Холивудски интриги

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

В момента, в който Ники съзря Шелдън, вече беше надвила онова болезнено усещане в стомаха си. Бяха минали години, откакто не го беше виждала — години на свобода, далече от властното му, надуто присъствие. Сега се чувстваше свободна — за разлика от времето, когато той все още можеше да й въздейства психически.

Той не приличаше на поддържания мъж отпреди. Изглеждаше занемарен и изхабен, облечен с измачкано спортно сако, разкопчана яка и панталони без ръб. Не беше бръснат. Сивата му коса бе суха и твърде дълга за мъж на неговата възраст. Тънките му устни — по-безкръвни от всякога.

— Тя тук ли е? — бяха първите думи, отронили се от устата му.

— Не — отговори Ники. — Няма я.

— Имам нужда от едно питие — избоботи той.

По дъха му се досети, че в самолета вече е ударил няколко.

— Налей си сам — и му посочи бара. — А, Шелдън, това е Айдън Шон.

Като хвърли бегъл поглед към Айдън, Шелдън смутолеви едно „добър вечер“.

Айдън и Ники се спогледаха.

— Казах ти — направи тя гримаса зад гърба на Шелдън. — Абсолютен задник.

Шелдън си взе голяма чаша бренди.

— Добре, Шелдън, какво стана? — попита Ники.

— Тя избяга. Това е.

— Не може да го е направила без причина. Скарахте ли се?

— Съмър и аз никога не сме се карали. Разбирахме се чудесно.

— Тогава какво?

— Още като се върна от Лос Анджелис, ми се стори прекалено променена. Беше очевидно, че си направила нещо с нея.

— Защо пък аз? — възмути се Ники.

— Защото ти беше тази, която й разреши да живее на самотек, да излиза с момчета и Бог знае още какво, докато беше под твоите благотворни грижи.

— Хей, слушай — намеси се Айдън. — Въобще не смятам да ви се меся, но няма ли да е по-добре да се концентрирате върху това, да намерите детето си?

Шелдън го изгледа смразяващо.

— Кой си ти? — грубо попита той.

Ники се наежи.

— Това е Айдън — мъжът в живота ми — и добави рязко: — Но това въобще не е твоя работа.

— Какво стана с Ричард?

— Ще се развеждаме.

— О, и той не можа да те изтърпи.

— Да ти го начукам, Шелдън! — тя не можеше повече да се въздържа.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — той се усмихна с една от мазните си усмивчици. — Надявах се, че поне сега ще си говорим по-интелигентно.

— Кавгата ви няма да разреши проблема, по дяволите — пак ги прекъсна Айдън. — Един от вас трябва да се свърже с ченгетата. Издири приятелите й тук, Ник.

— Добре — Ники гледаше свирепо Шелдън. — Ще се поровя в нещата, които е оставила тук, и ще видя какво мога да открия.

Сам караше мотор — не беше точно „Харли“, но беше хубав. Съмър беше седнала зад него и го стискаше здраво през кръста, притискайки тялото си към гърба му — нямаше друг избор, ако не искаше да се изтърси.

Слава Богу, все още на света имаше такива свестни момчета, които не тръгват да те свалят още в мига, в който ги погледнеш. Притисна глава към раменете му. Очите й се затваряха. Беше толкова изморена, че едва гледаше.

Сам караше твърде бързо по мокрите от дъжда улици. Това обаче не я смущаваше. Тя обичаше високите скорости. Беше вълнуващо. Всеки път, когато спираха на червено, той се обръщаше, за да я попита дали се чувства добре.

— О, да — сухо отговори тя. — Никога не съм се чувствала по-добре.

— Ти си малка подигравчийка — засмя се той. — Нали?

— Не толкова малка — измърмори тя.

Сам живееше в ателие в голяма къща във Вали. То се състоеше от две големи стаи — едната служеше за спалня и гостна, а другата беше самото ателие, пълно с много картини, предимно портрети.

Тя се огледа наоколо.

— Наистина си ги бива — похвали го тя. — Добри работи.

— Зная — отговори той, самият господин Скромност. — Един ден ще правя само това. И вече никога няма да паркирам коли.

— Благодаря, че реши да ме приютиш за тази нощ, Сам. Трябва да ти призная, че бях на партито на Норман Бъртън, но не пожелах да остана при всичките тези гадни курветини. Въобще не предполагах, че ще се получи така.

— Много добре знаех къде точно си била. Нямаш родители, нали?

— Не и в хотела.

— А къде?

— Баща ми е в Чикаго, а мама е тук. Разведени са.

— Родителите ми се разведоха, когато бях на пет години.

Да, но се хващам на бас, че баща ти не е влизал в стаята ти посред нощ, за да те малтретира — искаше да каже тя. Но си замълча. Достатъчно глупаво беше от нейна страна, че го сподели с Тина.

— Нямам много храна — каза той. — Вземи си сама.

Тя отвори хладилника. Там имаше половин парче пица и малко мухлясало сирене.

— Не съм гладна — съобщи тя. — Само съм скапана. Добре ли е да се настаня на кушетката в ъгъла?

— Легни на леглото — разпореди се той. — Имам да довърша някои неща и няма да ми се наложи да спя тази нощ.

— Сигурен ли си?

— Цялото е на твое разположение — благородно заяви той.

— Благодаря.

— А банята е там — и й посочи. — Пижама ще намериш на вратата.

Тя изтича в банята и се преоблече в пижамата. Въпреки че й беше с няколко номера по-голяма, тя се чувстваше по-добре от всякога. След това се мушна в леглото, като си мислеше, че утре ще си вземе багажа от Тина и може би ще отседне в хотел за няколко дена, докато реши къде да отиде след това.

Каквото и да се случи, никога няма да се върне в Чикаго.

Да остави Шелдън и Айдън сами заедно не беше най-доброто й хрумване, но Ники отиде в гостната да претърси нещата на Съмър, които тя беше оставила, преди да си тръгне.

След няколко минути откри името на Джед с две удивителни след него, надраскано на лист хартия.

Набра телефонния номер, но попадна на телефонен секретар:

— Здравейте, аз съм Джед. Вие имате нужда от мене, аз имам нужда от вас, така че оставете съобщение след сигнала.

Изчака сигнала.

— Ъ-ъ… името ми е Ники Бари. Обаждам се заради Съмър. Много е спешно. Искам да ви видя колкото е възможно по-скоро. Моля да ми се обадите — остави телефонния си номер, след това се обади на Мик в дома му. Той беше там.

— О — започна тя. — Мислех си, че все още си на партито.

— Щеше да ми е приятно, ако и ти беше там — насмешливо се отзова той. — За Бога, Ник, не е този начинът да си създаваш приятели и да влияеш на екипа си.

— Спешно беше.

— Кое? Например че голямата филмова звезда пикае газ заради онези снимки?

— Заради дъщеря ми, Съмър. Избягала е от къщи.

— О.

Последва дълга пауза. Ники наруши мълчанието.

— Мик, знам какво се е случило между тебе и Съмър.

— Какво? — той прозвуча уплашено.

— Зная, че си я принудил да извърши… сексуален акт, въпреки че е непълнолетна. Така че ако имаш някаква информация, ще е добре да я споделиш веднага.

— За Бога, Ник. Не съм си и представял, че е твоя дъщеря, и не знаех, че е на петнайсет.

— Е, не си ли чул нещо за нея? — хладно го прекъсна Ники.

— Не. Истината е, че не сме правили нищо такова.

— Не си ли се похвалил на Айдън.

— Мъжко перчене — малодушно отговори той. — Сигурно съм се поувлякъл.

Ники не знаеше дали да му вярва или не.

— И така — обади се тя. — Баща й дойде тук чак от Чикаго и когато се свърже с полицията, Бог знае какво може да им наговори.

— Да не си полудяла? — изкрещя Мик. — Ще ме хвърлиш в затвора за нещо, което не съм сторил? Да не би това да е нещо като онази публичност, която търсиш за нашия филм?

— Не става дума за филма, Мик, а за дъщеря ми. И аз си я искам обратно.

— Виж, пиленце — той въртеше възбудено очи, докато говореше по телефона. — Заклевам се в живота си, в живота на майка си, в този на Куентин Тарантино — знаеш, той е моят идол, — че никога не съм я докосвал и не съм чувал нищо за нея.

— Сигурен ли си?

— Да, съвсем.

Тя не беше убедена. Ами ако Съмър му се беше обадила? Ако беше в дома му дори в момента, когато разговаряха?

Когато се върна в дневната, извика Айдън настрани и сподели с него:

— Имам предчувствие за Мик. Искам да съм напълно сигурна, че Съмър не е там. Можем ли да отидем у тях? Ще оставим Шелдън тук.

— Хайде, Ник — поклати глава Айдън. — Даваш воля на параноята си.

— Ако той не крие нещо, няма да има нищо против да го посетим.

— Господи! Сериозно ли говориш?

— Шелдън — тя се приближи към бившия си съпруг, — с Айдън трябва да излезем. Ще се върнем възможно най-бързо. — Погледна го как си сипва още едно голямо бренди и саркастично добави: — И се чувствай като у дома си.

Съмър беше заспала в средата на голямото легло на Сам и сънуваше разходки по плажа с Норман Бъртър и с още седем голи момичета, когато усети ръцете на баща си върху себе си.

— Не — изпищя тя и ужасена отвори очи. — Махни се от мене! Махай се!

Но това не беше баща й. Беше Сам.

— Стига — нетърпеливо каза той. — Дай ми малко от онова, което даваш на Норман Бъртън. Знаеш, че и ти го искаш.

— Изчезвай, гадна свиня! — изскимтя тя, като се опита да се отскубне от него. — Излъга ме, че си ми приятел. А аз ти се доверих.

— Урок номер едно — и той затисна ръцете над главата й. — Никога не се доверявай на никого.

— По-добре ме остави на мира — предупреди го тя, докато ожесточено се бореше. — Иначе ще викам високо.

— Викай колкото си искаш. Никой няма да те чуе.

— Каква гадост! — пищеше тя.

— Майка ти не ти ли е казвала никога да не ходиш в дома на непознати? — говореше той, докато разкъсваше копчетата на горнището на пижамата. — Защо дойде с мене тогава, ако не си искала и ти същото? На мотора натискаше малките си цици към мене. Знаеш, че и на тебе ти се иска.

Хвана я за лявата гърда. Тя го изрита с коляно в слабините колкото сила имаше.

— Боже мили — изрева той. — Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

— Да се махна оттук — ето това искам — изкрещя тя и успя да се изтърколи от леглото, грабна роклята и обувките си от пода и изхвърча през вратата, преди той да успее да реагира.

Когато се озова отвън, започна да тича с всичка сила по калната алея пред къщите.

Някакво куче залая, но тя не му обърна внимание — бягаше толкова бързо, колкото я държаха краката.

О, Господи, това е най-кошмарният ден в живота ми — мислеше си тя, зъзнейки в роклята си. Опита се да се скрие зад едно дърво и да потърси подслон от дъжда.

Сам изскочи след нея от къщата и започна да вика името й. Тя замръзна безшумно. След малко той влезе обратно вътре и тръшна вратата след себе си.

Ама че боклук. С усмивката си на Том Круз и настърчалата си коса. Да не се мислеше за Брад Пит.

Почака, докато светлините в къщата изгаснат. След това се върна обратно дебнешком, вдигна остра клечка от земята и надупчи гумите на скъпоценния му мотор. Това ще му е за урок на този идиот повече да си няма работа със Съмър Уестън.

Минаваше полунощ, а тя беше измръзнала до смърт, изгладняла, мокра, уморена и нещастна. Може би да напусне Чикаго все пак не беше най-добрата идея. Въпреки че всичко друго беше по-добро от това, да живее със скъпото си татенце. Спусна се по улицата надолу трепереща.

Когато стигна до булевард „Вентура“, сълзите й изведнъж потекоха по бузите и се смесиха с дъжда. Помисли си, че би могла да се справи и сама, обаче нямаше никакви пари, не можеше да се довери на никого и нямаше къде да отиде.

Стоеше колебливо на ъгъла на улицата. Някакъв камион свирна с клаксон.

— Искаш ли да се повозиш? — попита я мъжът, надвесил се от прозореца, и на червендалестото му лице се разля похотлива усмивка. — Хайде — окуражи я спътникът му. — Ще ти покажем забележителностите. Ще се скриеш от дъжда.

— Да — изкикоти се първият. — Ще ти бутнем десетачка, ако си добро момиче.

Тя се обърна и побягна в противоположната посока; не спря да тича, докато не стигна до денонощно заведение.

— Има ли телефон, който мога да използвам? — попита тя някакъв мексиканец, който обслужваше паркинга.

— Ето тук — посочи той.

— Нямам пари — призна Съмър. — Бихте ли ми заели монета, за да се обадя? Ще ви я върна утре. Обещавам.

Пиколото вдигна рамене. Стана му жал за младото момиче. Беше нещастно и мокро до кости.

— С тази външност можеш да печелиш много повече от мене — и той й подаде монетата.

Тя я прие с благодарност и се затича към телефонната будка. Изведнъж беше взела решение. Щеше да каже всичко на Ники.

Набра номера на майка си, като се молеше тя да си е вкъщи.

Някой вдигна телефона. За нещастие това беше баща й.

— За Бога, не! — едва си пое въздух тя, тресна слушалката и се обля в сълзи.

Какво щеше да прави сега?