ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ТРЕТА

Беше студено да се стои в колата и да се наблюдава голямата къща, но Алисън Сиуел кипеше от енергия. Наведе се, пресегна се към задната седалка на голямата си кола и сграбчи оттам топлата парка, която носеше точно за такива случаи — когато преследваше звездите и стоеше пред къщите им по цяла нощ.

Само че тази нощ беше по-различно. Тази нощ нямаше да виси тук и да чака удобен момент, за да снима. Тази нощ беше тук заради себе си, а Лара и тъпата й асистентка съвсем я бяха улеснили. Къща без ток, потънала в тъмнина, а и Каси подкара нанякъде без шефката си. Какво по-хубаво от това?

Още като видя Каси да се отдалечава, Алисън излезе от колата си, промъкна се внимателно през отворената порта и предпазливо се приближи до къщата. Много пъти я бяха нападали кучета пазачи или някой неуморен телохранител бе изскачал пред нея с пистолет и с желанието да разбере какво търси тя.

За всеки случай винаги носеше със себе си оръжията си — дълъг ловджийски нож като онзи, който беше използван за убийството на Никол Симпсън и Рон Голдман; няколко добре подострени игли, чифт дебели кожени ръкавици, които да пазят ръцете й, отвертка и специална кредитна карта, с която можеше да отвори всяка врата.

Веднъж висеше и чакаше някаква особено нашумяла рок звезда, когато злото му псе започна да души наоколо. Преди звярът да успее да издаде и звук, тя му бе прерязала гърлото с ловджийския нож. Спомни си как ножът се плъзна през артерията на кучето и как кръвта бликна върху й. Това въобще не я разстрои. Всъщност я изпълни със странна тръпка.

Как ли би изглеждала Лара, когато това й се случеше?

Какво ли изражение щеше да се изпише на красивото й лице?

Алисън се зачуди дали Лара Айвъри знае колко е щастлива, че се е родила с такова идеално лице. Звездите бяха падали върху й и заради това лице тя водеше такъв прекрасен живот.

Като че ли тази кучка го заслужаваше. Не заслужаваше нищо, защото не знаеше какво е да даваш. Беше себична, интересуваща се само от себе си кинозвезда — такива бяха и всички останали.

Е, Алисън смяташе да промени това.

Нощта беше тъмна и мрачна, дъждът плющеше.

Алисън нямаше нужда от светлина. Дъждът не й пречеше. Знаеше много добре накъде се е отправила.

Към кориците на „Тайм“ и „Нюзуик“ — ето натам беше тръгнала.

Загрузка...