Холивудски интриги

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА

Телефонът мълчеше. Вече втора нощ Лара напразно се взираше в него и се чувстваше като влюбена до уши глупачка. После реши че да, навярно по линията има повреда.

Вдигна слушалката. Нормалният сигнал „свободно“. Върна я на мястото й, след това взе първата попаднала й книга и се опита да се съсредоточи върху текста.

Невъзможно. Един тих глас непрекъснато отекваше в главата й: „Джой… Джой… Джой…“ И отново и отново си спомняше и преживяваше вечерта, когато бяха заедно — стъпките им по плажа, влизането във водата, прегръдката… допирът на ръцете му… разтърсването на оргазма…

Лудост! Единственото, което беше в състояние да прави, бе да мисли за него. Това щеше да я погуби. Никога не е била толкова влюбена в Ричард. А Лий — той беше просто приятно интермецо.

Беше истинско чудо как напълно я завладя мисълта за него. Какво му ставаше?

Филипа. Ето какво беше.

Филипа. Нима сега отново ще се върне при нея?

Чувстваше се като кръгъл идиот. Джой Лоренцо нахлу в живота й и само след пет минути тя беше готова да го покани в собствената си къща и да иска от него да я чука на плажа. Днес, без да обясни и с една дума, той я беше напуснал. Джой Лоренцо. „Кой, по дяволите, си ти?“

Снимките на филма свършиха. Каси приготви багажа им, тази вечер щеше да е прощалното парти, а утре сутринта ще се качат на самолета и ще отлетят за Лос Анджелис.

Без да чуе от Лоренцо дежурните горещи излияния и благодарности. „Трябва да свикваш без него. Той е вече минало.“

Не трябва да забравя нито за миг, че е Лара Айвъри — голямата звезда. Макар и заобиколена от ласкатели, обожатели и всеобщо възхищение, тя беше самотна. Мъчително самотна. Преследвана от кошмарите на миналото, от което не можеше да се изтръгне. Беше повярвала, че Джой ще преобрази живота й.

Но той виждаше само под повърхността. Виждаше само грозната малка повлекана…

Не. Кога най-после ще забрави безпощадните думи на баща си? А после кръвта му… обляна от кръвта му… късовете още трептяща плът…

Рязко остави книгата и се застави да се мобилизира и да се приготви за партито.

Тогава телефонът иззвъня. Вдигна слушалката.

— Как си? — отдалече я поздрави Ники.

— Страхотно! — отговори с фалшива жизнерадост.

— Нямам търпение да те видя отново — продължи Ники. — Мик също изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.

— Как се разбирате двамата?

— Не слушай какво говорят за него. Той наистина е малко ексцентричен, но такива са всички гении.

Побъбриха още минута-две. За момент Лара се изкуши да сподели с Ники за Джой, но едва ли щеше да спечели нещо, като раздухва ученическите си любовни терзания.

Остави слушалката и потъна в мисли за „Отмъщение“ и за тежките седмици, които й предстояха. Куин имаше право — не трябва да се снима в този филм, графикът й за снимки е убийствен, а след като завърши тези два големи филма един след друг, тя има нужда от продължителна почивка, за да се възстанови.

Но щеше да работи не за някой друг, а за Ники…

Не. Никога няма да изостави най-добрата си приятелка. Няма да е честно. А и като потъне в работата над „Отмъщение“, ще забрави Джой.

Облече се бързо за партито с проста тюркоазена рокля и сандали. На плажа ще има танци и всички момчета от екипа ще искат да си направят снимка за спомен с нея.

Среса косата си, после закачи на ушите си златни халки, добави и широка златна гривна, която Ричард й бе подарил наскоро след сватбата им. След един доволен поглед в огледалото тръгна да слиза надолу по стълбището.

В дневната я чакаше Джой, който говореше с Каси.

В първия момент застина неподвижно. Беше объркана. Джой отново беше тук. Нейният Джой.

„Не е твоят Джой. Стегни се и спри да си фантазираш.“

Стоеше все така неподвижна.

— Виж кой пак е тук — обади се Каси, сякаш не беше очевидно.

Сега отново трябваше да си сложи маската на актриса. Да го срази. Никой не изпълняваше по-добре ролята на Снежната кралица от Лара Айвъри.

— Джой — посрещна го любезно. — Какво правиш тук?

— Ще отида да видя дали вече са изкарали колата — и Каси забърза към вратата.

— Няма нужда! — остро произнесе Лара.

Каси спря и се подвоуми как да постъпи сега.

— Ъ-ъ… Исках да говоря с тебе насаме — осмели се да се обади Джой и й хвърли един от дълбоките си погледи.

— Съжалявам — зелените очи му върнаха вледеняващ поглед. — Вече закъснявам за прощалното парти. Ще поговорим някой друг път.

Той пристъпи към нея и тихо заговори:

— Ядосана си, така ли? И сигурно въобще не искаш да знаеш защо трябваше да изчезна.

За момент тя се предаде. После властната й натура взе връх. Мислено го прати по дяволите. „Той ме разиграва като маймуна.“

— Грешиш. Не ти се сърдя — произнесе великодушно. — За какво трябва да се сърдя? — докато говореше, се отправи към вратата и взе и чантичката си. — Както разбираш, сега трябва да тръгваме и ти ще ни извиниш.

— Филипа се опита да се самоубие — промърмори той безизразно. — Нагълта се с хапчета.

Тя изведнъж спря.

— О, Боже мой!

— Ти не искаш да ме разбереш — продължи той. — Аз трябваше да замина…

— Почакай ме в колата — каза тя на Каси, която начаса се измъкна. — Защо не ми се обади? — обърна се с укор към него. — Защо изчезна така, без да кажеш и дума?

— Трябваше да опитам сам да се оправя — той прокара ръка през гъстата си черна коса. — Не мога да ти обясня… Беше ужасно… Чувството за вина… После болницата… А единственото, което исках, е да съм тук, с тебе.

— Боже мой! — повтори тя напълно объркана.

— Когато се пооправи, аз й заявих, че в живота ми има друга жена, и веднага дойдох тук — приближи се до нея и я хвана за ръката. — Не исках да те огорчавам.

Тя изпита истинско облекчение. Може би все пак връзката им имаше бъдеще.

— Повярвай ми, не ми беше никак приятно — каза тихо.

— Хей — той й стисна ръката. — Аз също се измъчих — и когато се взря в очите, беше сигурен, че планът му е успял. — Ако ти не ме изгониш, аз отново съм тук и съм същият.

При мисълта, че той отново е до нея, я обля вълна от остра физическа тръпка. Всяка сянка от гняв или разочарование се разсея окончателно.

— Да, Джой — кимна леко. — Никога няма да те изгоня оттук.

— Майната му! — извика Рокси. — Видяхте ли с кого е пристигнала Лара?

— Кой е тоя? — питаше Йоко и се опитваше да надникне иззад гърба на Рокси.

— Джой или както там му беше името. За Бога! Ама те си държат ръцете!

— Не може да бъде!

— Като не вярваш, виж сама.

— Мислех, че той си има гадже.

— Малка задявка с Лара — и гаджето е изпратено зад девет планини в десета.

Рокси и Йоко не бяха единствените, които дебнеха пристигането на Лара — клюката беше плъзнала навсякъде. Кайл, цъфнал на партито със съпругата си Джийн, с която доскоро бяха разделени, веднага ги забеляза.

— Какво прави Лара с тоя никаквец? — обърна се той към Джийн — впрочем доста приятна жена с дълга къдрава кестенява коса и страдалческо изражение.

— Че какво му има на момчето? — подметна Джийн, докато се питаше дали мъжът й вече е успял да преспи с тази зашеметяваща красавица.

— Той става само за оная работа — заядливо мърмореше той, засегнат от това, че Лара се появява с такъв нещастник, когато можеше да има самия него. — Ужасно! — добави, забравил собствените си безброй гафове. — Тя да не би да не знае? Холивудско правило номер едно: никога не чукай, ако не е от твоята класа.

— Имам чувството, че правим истински бум — отбеляза Джой.

— Какво? — попита Лара и ласкаво обгърна ръката му.

— Честна дума, ние сме събитието на вечерта. Всички са ни зяпнали.

— Нима? — тонът й беше напълно равнодушен. Нека си зяпат, нека си изкривят вратовете от любопитство. За нея е важно единствено това, че Джой е при нея, и въобще не й пука за мнението на другите.

— Очите на фризьорката ти направо ще изскочат! — добави той със смях.

— Хм… — тя се усмихна бегло. — Имам чувството, че и ти се беше зазяпал във фантазиите на Рокси.

— Какви ги приказваш? — невинно попита той.

— Не се преструвай, Джой — смъмри го тя. — Много добре знаеш, че подлудяваш жените — те обикалят около тебе като около дивеч.

— Това ми звучи много приятно.

— Истина е — широко се усмихна тя. — И съм сигурна, че много добре си даваш сметка за смъртоносния си ефект.

— Жените не ме интересуват — заяви той. — Мисля само за тебе.

— Много галантно от твоя страна — и тя потръпна, като си представи как тази вечер най-после ще изконсумират връзката си.

— Студено ли ти е? — загрижено попита той.

— Не. По-скоро мнооого-мнооого горещо — глезеше се тя.

— Какво чувам? — той се усмихна ослепително. — Аз съм късметлията, който онази вечер беше на плажа с тебе… помниш ли?

Погледите им се срещнаха и между тях избухна пламък, който я изгори.

— Трябва… трябва да си лягам — тя едва си поемаше дъх. — Днешната суматоха, снимките с хората от екипа, позите…

— Тръгваме ли сутринта за Лос Анджелис? — небрежно попита той.

— И ти ли идваш с мене?

Той отново се усмихна.

— Да не мислиш, че ще те оставя да заминеш без мен?