Комбинаторът

33.

Образът на окървавения и пребит Джо Рикман беше навсякъде в интернет. Бдителен анализатор от Оперативния център на ЦРУ спести на Кенеди неудоволствието да научи новината от „Ал Джазира“. Специалистката, работеща нощна смяна, бе преглеждала няколко джихадистки уебсайта и в един от тях попаднала на видеозаписа. Десет минути по-късно, след като получи потвърждение от електронния архив, че гласът наистина е на Рикман, тя задейства системата за предупреждение. По причини, които Кенеди така и не можеше да проумее, Кабул и „Баграм“ имаха разлика от осем часа и трийсет минути спрямо Вашингтон — не кръгли осем или девет. Тези трийсет минути винаги я объркваха, затова, когато Юджийн й каза, че във Вашингтон е 22:13, трябваше да се замисли дълбоко, докато пресметне местното време — в „Баграм“ беше 6:43.

Юджийн й подаде кодирания телефон и тя седна на леглото.

— Брад се обажда — уведоми я той.

Кенеди разтърка очите си и вдигна апарата до ухото си.

— Слушам те, Брад. Какво става?

— Айрини, лоша работа.

Кенеди бе разквартирувана в един от луксозните фургони на базата. Тя даде знак на Юджийн да включи телевизора.

— Казвай.

— Става дума за Рик. Появи се в интернет.

— Жив ли е? — попита тя със свито гърло, очаквайки най-лошото.

— Едва. Лицето му е неузнаваемо. Пуснахме гласов анализ, за да сме сигурни, че е той.

— Значи сега сте сигурни?

— Сто процента.

Кенеди долови напрежението в гласа на заместника си. Брад Стоуфър беше на тази длъжност от осем месеца, но имаше двайсет и шест годишна кариера в Лангли. Беше професионалист и ако се притесняваше, това означаваше, че положението наистина е сериозно. Кенеди знаеше също, че гласовият анализ рядко дава сто процента съответствие. Обхванаха я опасения за най-лошото.

— Разкажи ми по-подробно.

— Пуснали са видеозапис, четири минути и трийсет и седем секунди. Силно редактиран. Рик е с ръце, вързани над главата. Увесен от тавана. Сетили са се да закрият стените с чаршафи. Двама мъже го разпитват. Започват с удари през лицето, после вземат гумени маркучи. В края на разпита целият е в кръв… Ужасно е.

Кенеди се опита да си представи какво е преживял Рикман, но бързо овладя емоциите си. Не беше време да изпуска нервите си.

— Какво казва той?

— Звукът не е много добър, но нашите хора ще го изчистят. До трийсет минути ще имаме добър запис. Ще ти се обадя, когато бъде готов.

— Брад — настоя Кенеди с леко нетърпелив тон, — колко сериозни са пораженията?

— Сериозни са… Той споменава няколко имена.

— Кои имена?

— На петима от нашите в Афганистан… двамата министри, генерала, началника на разузнаването и президента.

Афганистанските информатори бяха последната й грижа. Срещу тях вече се бяха появили обвинения. Разкриването им се очакваше.

— Какво друго?

— Споменава колко им плащаме и сме почти сигурни, че казва името на швейцарската банка, където държим парите за тях. Ще знаем повече, след като изчистят записа.

— Какво друго? — попита Кенеди, знаейки, че това не е всичко.

— Споменава Науаз.

— Гилани?

— Да.

Науаз Гилани беше пакистанският външен министър — най-верният им поддръжник при вземането на решения в правителството на не особено предания им съюзник. Сега нямаше как да го евакуират.

— Той знае ли?

— Да. Ще изчака да види какво ще стане. Очаква домашен арест за неопределен период.

Кенеди не беше съвсем сигурна, но нямаше голям шанс да му помогнат.

— Какво друго?

— На едно място звучи, сякаш казва: „Седящия бизон“.

Кенеди несъзнателно стисна един кичур от косата си. Все още беше по пижама. Юджийн бе по боксерки и тениска. Нямаше голяма полза да стои така, затова тя закри телефона с длан и каза:

— Събуди всички. Пусни кафеварката и им кажи да са готови за оперативка след двайсет минути.

Юджийн излезе, а тя погледна телевизора, който беше включен на „Ал Джазира“. Засега не казваха нищо, но скоро щяха да разтръбят сензацията. Залавянето и изтезаването на таен агент от ЦРУ бе от онези новини, с които те се прехранваха.

— Дай ми една секунда — каза тя на Стоуфър.

В първоначалната оценка на евентуалните последствия от отвличането на Рикман не се включваше нищо, свързано със Седящия бизон.

— Накарай хората си да разучат всичко. Искам да знам откъде, по дяволите, Рикман е знаел за Седящия бизон. Доколкото ми е известно, той нямаше достъп до тази информация. Събери всички, които отговарят за него, и ги разпитай дали някой не е споменавал нещо на Рикман. Ако всички отричат, включи ги на полиграф.

— Да го оставим ли където е сега?

— Ще помисля какво да правим.

Седящия бизон беше най-добрият им информатор в руското правителство. Кенеди трябваше да е абсолютно сигурна, преди да го изтегли.

— Изпрати отряд за евакуация, нека да имат готовност. Провери дали има официално основание да пътува зад граница в близките двайсет и четири часа. Ако се срещнем на неутрална територия, можем да го предупредим и да оставим той да реши. Но не искам никой да му казва, преди да знаем със сигурност. Ясно ли е?

— Да.

— Нещо друго?

— Това са основните неща. Рик споменава също Хъбард, Сикълс и още няколко души, но освен Хъб всички други са в безопасност.

— Добре. — Кенеди въздъхна дълбоко, докато се опитваше да прецени сериозността на проблема. — След двайсет минути ще ти се обадя.

Тя прекъсна разговора и включи лаптопа си. Отиде до тоалетната и си изми зъбите, докато прикаченият файл се натовари. Когато се върна в спалнята, седна на ръба на леглото и пусна видеото. Работата й изискваше умение да се абстрахира от действителността, но нямаше как да се абстрахира от такова нещо. Всеки удар я караше да присвива болезнено очи; тя чувстваше болката на Рикман, искаше да крещи заедно с него, но знаеше, че трябва да се овладее. В края на записа вече й идеше да запрати лаптопа към стената. Вместо това захапа юмрука си и заглуши гневния си вик. Сълзи потекоха по страните й. Тя затвори лаптопа и се върна в банята, за да се успокои. След няколко минути трябваше да гледа същите тези кадри заедно с осем свои подчинени. Нужно бе да запази самообладание. Налагаше се да вземе трудни решения и хората й трябваше да видят, че тези решения идват от професионален разузнавач, а не от разтревожена майка.