Красавицата и звярът

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

— Достатъчно!

Гита премигна доста изненадана, че е все още на стола си. Нямаше да се учуди, ако вече беше издухана като есенен лист в другия край на стаята. Само дето ушите й звънтяха от гръмогласния рев, изтръгнал се от могъщите дробове на съпруга й. Надяваше се слухът й да се оправи достатъчно, за да чуе всичко, което ще й каже, когато останат сами.

— Какво ви безпокои, милорд? — запита тя с толкова спокоен и овладян глас, че половината от присъстващите в залата се учудиха дали не е напълно полудяла.

— Тейър! — изрева той и скочи на крака, после така удари с юмрук по масата, че чиниите се раздрънчаха.

— Както желаете, съ… Тейър. — Прехапа устни и потисна един неволен вик на уплаха, когато бе сграбена и измъкната от масата.

Той доближи лицето си до нейното и изсъска:

— Ако само още веднъж чуя това „както желаете“, кълна се, ще те удуша. Тръгвай с мен.

Завлачи я подире си, така че нямаше друг избор освен да се подчини.

— Приключихме ли с вечерята?

— Да, с това приключихме.

Преди Тейър да я издърпа през вратата, успя да намигне окуражително на Маргарет. Едва се въздържа да не се разкикоти на смесицата от удивление и загриженост, която набързо разчете по лицата на хората в салона. Изключение правеше само Роджър. Той едва се сдържаше да не избухне в смях. Очевидно с нетърпение очакваше излизането на Тейър. Чу как този смях избликна — висок, чист и звънлив — в секундата, когато се затръшна вратата след тях. Злобната ругатня, процедила се през устните на Тейър, й подсказа, че и той го е чул. Надяваше се, че пътят до спалнята им не е чак толкова дълъг. Не искаше да се разсее дори малка част от величавия гняв на Тейър.

Докато ругаеше и влачеше Гита зад себе си, Тейър се опитваше с всички сили да възстанови донякъде контрола над разбеснелите си чувства. Усещането за запазено самообладание му изглеждаше далечно като пустинен мираж.

Стигнаха до стаята им и Тейър я вкара рязко вътре. Тресна бясно вратата и се отправи към масичката, където имаше вино. Гневът винаги го подтикваше към насилие, а знаеше, че тя не го заслужава. Не можеше, подтикван от яда си, да се отнесе така с нея. Наля си чаша вино и я изпи наведнъж. След това я запрати с всичка сила в стената. Напразен опит да поуталожи изгарящата го ярост. Бавно се обърна към Гита, която, за негово раздразнение, седеше спокойно на леглото и го наблюдаваше невъзмутимо.

— „Както желаете“ — озъби се той, като закрачи наперено към нея. — „Щом така искате“. Да не би да съм гостенин тука?

— Но разбира се, че не сте. Вие сте моят съпруг. Аз съм вашата покорна съпруга.

— О, да. Много покорна. И много студена. Така ли възнамеряваш да ме наказваш?

— Защо да ви наказвам?

— Знам, че се провалих, когато трябваше да те защитя…

— Абсолютно! — Скочи на леглото и впери пламнал поглед в него. — Освен това ме оскърби. Винаги си ме сравнявал с тази курва, нали? — Видя, че гневът му започва да стихва, но това не я интересуваше вече, защото самата тя се бе разярила. — Дойдох в този брак чиста, неопетнена и въпреки това непрекъснато си очаквал в мен да се прояви покварата. Чакал си като лешояд над мърша да се превърна в подобие на достопочтената лейди Елизабет.

— А защо не? — Той стисна таблата на леглото толкова здраво, че усети как орнаментите се отпечатват върху дланта му. — Където и да се намирахме, мъжете винаги се струпваха около тебе. Като пчели на медоносна детелина. И винаги те обсипваха с ласкателства и сладки думи.

— Да, струпваха се и ме ласкаеха. А ти? Ти винаги им го позволяваше и ме оставяше сама с тях!

— Да, но не изглеждаше, че имаш нужда от помощ!

— Е, тогава никога не си се вглеждал внимателно в мене, съпруже мой.

— Тейър! Наричай ме с името ми, по дяволите! Престани с този „милорд“!

— Както желаеш — тросна се тя, предизвиквайки го преднамерено. После изведнъж й се наложи да се бори за равновесието си, тъй като той така разклати таблите, че леглото се разтресе.

— Добре! — изрева той. — Размишлявах върху твоите обвинения. Такъв е опитът ми с красивите благовъзпитани дами. Изричат нежни думи, намекват обещания с телата си и в следващия миг те обливат с презрението си. Отдават неверните си сърца и тела на друг. Това е причината да те приема с неохота за съпруга. Господи, та аз си представях как ще тичаш след ласкателни придворни сладкодумци, как ще трябва да изхвърлям от леглото ти мъж подир мъж… Очаквах отново подигравателен смях и презрение зад гърба си!

Затвори за миг очи и разтърси глава в безуспешен опит да въведе някакъв ред във водовъртежа от чувства, които бушуваха в душата му. Гняв, болка и дълбоко загнезден страх се преплитаха в едно, раздираха го на части, а той не знаеше как да поправи нещата.

— Онази вечер в градината — продължи той — бях хванат между миналото и настоящето. Шокът ми беше още по-силен, защото тъкмо бях осъзнал, че съм се освободил окончателно от Елизабет, от задушаващото влияние, което бе упражнявала върху мен години наред. Ти го бе унищожила. И изведнъж да те видя… — той заекна, после си пое дълбоко дъх. — Не знам колко съм стоял там — минути или час, преди размътеният ми мозък да се проясни. Тогава разбрах, че съм видял нещо, което фактически не се беше случило. Но беше твърде късно. Ти вече се беше освободила. Никога не съм се чувствал по-засрамен. Защо излезе с него? — попита той почти шепнешком.

— Все още ли търсиш грях, където го няма? — сряза го тя, като скочи от леглото. — Излязох с този мръсник, защото изобщо не разсъждавах трезво и несъзнателно се поведох по волята му.

— Мръсникът е мъртъв.

Беше разтърсена от това студено изявление, но веднага се върна към предмета на разговора им:

— А не разсъждавах разумно, защото тъкмо бях съзряла съпруга си да излиза под ръка с друга.

Тя бавно започна да се приготвя за лягане. Тейър беше казал повечето от нещата, които желаеше да чуе. Освен това знаеше как винаги му въздейства събличането й. Възбудата би го направила още по-красноречив. Все още имаше неща, които искаше да узнае.

— Хитрата кучка се престори на неразположена и помоли да я изведа на чист въздух. — Изстена, като разбра намеренията на Гита.

— Стар номер.

— Знаех това, но исках да изпитам себе си.

Гита съблече всичко, с изключение на долната си риза, и започна да сваля фибите от косата си.

— Би могъл да намериш и по-удобно време за такъв тест. Тогава уловката й щеше да пропадне. Тя знаеше, че ако ме видиш в прегръдките на друг мъж, първо ще ме осъдиш и чак после ще обмисляш.

— Всичко това е било капан? — изрече пресипнало той. Шокът накъсваше гласа му. — Сигурна ли си?

— Бек ми каза. Чул я да разговаря с мъжа, преди да избягат.

— Но защо? Тя си търси съпруг, а аз вече съм женен!

— Един богат и щедър любовник не би навредил на донякъде притесненото й финансово състояние, докато така желаният съпруг се появи. Беше разчела много точно чувствата ти. Ако аз се отвърнех от теб, ти щеше да се обърнеш към нея.

— И макар че знаеше плановете й, остави ме сам? Срещна погледа му в огледалото и привърших ресането на косата си.

— В момента малко ме интересуваше в чие легло се търкаляш или какъв боклук вкарваш в твоето. Както раненото животно бяга да се скрие в леговището си, така и аз избягах у дома да ближа раните си.

— Не съм спал с нея, макар да ме изкушаваше.

— О, не се и съмнявам!

— Не съм спал с никоя жена. Много, всъщност повечето от нощите си удавих или във вино, или размишлявайки в празното си легло в опити да потисна страха си, че то завинаги ще си остане такова. — Той пристъпи към нея и взе една къдрица между пръстите си. — Не съм имал друга. Даже когато се връщах от битките и кръвта ми препускаше разгорещена по вените. В един такъв момент лейди Елизабет ми се предложи. Отказах й категорично, направо грубо.

Развълнувана от тези думи, Гита се обърна и го погледна. Изглеждаше съвсем като малко момченце, което посяга предпазливо към някакъв сладкиш и се страхува да не го пернат през пръстите. Не знаеше как да му каже, че чак такава боязливост не е необходима.

— Е, трябва много да си изгладнял тогава — прошепна тя, изчервявайки се от неприличните си мисли.

— Гита? — Нежно я притегли в ръцете си и изстена, като не усети съпротива. — Гита… — прошепна той и я целуна.

Все още в прегръдките на Тейър, Гита се усмихна. Той започна да се съблича. Дрехите му отлитаха с учудваща скорост. За толкова едър мъж се движеше със зашеметяваща бързина. Любиха се като обезумели. Прекалено дълго бяха жадували един за друг, за да могат да го направят бавно и изтънчено. Чувстваше се леко изморена, но беше твърде задоволена, твърде щастлива, за да обръща внимание на това.

Тейър дълго я държа в прегръдките си, заровил лице в косите й. Огънят в нея все още гореше. Тя все така страстно го желаеше.

— Ах, Гита! — промърмори той с не съвсем овладян глас. — Опасявах се, че може да се държиш студено и тук.

— Не. — Лениво прокара пръсти по червеникавите къдрици на гърдите му. — Макар че, ако не беше казал всичко, което трябваше да кажеш, можех да помисля и за това. Мислила съм през цялото време, докато бяхме разделени. Чувствах, че разбирам всичко, но нещата трябваше да бъдат казани. В противен случай раната ми щеше да загнои и да ме разяде. Трябваше да поговорим, преди да можем да отхвърлим всичко зад себе си.

— Да. А аз се надявах просто спокойно да забравим и да не се връщаме отново на въпроса.

— Точно от това се страхувах. — Изчерви се при спомена за начина, по който го манипулираше.

Изучавайки зачервеното й лице, той се опитваше да открие потвърждение на опасенията си:

— И гневът развърза езика ми.

— Бях забелязала, че става така.

Той бавно се премести така, че да остане притисната под него. Очите му се присвиха, когато разпознаха проблясъка на вина в прекрасните й очи.

— Нарочно ме докара до полуда.

— Чакай, Тейър… — опита се да отрече, но не намери сили.

— Нарочно беше. — Той поклати убедено глава. — Не помисли ли, че мога да се разгневя прекалено силно?

— Знаех, че никога няма да ме удариш.

Увереността, с която изрече тези думи, дълбоко го трогна.

— Едва не го направих.

— „Едва“ не причинява болка.

— Може ли някой мъж някога да се почувства свободен от жените и техните уловки? — въздъхна той и положи глава на гърдите й.

— Горките мъже! — Усмихна се леко на опита му да я подразни. — Трябваше да поговорим по въпроса.

— Да, трябваше. — Обви с пръсти върха на гърдата й и впери поглед във втвърдяващото се зърно.

— Къде те раниха? Не открих нищо ново, но може да съм пропуснала?

— Не са ме ранявали. — Той обърна глава и повтори действието върху другата гърда.

— Какво? — Тя се втренчи в него, неспособна да проговори известно време. — И смееш да се оплакваш от женските хитрини?

— Добре де, припомних си как се отнасяше с мен първия път, когато ме раниха. Надявах се да изтръгна поне малко съчувствие от теб. Желаех да разруша стената, която бе издигнала помежду ни — или поне да я пропукам.

— Това беше само една малка стеничка и не се предвиждаше да трае дълго. — Изстена от удоволствие, когато той плъзна езика си по върховете на гърдите й.

— Всяка нощ се опитвах да си припомня вкуса ти. Сладка. Нежна. Коприна и мед по езика ми.

Тя зарови пръстите си в косата му и го стисна още по-здраво, когато започна да играе с езика си по втвърдените й зърна.

— Отново? Толкова скоро?

— Да, но този път бавно. Искам да ти се наслаждавам глътка по глътка, като на истинско добро вино.

Тя извика и потръпна, когато пое зърното й в устата си и го подръпна сладострастно. Докосваше едва-едва кожата й, докато любеше гърдите й. После успокояваше настръхналата й кожа с кръгообразни милувки на езика си. Започна да суче лениво и тя застена. Той се наслади първо на едната, после на другата гърда, като през цялото време галеше тялото й, разгаряше огъня на желанието й.

— Като вино ли съм?

— Най-доброто, което съм вкусвал. Несравнимо!

— Какво ласкателство!

Той обгърна с две ръце талията й и се намръщи леко.

— Струва ми се, че си сложила някой и друг килограм.

— Не ти се струва, а направо си е така.

— Мързелувала си нощем — подкачи я той, после я целуна по стомаха, но спря, като видя, че не е плосък, както преди.

Страстта на Гита започна да отлита, докато се подготвяше да съобщи на Тейър за предстоящото бащинство.

— Напротив, проблемът е там, че може би съм била прекалено заета.

— Какво искаш да кажеш? — Той леко притисна пръсти в корема й и го намери странно твърд.

Гита се усмихна и реши, че няма нищо романтично в начина, по който един мъж опипва корема ти, опитвайки се да проумее какво точно се е променило.

— Внимавай — провлече тя, — сигурно не искаш да го натъртиш. Или нея.

— Него? Нея? — Тейър седна бавно, погледът му беше втренчен в корема й. — Носиш дете?

— Да. — Опита се безуспешно да скрие колко я досмеша на реакцията му.

— Ще бъда баща?

— Ти си баща.

— Да, но не бях там, когато Бек се роди.

— Къде отиваш? — попита тя, когато той скочи от леглото и наметна халата си.

— По дяволите, жено, трябва да кажа на някого! — извика той и изскочи от стаята.

— Надявам се горкият Роджър да е буден! — изкикоти се тя, когато вратата се затръшна след Тейър.

После и тя се измъкна от леглото. Заслуша се в бързите стъпки на Тейър по коридора.

— Нахлу в спалнята на Роджър и го разтърси здравата:

— Не е време да спиш!

Роджър се изправи рязко:

— Какво има? Беда ли?

— Не! — Тейър продължи да разтърсва възбудено объркания си приятел. — Ще ставам баща!

— Че ти си. — Роджър погледна приятеля си малко предпазливо.

— Имам предвид — от Гита. Гита ще ми роди дете! — Тейър се чудеше как тялото му не се е разкъсало от силата на чувствата, породени от перспективата да имат дете с Гита.

— Поздравления! — ухили се Роджър. Сега вече си обясни странното поведение на Тейър, което му се стори много забавно. — Кога?

Тейър премигна и се втренчи неразбиращо в Роджър.

— Какво кога?

— Кога трябва да се роди детето?

— Господи! — Тейър се плясна по челото. — Забравих да попитам.

Втурна се навън, напълно безразличен към смеха, който се разнесе след него.

Гита използва краткото време, през което беше сама, за да се освежи и преоблече. Тъкмо си наливаше чаша вино, когато Тейър влетя в стаята. Макар че силно се забавляваше от неговата отнесеност, тя се опита да не го показва.

— Кога? — Тейър се запита дали за нея е полезно да става от леглото, после забрави това.

— Кога какво, Тейър?

— Кога трябва да се роди бебето?

— А, ами след около пет месеца — разсмя се тя, когато той отново изхвърча от стаята.

Втурна се в стаята на Роджър и обяви:

— След пет месеца. — После изпъшка и се отпусна тежко на леглото му. — По дяволите, пет месеца. Ще остарея от притеснения, докато чакам.

— Повечето мъже чакат цели девет месеца. — Роджър се изсмя на ужасеното изражение върху лицето на Тейър.

— Да му се не види! Мислиш ли, че не е пресметнала правилно?

— О, не, не! Просто вече са минали четири месеца, това е всичко. Половината ти чакане е свършило. Радвай се на това.

— Да, разбира се. — Сети се изведнъж какво правеше тя последния път, когато я видя, и скочи на крака. — Тя трябва да си почива!

— Жените са по-силни, отколкото изглеждат. Не трябва да се щадят чак толкова, даже когато носят дете.

— Може би. — Тейър не беше сигурен дали е съгласен с това и тръгна да излиза. — Трябва да науча повече за това.

— Всичко между тебе и Гита уредено ли е? — попита Роджър точно преди вратата да се затвори зад Тейър.

— Да. Било, каквото било. Лек сън, Роджър… Имена — измърмори той, докато се прибираше в собствената си спалня. — Трябва да помисля за някои имена.

Гита посрещна рязкото влизане на Тейър с лека усмивка. Отпиваше от виното си, докато го наблюдаваше как кръстосва из стаята, мърморейки нещо. Когато му каза, че ще става баща, очакваше нежна сцена, но отнесеното му удивление я зарадва не по-малко. Сега обаче започваше да се чуди дали не е изтълкувала погрешно това удивление. Едно силно объркване също би могло да бъде причина за реакцията му, защото в момента той не изглеждаше ни най-малко щастлив.

— Да не би новината ми да те разстройва? — беше принудена да го попита накрая тя.

— Да ме разстройва ли? — Той бързо се извърна да я погледне. — Не, не. Разбира се, че не! Трябва да седнеш. — Вдигна я на ръце и я понесе към леглото.

Усмихвайки се от облекчение и удоволствие, тя промълви:

— Съвсем здрава съм, Тейър. Даже сутрешното ми неразположение отминава.

— Неразположение? — погледна я той ужасен. — Ти си била болна?

Тя го целуна по бузата.

— В началото всяка жена страда от гадене. То минава. Моето отмина, а беше и много слабо.

— А, да, разбира се. Нещо не мисля много ясно. Но сега се чувстваш добре, нали?

— Много добре. Не е необходимо да ме пазиш така.

— Ще ми е трудно да не го правя. Можеш ли да усетиш нашето дете? — прошепна той и нежно положи ръката си на корема й.

— Само малко. Съмнявам се, че ще можеш да усетиш нещо.

— Чакай, къде смяташ да ходиш? — запита той, когато тя се надигна от мястото си.

— Да си оставя чашата. Вече изпих виното.

Той я постави на леглото, взе чашата и каза:

— Аз ще го направя. Ти си легни.

Едва се отпусна на мястото си и той вече беше при нея. Зави я и донагласи одеялата. После си легна и безкрайно внимателно я взе в ръцете си. Гита започна да се тревожи за предстоящите пет месеца. След като мина доста време и той не предприе нищо, й стана ясно, че един от начините, по които щеше да я пази, бе въздържанието. Напрегна се да измисли бързо нещо, за да го разубеди от тия му намерения.

Тейър погледна надолу към нея и я попита:

— Как се почувства, като разбра за детето?

— Очарована, макар че думата е много слаба. Едва днес се уверих. Една го потвърди. Аз само бях започнала да подозирам.

— Баща. — Той се засмя доволно. — Боже Господи, трудно ми е да повярвам! И все пак е толкова възхитително!

— Ти вече си баща. Бек е твой син.

Той поглади косата й и я целуна по челото.

— Безпокоиш се, че ще се отвърна от него? Недей. Той ми е син. Не мога да забравя това, нито пък искам. Но то е друго. Майката на Бек ми донесе повече страдание, отколкото радост. Тя не искаше детето. Опита се да го убие още в първите минути, след като го роди. Не знаех нищо нито за бременността й, нито за раждането. А за това дете ще споделям всичко. Обичам Бек и той го знае. Знае, че ще направя всичко, за да му осигуря бъдеще и състояние. Винаги и навсякъде ще го наричам мой син, както всъщност съм и правил досега. Той знае, че не може да ме наследи. Макар че е млад, разбира предразсъдъците срещу незаконородените. Знае, че много малко от тях ги признават открито, дори когато ги отглеждат бащите им. Като познава най-лошото, разбира колко добре е при мен. Единствената горчивина, която може да изпитва, е заради майка си. И ти я намаляваш чрез грижите си за него.

— Бих искала да вярвам, че между нас е възникнала някаква привързаност.

— Но това е така. Досега никога не ме беше оставял. Нито веднъж, откакто майка му го предаде на мен.

— И все пак дойде с мен — прошепна Гита, когато разбра какво точно иска да й каже.

— Да. Дойде и дори не поиска разрешение. Това е добре. Направих всичко възможно да не го настройвам срещу майка му. Но все пак исках да знае каква е, да не я въздига на пиедестал, за да не бъде наранен. Фактът, че така силно се привърза към теб, ми показва, че не държи особено на нея.

— Чувал е не много хубави неща за родната си майка. И ще продължава да чува. Това не може да се избегне. Но е умно и справедливо момче. Искаше да се увери сам в това.

— Така ли? Говорил ли е с нея?

— Не точно. Наблюдаваше я. Следваше я. Така е разбрал за кроежите й спрямо мен.

Тейър въздъхна, изпълнен със симпатия към сина си.

— Много мъчителен урок за едно момче. Момчетата нямат много общо с майките си освен в най-крехката си възраст, но никой не желае да открие нещо лошо за тях.

— Не мисля, че е настроен срещу нея. Не е изпълнен с горчивина, макар че не говори много за това.

— Добре, може би трябва да поговоря с него.

— Няма да му навреди.

— Не, няма. Може би е трябвало да му поговоря по-рано. Гита, имаме ли акушерка под ръка?

— Да, Джанет. Също и Една, която, макар че е млада, не е съвсем невежа. — Тя леко се наклони към него по един, както й се струваше, много възбуждащ и чувствен начин. — Джанет е много добра лечителка и има практика в поддържането на чистота.

Той кимна и прехапа език. Явно бе, че полага големи усилия да не я придърпа по-плътно до себе си.

— Това ме успокоява донякъде. Трябва да поспиш малко.

Тя му хвърли бърз поглед и видя, че е затворил очи. Очевидно намекът й не бе приет. Като търкаше бузата си по огненото руно на гърдите му, тя прокара ръка по гладкия му крак.

— Можем да помислим за имената утре — рече той и се намръщи на издайническата дрезгавина в гласа си, а после сложи ръцете си върху нейните, за да спре изкусителната й ласка.

Гита завъртя език по гладкото кафяво зърно, което веднага се втвърди. Тялото на Тейър трепна леко. Вече не се съмняваше в нейните намерения, но се опита да ги пренебрегне.

— Също и момичешки имена.

Гита се усмихна. Той явно се бореше със страстта, която се надигаше в него. Тя пое в устата си и другото зърно. От устните му се отрони въздишка на удоволствие.

Тейър вплете пръсти в косата й и още веднъж се опита да я спре, но това само я подтикна да продължи чувствената си атака.

— Момче или момиче — няма значение. Само се моля да вземе повече неща от теб.

Тя пропълзя надолу по тялото му, без да спира да го целува, докато стигна до стегнатия му корем. Не можа да спре смеха си, дрезгав и прелъстителен, когато краят на изречението му се изгуби в нова въздишка на удоволствие. Оказа се, че е истинско забавление да прелъстяваш собствения си съпруг.

— Гита — процеди той, когато тя измъкна ръката си от неговите и го помилва по бедрата, — ти очакваш дете.

— Знам. Нали аз ти казах. — Езикът й чертаеше неясни фигури по вътрешната част на бедрата му.

— Боже Господи — изръмжа той, напълно неспособен да запази главата си ясна, а мислите си в порядък, — ти си толкова малка, а аз толкова голям!

— Ммммм. Толкова възхитително голям! — Чувствайки се невероятно порочна и дръзка, тя плъзна ръката си по цялото му бедро.

— Мога да навредя на бебето. — Затвори очи и се отдаде на удоволствието от интимните й ласки.

— Има много неща, които трябва да науча, но едно знам със сигурност. Опасността да се загуби бебето е най-голяма през първите три месеца. Твоето дете е в мен вече четири месеца.

— Четири месеца — повтори той, обещавайки си, че ще прекрати играта й само след миг.

— Да. И какво правехме ние с теб преди месец, Тейър?

— Преди месец? — мъчеше се да си спомни, но му беше невъзможно да се съсредоточи, когато горещите ласки на езика й неумолимо се приближаваха до възбудената му мъжественост. — А, правехме любов. Господи, не мога да мисля и да усещам сладкия ти дъх едновременно — промълви той с надебелен глас. — Да, да. Правехме любов. Господи, можеше да съм те наранил!

— Да, но не се случи нищо. Така че какво смяташ означава това, мой големи и понякога глупав съпруже?

— Че любовната игра няма да навреди на теб или на бебето? — попита той малко разсеяно, тъй като се чудеше дали наистина е чул да го нарича глупав.

— Много добре. — Тя се засмя. Смехът й беше дрезгав и плътен от страстта, която се разгаряше в нея.

— Милостиви Боже! — извика той, когато първо устните, после езикът й повториха възхитителните ласки, които бе започнала ръката й. — Ох, малка моя, това е сладко мъчение! — Забрави всичките си планове за пълно въздържание и спря погледа си на русата глава между бедрата му. — Да те гледам как ми доставяш удоволствие е почти толкова възпламеняващо, колкото и усещането от сладките ти устни.

— Харесва ми да ти доставям удоволствие, Тейър, но ми е трудно, защото ти не казваш какво ти харесва.

— Ти си благородна дама от добро семейство.

— И затова ми се отказва радостта да удовлетворявам съпруга си?

— За теб е радост да ми доставяш удоволствие?

Тя веднага върна ласките си върху вътрешната част на бедрото му.

— Моето удоволствие не засилва ли твоето?

— Да, десетократно. Наистина ли искаш да научиш какво ми носи удоволствие?

— Нали току-що ти казах? Да. — Тя целуна твърдото доказателство на неговата възбуда. — И ти показах по най-добрия начин, който знам.

— Тогава обгърни ме, скъпа — прошепна той, готов да оттегли желанието си, ако тя покаже нежелание или отвращение.

— Така ли? — Подчини се без колебание на почти плахата му молба.

— Да! — извика той с разтреперан глас. — Точно така! Това е великолепно. Великолепно! — прошепна той, преди да изпадне в пълна неадекватност поради опитите си да се сдържа, за да се наслаждава на ласките й колкото може по-дълго. — Господ да ми е на помощ, достатъчно! — изстена той накрая, сграбчи я и я постави върху себе си, за да я обладае.

— Ах, отново това — успя да промълви тя, като се хвана здраво за раменете му.

— Да! Яхай съпруга си, сладка моя. Да, мила, да. Правиш го толкова добре, че ме подлудяваш.

Тя се отърси от самоконтрола, който си бе наложила, за да може да го съблазни. Когато освобождението разтърси тялото й, усети как Тейър се изви нагоре от силата на облекчението и страстният му вик се сля с нейния. Строполи се върху гърдите му и той обви ръцете си около нея, стремейки се да я обгърне отвсякъде. Измина доста време, докато възстанови нормалния ритъм на дишането си. Тъй като той не направи никакъв опит да се отдалечи от нея, тя се сгуши плътно в него.

Тейър я целуна по главата и каза:

— Виждам, че съм грешил, когато съм се лишавал от някои неща, страхувайки се от деликатната ти натура. Тоест, така си мислех.

— Това ли имаш предвид? — Тя мързеливо го целуна в основата на шията.

— Да. А може би съм се страхувал да не оскърбя невинността ти. Смята се, че една дама трябва да се предпазва от неща, които подхранват първични страсти. И тъй като няма жив човек, който би те нарекъл по друг начин освен дама, това мнение сигурно е погрешно.

— Много погрешно. И ми се иска да мисля, че това, което изживяхме, е нещо повече от низки страсти.

— О, да. Много повече, малка моя. — Той разроши гъстата й коса. — Сигурна ли си, че не те нараних?

— Напълно сигурна.

— Толкова си миниатюрна и фина… — промълви той.

— И майка ми беше такава, а раждаше здрави и силни деца. Не трябва да трепериш над мен.

Едва сега Тейър се отдръпна леко и промърмори:

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Тя се опита безуспешно да прикрие една прозявка.

— Когато не съм толкова уморена, ще ти прочета една сериозна лекция за тия глупости.

— А защо не сега? — Той се засмя, когато Гита твърдо, макар и сънливо, поклати отрицателно глава. — Очаквам разтреперан събитието.

— Не се и съмнявам — изрече тя и затвори очи.

— А ще ме наричаш ли отново глупак?

Тя бавно отвори очи и се взря в него:

— Тейър, никога не бих те нарекла глупав. Това би било прекалено непочтително.

— Наистина — ухили й се той. — Тогава трябва да съм сънувал.

— Сигурно. — Тя отново притвори очи. — Тейър, добре съм. Ще си имаме здраво и хубаво бебе.

— Заспивай, Гита. Каквото и да ми разправяш, знам, че не е добре за теб да се изморяваш много.

— Още един въпрос. — Неприятно й беше да си спомня отново за случилото се в двора, но искаше да знае със сигурност. — Ти каза, че Денис е мъртъв?

— Да. Глупакът се върна точно преди да си тръгна. Понеже не се спуснах по дирите му веднага след инцидента, помислил, че е в безопасност. Предизвиках го на двубой. Беше честна битка и загуби. Макар и със закъснение, отмъстих за петното върху твоята чест. Това тревожи ли те?

Тя въздъхна със съжаление:

— Тревожи ме това, че опетнената чест изисква проливане на кръв, за да се изчисти. — Тя сви рамене. — Но такъв е обичаят, какво да се прави. — Мислеше и за Елизабет, най-виновната от всички за случилото се, но подозираше, че Тейър го знаеше, и затова не каза нищо.

— Стига приказки. Заспивай. Имаш нужда от почивка.

Въпреки че искаше да отхвърли опасенията му за нейното здраве, които знаеше, че се спотайват у него, беше твърде сънена, за да го направи.

— Не се страхувай за мен.

— Няма. Заспивай — излъга той.

Надяваше се, че не издава страховете си, които бяха изместили и отровили радостта му от новината за детето.

Милва косата й, докато тя заспа в ръцете му — единственото подходящо за нея място. Много отдавна не беше я приютявал в обятията си. Страхуваше се, че още дълго няма да изпита това щастие. Опита се да прогони всички мрачни мисли и се отдаде на насладата от усещането, че е близо до нея.

Но не след дълго страхът, че нещо лошо може да й се случи, отново се върна. Тревогата пропълзя в сърцето му.

Мисълта за детето, което тя носеше, го изпълваше с противоречиви чувства. Беше радостен, възхитен, но и изплашен. От една страна, благодареше на Бога за този дар. От друга — оплакваше плодовитостта на техния съюз. Нямаше търпение да поеме детето в ръцете си и едновременно с това му се искаше да не беше се зачевало.

Смъртта витаеше край детските легла и това не можеше да се отрече от никого. На твърде много кръстове над гробовете бе изписано „починал в люлката“. Смъртта отнемаше живота и на твърде много жени: селянки или благороднички, красиви или обикновени. Даже на силните и здравите. Даже Гита… Не довърши мисълта си, само я притисна още по-здраво към себе си и се усмихна слабо, когато в съня си тя произнесе името му.

Обгърна я с ръце, а после с цялото си тяло. Сякаш се опитваше да я предпази от опасност, каквато никой меч или зложелателство не би могло да представлява, макар че знаеше колко е глупаво. И все пак, ако дълбочината на желанията и нуждата на един мъж представляваха нещо, нямаше сила, която да я отнеме от него. Това също е глупаво, каза си той ядосано. Ярост или молитва — нищо не би могло да промени Божията воля. Всичко, което можеше да направи, бе да чака и да се надява, че ще е благосклонна към тях. Той знаеше, че мисълта за живот без Гита щеше да лиши от сън и почивка много от нощите му.