти той бесен, че не може да се добере до нея. — Не харесваш ли мъже?
Защо когато някоя филмова звезда нямаше успех, винаги нещо трябваше да не е наред с жената?
— Точно така — тя направо го закова. — Аз съм лесбийката на годината, не знаеш ли?
Когато се появи дубльорката й, тя отчаяно желаеше да се измъкне оттук. Уилсън се шляеше насам-натам — носеше само грим по тялото си и приятна усмивка. Всички мъже от екипа се въодушевиха като ученици. Кайл веднага започна да пуска шегите си.
Лара се оттегли от снимачната площадка — нямаше желание да виси там и да наблюдава как всички мъже гледат Уилсън с копнеж. Не беше необходимо много, за да се превърнат възрастни мъже в похотливи малки момченца. Всички се държаха така, сякаш никога преди не са виждали чифт цици.
Определеният за нея шофьор седеше отвън в колата. Нямаше търпение да я откара до дома й и да се втурне обратно, за да може и той да хвърли едно око.
Имаше свободен следобед, така че облече къси панталонки и тениска, взе хавлия и сценария на „Отмъщение“ и се отправи към брега. Намери си сенчесто място, опъна хавлията, легна по корем и започна да чете репликите на Ребека. „Отмъщение“ определено беше филмът, който чакаше, а ролята на Ребека — най-сериозната роля, която някога бе получавала.
Известно време постоя на изоставения плаж и се наслаждава на самотата. Когато се върна в къщата, Каси я чакаше на задното стълбище и изглеждаше развълнувана.
— Онзи актьор е тук — каза Каси.
Тя се намръщи — надяваше се да не е Кайл с ерекцията му насред дома й.
— Какъв актьор?
— Знаеш, онзи, готиният. Джой какъв беше.
— Джой е тук? — тя усети лека тръпка на въодушевление.
— Мисля, че трябваше да го отпратя — мърмореше Каси. — Само че той много настояваше, увери ме, че си искала да го видиш. Седи в колата си.
— Накарала си го да чака отвън?
— Не ми каза, че ще идва. Очакваше ли го?
— Да — мразеше Каси да си мисли, че знае всичко. — Трябва да съм забравила да ти кажа.
— О — Каси не обичаше да е в неведение.
— Покани го вътре — и Лара забърза към банята за гости. Погледна отражението си в огледалото, взе четка, прокара я през косата си, после бързо сложи блясък на устните си. Изведнъж сърцето й беше забило учестено.
Опита се да се вземе в ръце и излезе на терасата, седна на един стол и хвана някакво списание.
Когато Джой се появи, беше хладна и овладяна.
— Хей — усмихна й се той. — Страхотна си по къси панталонки.
— Хей — отговори тя, остави списанието и също му се усмихна.
Каси стоеше на вратата, наблюдаваше двамата и се чудеше какво става.
— Искаш ли нещо за пиене? Чай, кафе… нещо по-силно? — попита Лара с дрезгав глас.
— Мога да пийна една бира — каза той, докато си пукаше пръстите.
— Каси… една бира, а за мене — „Севън ъп“.
— Идват веднага — и Каси неохотно влезе обратно в къщата.
— И така, Джой, изненадана съм. Сядай.
Той се отпусна на един стол и протегна дългите си крака напред. Носеше олющени военни ботуши, раирани джинси и бяла тениска, под която се очертаваха мускулите на ръцете му.
— Предполагам, се чудиш какво правя тук — каза той.
— Не трябваше ли да ми се обадиш? — тя се опитваше да звучи така, сякаш това няма значение. — Бях ти уредила интервю в Лос Анджелис.
— Имах други проблеми — и той направи дълга пауза. — Няколкото седмици бяха тежки.
— Наистина? — още веднъж се възхити на тъмнината в очите му, леко наболата му брадичка и твърдостта на прекрасно очертаните му челюсти. О, Боже! Какво ставаше тук?
— Да — той направи гримаса. — След това днес всичко се скапа. Трябваше да поговоря с някого — а ти винаги си ме разбирала — хвърли й дълъг, настоятелен поглед и си помисли, че тя изглежда дори по-красива, отколкото си спомня. — Не ми се сърдиш, че дойдох да те видя, нали?
— Изминал си целия този път просто за да ме видиш?
Той кимна.
— Филипа и аз най-сетне скъсахме. Ние… ъ-ъ… не можахме да изгладим различията помежду ни. Тя ми върна пръстена и ето ме тук — засмя се мрачно. — Хей… сега мога да отида в Лос Анджелис.
— За това ли се скарахте? Заради отиването в Лос Анджелис?
— Не — и той прочисти гърло. — Тя толкова се беше отдала на кариерата си, че нямаше време за мене. — Дълга пауза, още един настоятелен поглед. — Имам нужда от някого, който поставя мене на първо място.
— Разбира се, че е така — съчувствено промърмори Лара.
— Май си бях въобразявал, че като се задълбочи връзката ни, нещата ще се променят — продължи той, докато барабанеше с пръсти по масата за кафе. — После започнах да осъзнавам, че кариерата й е на първо място и че няма начин да изградим съвместното си бъдеще — не и когато двама души не могат да си общуват.
— Джой — тя го разбираше, — знам, че сега си разстроен, но ако нещата седят по този начин, значи вероятно си взел правилното решение.
Каси се върна с поднос с бутилка бира, кутийка „Севън ъп“, две чаши и чиния с шоколадови бисквити. Остави подноса на масата пред тях и се помота наоколо, защото умираше да разбере какво става.
— Благодаря — и Лара я отпрати.
Каси нямаше друг избор, освен отново да се прибере вътре.
Джой взе бутилката бира и я отвори със зъби.
— Знаеш ли кое е най-идиотското в ситуацията?
— Казвай — меко произнесе тя.
Очите му срещнаха нейните.
— Как така се озовах тук?
— Аз… не знам… — стана й неприятно топло.
Той отпи няколко глътки от бутилката.
— Като че ли трябваше да дойда — каза настоятелно. — Като че ли ти си единственият човек, с когото мога да поговоря, без да се чувствам зле.
— Поласкана съм — тя си взе една бисквита, макар да знаеше, че точно в момент не е способна да преглътне нищо.
— Хей, слушай — той потри брадичка. — Знам, че си голяма кинозвезда и всичко останало, но по някакъв начин те чувствам моя приятелка. — Нова дълга пауза. — Това лудост ли е, Лара?
— Не, Джой — тихо отговори тя. — Аз съм твоя приятелка.
Той скочи, разходи се по края на дървената веранда, взря се в океана с гръб към нея.
— Никога не съм изневерявал на Фили — каза равно. — Макар че повярвай ми, имал съм много възможности. Много.
— Сигурна съм, че е така — промърмори тя.
— Виждаш ли, вярвах, че ще се оженим. Сега мога да правя каквото си искам.
— А какво искаш?
Той се завъртя и очите им отново се срещнаха за дълъг, мълчалив момент.
— Искам да отлетя за Лос Анджелис и да се срещна с Мик Стивън. Как мислиш — много ли съм закъснял?
— Не съм сигурна — тя казваше истината. — След няколко дена се връщам в Лос Анджелис, студиото ще ми изпрати график. Ако искаш, можеш да пътуваш с мене и тогава ще видим.
— Звучи като план.
— Къде мога да ти се обадя?
— Не знам — той колебливо сви рамене. — Не мога да се върна в апартамента ни, сега е само неин.
— Значи няма къде да живееш?
Той отпи нова глътка бира.
— Наех кола и хвърлих двата си куфара в багажника. Сега тя е моят дом.
— Къде ще отседнеш, докато тръгнем?
— Мислех си да проверя в същия хотел, където бях преди.
— Не — бързо каза тя. — Не го прави. Всички ще се чудят защо си тук.
— Хей… — той се засмя горчиво. — Че дори аз се чудя защо съм тук.
Тя го фиксира със студените си зелени очи.
— Кажи ми защо, Джой. Аз съм ти приятелка.
Той се усмихна и още веднъж се възхити на изключителната й красота.
— Добре, приятелко, искаш ли да вечеряме заедно довечера? Знам страхотно малко рибно ресторантче на брега.
Тя започна да се смее.
— Същото място, където ме заведе и преди?
— Забавлявахме се, нали?
— Джой… — импулсивно изрече тя. — Защо не останеш тук? Ще накарам прислужницата да приготви стаята за гости, а после можеш да летиш за Лос Анджелис с мен в събота.
— Хайде, Лара, хората ще говорят.
— Навършила съм двайсет и една, нали знаеш. А и ти каза, че имаш нужда от приятел. — Пауза. — Така че… ще останеш ли?
— Е…
Размениха си топли усмивки.
— Добре — но пеперудите в стомаха на Лара отказваха да се укротят.