Императрицата на слънцето

3.

Шарлът Вилие подръпваше ръкавиците си от телешка кожа и оглеждаше Лондон от двадесет и втория етаж на „Тайрон тауър“. Снегът беше коронясал ангелите, възправени по върховете на готическите небостъргачи, и завиваше с плащове, наметала и шалове раменете на приклекналите лъвове, грифони и митологични зверове, които се взираха от високо към претъпканите улици. Снегът се сипеше от корпусите на въздушните кораби, които отлитаха от високата желязна кула на аеропорт „Садлърс Уелс“ и поемаха по своите летателни маршрути. Сняг по покривите на влаковете. Превръщаше ги в дълги змии, които се плъзгаха из надлезите си. Снегът се трупаше на купища и преспи от двете страни на улиците далеч, далеч долу и заравяше дълбоко велосипеди, кофи за боклук и електрически зарядни колонки, които щяха да се появят отново, едва след като настъпи затоплянето. Снегът посипваше коварно заледените участъци на тротоарите, а гражданите се хлъзгаха и пристъпваха несигурно на къси, нервни крачки, вдигнали яки, нахлупили шапки, издишащи пара.

— До гуша ми е дошло от зима. Не може ли поне веднъж да преместим Президиума на някое топло място?

Чарлз Вилие, човешкото копие на Шарлът Вилие и специален пратеник на целостта от З₄, вдигна показалец към цигарата на Шарлът Вилие в цигарето ѝ от слонова кост. От върха на пръста му се появи огънче. Тя се присви от неприязън. Технология на Трин, разбира се, като се изключеше това, че Трин никога не биха създали нещо толкова недодялано. Те бяха въздържани. Уравновесени. Енигматични. Шарлът Вилие се възхищаваше на цивилизацията Трин далеч повече, отколкото на хората от З₄, в това число и на собственото ѝ копие. Земя 4 беше преяла с технологиите на Трин така алчно, че човечеството на нея не бе развило нова технология, нито бе направило свое собствено научно откритие за последните трийсет години. Бяха наркомани. Шарлът Вилие презираше пристрастяването. Противна слабост, без значение дали става дума за алкохол, наркотици, секс, власт или извънземна технология.

— По това време на годината в северното полукълбо на З₈ е приятно, моя кора.

— Земя 8 е в състояние на екологична катастрофа и парников ефект в напреднал стадий — отсече Шарлът Вилие. — Не отсядам във фавела шик1.

Тя придърпа по-плътно кожената яка около шията си, не заради студа отвъд прозореца, а защото двойникът ѝ бе употребил думата „кора“. Земя 5 бе дала фамилиарните, гальовни обръщения между две копия — двойникът ти в една паралелна вселена, по-близък от брат или сестра, или любовник; ти, но съвсем напълно, дълбоко не ти. Когато чу думата от устата на своето копие, Шарлът Вилие потръпна. Често се питаше как е възможно Чарлз да е нейно копие. По никой начин не ѝ беше равен интелектуално. И толкова детински лесно се поддаваше на манипулации. Беше неин коро само на думи. От всички свои колеги специални пратеници на Целостта Шарлът Вилие уважаваше единствено единението от Земя 7 Йен Хеер Фол, както и Ибрим Ходж Керим. Последният, специален пратеник на Целостта от З₂, може и да не притежаваше нейния остър, студен интелект, но беше ненадминат дипломат и политик в свят, където тези качества нерядко си противоречаха. Веднъж замалко не бе разкрила картите си пред него, в изострена ситуация, когато ѝ беше станало ясно, че Еверет Синг възнамерява да премине през портала на Хайзенберг на З₁₀, и насочи пистолет срещу него. Успя да извини действията си, но Ибрим Ходж Керим беше проницателен, почтен и напълно неподкупен. На Шарлът Вилие щеше да ѝ се наложи да използва възможно най-хитрия, чист и смъртоносен план, за да го неутрализира в Президиума. Нямаше съмнения обаче, че ще ѝ се удаде. Единственият ѝ равен, единственият успявал да я надхитри отново и отново, беше нейният враг, Еверет Синг. Нейният враг, нейната плячка. Накрая със собствената си ръка ще ми дадеш онова, за което копнея. Твоята воля и моята ще се изправят една срещу друга, Еверет Синг. Шарлът Вилие дръпна от цигарата си и издиша димна извивка във въздуха:

— Поне на Земя 7 храната става за ядене.

Почукване на вратата.

— Влез.

През вратата влезе пиколо в бродирания жакет с висока яка на Обслужващия корпус и удари уважително токове.

— Това ли са дипломатическите кутии, които искате да транспортираме, Ваше превъзходителство?

— Да, Люис — отговори Шарлът Вилие.

— Всичко ли да пренеса, или желаете да вземете някои с вас?

— Имам ти доверие, Люис. С мен ще взема само лични вещи.

— Ще се погрижа да ви приготвят всичко необходимо.

— Благодаря, Люис.

На всеки шест месеца Президиумът на Целостта от Познатите светове сменяше седалището си на поредната паралелна Земя. На теория така се пропагандираше равенство и демокрация. За Шарлът Вилие това си беше глупава политическа коректност. Би била напълно щастлива и в постоянния си щаб на Земя 2 — времето беше приятно, шопингът отличен, местните мода и кухня — забележителни. Или дори на Земя 5: онези конни карети и елегантната, пропорционална архитектура, живописното облекло. Установяването на ново място винаги беше досадно и възпрепятстваше задълженията ѝ, въпреки че имаше възможност след работа да се прибира на З₃ през Портала на Хайзенберг. Шарлът Вилие бе изтърпяла четири премествания от издигането си до длъжността специален пратеник на Целостта, но все още ѝ се струваше, че едва ли не веднага след като всички папки са каталогизирани и прибрани по шкафовете, се налага отново да бъдат каталогизирани, прибрани в кутии и изпратени към поредното си местоназначение.

— Ще се наложи да си опресня англиша — каза тя. — Ужасно грозен език. Звучи като повръщане.

— По-скоро опитай едно от тези, кора — обади се Чарлз Вилие. Той разтвори длан и ѝ показа чип с размерите на нокът. — Върви със специална рамка. Носиш го като очила. Прожектира езика в очите ти. Блестящо.

— Наречи ме старомодна, но предпочитам да не прогарям мозъка си с някакъв чип за памет — каза Шарлът Вилие. Идеята за нечии други глас, думи, мисли в главата ѝ я изпълваше с отвращение. Мозъкът ѝ беше добре охраняван, недосегаем, изцяло неин. В него бяха заключени мрачни тайни. — Някакви новини от проследяващото устройство?

Беше изпратила своя агент, копието на Еверет Синг от З₄, на изцяло незаконна мисия през портала на Хайзенберг до забраненото измерение на Земя 1, за да инсталира квантово проследяващо устройство върху въздушния кораб Евърнес. Беше заминал, екипиран с един от най-мощните персонални бойни костюми на разположение на Разума на Трин. И се бе върнал само по трико и раница.

Чарлз Вилие погледна мобилния си телефон:

— Все още няма данни.

— Сигурен ли си, че работи?

— Технология на Трин — отвърна нейното копие. — Безпогрешна е.

Шарлът Вилие повдигна вежда. Жителите на З₄ се предоверяваха на технологията си. Тя самата предпочиташе да работи с хора. Особено с хора, които да манипулира или сплашва. На изплашените хора можеш да имаш доверие.

— Инсталирал ли е изобщо устройството?

Възможно бе просто да е захвърлил всичко — бойния костюм на Трин, летателен апарат, проследяващо устройство — и да е побягнал за вкъщи при първия изглед за среща с Наан. Шарлът Вилие знаеше достатъчно за нанотехнологичната чума, погълнала Земя 1, за да храни свои собствени съмнения по отношение на собствената си неустрашимост в лицето на Наан. Завладяваха, разграждаха, рекомбинираха, отнемаха тялото, ума ти, изковаваха от тях сплав от всички останали, които са абсорбирали: Наан бяха съвсем същият кошмар като езиковите импланти на Земя 2, но увеличен по хиляда. Наан бяха осквернение.

— Твърди, че го е направил — каза Чарлз Вилие.

— Градацията е: лъжци, колосални лъжци и четиринайсетгодишни момчета — посочи Шарлът Вилие. — Но все още разполагам със семейството му. Истинското му семейство.