Красавицата и звярът

ГЛАВА ПЕТА

— Братовчедът ми и онази свиня, която го командва, не са се грижили много за това място.

Гита се мъчеше да върви в крак с мъжа си и не отговори. Напълно споделяше гнева на Тейър, докато обикаляха имението Сейтън. Дори да е било хубаво някога, в момента беше напълно занемарено и потънало в мръсотия. Богатото и красиво имение, за което беше слушала толкова много, сега ставаше за живот само на свинята, която тичаше на свобода из салоните му.

Опита се да потисне яда си. Безсмислено беше да се нервира. Поразиите бяха направени. Сега беше нужна работа, много работа, а не безполезен гняв срещу отсъстващите злосторници.

— Не мога да повярвам, че Уйлям е допуснал да стане това — измърмори Тейър.

— Не — така се беше задъхала, че й беше трудно да отговори. — Приличаше на човек, който цени чистотата.

Като усети колко е задъхана, Тейър спря и я вдигна на ръце. Отбеляза разсеяно колко изящна и лека е. Забеляза, вече не така разсеяно, как пълните й гърди се надигаха в опита й да успокои дишането си. С усилие отклони погледа си към зачервеното й лице. Ядът обаче все още бушуваше в него. Тръгна пак. Яростта го караше да се движи. И когато излезе навън, вече нищо не можеше да го успокои. Там беше не по-добре, отколкото вътре.

— Толкова много работа има тук! — изсумтя той.

— Най-вече — почистване. — Гита се настани по-удобно в ръцете му.

— Да, всяко камъче, всяко ъгълче. Имаме ли достатъчно хора за това?

Гита обви врата му с ръка и го целуна по бузата:

— Ако нямаме, можем да доведем от селото.

След като огледа земята под едно дърво, за да се увери, че е чисто, Тейър седна. Усмихна се нежно, като видя, че Гита не прави нищо, за да се освободи от прегръдката му. Само се настани по-удобно. Вече беше разбрал, че е много открита в любовта си. Това му беше приятно, макар че можеше да се окаже и опасно. Можеше да отслаби решимостта му да остане необвързан, да защити силно нараняваното си в миналото сърце. Трябваше обаче да отвърне на усмивката й. Нямаше сили да й се противопостави.

— Много добре посрещаш положението, Гита.

— Трябва да си призная, че съвсем не съм във възторг от работата, която ме чака. Но все пак тя може да се свърши, ако достатъчно хора се заемат с нея. Усилията ще бъдат възнаградени. Мястото е занемарено и мръсно, но е ценно.

През следващите дни Гита разбра колко много труд беше нужен, за да се докаже правотата на думите й — як труд и за мъжете, и за жените. Нае още няколко помощници, но внимаваше, защото през целия си живот беше възпитавана да не харчи излишни пари. Тъй като чумата беше унищожила голяма част от населението, знаеше, че вече не може да разчита на безплатния труд на многото крепостни селяни. Баща й бързо беше усвоил изкуството да наема работници и да заплаща труда им и тя му беше благодарна, че я научи на това изкуство. Тейър остави всичко на нея, тъй като никога не беше се занимавал с такива неща.

Първото й нареждане беше да почистят. Знаеше, че след това по-лесно ще разбере какво трябва да се подмени или поправи. В продължение на цяла седмица тя работи редом с другите. И когато имението й се стори достатъчно почистено, беше изтощена до краен предел.

В края на седмицата Гита установи, че е прекалено изморена, за да се радва на постигнатата чистота. Освободи наетите работници, хапна и се стовари в леглото почти в несвяст. Размърда се и само леко се пробуди, когато Тейър легна до нея. За първи път беше толкова уморена, че не можа дори да му пожелае лека нощ.

Тейър се усмихна и привлече в обятията си изнурената си съпруга. Желаеше я силно, но знаеше колко е изтощена. Тя измърмори името му, но тялото й остана отпуснато. Трябваше да потисне желанията си този път. Ясно беше, че нищо не би могло да я възбуди сега. Когато Гита сънливо се сгуши в него, Тейър смръщи нос.

— Каква е тази миризма?

— Страхувам се, че е от мен, Тейър. — Гита се прозя, докато говореше, а думите й излизаха леко провлечено.

— Да, така си и помислих, че идва от теб. От какво е?

— От нещо, което използвах за чистене.

— Много е гадно. Какво имаше в него?

— Най-добре е да не ти казвам — измъкна се от ръцете му. — Знам, че трябваше да се изкъпя, но просто нямах сили. Прекалено изтощена съм. Ще спя на другия край на леглото.

— Това няма да помогне — изръмжа той и стана.

Гита го повика, но с половин уста, след това се сгуши и заспа. Знаеше, че сутринта ще се чувства зле, загдето го е прогонила от леглото им, но сега беше прекалено изморена, за да се тревожи. В момента, когато потъваше вече в забравата на съня, Тейър отметна завивките й настрани.

— Какво правиш? — Опита се да си върне обратно завивката, но той я вдигна на ръце. — Искам да спя.

— Ще се изкъпеш ли?

— Би трябвало, но съм много изтощена. Ще заспя и ще се удавя във ваната.

— Няма да се случи това, защото сам ще се погрижа за тебе.

Внимателно я положи на земята до ваната, която беше донесъл и напълнил с вода.

Тя изведнъж се събуди достатъчно, за да разбере какво става.

— Толкова лошо ли мириша?

— Страхувам се, че да, мила — засмя се той нежно и свлече робата й на земята.

Гита беше твърде уморена, за да се смути. Въпреки че все още не й беше удобно, когато се изправеше гола пред него, умората й надви обичайната свенливост. Чувстваше се слаба като малко болнаво дете, затова се остави напълно на неговите грижи.

Тейър установи, че шетнята около нейната баня му доставя голямо удоволствие. Щастие беше, че има свободата да я разглежда, да я докосва. Но като знаеше колко е уморена, не можеше да допусне страстта и желанието му да надделеят. Понякога се смущаваше от лекотата, с която тя ги подклаждаше. Колкото и приятно да беше това, можеше да се нарече и слабост.

Наблюдаваше я, докато движеше ръката си по пълните й гърди. Въздъхна и си помисли, че тя би могла да събуди такава слабост у всеки мъж. Трудно му беше да повярва, че притежава такава красота. Учудваше се всяка сутрин, когато се събуждаше и я намираше свита в прегръдките си. Това не му помагаше да се отърси от безпокойството. Започваше да си мисли, че никога няма да се освободи от него.

Усмихна се, когато я подсушаваше и обличаше в чиста роба. Беше смъртно уморена. Нежно я положи отново на леглото. Изгаси свещите, легна до нея и я обви с ръце.

— Ето, така е много по-добре — измърмори той, вдъхвайки аромата на косата й.

— Бях много мърлява, нали?

— Да. Сега отново си сладка.

— Благодаря, Тейър. — Въпреки състоянието си, тя си даде сметка за възбудата му, за жаждата, която не можеше да утоли. — Съжалявам. Капнала съм от умора.

— До сутринта ще си отпочинеш — усмихна се той лукаво.

— Да. И?

— Ще чакам.

— О!

Заспа, както се усмихваше. Тейър избухна в сърдечен смях. Но реши, че вече няма да й позволява да се изтощава така. Решението му беше продиктувано не само от глада на собственото му тяло. Тя рискуваше здравето си. А това беше прекалено висока цена за чистотата, колкото и приятна да беше тя. Шеговито си помисли, че и собственото му неудовлетворено желание е с прекомерно висока цена. Затвори очи и се опита да заглуши изгарящото го желание.

Гита се опъна лениво, докато наблюдаваше мъжа си, който се миеше. Реши, че е много приятно да се събудиш от нежни гальовни ръце и меки, горещи целувки. Насладата, която й донесе любовната игра, не можеше да бъде помрачена дори от мислите за предстоящата работа.

— Сега, Гита — Тейър я изгледа строго, докато се обличаше, — вече няма да работиш толкова много.

— Няма ли?

— Няма. Разбирам, че трябваше да се почисти тази кочина. Но вече е чисто. С останалата работа няма защо да се бърза толкова. Здравето ти е по-важно от всякакъв комфорт. Ако се разболееш, ще загубиш повече време.

— Да, прав си. И аз си мислех за това, докато се влачех към леглото снощи. Но мръсотията беше голяма. Не можех да я понасям.

Той се доближи до леглото, наведе се и я целуна.

— Знам. Сега вече я отстранихме и можем да поддържаме чистота с малко надзор. Така че внимавай! Това е заповед — добави той и поклати предупредително пръст, преди да излезе.

Тя не протестира. Такава заповед може да спази лесно. На този свят има много неща, без които може да живее, но не и без чистота. Вече се беше справила с мръсотията, настанила се във всяко кътче на имението. С голямо удоволствие ще намали темпото. Има много време, за да направи къщата толкова хубава, колкото може да стане. Ще го прави стъпка по стъпка. Замисли се дали и това не е много бързо.

Погледна към градината и промърмори:

— Билките не могат да се видят от плевели.

— Да — въздъхна Маргарет. — Ясно е, че тези глупаци не са се грижили много за лековете.

— Нито за приятните аромати.

— Съвсем очевидно.

Гита запретна ръкави и клекна в прахта.

— А ние ужасно се нуждаем и от двете. Ще издирим полезните растения, които все още са оцелели в буренака. Може да са поотслабнали, но мисля, че все още има време да се съживят този сезон.

— Да. И да цъфнат. — Маргарет клекна до Гита, запретна ръкави и огледа градината. — Мисля, че виждам някои полезни растения да се подават изпод бурените.

Мълчаливо се наведоха рамо до рамо. Гита обичаше да работи в градината. Работата и в зеленчуковата, и в цветната градина, засадена просто за красота, й доставяше удоволствие. Беше тежък труд, но й носеше удовлетворение.

— Гита, щастлива ли си?

Сепна се от неочаквания въпрос на братовчедка си и за миг се втренчи в нея, преди да отговори:

— Страхуваше се, че не съм ли?

— А, не. Но много малко говориш за това.

— Няма много за казване. Мисля, че човек говори повече, когато нещата не вървят.

— Да, понякога. А обичаш ли Тейър?

— Ох, Боже, този въпрос!

— Да, този. Обичаш ли го?

— Страхувам се, че не знам. Не е толкова лесно да се разбере, както си мислех. Но има нещо, в което съм сигурна — той ме интересува. Само че дали този интерес и страстта означават любов? Вярвам, че може да се интересуваш от някого, но все пак да не го обичаш. Не, не това исках да кажа. Ами, това е главоблъсканица — поклати тя глава.

— А той обича ли те?

— Кой знае? Никога не говорим за това. Може би именно заради това мълчание се чувствам така неуверена.

— Но много се грижи за теб.

— Грижи се — да. Но дали тази грижа ще се превърне в любов или просто изпълнява задълженията си към жената, която споделя леглото му и ще роди децата му? Разбираш ли какво имам предвид? На тези въпроси може да се дадат много отговори. А и въпросите не са малко. Може да е любов. Но може да е и толкова много други неща. Ако говорехме, може би нещата щяха да се изяснят. Но никога не засягаме тази тема.

— Трябва да му дадеш време.

— Може би. Но не мисля, че Тейър е мъж, който ще разговаря за тези неща. Някои мъже просто не умеят.

— Вярно е. Докато други говорят за това свободно, прекалено свободно, но лъжат.

— Предпочитам мълчанието пред лъжата.

— Много по-добре е. Може би има нещо, което води до объркване — нещо, което, ако се изясни, ще даде отговор на много въпроси?

— Да, има нещо — сви рамене, — но не съм сигурна, че изясняването му ще уреди каквото и да било. Тейър не ми вярва.

— Не, Гита. Заблуждаваш се.

— Страхувам се, че не. Аз съм олицетворение на това, от което той се е научил да бъде благоразумен. В него има някаква предпазливост. Усещам я, въпреки че не мога да определя колко дълбоко е навлязла в душата му. За съжаление не знам как да му помогна да се освободи от нея. Тя е като бариера пред чувствата ни.

— Положително е бариера. Гита, мисля, че не можеш да направиш нищо повече от това, което правиш. Ако има жена, която да заслужава доверие, това си ти. И той трябва да го разбере. Да се убеди, че опасенията му са глупави. Нужно му е време. В края на краищата, макар и женени, вие все още сте почти непознати. Толкова много има да научите един за друг! Но докато се опознаете, трябва да сте предпазливи.

— Вероятно. Да изречеш просто клетвата пред свещеника, колкото и да уважаваш тази клетва, не значи, че трябва незабавно да отдадеш любовта и доверието си на другия човек. Аз имам късмет, че доверието ми никога не е било поругавано. Но неговото е било, и то най-брутално е поругано. Аз мога по-лесно да се доверя, но той не. — Усмихна се на Маргарет. — А ти какво мнение имаш за моя съпруг?

— Все още никакво. Понякога се чувствам много несигурна в отношението си към него.

— Да, когато избухне в гняв. — Гита се засмя, като видя как страните на Маргарет поруменяват. — Не трябва да се страхуваш от това, братовчедке.

— Много си сигурна.

— Да, сигурна съм. Повярвай ми, не бива да се страхуваш от гнева на Тейър, освен ако не се опасяваш, че може да оглушееш. Погледни юмруците, които размахва. Вярно е, че могат да смажат много неща, като онази яка врата миналата седмица например. Но те рядко докосват човешка плът. Той познава не само силата, а и бурния си темперамент. Крещи, ругае, вика, но не вярвам да нарани човек, когато е в такова състояние.

— Конярят би искал да знае това. Той се страхува до смърт.

— И има защо. От безгрижието му едва не окуця най добрият жребец на Тейър. Друг би го посякъл на място за тази немарливост. А той е жив и здрав. Този глупак все още може да запази мястото си на главен коняр, ако не сбърка така втори път.

— Ще се опитам да си спомня думите ти следващия път, когато стените потреперят от гнева на Тейър — пошегува се Маргарет и двете се разсмяха.

— Това босилек ли е? — Гита се смръщи при вида на туфата изпомачкани растения в краката й. Маргарет ги разгледа внимателно.

— Мисля, че трите стръкчета в средата са босилек. Гита почеса носа си и започна да изскубва растенията около босилека.

— Може би трябва да изскубна босилека и да оставя бурените.

Маргарет се изкиска и после отново стана сериозна.

— Чувствам се разкъсана от твоето объркване. Разбирам го, но се надявах да получа някакъв отговор, да добия някаква представа. Може би — някакво откровение.

— Откровение? За какво?

— За любовта — измърмори Маргарет и се изчерви.

— О-хо, Роджър.

— Да, Роджър, струва ми се. Не мога да бъда сигурна не само за своите чувства, а и за неговите. Държи се като ухажор. Страхувам се, че в красивите му слова и в нежните усмивки виждам повече, отколкото наистина влага. Мислех, че ще ми помогнеш да разбера собственото си състояние. Надявах се да видя и да разбера нещата по-добре.

— А откри, че съм объркана като теб. — Гита се придвижи към следващата голяма туфа трева. — Съжалявам, Маргарет, това е положението. Никога не съм виждала Роджър да се опитва да флиртува с някое от момичетата. Не ходи и в селото, както правят другите мъже.

— Аз също го забелязах. Но се страхувам, че виждам само това, което ми се иска да видя. Щом и ти си го забелязала, значи е истина. А ако е истина, може би е искрен.

— Искаш ли да ти кажа какво бих направила на твое място?

— Да. Може да ми е от полза.

Маргарет хвърли един бурен върху нарастващата купчина и се доближи до Гита.

— Бих се доверила на Роджър. Бих му вярвала, докато не ми даде основание за противното. И ще бъда искрена с него. Мисля, че ако бъда прекалено предпазлива, може да загубя всичко, което силно желая. Вярно, че рискувам да бъда наранена, ако се окаже неискрен, но наградата, която може да получа, си струва риска. Тейър е мой съпруг, така че трябва да понеса предпазливостта му. Но Роджър не е длъжен да търпи твоята. Свободен е да се загледа и в друга жена, която няма да претегля всяка негова дума или действие, за да преценява дали е искрен.

Маргарет поклати бавно глава:

— Права си. Надявам се, че ще съумея да се вслушам в съвета ти и ще бъда достатъчно смела, за да поема риска.

Замълчаха отново, съсредоточени в прочистването на градината. Следобедното слънце беше напекло гърба на Гита и тя бързо усети липсата на неговата топлина. Почувства, че някой я наблюдава отблизо.

— О, Боже, облаци ли излязоха?

Маргарет поклати глава и погледна към ясното небе. Гита надникна през рамо и измърмори:

— Само един. Един голям червен облак — усмихна се на съпруга си. — Нещо лошо ли има, Тейър?

— Мисля, че се разбрахме да не работиш много.

Трудно му беше да запази строгото си изражение. Гита беше много мръсна. Приличаше повече на просякиня, отколкото на стопанка на имението. Стори му се странно мила в този си вид.

— Това е единствената задача, която съм си поставила за днес.

— Не е лека задача, както виждам.

— Вярно, но не работя сама.

— И това е всичко, така ли?

— Да, както и да осигурим достатъчно храна за мъжете в края на деня. Не е толкова много, Тейър, наистина. И ми доставя удоволствие.

— Само се постарай да не се наслаждаваш на работата в градината, докато стигнеш до състоянието на изнемога, в което беше снощи.

— Обещавам. А, да, Тейър! — извика след него, когато си тръгваше. — Може ли да помолиш някой да ни донесе малко тор?

— Тор? — Спря се и я изгледа невярващо. — За какво?

— За да наръсим градината. Тези нещастни растения имат ужасна нужда от тор.

— Да я наръсите? Хммм. Ще изпратя някой да свърши тази работа — добави със заповеден тон и се отдалечи от тях.

Гита гледаше с нескрито възхищение фигурата му, докато се отдалечи. „Радва окото — помисли си тя. — Излъчва силата и грацията на расов жребец.“ Красотата, която липсваше на лицето му, беше щедро компенсирана с тялото. Когато погледна към Маргарет, видя, че се е вторачила със странен поглед в нея. Лицето й беше силно поруменяло.

— Какво има, Маргарет?

— О, нищо! Добре де — ами начинът, по който го гледаш, Гита? Това е ммм… гладен поглед. Да, гладен!

— И разгулен, без съмнение. Ами така се чувствам, когато го наблюдавам.

— Наистина ли?

— Наистина. Ех, братовчедке, знам, че няма красиво лице, но очите му са хубави. А фигурата му е почти съвършена. Вярно е, че някои биха го намерили за прекалено едър или прекомерно рижав. Но той притежава силата и грацията на расов жребец победител. Забелязах това още в началото. Разбира се, сега, когато знам какво става в брачното легло… — повдигна рамене и захвърли един бурен настрани. — Добър любовник е, братовчедке. Наистина нямам възможност да сравнявам. Но въпреки това не мога да повярвам, че друг би ми доставил такава наслада през нощта — намигна лукаво — или пък сутринта.

Маргарет гледаше втренчено Гита с провиснал в ръката й бурен. Беше шокирана.

— Сутринта?

Гита взе бурена от ръката й и го хвърли настрани.

— Да, сутринта. Толкова малко казват на момичетата! Очаквах само едно приемливо задължение, болка или в най-добрия случай — простичко удоволствие, най-вече от съзнанието, че той се забавлява. Но открих много повече. Много повече, отколкото може да се опише с думи.

— Хубаво е, така ли? — Гласът на Маргарет беше приглушен, разкриваше свенливостта й да говори по въпроса.

— Да, и навярно затова ни казват толкова малко. — Размениха си кратки погледи. — С Тейър е толкова хубаво! Това ме кара да мисля, че го обичам. Как иначе? Той също го намира за хубаво. Това значи ли, че и той ме обича? — Поклати глава. — Мисля, че не. Страстта на мъжа не идва непременно от сърцето. А може би и на жената.

— Като говориш така, затваряш отново кръга на объркването.

— Да. Толкова малко знам за страстта! Какво може да означава или да не означава тя? Колко е силна? Дълбоко в мен се е загнездило чувството, че тази женитба беше правилен акт. Нито съмненията, нито объркването могат да го променят. Доволна съм да живея така.

— Това е всичко, което можеш да направиш всъщност.

Гита кимна.

— При теб е по-лесно. Страстта не замъглява мислите ти и не скрива чувствата ти. — Засмя се, като видя как Маргарет се изчервява. — Така си и помислих. Както и да те ухажва Роджър, да те приласкава и да играе всички игрички, които играят любовниците, все пак не ти е любовник. Тейър беше чужд човек за мен, както и аз за него. И изведнъж се озовахме съпруг и съпруга. Мисля, че това е неправилно. Не познавам истински мъжа, който ме държи в обятията си през нощта. През деня се налага да вършим толкова много неща! Кога ще ни остане време да се опознаем? През нощта говорим малко, прегърнати в тъмното. Но страстта, която се разгаря помежду ни, често прави тези разговори много кратки и всъщност научаваме съвсем малко един за друг. Понякога се страхувам, че страстта ще угасне и ще остана с един непознат човек. Ще познаваме телата си, може да имаме и дете, но няма да се познаваме истински един друг.

— О, не, Гита! — Маргарет притисна китката й с желанието да я успокои, след това разсеяно избърса калта, останала върху ръката й. — Не мога да си представя такова нещо. Струва ми се, че ако си помислиш добре, ще откриеш много неща за Тейър. Вярно е, че не познаваш най-съкровените му чувства — страховете, надеждите или миналото му. Но ти знаеш някои неща и тези знания ще се увеличават, като живеете и работите заедно, защото все пак разговаряте. Виждала съм ви.

Гита се замисли за мир, после кимна:

— Права си, Маргарет. Наистина разговаряме, а не си разменяме само любезности и празни комплименти. Точно при тези разговори се опитвам да опозная Тейър. Трябва да насърчавам такива разговори, да обмислям всичко, което се казва и върши и което вече съм видяла. Ще помисля сериозно върху това, което вече знам, за което съм сигурна. Другото може би ще дойде по-късно. Поне ще добия някаква представа за това, което все още ми предстои да открия.

Разговорът им беше прекъснат от пристигането на един човек с тора, за който Гита беше помолила. Обеща си да не забравя това, за което бяха говорили с Маргарет. Трябваше да обмисли всичко, което беше научила или което все още не знаеше за Тейър.

Но си спомни за всичко това едва когато дойде време за лягане. Разположи се удобно в леглото, щом Една напусна спалнята. Тейър щеше да дойде след малко. Искаше да използва свободното си време за размисъл. Легна по гръб и кръстоса ръце под главата си. Първо трябваше да погледне очевидното — това, което беше пред очите й и за което беше сигурна.

Тейър е силен, смел боец, спечелил много битки. Трябва да е доволна от това, че съпругът й е вещ в бойното изкуство. Това означава, че тя и децата й ще бъдат добре защитени.

Чувството за чест е заложено дълбоко в характера му. Честолюбив и справедлив е. Парите никога не са били единствената му цел, когато е вадил сабята си и я е насочвал към друг човек. Неговата кауза винаги е била каузата на честта, на справедливостта.

Нежен е, въпреки начина, по който е живял. Нежността му проличава в отношението към другите и преди всичко в начина, по който се държи с нея. Бог го е дарил с едро силно тяло, но Тейър никога не злоупотребява със силата си.

Внезапното влизане на съпруга й прекъсна нейните размишления. Но не съжали за нахлуването му, защото чувстваше, че е стигнала до някакво разбиране на собствените си чувства. Обеща си да се върне към тези разсъждения по-късно и седна в леглото, за да наблюдава как Тейър се подготвя за сън.

Погледна я, съблече се до кръста и започна да се мие.

— Изглеждаш така, сякаш си спазила обещанието си да бъдеш по-внимателна — измърмори той.

— Да, спазих го.

— Радвам се да чуя това.

— Бях послушна и покорна.

— И устата — добави той с усмивка.

— Как върви работата ти?

„Още едно добро качество, помисли си тя — чувството му за хумор.“ Обичаше леко да я дразни. Харесваше й тази черта на характера му.

— Добре — отговори Тейър. — Всъщност достатъчно добре, за да можем да продължим пътуването. Мисля, че трябва да отидем до земите, които са твоя зестра.

— Чувала съм, че Западните мочурища са опасно място на размирици.

— И аз съм чувал — духна свещите, с изключение на тази до леглото.

— Мислиш ли, че е вярно?

Смъкна панталоните си, мушна се в леглото и я притисна до себе си.

— Понякога приказките не са съвсем верни. Не мога да кажа със сигурност какво ни очаква, преди да сме отишли там. Трябва да огледам мястото. Често безредиците се причиняват от хората, които най-силно викат срещу тях и най-много се оплакват от тях. — Усмихна й се. — Може би трябва да те оставя тук, докато разбера какво ни очаква в Ривърфол.

— Предпочитам да дойда с теб.

— О, да не искаш да спориш със съпруга си? — подразни я той.

— Ами… не съвсем.

— Не съвсем? Тогава това какво е?

— Просто разговаряме по въпроса.

Изсмя се леко, след това я целуна по челото:

— Спести си красноречието, малката ми. И аз предпочитам да дойдеш с мен. Ако не за друго, поне за да знам как минава времето ти. Ще мога да се грижа за удобствата и за защитата ти, вместо да седя в Ривърфол и да чакам пристигането ти.

— Не съм чувала баща ми някога да е говорил за големи проблеми в Ривърфол. Навярно всичко ще бъде добре.

— Мммм. Навярно.

Не й беше нужен разсеяният му отговор, за да разбере, че интересът му се е отклонил от разговора. Начинът, по който я галеше, след като свали нощницата й, показа това. Усмихна се и плъзна ръце около врата му. Потръпна от удоволствие, когато притисна голото си тяло до нейното.

— Умори ли се от разговора, Тейър? — измънка в момента, когато той покри устните й с меки, нежни целувки.

— Да. Колко си умна да забележиш това!

— Добрата жена трябва да знае кога да спре да измъчва съпруга си с разговори. — Опита се да си придаде покорен вид, когато той й смигна, но не успя.

— Можем да поговорим по-късно. — Нежно притисна слабините си в нейните и леките стонове на възбудата й засилиха още повече желанието, което винаги изпитваше към нея. — Сега ме интересува друго.

— Така ли? И къде е то?

Обърна я по гръб и изръмжа:

— Сега ще ти покажа, жено.

Лекият й смях беше заглушен от жадните му целувки. Както винаги, страстта я обзе бързо. Чак когато по-късно лежеше задоволена и отпусната, а Тейър все още опънат до нея, се учуди защо въобще трябва да анализира чувствата си. Каквото и да означаваха, бяха хубави чувства и не трябваше непрекъснато да се терзае.

Погледна мъжа, който заспиваше в обятията й. Погали разсеяно гъстата му ярка коса и се запита какво ли крие в сърцето и в ума си. Много рядко издаваше мислите и чувствата си. Знаеше, че никога няма да бъде напълно сигурна в преценките си, ако ги основава само на действията му.

Въпреки това изражението на лицето му в момента, когато я представиха като негова годеница, се беше запечатало в съзнанието й. То най-често беше причина за безпокойствата, които я терзаеха, за съмненията, които понякога я тровеха. В женитбата си с нея Тейър вижда нещо, което го тревожи, въпреки страстта, която изпитва, и въпреки добрия начин, по който се отнася с нея. Трябва да открие корена на тази тревога. Помоли се откритието да не бъде прекалено болезнено, а проблемът да не е неразрешим.