Красавицата и звярът

ГЛАВА ВТОРА

— В името на Бога! Казах ги, че Рижия дявол е твърде силен рицар, за да остави да го плени някакъв си французин!

Принудена да спре така рязко, че се препъна, Гита изруга тихичко. „Грешката е моя“ — помисли си тя. Ако не се бе втренчила така в Рижия дявол, който беше влязъл в Залата само няколко крачки преди нея, Робърт и Маргарет, щеше да забележи, че кортежът й е спрял. Трепна, когато усети, че Робърт стисна силно ръката й. Погледна ръката с изпъкнали бели кокалчета, поставена върху нейната. Опита се да се освободи от пронизващата хватка на Робърт, накрая го погледна и се намръщи още повече.

Слабото му лице беше останало съвсем без цвят. Светлокафявите му очи бяха широко отворени, даже леко изскочили от орбитите си. По челото му започнаха да се стичат дребни капки пот. Като проследи ужасения му поглед, разбра, че се е втренчил в Рижия дявол. Но тъй като не забелязваше никаква заплаха, учуди се защо е на път да припадне от страх.

Тейър погледна човека, който произнесе думите. Разпозна го и си спомни, че го е виждал няколкократно и се е бил на негова страна веднъж. Решил да открие какво е предизвикало странната му реплика, той пристъпи към него:

— Чули сте, че съм посечен във Франция? — Мъжът кимна. — Къде чухте това?

— Ами… от нашия домакин — братовчед ми Рауйе.

Поглеждайки към домакина, който се беше втренчил в него очевидно в състояние на шок, Тейър попита:

— Кой ви каза за моята смърт?

— Ваш роднина.

— Уйлям?

— Не, сър Робърт и вуйчо му. — Джон посочи Гита и Робърт, които се появиха на вратата.

Тейър се обърна и погледна треперещия си братовчед с малко симпатия.

— Поизбързали сте. Защо?

Надавайки панически вик, Робърт пусна ръката на Гита и се обърна, за да избяга. Но не беше достатъчно бърз. Тейър сграбчи предницата на ярката му ризница. Краката на Робърт увиснаха няколко сантиметра над пода и той започна да издава давещи се звуци. Ръцете му се вкопчиха безполезно в яката десница на Тейър, която го държеше.

Гита забеляза затруднението на Робърт и промърмори:

— Бих казала, че ще му е трудно да отговори, докато го държите така.

Усмихна се леко, когато Рижия дявол погледна към нея.

Тейър отпусна задушаващата си хватка и извика рязко:

— Отговаряй! Защо?

— Вуйчо ми каза — отговори Робърт, задъхвайки се. — Той ми каза, че си бил посечен във Франция.

След като пусна Робърт, който се свлече и тупна неграциозно на пода, Тейър потърка брадичката си замислено.

— Но каква е ползата от такава лъжа? Нито ти, нито Чарлз можете да спечелите нещо от смъртта ми.

С помощта на Гита и на Маргарет Робърт се изправи нестабилно на крака.

— Аз печеля, разбира се. Нали ти си наследник на Уйлям, а пък аз — твой. — И пак нададе силен писък, когато го сграбчиха за предницата на робата.

С глава, почти долепена до пребледнялото лице на Робърт, Тейър изсъска:

— Къде е Уйлям?

— Мъртъв! — изпищя Робърт и в следващата минута беше запратен на пода достатъчно силно, за да изпадне в несвяст.

Тейър се обърна към бащата на Гита и изръмжа:

— Мъртъв като мене ли?

— Не, Уйлям наистина е мъртъв.

— Кой твърди това? Оная коварна змия, която Робърт величае като роднина?

— Собственият ескуайър на Уйлям ни донесе новината.

— И как е умрял?

— Паднал или е бил хвърлен от седлото на коня. Счупил си врата, съжалявам. — Въпреки многото неща в краткия и шумен сблъсък, които подсказваха отговора, Джон все още не беше съвсем сигурен кой е този ядосан мъж. — Вие сте сър Тейър Сайтън?

— А-ха! — С мисли, съсредоточени върху загубата на Уилям, Тейър разсеяно се остави да бъде представен. — Уилям е мъртъв, а сватбата продължава, защо?

Гита, която помагаше на Маргарет да свести Робърт, се обърна и отговори:

— Трябваше да се омъжа за нашия братовчед.

— Така е според споразумението — започна да обяснява Джон, като видя мрачното изражение на лицето на Тейър.

— Какво споразумение?

— Споразумението между мен и бащата на Уйлям, който беше втори баща и чичо на вас и на Робърт. Уговорихме женитбата, когато Гита беше още бебе. Чумата току-що беше оставила първите си рани по нашите земи, затова споразумението беше малко, как да кажа, странно. — Спря и изпрати жена си да донесе копие от него. — Името на Гита беше записано, но на Уйлям — не. Баща му искаше двете къщи да се съединят. Аз също исках това. Вие бяхте три момчета — Уйлям, вие и Робърт. По това време той се грижеше вече и за трима ви. Уговорката беше Гита да се омъжи за наследника на имението Сейтън — за живия наследник, независимо дали е Уйлям, вие или Робърт.

Гита се почувства наранена, когато Тейър се извърна да я погледне. Очите му се разшириха и кръвта се отдръпна от лицето му. Изглеждаше ужасен. Това беше единствената реакция на мъж, с която никога не се беше сблъсквала. Знаеше, че не би я заболяло, ако беше дошла от който и да е друг. Никога не я беше грижа какво мислят мъжете за нея. Видя й се несправедливо да се засегне от реакцията на единствения мъж, който като че ли гледаше на нея като на проклятие.

Лейди Рауйе подаде на Тейър документа и го извади от вцепенението. Той го погледна за миг с невиждащ поглед, а в мозъка му се вихреха разпокъсани мисли. Сега вече беше човек с имот и титла. Нямаше проблеми да приеме тази щедрост на съдбата. Това, което почти спря сърцето му, беше мисълта за цената, която трябваше да плати, за да получи полагащото му се. Трябваше да вземе жената. И то каква жена! За мъж като него да се ожени за такава красавица не беше нищо друго, освен проклятие.

Накрая се насили да прочете документа, който държеше, но и там не намери успокоение. С ясния почерк на втория му баща беше написано, че собственикът на имението Сейтън ще се ожени за Гита Одъл Рауйе, когато тя навърши седемнадесет години. Така че той присъстваше на сватбата не на Уйлям, а на собственото си сватбено тържество. Погледът му се спря бегло на Гита, която заедно с друга млада жена помагаше на още замаяния Робърт да седне. После погледна към Джон Рауйе:

— Това законно ли е?

— Законно и задължаващо. Самият крал е поставил печата си, одобрявайки съединяването на двете фамилии.

Тейър виждаше това съвсем ясно. Беше обвързан чрез думата на доведения си баща да се ожени за Гита. Одобрението на краля придаваше още по-голяма тежест на дълга, който му беше вменен. В действителност това одобрение беше почти кралска заповед. Сега титлата лорд, барон на имението Сейтън, вече принадлежеше на него, както и самото имение. Богатството, което беше в него, също. Както и Гита Рауйе, иска или не иска това. Той е тук, младоженката също. Сватбата е подготвена. Няма изход.

Все още зашеметен от поврата на събитията, Тейър се остави да го настанят на една маса между Джон и Гита. Съвсем бегло погледна разстроения Роджър, който седна до Гита, и угрижената Маргарет, която се настани до Роджър. Имаше нужда от повече внимание в момента. Робърт седна до лейди Рауйе и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Тейър едва ли не почувства потребност да направи същото. Бегло отбеляза високото качество на ястията и на вината, които поглъщаше. Опитваше се безуспешно да намери някакъв изход.

Гита погледна мрачния младоженец, изпразни чашата с вино и отново я напълни. Гледаше да е пълна през цялото време, докато продължаваше гощавката. Надяваше се да отмие болката си с вино. Знаеше, че тази болка е породена не от наранена суетност. Досега никога не я беше засягало отношението на мъжете към нея. Но сега определено я засягаше. За първи път в живота си почувства интерес към мъж, събуждащ у нея истинско чувство. Но сега мъжът не се интересуваше много от усмивките й. Той реагира на вестта за предстоящата им женитба така, сякаш му бяха казали, че се е заразил с чума. Реши, че наливането с вино е точно това, от което се нуждае в момента. Подаваше чашата си за още вино и отбягваше с безразличие опитите на Маргарет да привлече вниманието й.

Накрая Маргарет така се разтревожи за Гита, че забрави добрите обноски. Наведе се назад и зад гърба на развеселения Роджър я удари леко. Най-после привлече вниманието й. Блясъкът в очите на Гита засили безпокойството й.

— Ще спреш ли да се наливаш с вино като някоя…

— Гуляйджийка? — усмихна се широко Гита и отпи нова голяма глътка вино. — Това е гуляй, нали? Моята собствена сватба. Така че аз си гуляя.

— Ти се наливаш!

Гита погледна Роджър, който й смигна.

— Кажете ми, сър, какво прави човек на гуляй?

— Яде, пие и се весели — отговори той през смях.

— А-ха. Ядох, сега пия. И съм весела. Виждаш ли, Маргарет? Няма за какво да мърмориш.

Когато Гита се извърна, Маргарет се опита да я докосне отново, но Роджър я спря.

— Оставете детето на мира, госпожице. Тя не прави нищо повече от останалите.

— Което е много повече от това, което е правила някога. Гита пие съвсем малко вино с яденето. Никога не е пила така. Нямам представа как ще я хване.

— Ще отиде направо в леглото, без съмнение.

Точно когато Маргарет отвори уста, за да му отговори, познат мъжки глас извика:

— Приятели! Гладен ли ще ме оставите?

— Байард! — изпищя Гита и скочи, за да посрещне брат си. Маргарет бързо стори същото.

Затичаха се към стройния млад мъж на вратата, който леко ги пое в прегръдката си. Всички се смееха, докато Гита и Маргарет обсипваха лицето му с целувки и в същото време го отрупваха с въпроси. За миг Гита съзря през рамото на брат си усмихнатото лице на широкоплещестия си чичо, лорд Едгар, който стоеше до Байард. Скоро към тях се присъединиха майка й и баща й. След поздравите ги приканиха да седнат на масата. Оглеждайки за миг веселата групичка до вратата, Гита си даде сметка, че има поне едно нещо в сватбата й, за което можеше наистина да бъде благодарна — семейството й беше отново заедно.

Роджър погледна щастливата група и измърмори:

— Хубав младеж. По всичко изглежда, че Джон Рауйе е произвел добра реколта.

Тейър изръмжа в знак на съгласие. Не можеше да не се учуди как двама толкова обикновени хора, като Джон и Берта, са създали такова изумително поколение. Когато се улови, че мисли как биха изглеждали собствените му деца от такава красавица като Гита, негласно изпсува. Да мисли за деца, означаваше, че приема съдбата си, че почти храни някакви надежди за бъдещето. Той нямаше възражения срещу самата женитба. Тя беше естествена стъпка, която трябва да предприеме сега, когато е заможен човек. Но не искаше такава красавица за жена. Единственото бъдеще с нея можеше да бъдат бедите, измамите и болката.

— Много жестоко нарани чувствата на момичето — продължи Роджър.

— Как така? — Тейър не можеше да повярва.

— Как така? — Роджър заклати глава в учудване. — И задаваш този въпрос, след като се държиш така, сякаш са те накарали да пъхнеш змия в пазвата си?

— Това е почти вярно, когато мъж като мен взема такава красива жена.

За Тейър не беше трудно да си представи, че бъдещият му живот ще премине в изритване на чужди мъже от леглото й.

— Приятелю, за първи път в живота си ти правиш изводи, без да познаваш нещата, правиш предположения, без да имаш факти. Да, момичето е хубаво и кара кръвта на мъжете да кипи. При все това, аз седя тук, готов да разменям усмивки и да флиртувам, но тя не направи и най-малък опит за това. Не мисля, че е от флиртаджийките.

— Няма защо да бъде. И без това цял живот ще трябва да се препъвам във влюбени мъже — докато остарее и се отдаде на един или повече от боготворящата я тълпа.

— Тогава заключи сърцето си и просто остави тялото си да блаженства в притежанието на такава хубава жена.

В тона на Роджър имаше някаква острота, което стресна Тейър. Но нямаше време да открие коя е причината за това. Беше ангажиран в серия от представяния на Байард Рауйе и лорд Едгар Рауйе — брата и чичото на младоженката. Някои приглушени забележки между членовете на семейството му подсказаха коя е Маргарет. Казаха му, че тя всъщност е причината, поради която съпругата и децата на Едгар не присъстваха на сватбата. Беглото съжаление се отнасяше по-скоро до отсъствието на децата на Едгар.

— Джон и Фулк не са ли пристигнали още? — попита Байард.

— Не — отговори баща му. — Изпратиха съобщение, с което обясняват закъснението си. Можем само да се надяваме да пристигнат навреме, за да присъстват на бракосъчетанието.

— Сигурен съм, че ще успеят. — Байард намигна на Гита. — Отново смяна на младоженците, както виждам.

— Така изглежда. Робърт малко е поизбързал, като се е обявил за наследник. Вестта за кончината на сър Тейър е преувеличена.

Байард се изкиска и Тейър погледна деликатната си булка. Сигурен беше, че долови сарказъм в думите й. Но тя изглеждаше толкова сладка, че трудно можеше да се упрекне в остър език. Пълната невинност в погледа й обаче го направи определено подозрителен. Без да даде израз на почудата си, реши да обмисли въпроса по-късно.

Остави разговора да се води около него, като слушаше само с половин ухо. Отново се замисли за положението, в което се озова, и се опита да обмисли какво му предстои. Затова му беше необходимо известно време, за да схване отговора на Гита при споменаването на утрешната женитба.

— Ще видим — измърмори тя. — Може утре да се събудим и да открием, че младоженецът си е плюл на петите.

Тейър се обърна към нея и я изгледа твърдо:

— Ще бъда тук. Не късам връзки по този начин.

— Извинете! — Тя постави ръката си на сърцето с подчертано драматичен жест. — Романтиката се носи във въздуха днес.

Роджър се задави с питието си. Маргарет го тупна по гърба, хихикайки. Тейър обаче не се развесели. Погледна чашата с вино в ръката на Гита. Блесналите й очи и силната руменина по бузите показваха, че е пийнала доста. Протегна ръка да вземе чашата й, но установи, че освен саркастична, младоженката е и упорита.

Гита стисна здраво чашата си, когато Тейър се опита да й я отнеме. Погледна първо към него, след това към чашата. Вътрешният й глас казваше, че наистина е пила повече от достатъчно, но друг глас викаше за още. Нямаше намерение да се отказва от виното. От него се чувстваше добре, то успокояваше напрежението от обидното отношение на младоженеца.

Като видя как Гита погледна ръката на Тейър, Маргарет бързо подаде на Роджър един бонбон.

— Щом си отвори устата, напъхайте й го.

— Но защо? — Роджър не беше убеден, че трябва да изпълни странната молба.

— Няма време да обяснявам. Ето. Сега — бързо!

В момента, когато Гита се готвеше да забие зъби в ръката на Тейър, устата й се оказа запушена с бонбон. Опита се да види нежелания сладкиш, който се подаваше наполовина от устата й. Когато чу тихия смях на Маргарет и сърдечния кикот на Роджър, разбра, че братовчедка й е виновна за невъзможността да нанесе някакво поражение на Тейър. Втренчена в него отблизо, тя бавно задъвка бонбона.

Макар че не му беше лесно, Тейър прикри веселието си. Усети, че е най-добре да скрие усмивката, която напираше на устните му. Единственото нещо, което трябваше да иска от съпругата си, беше послушание. Почувства, че трябва да й даде да разбере това още от самото начало, но баща й му отне тази възможност.

— Гита, детето ми, защо не покажеш градините на сър Тейър? — Джон Рауйе погледна Тейър и си помисли, че е твърде мрачен за дъщеря му, но се надяваше, след като останат малко време насаме, нещата да се оправят. — Жена ми настояваше за тях. Единствената им задача е да радват окото. Отначало мислех, че това е глупаво, но постепенно много ги обикнах.

Усетил намеренията му, Тейър измърмори:

— Може би е по-добре да го направим през деня.

— Няма защо да чакате. Градините са добре осветени и от факлите, и от лунната светлина.

Въпреки опиянението от виното, Гита бързо схвана намеренията на баща си. Точно се канеше да му отговори, че не чувства никаква необходимост да опознае навъсения младоженец, когато видя, че Тейър отправя към Роджър умолителен поглед. Роджър въздъхна, но стана. Докато Тейър й помагаше да стане, Гита кимна на Маргарет. Ако Тейър държеше да има компания, тя също искаше това. Маргарет се надигна с нескрита неохота.

— Мислех, че ще отидете само двамата — промърмори Джон и се намръщи.

— Но, татко — каза Гита, — моят годеник иска да си вземе шафер, затова реших, че е най-добре да направя същото.

Тейър усети, че се изчервява, сграбчи годеницата си за ръка и я поведе навън. Отбеляза малко рязко, че носи чашата си, както и запаси от вино, за да я напълни. Бегъл поглед през рамо му показа, че Роджър и Маргарет ги следват. Това му помогна да си възвърне част от загубеното спокойствие.

Когато излязоха навън, разбра какво имаше предвид бащата на Гита. Храстите, дърветата и цветята бяха подредени така, че човек можеше да се разхожда сред тяхната красота в мир и уединение. Отначало всичко това сигурно е изглеждало като чудовищно разхищение на земя. Въпреки че беше виждал такива градини в няколко европейски имения, знаеше, че в Англия това все още е новост. Тук градините бяха или диви поляни, или полезни зеленчукови лехи. Джон беше прав, като ги смяташе за чудесно място за романтични размисли.

Тейър направи гримаса, когато му дойде наум думата романтика. Момичето наистина заслужаваше малко ухажване. Не можеше да отрече това. Тя не беше виновна за положението, нито за своята красота, която го изваждаше от равновесие. За съжаление не владееше изкуството да ухажва. Като гледаше как тя върви пред него и умълчания до себе си Роджър, потърси в съзнанието си нещо, каквото и да било, което да й каже.

Пренебрегвайки неодобрителното мърморене на Маргарет, Гита напълни отново чашите на двете. След това подаде виното на Роджър. Яростта се надигаше в нея, колкото и да се опитваше да я потисне. Щом настъпи утрото, ще се омъжи за човека, който се тътреше след нея. На това място, събуждащо романтични чувства, той вървеше на почетно разстояние от нея, навъсено втренчил поглед в гърба й. Изведнъж й се прииска да заговори прямо, напълно честно. Имаше нужда да установи точно защо той така ненавижда самата мисъл да се ожени за нея. Спря рязко и се обърна, за да застане лице срещу лице с него.

Тейър беше потънал дълбоко в мислите си. Все по-отчаяно търсеше нужните слова и не забеляза, че тя спря. Връхлетя върху нея и я събори на тревата в краката си. Роджър се втурна заедно с него, за да й помогне да стане, и главите им почти се сблъскаха. Маргарет също подаде ръка.

— Трябваше да ми кажете, че спирате — изсумтя той, докато Гита и Маргарет изтръскваха полата на роклята й.

— Исках да си кажем няколко думи, сър — изсъска Гита и го погледна втренчено.

— Добре. Какво имате да ми кажете?

Вдигнала поглед нагоре, тя реши, че положението й е крайно неизгодно. При цялата бъркотия в главата й и това, което искаше да му каже, почувства, че вратът й може да бъде извит, преди да е успяла да свърши. Огледа се наоколо и забеляза ниска пейка. Сграбчи го за ръката и поведе стреснатия младоженец към нея. Качи се на пейката и го погледна втренчено.

— Какво ви кара така да ненавиждате мисълта за наближаващата ни сватба? — попита тя настойчиво.

— Гита… — започна Маргарет с нотка на протест в гласа.

— Това е разумен въпрос, братовчедке. Е, сър? Да не би случайно да предпочитате по-мургави дами?

— Не.

Не можеше да й каже за опасенията си, за страха от бъдещето, изпълнено с болката и срама на рогоносеца.

— Тогава може би прекалено съм ниска за вашия вкус?

— Ами, истина е, че ако бяхте още по-дребна, трудно щях да ви намирам.

— А, разбирам… Предпочитате да бях по-висока. — Намръщи се и поклати глава. — По-слаба? По-дебела?

Въпреки вътрешната му съпротива, погледът му обхвана цялата й фигура. Не можеше да намери нищо несъвършено в нея. Високо повдигнатите едри гърди, тънката талия и нежно закръглените бедра привличаха погледа. Почувства силно желание веднага да започне брачния си живот с Гита.

— Нищо не предпочитам. Дете, изживях шок. Пристигнах тук, за да присъствам на сватбата на Уйлям. Вместо това установявам, че Уйлям е мъртъв и аз съм провъзгласен за негов наследник. Дойдох да се срещна с невестата на Уйлям, а вместо това се срещнах със собствената си невеста. Такава ситуация може да изкара всеки мъж от равновесие.

Не й беше трудно да повярва на думите му. И все пак беше сигурна, че не казва всичко. Въпреки виното, което замъгляваше съзнанието й обаче, разбираше, че е безпредметно да го притиска за цялата истина. И точно когато реши да остави нещата така, от другата страна на оградата зад нея се чуха гласове, които привлякоха вниманието й.

— Не бива — прошепна дрезгав женски глас. — Мъжът ми…

— … се е налял с вино до безчувственост.

— А жена ти?

— В леглото е. Нея малко я е грижа как се забавлявам.

— Ах, толкова е сладко! Гърдите ти са пълни и сладки като зрели пъпеши.

Гита пое дълбоко дъх и погледна Маргарет, която набързо прикри пламналото си лице с ръце. Макар че често беше слушала за любовници, тайни срещи, изневери и прелюбодеяние, Гита ги беше отминавала просто като клюки. Родителите й се обичаха силно и тя не можеше да повярва на клюките.

Пламнала от възмущение, тя реши, че в нейния дом не може да се допуснат такива неща. Погледна развеселените мъже, скочи от пейката и се запъти зад оградата. Като чу, че тримата вървят подире й, ускори крачки. При вида на преплетените тела на земята, тя побесня. В момента, когато мъжът я забеляза и се надигна да стане, тя го ритна силно отзад. Гледаше как се опитват да се прикрият с разпилените си дрехи. Тогава им зачете лекция, подчертавайки някоя и друга дума с подритване на единия или на другия мерзавец. Мислеше, че разбира човешките слабости и може да прощава грешките, но това тук вече беше прекалено. Това, че някой си позволява да върши такова безочливо прелюбодеяние в новите градини на баща й — гордостта и радостта на майка й — беше повече, отколкото можеше да понесе.

Вече облечена напълно, жената се ядоса на Гита:

— Вие какво знаете за любовта?

— А вие обичате ли този негодник?

Макар че според нея жената е глупачка, ако наистина го обича, Гита беше готова да смекчи присъдата си, в случай че става дума за любов.

Жената се поколеба и когато проговори, в гласа й липсваше убеденост:

— Ами, разбира се, обичам го.

— Глупости! Добавяш и лъжа към греховете си. Върви при законния си съпруг, където ти е мястото.

— Виждали ли сте някога моя съпруг? — подметна жената.

Гита се замисли за миг, после кимна.

— Истина е, че няма такова хубаво лице и фигура като тази свиня тук, но е чист, здрав, всичките му зъби и косата са на място. А има и весел нрав. Можеше да бъде много по-зле. Хайде да ви няма, ставате досадни.

Малко се изненада, когато двойката се подчини на настойчивата й команда.

— О, Гита! — измърмори Маргарет, след като двамата си тръгнаха. В гласа й звучаха обич и веселие. — Трябваше да ги оставиш.

— Но, Маргарет, майка ми често се разхожда тук с баща ми. — Макар че бузите вече го боляха от усилието да преглътне напиращия смях, Тейър все още успяваше да се владее. Гита гледаше в земята, като че ли любовниците бяха оставили петно, замърсило градината за вечни времена. Беше красива в своя гняв. Но щом двойката се скри от погледите им, двамата с Роджър избухнаха в неудържим смях.

Гита бавно се извърна към Тейър, привлечена от неговия смях — дълбок, сърдечен, но и с нещо момчешко в него, много заразителен. Откри, че и Роджър се смее така и това развеселява Маргарет. Бегло й мина мисълта дали смехът на Роджър изпълва с топлина Маргарет така, както смехът на Тейър стопля нея.

— Предполагам, че беше глупаво от моя страна да се намесвам — промълви тя и се приближи до него.

Беше седнал на земята — облегнал гръб на едно дърво.

Когато тя се отпусна до Тейър, Роджър стана внимателно, хвана ръката на Маргарет и двамата се отдалечиха. Очевидно баща й не беше единственият човек, който чувстваше, че двамата с Тейър трябва да останат малко насаме. Макар че не направи нищо, за да ги спре, чувствата й бяха раздвоени. Смехът някак си беше омекотил Тейър, беше го отпуснал. Но тя не знаеше какво да каже, какво да направи. За първи път, откакто се помнеше, се почувства нервна, почти свенлива.

Знаеше, че отчуждеността му може да се върне. Тя вероятно се дължеше на много причини. Шокът от факта, че се озова сгоден за нея, обаче не беше истинската причина. Но тя просто не знаеше как да я открие.

От напрежението да измисли как да започне разговора я заболя главата. Никога преди не беше имала такъв проблем. Единствената трудност досега беше да поддържа разговора лековат, така че от устата на никой мъж, освен на годеника й, да не излязат думи за любов или желание. Натъжи се и въздъхна. Тук нямаше да има такъв проблем. Трудно й беше да не мисли за тези капризи на съдбата. За първи път изпитваше искрено желание да чуе сладките думи на любовта, но беше сигурна, че мъжът до нея няма да ги изговори.

Тейър изучаваше момичето до себе си. Когато то вдигна поглед към него, не видя притворство в широко отворените очи. Красотата й не беше белязана дори от зрънце суетност. От нея лъхаше някаква атмосфера на грижливо пазено дете. Въпреки това той се беше вкопчил в своите опасения, страхуваше се да се освободи от тях. Само веднъж беше допуснал това и никаква рана, понесена в бой, не можеше да се сравни с болката, която последва.

— Те само ще отидат другаде — говореше с нежен глас, не искаше да си помисли, че й се присмива. — Може да сте направили нещата по-трудни, но не сте ги спрели.

— Това наистина ми мина през ума. Те положително са обречени да идат в Ада.

— Гита, това нещо често се върши. Жените си намират любовници, мъжете имат изгори…

— Родителите ми не вършат такъв грях. Придържат се към клетвата, дадена пред Бога. Да, знам, че верността им се поддържа от любовта.

— Всеки, който ги срещне, може да види това. Те са щастливи. Но не всички хора са така, затова си намират любовници.

— Ха, любовници. Партньори в похотта. В тази двойка нямаше любов. Ето, в това именно е грехът. — Изведнъж през главата й мина мисъл, от която се вцепени. — Ти ще имаш ли любовници?

В първия миг той се изкуши от мисълта да й даде урок за нахалството й. Това беше тема, която съпругата трябва послушно да избягва. — Но Гита беше някак мило незапозната с живота. Тя все още вярваше в светостта на брака. Реши, че не е време за лекции. Знаеше също, че докато му е вярна, няма да му е трудно и той да й бъде верен. Сексуалният му апетит беше силен, но не изискваше разнообразие. Ако Гита внесеше топлина в леглото им, нямаше да има нужда да кръшка.

— Не, освен ако ти не доведеш любовник в леглото си. — Затаи дъх при красотата на усмивката й.

— Тогава най-добре напиши прощални писма на всички твои любовници и изгори.

— Нямам такива. — Неверието в погледа й беше опасно ласкателно. — Жените, които познавам, първо проверяват здравината на монетите ми. — Изсмя се леко на съмнението в очите й, след това отново стана сериозен. — Познаваше ли Уйлям добре?

— Не, не добре. Прекарахме само няколко часа заедно. Чудиш се дали скърбя? — Той кимна бавно. — Не го познавах достатъчно добре за това. Почувствах само мимолетна скръб от загубата на един млад и здрав мъж.

— Да, и при такива странни обстоятелства.

Говореше разсеяно, мислите му бяха свързани с тяхната близост и изолираност от всички останали. Красотата й беше от категорията, често възпявана от поетите. Съзнанието, че скоро ще стане негова по законите на Бога и на краля, повдигаше настроението му. Протегна ръка и докосна блестящата й коса. Погледът му се втренчи във вдигнатото й нагоре лице, в пълните, подканващи устни.

Въпреки че разпозна смисъла на изражението на лицето му, Гита не почувства обичайния подтик да отстъпи.

— Ще ме целунеш ли?

— Винаги ли си така смела с въпросите си?

— Казват, че да. Но мисля, че и виното поразвърза езика ми. И така?

— Предложението много ми допада. — Поглади бузата й с кокалчетата на ръката си. — Уйлям целувал ли те е?

— Да. И се наложи един-два пъти да издърпам ушите му. Беше доста смел в ухажването.

Тейър лесно можеше да си представи как братовчед му се е държал с такава красавица и леко се усмихна.

— А Робърт?

— Току-що бях сгодена за него, когато ти пристигна. Ако искаш списък — подразни го тя, — трябва да си призная, че опитът ми с целувките е доста оскъден. Заливана съм обаче с потоп изгаряща стомаха поезия.

Язвителността й го накара да се намръщи.

— Виното прави езика ти остър.

— Страхувам се, че тази беда не е от виното. — Гледаше го с очакващ поглед, пълен с желание. Беше любопитна да узнае как ще се чувства от целувката му.

Тейър забеляза този поглед и поклати глава учудено. На лицето му се изписа леко глуповато изражение, когато я обгърна с ръце. Възбуждаше го фактът, че е обект на нейното внимание. Твърдо си каза, че това ще е преходно удоволствие, което ще изчезне, когато стане светска дама, но и тази мисъл не намали възбудата му.

Потърка устните си в нейните, поглъщайки трепкащата топлина. Когато тя обви врата му с нежните си ръце и свенливо зарови пръсти в косата му, той притисна по-силно устните си в нейните. Но щом се опита да проникне с език в устата й, тя се дръпна леко назад. Изгледа го с любопитство и със сянка на раздразнение, но топлотата все още озаряваше лицето й.

— В такъв момент издърпах ушите на Уйлям…

От бавното движение на ръцете му по гърба й в нея се надигна някаква остра, странна топлина.

— Предупреди ли го така, както сега мене?

Обсипа с меки нежни целувки деликатните черти на лицето й.

— Не.

Учуди се за миг колко задъхан и дрезгав бе гласът й.

— Това е просто част от целувката, скъпа. Хайде, разтвори устните си за мен. — Когато тя направи това, от устата му се изтръгна стон на наслада. — А, ето, това е красива гледка.

Устата му отново покри нейната и тя си помисли, че не е сигурна как изглежда целувката, но усещането от нея определено беше хубаво. Езикът му се плъзна в устата й, всяко негово движение засилваше топлината, която се разливаше по тялото й. Обгърна по-силно врата му с ръце, когато внимателно я повдигна и я положи в скута си. След като целувката свърши, тя се отпусна на ръката му и се вгледа в него. Страстта замъгляваше ума й, беше изумена. Чувстваше се странно напрегната.

Тейър беше леко замаян. Никога една обикновена целувка не го беше раздвижвала така. Опита се да отдаде на лошата светлина или на своето въображение, подклаждано от напразни надежди, това, което виждаше на лицето й. Нищо, каза си той, не може да промени този нежен, горещ поглед в очите й. И преди беше карал жените да се разчувстват в ръцете му, но никоя от тях не беше като Гита. Жени като нея не се приближаваха достатъчно до него, за да изпробват умението му.

— Добре ли го направих? — прошепна тя.

— Да — намигна й той. — Наистина много добре. Толкова добре — отстрани я от себе си, — че предпочитам да се присъединим към останалите на пиршеството. Не искам ушите ми да бъдат издърпани.

Разменяйки маловажна информация един за друг, те тръгнаха обратно към имението и се присъединиха към Роджър и Маргарет. Макар че участваше в общия разговор, Тейър беше потънал дълбоко в собствените си мисли. Обзеха го страхове и съмнения. Гита е била сгодена за Уйлям, един изключително красив мъж, след това за Робърт, който беше доста приятен на вид. Сега й се налагаше да се омъжи за него. Целувките му я стоплиха сега, но беше сигурен в скорошното й съжаляване, че се е омъжила за най-обикновения от братовчедите. Както и да се опитваше да разсее тези мисли, всеки път, когато погледнеше годеницата си, виждаше само беди в бъдещето.