Кой се страхува от мрака

Глава 19

Думите продължаваха да отекват в главата на Даян Стивънс: „Обажда се Рон Джоунс. Само исках да ви съобщя, че изпълнихме новите ви нареждания, точно както ни ги предаде секретарката ви… Преди час кремирахме тялото на съпруга ви“.

Как можеха в траурния дом да допуснат такава грешка? Нима потънала в скръбта си, се беше обадила да ги помоли да кремират Ричард? Невъзможно. А нямаше секретарка. Всичко това беше абсурдно. Някой в траурния дом бе сбъркал името на Ричард с подобно име на друг мъртвец.

Бяха й донесли урната с праха на мъжа й. Даян стоеше неподвижно, втренчена в нея. Наистина ли Ричард беше там вътре?… Нима смехът му бе там вътре?… Ръцете, които я бяха прегръщали… топлите устни, които се бяха притискали към нейните… умът, толкова остър и забавен… гласът, който беше казвал „Обичам те“… всичките му мечти, страсти и още хиляди неща… наистина ли бяха в тази малка урна?

Звънът на телефона прекъсна мислите й.

— Госпожа Стивънс?

— Да?

— Тук е кабинетът на Танър Кингсли. Господин Кингсли ще ви бъде много задължен, ако можете да дойдете и да се срещнете с него.

Това се бе случило преди два дни и сега Даян се приближаваше към рецепцията на КИГ.

— Какво обичате? — попита я служителката.

— Казвам се Даян Стивънс. Имам среща с Танър Кингсли.

— О, госпожо Стивънс! Всички много съжаляваме за господин Стивънс. Каква ужасна загуба. Ужасна!

Даян мъчително преглътна.

— Да.

Танър разговаряше с Ретра Тайлър.

— Имам две срещи. Направете пълно сканиране и на двете.

— Ясно.

Асистентката му излезе от кабинета. Интеркомът иззвъня.

— Госпожа Стивънс е тук, господин Кингсли.

Танър натисна един от бутоните на електронния пулт пред себе си и Даян Стивънс се появи на един от телевизионните екрани на стената. Русата й коса беше завързана на кок. Носеше пола на бели и морскосини райета и бяла блуза. Изглеждаше бледа.

— Да влезе.

Когато Даян влезе, той се изправи да я посрещне.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Стивънс.

Тя кимна.

— Добро утро.

— Седнете, моля.

Даян се настани срещу бюрото му.

— Излишно е да казвам, че всички бяхме шокирани от жестокото убийство на мъжа ви. Уверявам ви, че виновникът ще бъде изправен пред правосъдието колкото може по-скоро.

Прах…

— Ако не възразявате, бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Да?

— Мъжът ви често ли обсъждаше работата си с вас?

Даян поклати глава.

— Не. Тя беше отделна част от съвместния ни живот, защото беше тясно специализирана.

В една стая нататък по коридора Ретра Тайлър бе включила апарат за разпознаване на гласа, гласов анализатор и записващо устройство и записваше срещата в кабинета на Танър.

— Знам, че ви е много трудно да разговаряте за това, но какво знаете за връзката на мъжа ви с наркотиците? — попита Кингсли.

Даян го зяпна смаяно.

— Какво… — накрая възвърна дар слово тя. — Какво искате да кажете? Ричард никога не е имал нищо общо с наркотици.

— Госпожо Стивънс, полицията е намерила заплашително писмо от мафията в джоба му и…

Мисълта, че Ричард е бил замесен с наркотици, бе невъобразима. Можеше ли да е имал таен живот, за който тя да не е подозирала? Не, не, не.

Сърцето й се разтуптя. „Убили са го, за да накажат мен“ — помисли си.

— Господин Кингсли, Ричард не…

Гласът на Танър звучеше съчувствено, ала в същото време решително.

— Много съжалявам, че ви подлагам на това, но имам пълното намерение да разнищя случилото се с мъжа ви до дъно.

„Аз съм дъното — мъчително си помисли Даян. — Аз съм онази, която търсите. Ричард умря, защото свидетелствах срещу Алтиери“. Задъхваше се.

Танър Кингсли я наблюдаваше.

— Няма да ви задържам, госпожо Стивънс. Виждам, че сте много разстроена. Ще поговорим по-късно. Може би ще си спомните нещо. Ако се сетите за нещо, което може да е от полза, ще ви бъда благодарен да ми се обадите. — Той бръкна в чекмеджето и извади релефна визитна картичка.

— Това е номерът на личния ми мобифон. Можете да ме намерите на него денонощно.

Даян взе визитката. На нея бяха написани само името и номерът на Танър.

Тя се изправи. Краката й трепереха.

— Извинявам се, че трябваше да ви подложа на това. Междувременно, ако мога да направя нещо за вас, от каквото и да се нуждаете, аз съм на вашите услуги.

Даян едва успя да отговори.

— Благодаря. Много… благодаря. — Обърна се и сковано излезе от кабинета.

Докато минаваше покрай рецепцията, чу служителката да казва:

— Ако бях суеверна, щях да си помисля, че някой е проклел КИГ. А сега и вашият мъж, госпожо Харис. Всички бяхме ужасени, когато научихме за сполетялата го трагедия. Ужасно е да умреш така.

Думите прозвучаха злокобно познати на Даян. Какво се беше случило със съпруга на тази жена? Тя се обърна, за да види с кого разговаря служителката. На рецепцията стоеше изумително красива млада афроамериканка, облечена в черен панталон и поло. На пръста й искреше огромен смарагдов пръстен и венчална халка с диаманти. Даян изведнъж усети, че е важно да поговори с нея.

Когато понечи да се приближи, влезе секретарката на Танър и каза:

— Господин Кингсли ще ви приеме веднага. — И Кели Харис изчезна в кабинета на шефа на КИГ.

Танър се изправи да посрещне Кели.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Харис. Как пътувахте?

— Добре, благодаря.

— Искате ли нещо? Кафе? Чай?

Кели поклати глава.

— Знам, че преживявате много труден период, госпожо Харис, но трябва да ви задам няколко въпроса.

В своята стая Ретра Тайлър наблюдаваше Кели по телевизионния екран и записваше срещата.

— Близки ли бяхте с мъжа си? — попита Танър.

— Много.

— Знаете ли дали е бил откровен с вас?

Кели го погледна озадачено.

— Нямахме тайни един от друг. Марк беше най-честният, най-искреният човек, когото познавам. Той… — Беше й трудно да продължи.

— Често ли обсъждаше работата си с вас?

— Не. Работата му беше невероятно сложна. Не разговаряхме много за нея.

— Двамата имахте ли много приятели руснаци?

Кели се смути.

— Господин Кингсли, не знам какво целите с тези въпроси, но…

— Мъжът ви казвал ли ви е, че му предстои голяма сделка, от която ще направи много пари?

— Не. Ако имаше такова нещо, Марк щеше да ми каже.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

Изведнъж я обзе мрачно предчувствие.

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо. В него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

Кели се смая.

— Не… не знам какво…

— Обаче твърдите, че той е обсъждал всичко с вас, така ли?

— Да, но…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! — Кели скочи. — Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

— Освен тайната, която е довела до неговата смърт.

Изведнъж й призля.

— Извинете… извинете ме, господине. Не се чувствам добре.

Той моментално се разкая за твърдостта си.

— Разбирам. Готов съм да ви помогна с всичко, каквото мога. — Танър й подаде релефната си визитка. — Можете да ме намерите на този номер по всяко време, госпожо Харис.

Неспособна да отговори, Кели кимна и замаяна излезе от кабинета.

На излизане от сградата мислите й бяха в хаос. „Коя е Олга? И защо Марк е имал връзки с руснаци? Защо?…“

— Извинете. Госпожа Харис?

Кели се обърна.

— Да?

Пред сградата стоеше привлекателна блондинка.

— Казвам се Даян Стивънс. Бих искала да поговоря с вас. Отсреща има кафене и…

— Съжалявам. В момента не мога… не мога да разговарям. — Кели понечи да продължи.

— Отнася се за мъжа ви.

Кели се закова на място и рязко се обърна.

— За Марк ли? Какво точно?

— Може ли да поговорим на по-уединено място?

По интеркома в кабинета на Танър се разнесе гласът на секретарката му.

— Дойде господин Хайолт.

— Да влезе.

След малко вече го поздравяваше в кабинета си.

— Добър ден, Джон.

— Добър ли? Денят е отвратителен, Танър. Като че ли са почнали да убиват всички в нашата компания. Какво става, по дяволите?

— Точно това се опитваме да открием. Не вярвам, че внезапната смърт на трима наши служители е съвпадение. Някой се опитва да навреди на репутацията на компанията, обаче ще го разкрием и ще му попречим. Полицията се съгласи да ни съдейства. Пратил съм хора да проследят последните действия на жертвите. Бих искал да чуеш два разговора, които току-що записах. Това са вдовиците на Ричард Стивънс и Марк Харис. Готов ли си? — Давай.

— Това е Даян Стивънс. — Танър натисна един бутон и на екрана се появи сцената с Даян Стивънс. В долния десен ъгъл на монитора имаше графика, която се движеше, докато жената говореше.

— Какво знаете за връзката на мъжа ви с наркотиците?

— Какво… Какво искате да кажете? Ричард никога не е имал нищо общо с наркотици.

Стойностите на графиката останаха стабилни. Танър натисна бутона за бързо пренавиване.

— Това е госпожа Марк Харис, чийто мъж е бил блъснат или е паднал от върха на Айфеловата кула.

На екрана се появи образът на Кели.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо, в него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

— Не… не знам какво…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

Стойностите на графиката останаха постоянни. Образът на Кели изчезна.

— Каква е графиката на екрана? — попита Джон Хайолт.

— Гласов анализатор, който регистрира микротрептенията на човешкия глас. Ако обектът лъже, модулацията на аудиочестотите се повишава. Супермодерен метод. Няма нужда от кабели като при детектора на лъжата. Убеден съм, че двете жени казваха истината. Трябва да ги защитим.

Джон Хайолт се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? От какво да ги защитим?

— Според мен са в опасност, защото подсъзнателно имат повече информация, отколкото подозират. Били са близки с мъжете си. Сигурен съм, че по някое време може да е било казано нещо многозначително, което тогава им се е изплъзнало, но се е запазило в паметта им. Има голяма вероятност, когато се замислят, да си го спомнят. И в този момент животът им може да бъде изложен на риск, защото убийците на мъжете им може да възнамеряват да премахнат и тях. Ще се погрижа да не им се случи нищо лошо.

— Ще пратиш хора да ги следят, така ли?

— Това остана в миналото, Джон. Днес използваме електронна техника. Поставих апартамента на Стивънс под наблюдение — камери, телефони, микрофони, всичко. Действаме с цялата техника, с която разполагаме. В момента, в който някой се опита да я нападне, ще го пипнем.

Джон Хайолт се замисли за миг.

— Ами Кели Харис?

— Тя е в хотел. За съжаление, не успяхме да проникнем в стаята й. Но хората ми стоят на пост във фоайето и ако има вероятност да се появи проблем, ще го решат. — Танър се поколеба. — Искам КИГ да обяви награда пет милиона долара за информация, която да доведе до арестуването на…

— Чакай малко, Танър — възрази Джон Хайолт. — Това е излишно. Ще решим проблема и…

— Добре. Ако не го направи КИГ, аз лично ще предложа награда от пет милиона долара. Името ми се свързва с тази компания. — Гласът му стана твърд. — Искам да заловим онзи, който стои зад всичко това.