Кралска стража

До блажения ми господар, абат Гералдий,

Подчинявайки се смирено на волята Ви, изпращам третия, последен свитък от писанията на лъжемонаха Тангбранд. Злокобен бе денят, в който открих тези страници в библиотеката! Дано ми бъде простено, задето воден единствено от любопитство и нетърпение, ги прочетох с грешните си очи.

Тук открих лъжлива история, майсторски преплетена в разказ, нарочен да подведе лековерния. Тази змия в пазвата ни сипе хули и подли обвинения по братята христови и без срам си признава пиратството и оскверняването на светите реликви. Пред жлъчния му език бледнеят дори разколниците от Изтока.

Неизпитана болка ми причини това, че е ходил в Светите земи, най-съкровеното желание на бедните и недостойни като мен. И пак петни разказа си с неуместно недоверие, целящо да подрони вярата на християните в Спасителя. Както се казва и в Библията, неверникът не е способен да разпознае истината.

Злостните лъжи, които бълва, са силно обезпокоителни, тъй като засягат държавни дела. Под въпрос се поставя самото възкачване на трона на Англия и посветените определено ще счетат думите му за измяна.

Но нека спрем до тук и оставим богоугодните дела на вярващите да бъдат възнаградени от Справедливия съдия.

Няма ли да имат край измамите и дързостта на самозванеца? Моля се за спасението му пред гнева Му, защото нали казват, че дори една лястовичка не може да падне в капан без намесата Божия и че поиска ли Той, всичко завършва благополучно.

Етелред, сакристан и библиотекар

Написано през месец януари на лето господне хиляда и седемдесет и второ.