Изиграният

34.

Потеглиха към сграда „Фон Фелдт“ с един мерцедес, отмъкнат от Нейт на няколко пресечки от апартамента. Чиракът бе зад волана, а Куин зае мястото до него. Джени и Орландо седяха отзад.

— Откъде се появи касетата? — попита Куин.

— Гери се е сдобил с нея. Не зная как, но той е разбрал какво се крои. Каза, че е започнал да записва разговорите на госпожа Гудман.

— Значи тя е била човекът за връзка с убиеца?

— Да.

— И не е разбрала, че я записват? — попита Орландо.

— Явно е разбрала — отговори Джени. — Именно затова Гери е мъртъв. Мисля, че сигурно е решил, че тя е по петите му, и затова ми даде записа.

— Защо точно на теб? — попита Куин.

— Поддържахме дружески отношения. Понякога се налагаше да работим заедно, за да координираме графиците на конгресмена и жена му. Вероятно си е помислил, че мога да предам касетата на шефа си.

— Но не си го направила — рече Куин.

— Конгресмен Гереро беше извън града за няколко дни, когато Гери ми даде записа. Смятах да разговарям с него веднага щом се върне. — Джени замълча за момент. — Но Гери беше убит на следващия ден. Именно затова изслушах касетата. И моментално разбрах, че тя е причината за смъртта му. Разбрах също, че трябва да се махам, или и мен ме чака същото. Намерих извинение, казах в офиса, че имам спешен семеен проблем и трябва да си взема отпуска. После изчезнах.

— Наляво — каза Орландо на Нейт.

— Сигурна ли си? — попита чиракът.

— Да. Наляво.

Нейт зави рязко, улавяйки светофара в последния момент.

— Гери каза, че има и други записи — продължи Джени. — Скрил ги е на сигурно място. Смяташе да ми даде и тях.

— Трябвало е просто да се обади в полицията — каза Нейт.

— Аз му казах същото — отговори Джени. — Но той отвърна, че не може да го направи. Имало и други, можели да бъдат къде ли не. След като Стивън ми разказа за LP, разбрах какво е имал предвид Гери.

Всички се умълчаха.

— Гери каза ли ти нещо друго? — попита Куин. — Каквото и да е, нещо, което да ни е от полза?

Погледът й се зарея за момент.

— Само че госпожа Гудман е говорила с нея още веднъж след записа на обаждането. Записал и този разговор, но го скрил. Каза, че ще ми го донесе на следващия ден. Но това така и не се случи.

— Момент — каза Куин. — Говорила с нея ли каза?

— Вярно, че не знаете, нали не сте чули записа — сети се Джени. — Убиецът, нает от госпожа Гудман, е жена.

Внезапно липсващите парчета от пъзела се подредиха в главата на Куин.

Орландо впери поглед в него и се намръщи загрижено.

— Какво има?

— Таша — отвърна Куин.

— Коя Таша? — попита Джени.

— Таша Дъглас?

Джени го изгледа неразбиращо.

— Не познавам жена с това име.

Бяха си играли с него. Бяха го мамили от самото начало. Таша го беше използвала, за да намери Джени. Единствено благодарение на собствената си предпазливост не я бе довел чак до целта.

— Момент. Това означава ли… — започна Нейт.

— Да — прекъсна го Куин.

— За кого говорите? — попита Джени.

— Не сега — каза Куин.

Прекарваше всичко през главата си, превърташе го напред и назад, анализираше. Таша сигурно беше останала в Хюстън, за да види дали той няма да се появи отново. Беше се представила за невинна приятелка, която отчаяно иска да намери Джени. А целта й е била да разбере ролята на Куин във всичко това и след като успя, се опита да го използва, за да стигне до Джени. Не беше никакво съвпадение, че го наблюдаваше, докато той оглеждаше апартамента на Джени. Не го бе изпускала от поглед, вече беше сигурен. Искала е той да я вижда. Това е било просто поредната стъпка в изграждането на другата й самоличност. Срещата им пред офиса на Гереро също е била планирана.

Не е имало обаждане от брат й, че някой е разбил апартамента й в Тексас. Обърнатата наопаки хотелска стая във Вашингтон е била постановка. Можела е лесно да накара хората си да инсценират всичко, докато Куин разговаряше с Блекмор. Естествено идваше ред и на самия Блекмор. Тя беше накарала хората си да навестят стария шпионин и да разберат какво знае.

И накрая, след като я бяха оставили в Калифорния, тя продължи да му се обажда. Явно беше намерила начин да проследи сигнала му, който трябваше да е абсолютно сигурен.

Стисна зъби, когато си спомни, че отговори на обаждането й малко преди срещата с Джени на площад „Далечен изток“. Дори й беше казал, че всеки момент ще се види с „приятелката“ й. Хората й явно го бяха следили и се задействаха по нейна заповед.

— Стигнахме — каза Нейт.

Макар че гледаше напред, Куин не виждаше нищо. Гласът на Нейт го изтръгна от мислите. Забеляза сградата „Фон Фелдт“ на половин пряка от тях.

— Накъде да карам? — попита Нейт.

Отпред не се виждаха автомобили, които да приличат на дипломатически.

— Спри ей там — каза Куин и посочи свободно място малко след сградата.

Щом колата спря, той отвори вратата.

— Ще поогледам.

— Идвам с теб — каза Орландо, вече отваряше вратата.

— Ами ние? — попита Джени.

— Чакайте тук. Няма да се бавим.

Орландо и Куин тръгнаха към многоетажната сграда.

— Някъде тук трябва да има ВИП паркинг, гараж или нещо такова.

— Куин — каза Орландо. — Ясно е, че Таша е професионалист. Толкова е добра в занаята си, колкото сме ние в нашия. Не би могъл да очакваш, че ще се натъкнеш на човек като нея.

— Изобщо не биваше да допускам да се случи подобно нещо — каза той.

— Но Таша не се добра до Джени. Ти се справи добре.

— Трябваше да я оставя във Вашингтон.

— В края на краищата всичко е наред. Вече знаем за нея.

Куин се намръщи.

— Беше грешка.

Преди Орландо да каже още нещо, той спря и извади телефона си. Избра номера на Не Вин.

— Очаквах твое обаждане — каза старецът. — Значи си още тук, да?

— Да.

— И от какво имаш нужда?

— Зная защо е онази инсценировка в „Кейсайд“ — каза Куин.

— Наистина ли?

— За отклоняване на вниманието. — Куин набързо му предаде разказа на Джени за предстоящото покушение срещу шефа й. — Ето какво си мисля. Някъде в околностите на хранителен център „Максуел“ ще бъде открит труп. Човекът ще бъде идентифициран като убиеца на конгресмена. Разбира се, няма да е той, но това не е важно. Всички доказателства ще сочат към него. По тялото ще има нещо, което ще го свързва с изложбената стая в „Кейсайд Вилас“. — Замълча за момент. — Косъмът.

— Какъв косъм?

— Намерих един косъм в чекмедже в стаята. Обзалагам се на каквото кажеш, че ще е на убития. — Куин пое бързо дъх. — Това може да се провери после. Щом полицията открие стаята, ще попаднат на нещо, което в крайна сметка ще ги доведе до някаква екстремистка групировка, най-вероятно ислямска.

— Убийството на американски политик в Сингапур бъде лошо за бизнес. Особено ако изглежда, че го направил някой от нас.

— Така е. Ако успеят да съберат всичко, ще разполагат с неопровержими доказателства за джихадистки заговор. — Куин отново замълча. — Но ако не открият труп, няма да има връзка с апартамента.

— И с организация.

— Точно така.

— Значи искаш аз намери труп — каза Не Вин.

— Да. — Куин си погледна часовника. — Ако играят както трябва, трупът няма да бъде подхвърлен поне още половин час.

— Ако играят както трябва — каза Не Вин, — трупът още не е труп.

Старецът беше прав. За да изглеждат нещата напълно реални, примамката трябваше да умре приблизително по същото време, по което би умрял и истинският убиец.

— Ще успееш ли да го откриеш? — попита Куин.

— Няма да е лесно — отвърна Не Вин. — Но ще опитаме.

— Ако успееш, погрижи се да заличиш всички следи.

— Интересно. Май днес върши твоя работа.

— Повярвай ми, бих искал да си сменим местата.

Чу се звуков сигнал за второ обаждане. Куин отдалечи телефона, колкото да види екрана. Сингапурски номер.

— Обади ми се, ако намериш нещо — каза той на Не Вин и превключи обажданията. — Ало?

— С господин Куин ли говоря? — Гласът бе смътно познат, женски.

— Кой се обажда? — попита Куин.

— Брайъни Соломон. Работя в посолството. Асистентка съм на господин Мъри.

— Ясно. Защо ме търсите?

— Вие сте господин Куин, нали?

— Да. — Търпението му се изчерпваше. — Какво има?

Орландо оглеждаше района, търсеше кола, с каквато би могъл да пристигне Гереро. Сега обаче погледна към Куин и поклати глава.

— Господин Мъри би желал да го потърсите на мобилния му телефон. — Жената продиктува номера. — Искате ли да го повторя?

— Не. Запомних го.

Прекъсна връзката и набра номера на Мъри.

— Куин? — на мига отговори Мъри.

— Какво има, Кенет?

— Ти си истински кучи син, да знаеш. Отново ме вкара във филм. — Мъри като че ли беше някъде навън. Куин чуваше минаващи коли и далечни гласове. Явно се страхуваше, че могат да го подслушат, и говореше тихо.

— Какво се е случило? — попита Куин.

— Предадох твоето предупреждение на съответния човек в посолството. — Куин предположи, че това е или служител на ЦРУ, или на ФБР. След 9/11 Бюрото бе натоварено с повече международни отговорности и хората му често можеха да се срещнат извън страната. — Представих го като анонимно обаждане. Те казаха, че са получили подобно предупреждение и направили проверка. Те казаха, че било фалшиво.

— Казали са, че са направили проверка?

— Ако не се лъжа, точните думи бяха: „Няма нищо, господин Мъри. Все пак благодарим, че ни уведомихте“.

— Лъжат — каза Куин.

— По дяволите, Куин… Знам, че лъжат. — Мъри беше бесен. — Обикновено не биха подминали просто така нещо, което им казвам. Но ако от Вътрешна сигурност не смятат да предприемат нищо, какво да правя аз, по дяволите?

— Обади се направо на конгресмена. Спри го. Ще те изслуша.

— И сам се сетих за това — каза Мъри. — Вече опитах. Обадих се в „Рафълс“, говорих с човек от екипа. Оказва се, че графикът на конгресмена бил малко променен. Срещата във „Фон Фелдт“ щяла да се проведе другаде, но онзи, с когото говорих, нямаше представа къде точно. Каза, че ако искам да се свържа с него, следващата възможност е в един следобед в хранителния център „Максуел“.

— Мамка му. — Куин погледна Орландо. — Хайде. Няма го тук.

Затичаха се към колата.

— Поисках от помощника да ми даде мобилния номер на конгресмена, но той отказа — продължи Мъри. — Вместо това ми предложи да му предаде съобщението ми.

— Каза ли му, че е спешно? — попита Куин.

— Разбира се, че му казах.

Стигнаха до колата и бързо скочиха в нея.

— Не е тук — каза Куин на Нейт.

Нейт кимна и потегли. Не беше нужно да му казват накъде да кара.

Мъри обаче беше друга работа.

— Трябва да идеш в „Максуел“ — каза му Куин.

— Какво? Това пък защо?

— Трябва да отидеш. Ти си представител на американското правителство. Искам да ми прикриваш задника и да се погрижиш истината да излезе наяве.

— Какво искаш да кажеш с това „истината да излезе наяве“?

— Трябва да ми повярваш. Но ти обещавам, че ще излезеш от всичко това като герой.

— Като миналия път ли? — попита Мъри.

— Бих казал, че онази история ти се отрази доста добре.

— Чудесно — изпъшка Мъри.

Куин прекъсна връзката.

— И сега какво ще правим? — попита Джени.

Куин погледна назад към нея.

— Ще се опитаме да спасим шефа ти.