Кой се страхува от мрака

Глава 38

Берлин, Германия

„Рокендорф“ е един от най-хубавите ресторанти в Германия, издържан в стил ар нуво, символизиращ просперитета на Берлин.

Посрещната я метрдотелът.

— Имам резервация. Стивънс. Имам среща с госпожица Фронк.

— Насам, моля.

Настани я на ъглова маса. Даян предпазливо се огледа. В ресторанта имаше четирийсетина клиенти, повечето бизнесмени. На съседната маса вечеряше сам привлекателен добре облечен мъж.

Тя се замисли за разговора си с Хайди Фронк. Какво можеше да знае тя?

Келнерът й подаде менюто.

— Bitte.

— Благодаря.

Даян го прегледа. Leberkäse, Knödel, Haxen10… Нямаше представа какви са тези ястия. Хайди Фронк щеше да й обясни.

Погледна си часовника. Фронк закъсняваше с двайсет минути.

Келнерът отново се приближи към масата.

— Ще поръчате ли, фройлайн?

— Не. Ще изчакам гостенката си. Благодаря.

Минутите се нижеха. Даян започваше да се чуди дали не се е случило нещо.

След петнайсет минути сервитьорът отново дойде при нея.

— Да ви донеса ли нещо?

— Не, благодаря. Гостенката ми би трябвало да пристигне всеки момент.

В девет часа Хайди Фронк още я нямаше и Даян най-после разбра, че изобщо няма да се появи.

Огледа се и видя двама мъже на маса до входа на ресторанта. Бяха облечени зле и имаха злобен вид. Когато келнерът отиде при масата им, те грубо го отпъдиха — храната явно не ги интересуваше. Мъжете се обърнаха и се зазяпаха в нея. Стъписана, Даян осъзна, че е попаднала в капан. Хайди Фронк я беше примамила в него.

Сърцето й се разтуптя и й се стори, че ще припадне. Нямаше къде да избяга. Можеше да продължи да седи в ресторанта, но все някога трябваше да си тръгне и тогава щяха да я хванат. Можеше да използва мобифона си, ала нямаше кой да й се притече на помощ.

„Трябва да се измъкна оттук, но как?“ — отчаяно си помисли тя.

В този момент погледът й попадна върху привлекателния мъж, който седеше на съседната маса и пиеше кафе. Даян се усмихна.

— Добър вечер.

Той я погледна изненадано.

— Добър вечер.

— Виждам, че и двамата сме сами.

— Да.

— Искате ли да се преместите при мен?

Мъжът се поколеба за момент, после се усмихна.

— Разбира се. — Той се изправи и дойде на нейната маса.

— Не е приятно да вечеряш сам, нали? — весело попита Даян.

— Имате право, не е.

Тя му подаде ръка.

— Казвам се Даян Стивънс.

— Грег Холидей.

Париж, Франция

Кели Харис беше смаяна от ужасяващото преживяване със Сам Медоус. След бягството си прекара нощта по улиците на „Моимартър“ като постоянно се озърташе от страх, че я следят. „Но не мога да напусна Париж, без да открия какво става“ — мислеше си тя.

Призори се отби в едно малко кафене и изпи чаша кафе. Отговорът на проблема й дойде неочаквано. Секретарката на Марк. Тя го беше обожавала. Кели бе сигурна, че ще направи всичко, за да й помогне.

В девет се обади от уличен телефон. Набра познатия номер и й отговори телефонистка със силен френски акцент.

— Кингсли Интернешънъл Груп.

— Може ли да разговарям с Ивон Рене?

— Un moment, s’il vous plaît11.

След малко чу гласа на Ивон.

— Ивон Рене. Какво обичате?

— Обажда се Кели Харис, Ивон.

— О! — сепнато възкликна секретарката. — Госпожо Харис…

Манхатън, Ню Йорк

Синята лампичка в кабинета на Танър Кингсли замига. Той вдигна слушалката и изслуша разговора в Париж.

— Съжалявам за случилото се с господин Харис. Беше ужасно.

— Благодаря, Ивон. Трябва да поговоря с теб. Може ли да се срещнем някъде? Свободна ли си на обяд?

— Да.

— На някое обществено място.

— Знаете ли къде е Льо Сиел дьо Пари? Това е в Ла Тур Монпарнас.

— Да.

Кингсли мислено си го отбеляза.

— В дванайсет часа?

— Чудесно. До скоро.

Танър сви устни в зла усмивка. „Приятен обяд. Защото ще ти е последен“. Отключи едно чекмедже, отвори го и извади златния телефон.

Отсреща му отговори женски глас.

— Добро утро, Танър.

— Добра новина. Всичко свърши. Пипнахме ги и двете.

Послуша, после кимна и каза:

— Знам. Отне малко повече време, отколкото очаквахме, но сега сме готови да продължим… Да, и аз смятам така… Дочуване.

Париж, Франция

Ла Тур Монпарнас е двеста и десет метрова сграда от стомана и стъкло. В оживените офиси кипи бурна дейност.

Кели първа пристигна на петдесет и шестия етаж, където се намираха барът и ресторантът. Ивон дойде след петнайсет минути и се впусна в извинения.

Тъмнокожата жена я бе виждала само няколко пъти, но добре си я спомняше. Ивон беше дребна и с мило личице. Марк често бе казвал на Кели, че е отлична секретарка.

— Благодаря, че дойдохте.

— Ще направя всичко по силите си… Господин Харис беше прекрасен човек. Всички в службата го обожаваха. Никой от нас не може да повярва, че… че наистина се е случило.

— Тъкмо затова исках да поговорим, Ивон. Вие сте работили с мъжа ми пет години, нали?

— Да.

— Значи сте го познавали доста добре.

— О, да.

— Да сте забелязали нещо странно през последните няколко месеца? Искам да кажа, някаква промяна в поведението или думите му?

Ивон извърна очи.

— Не съм сигурна… Тоест…

— Каквото и да кажете сега, няма да му навреди — настойчиво рече Кели. — И може да ми помогне да разбера какво се е случило. — Тя се стегна, за да зададе следващия въпрос. — Споменавал ли ви е за Олга?

Секретарката я погледна озадачено.

— За Олга ли? Не.

— Не я ли познавате?

— Не.

Кели бе обзета от облекчение. Наведе се напред.

— Има ли нещо, което криете от мен, Ивон?

— Ами…

Келнерът се приближи до масата им.

— Bonjour, mesdames. Bienvenue au Ciel de Paris. Je m’appelle Jacques Brion. Notre chef de cuisine a préparé quelques spécialités pour le déjeuner aujourd’hui. Avez-vous fait vos choix?

— Oui, Monsieur. Nous avons choisi le Chateaubriand pour deux12.

След като сервитьорът се отдалечи, Кели погледна Ивон.

— Та казвахте?…

— Ами, през последните няколко дни преди да… преди да умре, господин Харис изглеждаше много нервен. Помоли ме да му купя самолетен билет до Вашингтон.

— Знам за това. Мислех, че е обикновена командировка.

— Не. Мисля, че беше нещо много необичайно — нещо спешно.

— Имате ли представа за какво се е отнасяло?

— Не. Всичко изведнъж стана строго секретно. Не знам нищо повече.

Кели разпитва секретарката още цял час, ала не научи нищо повече, освен че преди смъртта си Марк получавал някои странни телефонни обаждания.

— Бих искала да запазите тази среща в тайна, Ивон — помоли я Кели, след като свършиха с обяда.

— Не се бойте, госпожо Харис, няма да кажа на никого. — Секретарката се изправи. — Трябва да се връщам на работа. — Устните й затрепериха. — Но вече няма да е същото…

— Благодаря, Ивон.

„С кого е щял да се срещне Марк във Вашингтон? — чудеше се Кели. — А и какви са били тези странни телефонни обаждания от Германия, Денвър и Ню Йорк?“

Слезе с асансьора във фоайето.

„Ще се обадя на Даян, за да видя какво е открила. Може би…“ Мислите й бяха прекъснати, понеже Кели ги видя — двама здравеняци от двете страни на вратата. Гледаха я. После се ухилиха. Доколкото знаеше, наблизо нямаше друг изход от сградата. „Дали Ивон ме е предала?“

Мъжете тръгнаха към нея, като грубо разблъскваха влизащите и излизащи хора.

Кели отчаяно се заозърта и се притисна към стената. Ръката й се блъсна в нещо твърдо. Погледна го… и докато двамата мъже се приближаваха, вдигна чукчето, прикрепено към противопожарната аларма на стената, строши стъклото и сирената зави.

— Пожар! — извика Кели. — Пожар!

Моментално настана паника. От офиси, магазини и ресторанти наизскачаха хора и се втурнаха към изхода. След секунди фоайето гъмжеше от народ и всички се стремяха да избягат навън. Двамата мъже се опитаха да открият Кели в тълпата. Накрая стигнаха до мястото, където я бяха видели за последен път. Нея обаче я нямаше.

Берлин, Германия

— Чаках една приятелка — обясни Даян на Грег Холидей. — Изглежда, че няма да дойде.

— Жалко. На гости ли сте в Берлин?

— Да.

— Красив град. Имам щастлив брак, иначе щях да ви предложа да ви разведа! Но мога да ви препоръчам някои отлични маршрути в Берлин.

— Ще ви бъда задължена — разсеяно отвърна тя и хвърли поглед към входа. Двамата мъже излизаха. Щяха да я чакат навън. Беше време да направи своя ход. — Всъщност съм тук с група — излъга Даян и си погледна часовника. — В момента ме чакат. Бихте ли ме изпратили до някое такси?…

— Разбира се.

След няколко минути вече излизаха през вратата.

Обзе я дълбоко облекчение. Двамата мъже можеха да я нападнат сама, но се съмняваше, че ще се опитат да й сторят нещо, когато с нея имаше мъж. Щяха да привлекат прекалено много внимание.

Здравеняците не се виждаха никакви. Пред ресторанта чакаше такси, зад което бе паркиран мерцедес.

— Приятно ми беше да се запознаем, господин Холидей — каза Даян. — Надявам се…

Той се усмихна, хвана я за ръката и я стисна толкова силно, че я прониза мъчителна болка. Даян го погледна сепнато.

— Какво…

— Защо не се качим в колата? — прошепна Холидей и я повлече към мерцедеса. Пръстите му се стегнаха още по-силно.

— Не, не искам да…

Видя на предната седалка двамата от ресторанта. Смаяна, тя внезапно разбра какво се е случило. Обзе я непреодолим ужас.

— Моля ви, недейте. Аз…

В следващия миг я натикаха в колата.

Грег Холидей се вмъкна до нея и затвори вратата.

— Schnell13!

Мерцедесът се вля в оживения трафик. Даян почти изпадна в истерия.

— Моля ви…

Грег Холидей се обърна към нея и се усмихна.

— Спокойно, няма да ви направя нищо лошо. Обещавам ви, че най-късно до утре ще си заминете за вкъщи.

Бръкна в платнения джоб, закрепен за гърба на шофьорската седалка, и извади спринцовка.

— Ще ви направя инжекция, съвсем безобидна, за да заспите за един-два часа.

И посегна към китката й.

— Scheisse! — извика мъжът на волана. Един пешеходец не щеш ли се бе втурнал пред колата и шофьорът трябваше да удари спирачки, за да не го блъсне. Това свари пътниците неподготвени. Холидей удари главата си в металната рамка на облегалката и замаяно се опита да се надигне, и извика на шофьора:

— Какво…

Даян инстинктивно хвана ръката му със спринцовката, завъртя я и заби иглата в плътта му.

Холидей смаяно се обърна към нея и изкрещя:

— Не!

И пред погледа на все по-ужасената Даян се замята в гърчове, после се скова и се строполи на седалката. След секунди вече бе мъртъв. Двамата мъже отпред се обърнаха да видят какво става. Даян изскочи през вратата и се хвърли в първото срещнато такси, което се движеше в обратната посока.