Холивудски интриги

ГЛАВА ТРЕТА

„Тету“ беше известен рибен ресторант, разположен над пясъчния бряг между Еден рок и Жуан ле пин. Популярен от много години, той беше скъпа спирка за местните баровци и богатите туристи — нищо в Южна Франция не беше евтино.

Ники беше поканила и Хари Солитър и Пиер Перес. Пиер беше френски актьор с мътни очи и сънлива усмивка — тази сутрин беше долетял от Париж и трябваше да започне снимки след два дена.

— Пиер не е женен — прошепна Ники, докато сядаха. — Дори не е сгоден. Използвай презерватив и давай.

— Няма ли да спреш! — сопна се Лара.

Пиер беше толкова чаровен, колкото Хари — настоятелен. Ричард гледаше и двамата неодобрително. Беше изключително покровителствено настроен към бившата си жена — тя може и да беше известна кинозвезда, но беше крехка и се нуждаеше от грижи — само той знаеше от колко много грижи.

— Защо покани тези двама задници? — измърмори той на Ники, докато Лара привличаше вниманието.

— За да те подразня — отговори мърморейки Ники и пусна ръка по чатала му под дългата покривка на масата.

— Стига! — сериозно каза той.

Тя се намръщи.

— Защо? Знам, че ти харесва.

— Има си време и място.

— Сега му е времето — тя се опитваше да разкопчае ципа му.

Не можа да се удържи да не се усмихне, докато отблъскваше ръката й. Ники никога не му даваше време да мисли за други жени — тя винаги беше заета с нещо.

Когато вечерята свърши, а те се мотаеха над кафетата си, Хари скочи на крака. Той живееше заради снимачните терени — законното отделяне от жена му беше едно от основанията да стане актьор.

— Да вървим да танцуваме — предложи той ентусиазирано. — Знам страхотно местенце в Монте Карло.

— Мене не ме бройте — бързо каза Лара.

— Защо? — упорстваше Хари, а очите му говореха: „Харесваш ме, нали? Привлечена си от мене — така че идвай, хайде да се повъргаляме и да се омърсим.“

— Имам да уча реплики — поколеба се тя.

— Може би пет минути в казиното? — предложи Пиер.

Тя погледна към Ричард за помощ. Той се отзова веднага — сега не й беше съпруг, но беше завинаги неин рицар в малко потъмняла броня.

— Като режисьор на Лара — звучеше доста помпозно, — казвам, че ще я отведем у дома.

— Господи! — промърмори Ники под носа си. — Защо?

— Какво? — раздразнено попита Ричард.

— Остави я да върви — настоя Ники, втренчена в него.

Той й върна погледа по свой си начин.

— Лара е свободна да прави това, което иска. Тя иска да се върне вкъщи с нас.

— Не говорете за мене, сякаш че не съм тук — прекъсна ги Лара, усетила напрежението.

— Имаш снимки рано сутринта — собственически произнесе Ричард. — Трябва да се прибереш у дома.

— Може би да, може би не — натърти Лара с изведнъж появила се следа от недоволство.

Хари схвана картинката и бързо й помогна, галантно изпращайки я до вратата.

— На бившия ти съпруг все още му става от тебе — каза той с полушеговит-полугневен тон.

— Моля? — студено отсече тя.

— Очевидно е — отбеляза той, докато стояха отвън пред ресторанта; топлият средиземноморски въздух рошеше косата й с цвят на мед, сега освободена от предишните мъчителни къдрици.

Тя поклати глава.

— Грешиш.

— О, не, не греша — той я сграбчи за ръката и я повлече през пренаселената крайбрежна улица към паркинга.

— Нямам намерение да танцувам, Хари — спокойно обяви тя.

— Не ставай глупачка, Лара — той все още флиртуваше. — Давам ти думата си на англичанин, че няма да те нападна.

— Толкова ме успокои — отговори тя малко саркастично. Дълго и твърдо впиха погледи един в друг, след това към тях се присъединиха и останалите.

— Идвай, скъпа — обади се Ричард, хвана я за ръката и я повлече към колата си.

На Лара не й хареса собственическото му отношение, тя забеляза, че Ники също не е очарована.

— Знаеш ли какво? — обади се тя, освобождавайки се от хватката на Ричард. — Приемам идеята на Пиер за казиното. Не че ще играя, но би ми било приятно да видя едно френско казино отвътре. Прилича ли на Вегас?

Пиер се усмихна със сънливата си усмивка. Хари се намръщи. Ричард започна да възразява, но Ники го прекъсна.

— Приятно прекарване — каза тя с окуражително намигване и леко отблъсна Лара към колата на Пиер. — И не се притеснявай, няма да те чакаме!

Казиното в Монте Карло изобщо не приличаше на Вегас — представляваше импозантна сграда, построена на оживен площад близо до морето. Придружена от Пиер и Хари, който също бе настоял да дойде, Лара пообиколи залата, наблюдавайки жадно играещите, решили да загубят парите си. Стари жени в тежки вечерни облекла, отрупани със скъпи бижута, играеха наред с откровени мутри и с трепет поставяха кулички от чипове на щастливите си числа, докато рулетката се въртеше; запалени картаджии със стоманени погледи седяха до блондинки с каменни лица на масите за блекджек; играеше се на зарове, на покер и прочее.

— Толкова е… невероятно грандиозно — Лара търсеше точното определение. — Почти от друг век.

— Доста декадентско — весело се разсмя Хари. — Харесва ми!

Разтропан салонен управител с черна като вакса коса и съответно вечерно сако се понесе към тях и спря пред Лара с угодническа усмивка.

— Мадмоазел Айвъри, за мене е удоволствие да ви приветствам с „добре дошла“ в казиното ни — гласът му беше като кадифе. — Вие и приятелите ви бихте ли приели по едно питие?

— Не, благодаря — каза тя и представи Хари и Пиер.

Усмивката на управителя стана от голяма по-голяма.

— Ако можем изобщо да направим каквото и да било за вас, моля ви, не се колебайте да го поискате.

Тя му се усмихна в отговор.

— Вие сте великолепна актриса, мадмоазел Айвъри — добави управителят на безупречен английски.

Лара го дари с още една усмивка.

— Благодаря ви.

Той не можеше да бъде спрян.

— И мога да се осмеля да кажа, че на живо сте още по-красива.

Излишните комплименти й бяха досадни. Усещаше се неловко, когато хората я възпяваха. Те нямаха и представа коя е тя в действителност. Никой не знаеше истината — даже и Ричард, въпреки че се беше приближил до нея повече от всеки друг.

— Тя определено е такава — намеси се Хари само защото той знаеше пътя до вилата й, така че „сбогом, Пиер“.

— Ще играете ли тази вечер? — попита управителят от казиното. Приключил с красотата и таланта й, сега искаше парите й.

Тя се усмихна сладко.

— Може би друг път. — Управителят се отдалечи. Тя се обърна към Пиер: — Ще тръгваме ли?

Пиер я хвана за ръката. Хари покровителствено се придвижи от другата й страна. Заедно я ескортираха до вратата.

На стълбите пред казиното се навъртаха неколцина папараци. Те се втурнаха в действие, крещяха името й, навсякъде около нея проблясваха светкавици.

Тя автоматично прикри лицето си, докато Хари бързо се отдалечаваше, за да изглежда, че тя и Пиер са двойка.

„Страхотно — помисли си Лара, — сега ще ме има по всички таблоиди.“ Мразеше да я свързват с някого, когото едва познава. Миналия месец се случи в един ресторант с Кевин Костнър, а продаваните по супермаркетите издания бяха писали, че двамата планират женитба!

Папараците ги преследваха по целия път до колите им. Хари беше бесен — това означаваше, че няма да може да изиграе хода си, без да бъде фотографиран — жена му беше ревнивка, която не би одобрила късните му нощни снимки с възхитителната госпожица Айвъри — двамата влизат заедно в кола, докато тя си седи вкъщи във Фулам с двете ненавършили пет години дечица и със седемдесет и шестгодишната му майка. Той нямаше друг избор, освен да позволи на Лара да тръгне с Пиер.

Обаче не всичко беше загубено — той имаше план. Скочи в наетото си рено и се залепи плътно зад колата на Пиер, когато се включиха в движението.

Веднага след като се увери, че не ги преследват, започна да натиска клаксона и да примигва с фаровете, за да накара Пиер да спре.

— Какво има? — попита Лара, когато Хари се наведе през прозореца.

— Ричард настоя аз да те закарам вкъщи — каза той. — Обещах му да го направя.

— Защо?

— Защото Пиер никога не би намерил дома ти.

— Естествено, че ще го намери.

— Имаш ли адреса?

— Не… — за момент тя се поколеба. — Но е в Сен Пол дьо Ванс. Сигурна съм, че мога да го ориентирам дотам.

— Дотам има стотици пресечки и завои. Трябва да дойдеш с мене, иначе ще карате нагоре-надолу цяла нощ.

— Хари…

Той сви рамене, сякаш не му пукаше.

— Слушам, любов моя, каквото пожелаеш.

Тя не искаше да се изгуби сред хълмовете с френски актьор, когото едва познава.

— Прав си — реши Лара, неохотно излезе от колата на Пиер и влезе в тази на Хари.

Пиер не се подразни. Беше късно, а той — уморен — прекалено уморен, за да се опитва да успее при изключителна американска звезда, която вероятно би го отхвърлила. Освен това истинските му предпочитания бяха мъжете — тайна, която беше успял да запази за себе си, иначе това би разрушило цветущата му кариера на актьор във водещи мъжки роли.

Лара махна за „довиждане“ на Пиер и се отпусна на мястото до шофьора в реното на Хари. Затвори очи и реши, че трябва да е била луда да се откаже от сигурността при Ники и Ричард, за да обикаля из Монте Карло с двама актьори. Защо винаги успяваше да направи грешния избор?

За момент мислите й се понесоха и тя се сети за Лий — бившия й приятел. Лий беше изключително мил, далеч не бе най-изключителният мъж на света, но удовлетворяваше нуждите й.

А какви бяха нуждите й?

Някой, при когото да се сгуши. Топло тяло посред нощ. От време на време секс. Компания.

„Господи, Лара, звучиш така, сякаш си на седемдесет и пет години!“

Намръщи се.

Хари я погледна.

— Не изглеждаш щастлива — смъмри я той.

— Мислех си.

— За какво?

— За бившия ми любовник, щом искаш да знаеш.

— Ти ли го разкара?

— Всъщност той — мене.

Хари се разсмя невярващо.

— Не е възможно.

— Каза ми, че не можел да понася напрежението.

— Сигурно се шегуваш.

Дълбока и дълга въздишка.

— Не се шегувам.

Хари обмисляше възможността някой топлокръвен мъж наистина да зареже Лара Айвъри. Изглеждаше му крайно неприемливо.

— Че защо би направил такова нещо? — попита най-накрая. — Да не би глупакът да е нямал мозък?

— Твърде много внимание — кисело отговори Лара. — И всичкото насочено към мене.

— Трябва да си с някой колега актьор — поверително каза Хари. — Ние знаем как да го споделим.

„Как ли пък не — помисли си Лара. — Единственото нещо, което актьорите знаят как да споделят, е сцената и затова биха убили заради близкия план.“

В живота си беше срещала достатъчно актьори мегаломани.

Кинозвездата с полираното лице и сухия хумор. Беше привикнал към стероидите и спеше само с модели. Мачо-героят от екшъните с присвитите очи и тънката усмивка. Обичаше да бие жените и да ги унижава сексуално — но само ако му бяха извън категорията и не можеха да му отвърнат. Известната чернокожа звезда, който одобряваше единствено блондинки с големи бюстове за изключително голямото си водно легло. Очарователният крал на комедията с огромен пенис, който напоследък чукаше бавачката на децата си. И „сериозният“ нюйоркски актьор, който можеше да си падне само по травестити.

О, да, кинозвезди — чаровна, добре организирана тълпа.

Докато се беше отдала на мислите си, Хари съзря шанса си. Отби колата встрани от пътя, наведе се напред и притисна топлите си устни към нейните.

— Хари! — възкликна тя и успя да го отблъсне. — Какво си мислиш, че правиш?

Думите заизлизаха от устата му в безсмислен поток, докато ръцете му се насочиха към гърдите й:

— Ти си толкова шибано красива, Лара… толкова прекрасна… първия път, когато те видях… жена ми е студена риба… никога не спим заедно… може би само няколко пъти през последната година… малкият ми изгаря за тебе…

Тя силно го удари по лицето — театрален жест, но такъв, че евентуално да свърши работа.

— Мили Боже! — възкликна той и прекъсна масираното си настъпление.

— Хари — звучеше по-спокойна, отколкото се чувстваше. — Овладей се. Не се обвързвам с женени мъже, така че бъди добър да запалиш колата и да ме откараш вкъщи. — Той се отдръпна от нея като отхвърлен глупак. — Не че не си привлекателен — продължи тя с по-мек глас. — Но всеки трябва да се придържа към принципите си.

Милите й думи го успокоиха.

— Извинявай, Лара — измърмори той доста засрамен. — Няма да се повтори.

„Можеш да се обзаложиш, че няма — помисли си тя. — Защото това е първият и последен път, когато се озовавам в кола насаме с тебе.“

— Ще го забравя, ако искаш — тихо каза тя, спасявайки накърнената му гордост.

— Благодаря — промърмори той и я откара до вилата, където на входната врата ги чакаше Ричард — стоеше отвън като баща закрилник.

— Не бях сигурен, че имаш ключове — заяви Ричард, поглеждайки към Хари.

Лара влезе във вилата, без да каже и дума на някого от двамата.

Мъже! Само да можеше да намери някого, който да си струва, тогава може би щеше да бъде щастлива.

Или пък не?

Можеше ли някой да я накара да забрави мрачните спомени от миналото си?

Можеше ли някой да уреди всичко?