Кралският корсар

Глава 25Сватба

Гостите заръкопляскаха и завикаха.

Крал Луам изпи чашата си до дъно — току-що бе вдигнал тост в чест на булката и младоженеца. Амос стоеше ухилен. Изглеждаше почти неузнаваем в новите си официални дрехи — тази година на мода в Кралството се бяха наложили ризите с жабо и фраковете. Само горещото желание на любимата му Алисия да изглежда най-добре в деня на сватбата го бе накарала да се напъха в „тия тъпашки дрехи“, както се бе изразил той самият. Другият му възможен избор обаче беше адмиралската униформа, която той презираше още повече, така че се бе подчинил на молбата й и се бе облякъл според модата.

Николас седеше с най-важните гости. Вдясно от него сестра му Елена и съпругът й си говореха с Ерланд и жената на Ерланд принцеса Женевиев. Боррик разговаряше с жена си Ясмин, а Алисия гледаше напред.

Майката на Николас се беше смаяла, когато видя как най-малкият й син влезе в дворцовата зала без куцукането, белязало целия му досегашен живот — то бе изчезнало по време на битката, когато Николас бе твърде улисан в грижите си всичко да е готово в случай, че нещата тръгнат на зле, и Накор го бе уверил, че вече е изцерен напълно.

Беше им отнело няколко месеца, докато подготвят венчавката и съберат всички в Крондор. Кралят лично бе дошъл от Риланон и пристигна преди да се завърне самият Арута. Вестта бе стигнала до принца на Крондор, след като барон Белами Карски бе изпратил платноходка до Фрийпорт, където Арута чакаше с флотата си. Амос се оказа почти прав: Арута бе решил да не тръгва след Николас и спътниците му след дълъг и горчив спор със самия себе си.

Когато Арута се завърна в Крондор, Николас и Амос разказаха на него и на краля цялата история от набега до унищожаването на двата кораба северно от Края на сушата. Луам изпрати специален вестоносец до Острова на чародея да провери дали Пъг може да дойде и същевременно изпрати Николас и Боррик до Сетанон, като единствени членове на кралската фамилия, на които можеше да повери такава деликатна мисия.

Николас и брат му се бяха върнали след две седмици с вестта, че в Сетанон всичко е наред, и Николас бе споделил възхищението си от срещата си с оракула на Аал. Не видя обаче Камъка на живота, защото Пъг го беше прикрил с помощта на магическо изкривяване на времето. Все пак знанието, че е там и все още е уязвим, бе впечатлило Николас дори след всичко преживяно.

Пратеникът до Острова на чародея се беше върнал с послание от Пъг, предадено от Гатис, че магьосникът ще им гостува на сватбата. В уреченото време всички гости се бяха събрали и церемонията беше извършена.

Празненството продължаваше и Николас усети, че най-сетне си е отдъхнал и се е отпуснал. Погледна Яша до себе си и се усмихна. Тя, изглежда, се приспособяваше бързо към дворцовите порядки и с всеки изминал ден усвояваше езика все по-добре. Другите момичета вече се бяха превърнали във фокус на вниманието на много млади благородници. Според приказките всичките бяха пет сестри от далечна земя, дъщери на могъщ принц, и момичетата, изглежда, не бяха склонни да разсеят тази представа.

Марк седеше с баща си и сестра си, която не пускаше ръката на Антъни, докато самият Марк не обръщаше никакво внимание на навика на Абигейл да привлича погледите на по-наперените млади благородници в залата. Николас забеляза, че тя съвсем открито флиртува със сина на втория син на херцога на Ран, девера на Елена.

Херцог Мартин се беше състарил, косата му беше почти съвсем побеляла, изправената му стойка и енергичната походка вече ги нямаше. Това, което не му беше отнела старостта, го беше отнела скръбта. Николас тъжно си помисли, че радостта му от живота е умряла заедно с жена му. Споменаваше вече за оттегляне от поста в полза на Марк. Николас знаеше, че предстои дълго и сериозно обсъждане между краля, Арута и Марк, преди тази стъпка да бъде предприета. Все пак Мартин бе изпълнен с облекчение, че децата му са се завърнали. Беше се опитал да изрази благодарността си на Николас, като го хвана за малко насаме. Николас разбираше колко мъчително трябва да е било оздравяването му, докато чака вест за децата си, и единственото, което му каза, беше:

— На мое място ти щеше да направиш същото.

Мартин му беше кимнал мълчаливо със сълзи в очите и го бе прегърнал. Ник разбираше колко трудна е за него тази открита проява на чувства.

Смехът на Абигейл събуди Ник от унеса му, той се отпусна назад и подхвърли на Хари зад гърба на Яша:

— Колко още смяташ, че ще търпи Марк това?

Хари се ухили.

— Точно сега ми се струва, че на драго сърце би приел някой да му измъкне Аби от ръцете.

Бриза срита Хари под масата и рече:

— Я престанете вие двамата.

Яша се усмихна.

— Аби просто иска Марк да не си мисли, че я е спечелил завинаги. Той може да е първият й любовник, но тя иска да му покаже, че за нея има и друг избор. — Засмя се високо. — Сигурно ще се оженят. Тя наистина го обича. — После изгледа за миг Марк. — Той е доста хубав, макар и малко мрачен, също като баща ти. — Погледна Николас. — Но и на двамата им липсва твоята доброта. — След което добави закачливо: — А освен това на твоя братовчед му липсва твоето… въображение.

Николас се изчерви и попита:

— Ама ти откъде…

Бриза се ухили и каза:

— Вие мъжете имате странна представа какво си говорят жените, когато ви няма.

Николас не можа да се сдържи и отвърна на усмивката й. Бриза изглеждаше смайващо. По време на пътуването тъмнорижата й коса беше израснала достатъчно, за да могат слугините на Анита да я приберат със сребърни шнолички. Беше облякла специално ушита за нея тъмнозелена рокля, от която щедро изпъкваха радващи погледа неща.

Яша си бе избрала тоалет в тъмносиньо и беше една от най-привлекателните дами в залата. Все още говореше, че трябва да си намери някой богат съпруг, но Николас бе забелязал, че не полага особени усилия в тази насока.

Към края на пиршеството Боррик дойде при тях, сложи ръка на рамото на брат си и каза:

— Братко, ти и твоята дама сте поканени в частните покои на семейството ни. — Погледна Хари и добави: — Хари, ти също, както и твоята дама.

След като гостите се разотидоха — някои, за да се върнат по домовете си в града с каретите, други — в заделените за гости крила на двореца, фамилията на краля се събра в покоите на херцога. При толкова чичовци, стринки, лели, братовчеди и така нататък „семейното“ събиране се оказа почти толкова буйно стълпотворение като официалната вечеря.

Щом влезе в просторната зала, Николас кимна на леля си Карлайн, все още чаровна жена с прошарена коса. Съпругът й Лаури, херцогът на Саладор, се усмихна и му намигна. Николас знаеше, че преди да изтече нощта Лаури ще се превърне в център на вниманието със своите песни и свирнята на старата си лютня, с която никога не се разделяше. Макар отдавна да бе престанал да бъде онзи буен менестрел от младините си, Лаури все още беше великолепен певец, способен да омае с дарбата си всички за цели часове. Дъщеря им и двамата им сина седяха в ъгъла и се канеха да се измъкнат в града с още няколко млади придворни веднага щом измислят приемливо извинение. Николас не можеше да повярва, че е почти на тяхната възраст. Имаше чувството, че през изминалите месеци се е състарил с десет години.

Гюнтер, най-големият син на херцога на Ран, държеше ръката на Елена, която седеше до майка си. Раждането на първото им бебе наближаваше и Елена сияеше от радост. Анита не можеше да се нарадва, че вижда внуците си, и сигурно щеше да успее да ги задържи в Крондор напук на всичко.

Боррик и жена му, принцеса Ясмин, влязоха и вратите зад тях се затвориха. Липсваха няколко по-малки дечица — сигурно бяха преценили, че ще се разлудуват и ще пречат на семейното събиране, а и вече бе късно и децата трябваше да си лягат.

Сред гостите бяха Хари и Бриза, Яша, Абигейл и баща й, барон Белами. Влезе и Накор, с чудноват яркосин халат и странна шапка със сложна шевица от бели и сребърни нишки. С него в залата пристъпи мъж в черно, който придружаваше ослепително красива дама със златиста коса.

Николас и Хари скочиха от столовете и зяпнаха от почуда.

— Пъг и Риана! — възкликна Николас.

Красивата, макар и много странна жена му кимна и му се усмихна. След тях влязоха Праджихетас и елегантно облеченият Ваясия. Калис влезе последен.

Все още внушителен въпреки годините си, кралят стоеше пред гигантската камина, в която в тази топла вечер не пламтеше огън. Русата му коса вече бе станала почти бяла. Луам свали короната, въздъхна облекчено, погледна към жена си, кралица Магда, и каза:

— Живеем заради тези неофициални мигове… — Усмихна се и сякаш години се стовариха от плещите му. — Сега, макар и за малко, „ние“ може отново да стане „аз“. — Мартин и Арута застанаха до брат си — Мартин все още куцукаше.

Влязоха слуги с бокали с вино. Луам изчака, докато ги раздадат на всички, и продължи:

— Много от вас вече знаят какво се случи миналата година на Далечния бряг. Малцина обаче знаят всичко. Това, което искам да знаете всички, е, че моят племенник принц Николас извърши нещо забележително. — Замълча и всички се обърнаха към Николас. — За да спаси своята братовчедка и всички, които бяха отвлечени, той преплава през света и противно на всякаква надежда се върна с тези, които можа да спаси.

— Искаше ми се да вдигна този тост по време на брачното празненство, така че всички във владенията ни да научат за този забележителен подвиг, но тъй като това беше мигът на Амос и Алисия, реших, че ще е най-добре да изчакам, докато ние, семейството, и приятелите на Николас останем насаме — продължи кралят. — Сега вдигам тост за Николас, който носи с гордост и чест името Кондуин.

— За Николас! — казаха всички и отпиха от чашите си.

Очите на всички бяха приковани в Николас. Той се изчерви и очите му се насълзиха. Окашля се и каза:

— Благодаря на всички ви. — Стисна ръката на Яша и продължи: — Но това, което направих, го направих с помощта на добри мъже и жени, много от които не са сред нас сега. — И вдигна бокала си: — За приятелите, които вече ги няма.

— За приятелите, които вече ги няма — повториха всички и отпиха. После заговориха за близки и приятели, заразпитваха се кой и как е починал от по-старите членове на рода и как са децата. Николас с изумление забеляза, че като се изключи колко много са се събрали и колко важни личности има тук, събирането не е по-различно, отколкото при всяко друго семейство.

Пъг се приближи до Николас и го отведе в един по-тих ъгъл.

— Това е първата ни възможност да поговорим насаме. Ти направи всичко, което можеше, Николас, и много повече.

— Благодаря.

— Предполагам, че имаш въпроси — каза Пъг.

— Какво стана с Даакон? — попита Николас.

— Няма го — каза Пъг. — Беше опасен и като го задържах през месеците, докато плавахте, отслабих силите му. Той използва всичко, което му беше останало, за да ви последва с галерата. С Риана обаче не можеше да се справи, след като Калис го улучи със стрелата без връх.

— Накор му каза. — Николас се усмихна. — Изненадан съм, че си довел Риана.

Пъг също се усмихна и каза тихо:

— Това е част от образованието й. Да минава за човек не е никак лесно за същество от нейния вид.

Николас погледна говорещия с Риана Ваясия — всеки негов жест беше предназначен да я очарова — и каза:

— Май сега я образоват.

Пъг се усмихна.

— Не толкова, колкото би могъл, ако тя се съгласи да останат насаме. Има нюанси в човешкото поведение, които тя все още не разбира. Въпреки възрастта и силата й, в много отношения тя все още е дете.

— Имам един въпрос — каза Николас.

— Кажи?

— Когато дойдох на острова ти, колко от това, което щеше да ни се случи, го знаеше?

— Доста — отвърна Пъг. — Бях получил известие от оракула на Аал, с което бях предупреден, че една шарка се затваря. Имаше няколко възможни изхода според това как ще постъпим самите ние. Можех да унищожа нападателите, ако знаех, че идват, но по този начин нямаше да мога да разбера за участието на пантатийците във всичко това, както и за опасността от заразата. Ако бях тръгнал след пленниците, дори малцината, които успяхте да спасите, щяха да загинат, а пантатийците можеха да намерят други, които да послужат като модел за техните носители на чумата.

— Едно не разбирам — каза Николас. — Защо си създадоха толкова главоболия? Защо просто не изпратиха преносители на заразата в Крондор?

— Защото ако епидемията избухнеше в града, всеки магически талант в Звезден пристан и в храмовете щеше да помогне, за да оцелеят поне принцът и най-високопоставените му служители. Водачеството им е твърде важно. Но ако чумата се беше пренесла в двореца, представи си само какъв хаос щеше да настъпи, ако баща ти и всичките му съветници, пълководци и най-влиятелни търговци и водачи на гилдии — ако всички тези хора загинеха първи.

— Значи затова ни остави да ги проследим и да разкрием истинския им план?

— Реших, че ще е най-добре да задържа под контрола си най-могъщия им магьосник и да оставя на вас да провалите останалата част от замисъла им. Усетих, че ти ще се превърнеш в център на това мрачно стълкновение, а Накор потвърди преценката ми. Накор има удивителен ум. Опитвам се да го уговоря да дойде с мен на Острова на чародея поне за известно време, но…

— А какво стана с онази, Кловис? — попита Николас.

— Според това, което Накор ми разказа за нея, тя сигурно все още е жива и крои нови коварства. Сигурно тепърва ще си имаме работа с нея.

— Или с пантатийците — каза Ник.

Пъг се вгледа в лицето на младия принц и каза:

— Това изражение ми е познато. Виждал съм го много пъти на лицето на баща ти. Чуй ме добре: някой, все някой ден, ще сложи край на тяхната заплаха, но никой не е казал, че това трябва да си точно ти. — Чародеят се усмихна. — Ти вече направи повече, отколкото се полага за един човешки живот. — Погледна групичката млади жени, които си бърбореха весело, и го попита: — Ще се ожениш ли за Яша?

Николас се ухили.

— Понякога си го мисля, друг път — не. Тя казва, че щяла да си намери богат съпруг, защото не вярва, че баща ми или кралят ще позволят такъв брак. — И сниши глас. — А и да ти кажа честно, понякога искам, но по-често се оглеждам за подходящ за нея мъж.

Пъг се засмя.

— Разбирам го това чувство. Когато бях много млад, леля ти Карлайн ме караше да изпитвам същото.

— Вуйчо Лаури знае ли? — попита учудено Николас.

— Кой според теб ги запозна? — каза Пъг.

— Трябва да обявя нещо — заяви кралят и всички се обърнаха към него. — Милорд Хенри Лъдландски ме уведоми, че неговият син Хари ще се жени.

Последваха радостни възгласи и ръкопляскания и жените се струпаха около Бриза и започнаха да я прегръщат. Николас и Пъг се приближиха до изчервения от смущение Хари, който вече приемаше поздравления, и Николас стисна ръката му.

— Кучи син — засмя се Николас. — И не си ми казал нищо.

Хари се наведе към него, така че само приятелят му да може да го чуе, и прошепна:

— Аз съм син на един най-обикновен граф. Трябваше първо да я помоля преди изтърсакът на някой богат херцог да ми я измъкне от ръцете. Когато я срещнахме, можеше ли да повярваш, че е толкова красива?

Николас не можа да му възрази. След това Хари прошепна:

— А освен това ще си имаме бебе.

— Да помоля ли чичо Луам да обяви и това — засмя се Николас.

— Моля те! Това направо ще вкара баща ми в гроба. Ще изчакам седмица-две след сватбата.

— Кога ще бъде?

— При тези обстоятелства мисля да стане колкото може по-скоро.

Николас се съгласи.

— Брат ми Арута също има да ви каже нещо — високо каза Луам.

Арута пристъпи напред с една от редките си усмивки и заговори:

— Моят син и Хари… — Амос се окашля многозначително — с помощта и напътствията на адмирал Траск успяха да осъществят първото завоевание на нови земи, откакто моят дядо е завладял Далечния бряг. При това без никакво кръвопролитие, бих добавил. — И вдигна бокала си. — И тъй като сега се нуждаем от управление на Фрийпорт, то с позволението на моя брат, краля, назначавам Хари, бившия скуайър на моя син, за губернатор на Фрийпорт и Островите на залеза.

Луам добави:

— И го правим баронет към двора на принца.

Отново всички се спуснаха да поздравят Хари, а Арута махна с ръка на Николас да дойде при него.

— А с теб какво да правим? — попита той най-малкия си син. — Обмисли ли вече какво би искал да правиш? След всичко това не бих могъл да те върна като скуайър в Крудий, нали?

— Помислих, татко — отвърна Николас. — Мисля, че бих искал да се върна в морето. Бих искал, ако може, да получа някой кораб.

— Вече казах на Арута, че сигурно се каниш да поемеш поста ми — засмя се Амос.

Николас също се засмя.

— Все още не съм съвсем готов да ме провъзгласят за адмирал, Амос.

— С новия търговски трафик, който ще тръгне през Фрийпорт, Карс също скоро ще се превърне в голям търговски център — каза Амос. — Той е най-доброто пристанище на Далечния бряг. Ще се намерят много черни душици, които ще се опитат да се обогатят с пиратство, така че там ще са ни нужни силни мъже на здрави кораби.

— Ще трябва да поддържаме ескадра във Фрийпорт — каза Арута. — Амос е прав. При това идиотско търговско споразумение, което сте сключили, всеки търговец, пират и контрабандист ще тръгне и към онези острови. Вашият Патрик Дънкасъл изглежда доста способен в трошенето на глави и от него ще излезе чудесен кралски шериф, но там ще ни трябват добри администратори и тъкмо затова изпращам Хари. Според Амос той е най-подходящият човек да се оправи с търговците и крадците.

— Вярно е — кимна Амос. — Ако можех отново да тръгна по моретата, непременно щях да го взема. Първокласен хитрец е и има усет в решаването на спорове. А Бриза определено се оправя добре в този град.

— Е, тогава — обърна се Арута към сина си — ще те изпратя с „Орел“ при другите два кораба, които оставих във Фрийпорт. Ще ти дадем капитанска титла и ще те назначим за командир на пиратската ескадра, която Уилям Глътката организира там. Според това, което чух, ще се разбираш добре с онези разбойници, още повече че вече си се пробвал в пиратския занаят.

— Е, чак пък толкова — ухили се Николас.

— Луам ще провъзгласи Марк за управител на Запада, когато Мартин се оттегли, така че ще си подчинен пряко на него. — И добави насмешливо: — Канех се да те издигна за барон към двора на Западните владения, за да следиш Хари да не кривне от правия път, но сега може би ще трябва да накарам Луам да създаде за теб специална титла… кралски корсар, да речем?

— Капитан ми стига, татко — засмя се Николас. — Когато пожелая да стана адмирал, ще ти кажа.

Арута също се засмя и прегърна сина си.

— Гордея се с теб, Ники.

Анита дойде при тях, прегърна и двамата и каза:

— Много ми харесва дамата ти, Николас. Много е…

— Различна — довърши Николас.

Засмяха се и се върнаха при пируващите и през цялата нощ продължиха да си споделят спомени и надежди за бъдещето, и така едно голямо семейство, изпитало и радости, и скърби, продължи да се наслаждава на простичкото удоволствие от това, че всички отново са заедно.