Холивудски интриги

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ОСМА

На връщане от ресторанта Тина и Съмър обсъждаха момчетата, които се бяха опитвали да ги свалят.

— Жалки помияри — презрително подхвърли Тина. — Разбра ли сега, че е глупаво да излизаш с някого, ако не ти плаща? Тези свалячи гледат само как да ти бръкнат в гащите. Само този, който плаща, е истински мъж.

— Да не би да сме проститутки, че да ни плащат? — попита Съмър и се опита да прикрие прозявката си.

— Проститутки? — изписка Тина. — Що за старомодна дума? Ние просто правим услуги. Скъпоплатени услуги. Да се проституира е като да се тъпчеш с „Биг Мак“. А това, което ние правим, е като вечеря в най-тежкарския ресторант в града. Нали така?

— Предполагам — Съмър си мислеше само как да се добере до леглото и да заспи.

Тина беше възбудена.

— Знаеш ли какво ще направим? — и тя ускори крачка, тъй като бе започнало леко да ръми.

— Какво? — Съмър беше убедена, че това е най-неподходящото време за каквото и да било.

— Ще се обадим на Норман — каза Тина, когато наближиха апартамента й.

— Сега?

— Да, защо да чакаме до утре?

— Не каза ли, че не бива да се натрапваме на никого?

— Кой се натрапва? Той дори не знае, че си тук. А това е най-подходящото време да му го съобщим.

— Добре… — поколеба се Съмър.

— Ще искам много пари — оживи се Тина и очите й светнаха. — Ще му кажа, че не си за всеки ден. Само за специални случаи.

— Мога ли да подслушвам? — Съмър нямаше търпение да чуе гласа му.

— Да, вдигни другата слушалка — Тина вече набираше номера му. Най-после се свърза. — Здрасти, Норман — произнесе го тихо и престорено секси. — Помниш ли ме? Тина. Преди няколко седмици бяхме при тебе със Съмър — онази великолепна блондинка, по която ти просто полудя. Дарлийн ни беше изпратила, не си ли спомняш?

— Разбира се — студено отговори Норман.

— Ти наистина си падна по Съмър — продължи Тина. — Постоянно си питал Дарлийн кога ще се върне. Но знаеш ли? Лоши новини. Съмър заряза бизнеса и ще го прави само за много специални клиенти. А сега и добрата новина — ти се оказа изключително специален.

— Защо не дойдете тук и двете? — попита Норман.

— Е… — Тина се престори, че се колебае. — Ако дойдем, трябва да ни платиш лично, без да споменаваш и дума за това на Дарлийн, защото, както ти казах, Съмър вече не е в играта. Така че ще се договаряш направо с мене. Става ли?

— Няма проблеми, сладурче.

— О, и при това трябва да платиш в брой. Ще ти струва повече, защото, както вече споменах…

— Знам, знам… — прекъсна я той и се ухили иронично. — Приятелката ти вече не е в играта. Така че престани да плямпаш и докарайте насам хубавите си задничета.

— Идваме — отсече Тина и победоносно се усмихна. — Видя ли? Лесна работа.

— Десет и половина е — прозя се Съмър. — Прекалено съм скапана — полетът насам и всичко останало.

Тина вече беше пред огледалото и тупираше косата си.

— Толкова скапана, че не можеш да се позабавляваш с Норман?

— Просто си помислих, че може би утре.

— Не се притеснявай — успокои я Тина, порови в чантичката си и измъкна отвътре малко бяло хапче. — Вземи го, ще те съживи.

— Какво е?

— Нищо особено — и Тина отново зарови из чантичката си. — Аз също ще взема едно.

Съмър не искаше да изглежда като бебе и бързо глътна безвредното на пръв поглед хапче.

— Добро момиче — похвали я Тина. — Това наистина ще те накара да се почувстваш по-добре.

— А… и още нещо — осмели се да се обади Съмър.

— Какво?

— Не е ли по-добре с Норман да останем сами?

— Не забелязах да казва: „Изпрати само блондинката.“ — подразни се Тина. — Участваш ли или не?

Съмър кимна. Знаеше, че още щом той отново я види, ще осъзнае колко му е липсвала, ще изпрати Тина вкъщи и оттам насетне нещата ще потръгнат.

Първото нещо, което Ники направи, бе да накара Айдън да я закара в къщата в Малибу, за да провери дали Съмър не е там.

— Мислиш ли, че е в Лос Анджелис? — продължаваше да пита тя.

— Едва я познавам — отговори той. — Но по всичко личи, че и сама може да се грижи за себе си.

— Но тя е само на петнайсет години, Айдън — избухна Ники. — Само на петнайсет.

— Какво да ти кажа? Тя е твое дете.

— Ами ако не е тук?

— Може би е останала при приятелки в Чикаго. Бившият си съпруг проверил ли го е?

— Познавам Шелдън. Той е проверил навсякъде. В момента лети насам. Ще имаш възможност да го видиш. Наистина е много разстроен.

— Оставила ли е някаква бележка?

— Не… Икономката обяснила на Шелдън, че тази сутрин тръгнала по-късно за училище и няколко от връхните й дрехи липсвали. Липсват и пари.

— По дяволите! — възкликна Айдън и зави рязко, за да избегне една кола отсреща.

Ники си сложи колана.

— Моля те, карай внимателно. Бих искала все пак да стигнем дотам.

— Тя имаше ли приятел? — и Айдън намали скоростта.

— Не знам нищо. Шелдън говорил с момчето, което я завело на кино миналата вечер… Стюарт или нещо такова. Той не знаел нищо. О, Боже, Айдън, надявам се само да е в къщата.

— Нещо не се връзва. Ако се е върнала тук, защо първо не се е обадила?

— Откъде да знам? — нервно отговори Ники.

— Не се отчайвай. Ще я намерим.

— Може Ричард да знае нещо. Бяха много близки, докато тя беше тук.

— Обади му се.

Тя извади клетъчния си телефон и набра номера му.

— Ники е — каза, когато той вдигна слушалката.

— Как така не си на прощалното парти? — попита Ричард. — Тъкмо тръгвах натам. Лара ми каза да намина.

— Защо ще ти казва да идваш? — не успя да се въздържи Ники.

— Сигурно защото иска да ме види — Ричард се опита да я жегне.

— Не си познал, Ричард. Лара я няма.

— Откъде знаеш?

— Не е там и точка.

— Не се дръж като кучка.

Тя се отказа да го убеждава. Някой друг път, но не и сега.

— Шелдън се обади от Чикаго — равно продължи тя. — Съмър е изчезнала.

— Как така изчезнала?

— Не е ли ясно? Тя често говореше, че ще избяга.

— Е… какво искаш от мене?

— Благодаря ти за подкрепата, Ричард.

— Не, искам да кажа, ако има нещо, мога да…

— Имаш ли представа къде може да е отишла?

— Не.

— Не ти ли се е обаждала?

— Не, но ако ми се обади, ще ти кажа.

— На път съм за Малибу. Надявам се, че може да е там.

— Тогава, предполагам, ще се видим по-късно.

— Никого няма да видиш по-късно. Казах ти… Лара не е на партито.

— А къде е?

— Откъде да знам? Ако чуеш нещо, обади ми се — Ники прекъсна връзката и загриза ноктите си — лош навик, който се връщаше, когато беше особено напрегната. — Безчувствен кучи син — промълви. — Единственото, за което го е грижа, е да види Лара.

— Защо се омъжи за него, Ники? Защо се омъжи за Шелдън? Те и двамата са големи скапаняци.

— Да, зная — саркастично отговори тя. — Сигурно щях да се чувствам много по-добре с дрога като тебе.

— Това не беше особено мило — той поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че тя може да се държи толкова гадно. — Опитвам се да се взема отново в ръце. И се надявах да ми помогнеш.

— Точно сега не мога да помогна на никого. Прекалено съм разстроена.

— Успокой се — загрижи се той. — Съмър сигурно е в къщата и те чака.

Обаждането на Ники подразни Ричард. Не понасяше склонността й да го поучава, че не трябва да се вижда с Лара. Демонстрира му колко е осведомена. Не само че щеше да се вижда с нея, но и щеше да се разведе с Ники и да се върне при Лара, за да изживеят отново всичко както трябва.

Познаваше Лара по-добре от всеки друг. С Джой, с когото не си подхождаха, тя сигурно щеше да се почувства самотна и уязвима в един момент. И той, Ричард Бари, щеше да дойде точно навреме, за да я утеши.

Преди някой да се усети, отново щяха да бъдат женени.

Да. Точно това щеше да се случи, независимо дали се харесваше на Ники или не.

— Надявам се още да ме харесва — Съмър си беше взела душ и бе облякла една от разголените рокли на Тина. Бяха вече в асансьора и се качваха към хотелския апартамент на Норман Бъртън, нает от него за постоянно.

— Разбира се, че все още те харесва — Тина понадигна прилепналото си горнище, за да разкрие още малко плът. — Според Дарлийн непрекъснато е питал за тебе.

— Е, това поне е добра новина — съгласи се Съмър и леко потрепери. Не беше сигурна дали е от нерви, от климатика в асансьора или от глупавото хапче, което Тина я накара да глътне. — Полудявам при мисълта, че ще го видя отново.

— Малката ми госпожица Романтичка — подигравателно подметна Тина. — Това ли е голямата любов?

— Мисля, че наистина е това — изкиска се Съмър.

Норман не отвори лично вратата на апартамента си. Този път го направи някакво момиче — очарователно чернокожо създание с провокираща усмивка и предизвикателно тяло.

Тина бързо избута Съмър напред.

— Боже! — възкликна тя. — Това е супермоделът Клуни.

— Здравейте, момичета — очарователно се усмихна Клуни. — Влезте и се позабавлявайте.

Съмър нямаше никакво намерение да се забавлява — тя искаше само да види Норман.

— Чудесно — зарадва се Тина. — Това е Съмър. Аз съм Тина, а ти си Клуни. Познах те — толкова си красива.

Клуни имаше пълни чувствени устни и омагьосващи котешки очи.

— Благодаря ти, скъпа — и здраво стисна ръката на Тина. — Вече можеш да станеш новата ми най-добра приятелка.

Влязоха в стаята. Беше пълно с момичета, но Норман не се виждаше никакъв.

— Сър е в банята — гърлено се засмя Клуни. — Но скоро ще се появи. Междувременно си свалете дрехите и се чувствайте като у дома си.

Повечето от момичетата, налягали по канапетата и по пода, бяха полуголи. Съмър се потресе — това въобще нямаше нищо общо с очакванията й.

— Какво става тук? — и въпросително погледна към Тина.

— Прилича ми на оргия — невъзмутимо отвърна тя.

— Мислех, че той иска да ме види — тъжно промълви Съмър.

— Както и още дузина други — също.

— Отивам си вкъщи — Съмър беше дълбоко разочарована.

— Не ставай дете — смъмри я Тина. — Какво, мислиш, е трябвало да прави той, докато ти беше в Чикаго — да седи и да страда по тебе ли? Вече сме тук. Да се залавяме за работа.

— Няма да остана тук — заинати се Съмър.

— Поне чуй какво има да каже — увещаваше я Тина. — Появихме се — значи трябва да ни плати.

— Няма да приема нищо — Съмър едва сдържаше сълзите си.

— Никой не го иска от тебе — Тина я буташе и двете си проправиха път към едно от канапетата. Накрая седнаха до някаква нисичка червенокоска, която смъркаше кокаин от лъскава табличка за кафе.

— Искате ли? — попита червенокосата с приятелска усмивка. — Безплатно е.

— Разбира се — заговорнически отвърна Тина.

— Какво правиш? — изсъска Съмър, когато Тина взе малка сламка и смръкна от белия прах.

— Смръкни и ти малко — прошепна Тина. — Прекалено си изнервена.

— Повече не искам да стоя тук — замрънка Съмър. — Наистина не искам.

— О, за Бога! Стига си мрънкала — сопна се Тина. — Нали каза, че искаш да го видиш?

— Не и сега.

След няколко минути Норман излезе от банята — гол, само по бонбонено-червени шорти. Беше ухилен до уши и с всяка ръка бе прегърнал по едно съвсем голо момиче.

— Клуни — провикна се той. — Трябват ми още пари.

— Скъпи — и Клуни зарови из дамската си чанта, откъдето измъкна пачка стодоларови банкноти. — Тази вечер си страшен. Нищо не може да те спре.

Съмър скочи като ужилена.

— Ето какво било. Стига. Изчезвам оттук.

— Не се прави на мъченица — ядоса се Тина.

— Дай ми ключа.

— Какъв ключ?

— От апартамента ти. Отивам си.

— Ако ще ми се държиш така… забрави за моя апартамент.

— Много ти благодаря.

— Хей, Норман — провикна се Клуни. — Преди отново да изчезнеш, хапни си десерта. Две сочни млади парчета. Малката блондинка ми хареса. Мога ли да я взема? Моля те. Умолявам те, скъпи.

— Цялата е твоя, скъпа — Норман дори не погледна към Съмър — беше твърде надрусан, за да се концентрира върху каквото и да било.

Съмър стана.

— Тръгвам си — и ядосано се отправи към вратата.

— Тогава сама си чупи главата — извика след нея Тина.

— Добре. Утре ще си взема нещата — и по бузите на Съмър се застичаха сълзи.

Изхвърча от стаята. За нейно най-голямо огорчение Норман дори не го забеляза.