Красавицата и звярът

ГЛАВА ТРЕТА

Въпреки изпитото вино, Тейър продължаваше да усеща някакъв стегнат възел от напрежение вътре в себе си. Стоеше до тримата братя на годеницата си, докато чакаше появяването й. Те бяха красиви като нея, весели и остроумни и правеха всичко възможно, за да го накарат да се отпусне. За нещастие, това не им се удаваше. Дори ясно изразеното им дружелюбно отношение не можеше да разсее впечатлението от шепота около него, нито да скрие погледите, с които го гледаха другите. Гостите на сватбеното празненство съжаляваха булката. Мислеха, че е чисто пропиляване на красотата й да се омъжи за човек като него и той не можеше да не признае, че са прави.

— Мисля, че е наш дълг да ти кажем какъв е характерът на сестра ни — намигна Фулк Рауйе на Тейър.

Светлосините му очи излъчваха веселие. Тейър се насили да се усмихне на младия мъж.

— Да не искаш да изреждаш недостатъците й?

Джон, най-големият брат, си придаде вид на разгневен:

— Нашата сестра няма недостатъци. Трябват й само едно-две неща, за да стигне съвършенството.

— Добре казано — измърмори Тейър.

Втренчил индиговосините си очи в него, Байард каза:

— Тя никога не е глезена, но винаги е била обичана силно. Същото важи и за Маргарет, която тръгва с нея. Двете винаги са били закриляни, както се полага на момичетата.

— Това ясно се вижда от маниерите им. Както и на техните роднини. Успокойте се, смятам да бъда добър съпруг на Гита.

— Понякога търпението ти може да се изчерпи.

— Джон е прав — продължи Фулк и се намръщи леко. — На нашата сестра си разрешаваше да изказва свободно мнението си.

Джон кимна в знак на съгласие и добави:

— А чувството й за хумор често звучи странно.

Присъединявайки се към четворката, бащата на Гита каза:

— И държи да изслушват това, което има да каже. Не се плаши. Не те обвързваме с някаква опърничава жена. Просто трябва да знаеш, че тя рядко приема нарежданията с мълчание. Иска да получи обяснение и възможност да изкаже собствените си виждания по въпроса. Понякога може да бъде много упорита в това отношение.

— Да — кимна Фулк. — Има случаи, когато се впива в нещата, докато не бъде изслушана.

Отвлечен за миг от своите тревоги, Тейър попита:

— Да се впива в нещата?

Бащата на Гита въздъхна.

— Столове, маси, даже хора. Впива се като бръшлян. И е почти невъзможно да я откъснеш.

Тейър не можа да се сдържи и се изсмя на глас:

— Какво ми докарахте на главата?

Лорд Джон се усмихна:

— Няма да е скучна съпруга. Това може да се каже със сигурност.

Преди още Тейър да отговори, Роджър се приближи и запита:

— Някой виждал ли е Робърт или онзи негов чичо?

— Да — отговори лорд Джон. — И двамата заминаха още преди изгрев слънце.

Тейър потърка брадичката си, обмисляйки това съобщение. Беше приел, че щом не поиска веднага възмездие, това означава, че няма да обсипва с подозрения двамата роднини. Така че нямаха причини да бягат. Това, че го направиха, потвърждаваше вината им. След миг отхвърли всички мисли, свързани с тях. Не бяха спечелили нищо от двуличието си. Сега щяха да изчезнат от погледите.

Малкото мисли, които все още блуждаеха из съзнанието му, бяха напълно разсеяни след влизането на Гита. Дъхът му спря при вида на нейната красота. Тя се подсилваше и от факта, че Гита не си даваше сметка за нея. Приближаваше се бавно към него. Гостите непрекъснато я спираха, за да й поднесат поздравленията си. През всичкото време му изпращаше свенливи усмивки. Това намали напрежението му.

Гита се приближи до него без сянка на колебание. Чувстваше се малко нервна, но и нетърпелива. Нито Уйлям, нито Робърт бяха събудили у нея чувството, че това е най-правилният избор. Тейър го направи. Нито Уйлям, нито Робърт бяха направили мечтите й чувствени. Но Тейър Сейтън го направи. Тези мечти събудиха някакво любопитство в нея. И когато постави ръката си в дланта на Тейър, знаеше, че очаква настъпването на брачната нощ, въпреки страховете, породени от неопитността й.

Церемонията отне по-малко време, отколкото очакваше. Предположи, че удоволствието я е лишило от реалното чувство за време. Цялото й внимание беше приковано върху свещеника и върху думите, които той произнасяше. Чуваше дълбокия глас на Тейър, който повтаряше клетвата. Беше коленичила до него, изпълнена със съзнанието, че каквито и беди да дойдат, това е мястото, отредено за нея. Когато празненството я раздели от Тейър, установи, че това я раздразни.

Тържеството беше вече доста напреднало, когато Роджър успя да остане за миг насаме с Тейър:

— Хубава булка, Тейър.

— Никой не може да оспори това.

— Но на теб би ти се искало да е по-обикновена.

— Да, макар че много хора биха ме сметнали за луд. Даже и ти. Погледни, само от няколко часа сме женени, а тя вече е заобиколена от ухажори.

— Вярно е, но виж й очите, приятелю. Този сладък поглед често се спира върху теб, а не върху момчетата, скупчени около нея. Не бъди несправедлив. Не я осъждай без доказателства.

Тейър въздъхна дълбоко:

— Знам, че така ще е най-добре. Но това ще бъде трудна битка, която трябва да водя. Прекалено много са хората, които ще подхранват страховете ми. Прекалено често ми казват, че се женя за жена, която не заслужавам. Че притежавам нещо много по-ценно от мен самия. Това ми напомня, че ще има много мъже, които ще се опитат да откраднат съкровището ми.

— Тогава си запуши ушите.

— Това не е толкова лесно и ти сам го знаеш.

— Ако момичето търси в мъжа само хубаво лице, просто не заслужава нито тревогите, нито болката ти.

— Знам — измърмори Тейър с очи, впити в Гита, а вътрешно се молеше да запомни тези мъдри слова.

Лицето, което Гита непрекъснато търсеше в тълпата, изглеждаше на мнозина далеч не толкова красиво — факт, който много от тях се смятаха за длъжни да й съобщят. Тя се усмихваше и се държеше вежливо с младите мъже, които я обсаждаха, но очите й следяха Тейър. Как ли не се опитваше да му даде знак, че иска да я измъкне от този кортеж, но все не успяваше. Накрая потърси с поглед баща си за помощ. Той се оказа по-досетлив и скоро я освободи.

За съжаление обаче не я заведе при Тейър, а я остави при група млади жени. Маргарет беше там, което й достави удоволствие, но това скоро се оказа единственото приятно нещо. Само Маргарет държеше езика зад зъбите си. Другите й досадиха с желанието си да й изкажат съчувствие за лошия избор на младоженец. Въпреки усилията си да остане спокойна и да не им обръща внимание, Гита усети как в нея се надига гняв.

Възгрозно момиче на име Ан въздъхна тежко:

— О, ти си толкова смела! Колко добре приемаш злощастията на съдбата!

— Не съм срещала никакви злощастия.

Гита процеди думите през стиснатите си зъби, но това не скри яда й.

Братовчедка й Изабел заговори с мазен, фалшиво успокоителен тон:

— Не е нужно да скриваш как се чувстваш. Той е такъв дървеняк. Така ужасно рижав.

Гита изсъска, като чу да наричат Тейър тромав кретен:

— Той е добър и силен мъж. Смелостта му е многократно доказана.

— О, никой не се съмнява в това — вметна нахална блондинка на име Едуина. — Но след сладкия Уйлям? Колко ли ти е болно да се окажеш омъжена за мъж, напълно лишен от грация и красота? Но бъди сърцата, скъпа Гита. Мъж, който е така обвързан за сабята си, рядко живее дълго.

Точно в момента, когато вдигна чашата си с вино, за да я излее върху главата на Едуина, някой я сграбчи за китката. Не остана доволна от намесата на брат си Фулк и го изгледа ядно, докато отнемаше чашата от ръката й. Не протестира обаче, когато Фулк я отведе настрани от групата.

Тейър, който наблюдаваше, макар и крадешком, своята съпруга, видя кратката схватка. Той ги последва, когато Фулк изведе сестра си настрани от групата, а Маргарет се присъедини към тях. Гита се обърна и го изгледа, когато се изравни с нея, и бесът, помрачил очите й, го стресна. Любопитен беше да узнае причината за него.

Фулк поклати глава, но смехът, който го напушваше, не позволи на гласа му да прозвучи строго:

— Тц, тц, тц, скъпа сестричке, не е хубаво да заливаме гостите си с вино.

— Или трябваше да я залея, или да избода очите на кучката!

Гита грабна отново чашата си с вино.

— Ама че език! — Фулк извърна очи в престорено недоволство.

Маргарет галеше успокоително ръката на Гита.

— Те просто завиждат. Иска им се това да е тяхно празненство.

— Аха — измърмори Тейър и бавно повдигна ръката на Гита до устните си. — Точеха си езиците на теб, така ли?

Леко успокоена, Гита огледа едрия мъж, когото вече можеше да нарече свой съпруг. Силната му ръка лесно обхващаше нейната, но допирът й беше нежен. Нежност светеше и в хубавите му очи, наситенокафяви, блестящи и меки. Забеляза колко дълги и гъсти са тъмнокестенявите му мигли.

— Да, но трябваше да знам, че човек не бива да обръща внимание на такава глупост. Страхувам се, че нравът ми е доста буен. — Погледна подигравателно Фулк, който се заливаше от смях. — Не обръщай внимание на този глупчо — каза на Тейър и отпи от виното си.

Започнаха да се шегуват и Роджър скоро се присъедини към тях. Тейър реши, че каквито и тревоги да са го сполетели, сред тях не беше тревогата за това, в какво семейство е влязъл. В него съществуваше близост, която бързо се разпростираше и върху новите членове. Това беше голяма придобивка. Някое размирно семейство, раздирано от вътрешни борби и алчни раздори, можеше да се превърне в доживотно проклятие за мъжа. Въпреки че беше прекарал съвсем малко време в тяхната компания, Тейър вече знаеше, че може да разчита на семейство Рауйе. Искаше му се да има самочувствието, което беше нужно, за да се довери и на Гита.

Скоро започнаха танците и Тейър разбра, че Гита обича да танцува. За съжаление той толкова рядко имаше възможност да танцува, че не беше уверен в уменията си. Покани я няколко пъти, за да избегне неприятното изживяване да я преотстъпва на многото млади мъже, които я зяпаха така алчно. За да не им позволи да се намесят, той се обърна към своите хора. Те й партнираха с най-голямо удоволствие. Тейър им вярваше безрезервно и така можа да й позволи удоволствието да се натанцува, а на себе си да достави насладата да я наблюдава.

Почувства облекчение чак когато дойде времето за спалната церемония. Тя трябваше де се извърши от малка, подбрана група. Престоят им в спалнята беше кратък, а закачливите им бележки — не много фриволни. Веднага щом вратата се затвори след тях, Тейър се извърна да огледа младоженката.

Гита беше смутена, макар че я показаха пред групата съвсем за малко. Притискаше чаршафа около тялото си и се мъчеше да спре изблика на червенина по бузите си. Когато Тейър й подаде чаша вино, тя му хвърли само бегъл свенлив поглед и я пое.

— Страх ли те е, Гита? — измърмори той и протегна ръка да погали гъстите й къдрици.

— Не. Да. Ох, Боже, не знам. Не съм свикнала да ме гледат — прошепна тя. — Не ми се понрави много.

Помисли си, че и на него не му се понрави. Беше избрал за свои свидетели Роджър, Мърлийн, Рив и Тор. Бяха изгледали Гита с широко отворени изумени очи. Остана доволен, когато й разрешиха да се мушне под завивките секунда след като свали робата си. Чувството за притежание вече беше силно назряло в него, колкото и да му беше неприятно.

— Бяха само роднините ти. Десетте мъже, които избрах, са най-близките ми, почти родственици, като оставим настрани онзи глупак Робърт. Те са с мен от началото, бихме се рамо до рамо много години. Безброй са случаите, когато сме си спасявали живота един на друг. Това е нещо, което се прави само веднъж, сладурче, и вече мина.

Тя кимна и се отпусна малко. После го погледна, а в ума й проблеснаха думите на Едуина.

— Ще продължиш ли да живееш от сабята си?

— Не, сега имам имоти. Не е нужно. Вече имам покрива и хляба, за които съм се бил. Но все пак мъжът трябва да се бие от време на време, малка моя, независимо дали за краля, или по собствени причини. Като знам в какво място живеем, не вярвам сабята ми да ръждяса от неупотреба. А и имотът, който ти ми носиш, е още по-близо до разбунените земи на Уелс от моя. Помолих хората ми да останат като мои наемници.

Усмивката на облекчение, с която го дари, беше почти достатъчна, за да го накара никога вече да не вдигне сабя. Прокара ръката си по оголеното й рамо. Кожата беше топла и мека като най-фина коприна. Миглите й бяха дълги, гъсти, светлокестеняви, обрамчени със злато. Когато сведе погледа си и се спуснаха над зачервените й бузи, той се наведе и целуна малкия й прав нос.

За миг го обзе чувството за вина, като си спомни жената, която си беше купил съвсем наскоро. Отхвърли го. Нали по това време не беше сгоден и дори не предвиждаше такова нещо? А може би така беше най-добре? Кръвта му беше кипнала от желание за Гита. А искаше да я въведе в тайните на брачното ложе бавно и нежно. Ако беше стоял без жена дълго време, това щеше да е много по-трудна задача, отколкото сега.

Пое празната й чаша и я остави настрани.

— Ще се постарая да не те нараня, Гита.

— Знам, че трябва да заболи малко. Прислужницата ми Една беше съвсем точна в обясненията.

— Прислужницата ти? — засмя се той и нежно я притисна да легне долу. — Майка ти не говори ли с теб за това?

— Да — гласът й потреперваше и издаваше нервност, — но така мънкаше, че от приказките за дълг и скромност разбрах съвсем малко. Точно разказвах за това на Маргарет, когато Една се разсмя. Тогава разбрах, че тя знае тези неща и я накарах да ми каже.

— Прислужницата — промърмори той. — Да, ти ще се нуждаеш от прислуга. Дали тази Една би искала да се присъедини към нашето домакинство?

— Не виждам защо да не иска. Тя няма нито роднини, нито любовник тук, които да я задържат. Много е светло — изписука, когато той започна да отмята завивката настрани.

Тейър предпочиташе да е светло, но знаеше, че е най-добре в момента да пощади свенливостта й. Надигна се да изгаси всички светлини, освен двете свещи до леглото. Когато се връщаше, усмихна се лукаво на широко отворените очи, с които го гледаше. Вътрешно потреперваше. Вече бяха женени. Трябва да свиква с вида му. Не можеше да направи нищо, за да го подобри.

Въпреки че беше пламнала в руменина, Гита наблюдаваше Тейър. Знаеше, че е предубедена, но го намираше красив. Яркото окосмяване и раните от битките не я отблъскваха. Погледът й се спусна по широките му рамене, стегнатата талия, тесните бедра и дългите мускулести крака. Тялото му беше стройно, силно, излъчваше животинска грация. Беше силно възбуден. Не можеше да не се запита дали ще го побере. Въпреки усилията да прикрие страха си, погледна го малко изплашено, когато се мушна при нея. С неохота отпусна завивката, щом той се пресегна към нея.

Тейър искаше да надмогне уплахата й, но чувстваше, че не е лесно да контролира собствения си нагон. Убеди се в това, когато отхвърли завивката, за да огледа жена си на мъждукащата светлина на свещта. Свенлива розовина се беше разляла по млечнобялата й кожа, ръцете й изпърхаха, опитвайки се да прикрият разголеното й тяло. Нежно, но твърдо той я хвана за китките и задържа ръцете й отстрани на тялото, попивайки с поглед деликатната му красота.

Розовите зърна на едрите й гърди се втвърдиха под погледа му. Талията й беше толкова тънка, че можеше да я обхване с ръце. Нежно извитият й ханш преминаваше в стройни, добре оформени, дълги крака, въпреки ниския й ръст. Погледът му се спря върху гнездото от златни къдрици в сгъвката между красивите бедра. Пое дълбоко дъх и вдигна поглед отново към лицето й.

— О, Гита, моя женичке, ти си наистина красива! — измърмори с удебелен глас и се наведе да я целуне.

Тя бързо обви ръцете си около врата му и разтвори устни за него без колебание. Когато тялото му покри частично нейното, Гита потрепери. Усещането от допира на плътта им събуди тръпки по цялото й тяло — от главата до петите.

Ръцете му започнаха леко да галят гъвкавите извивки на тялото й. Целувките му я отнасяха в някакви непознати светове. Когато положи ръка върху гърдата й, долови нежен стон, подобен на мяукане. Мазолестата ръка с дълги пръсти започна да гали зърното, докато допирът стана почти болезнен. Имаше чувството, че някакъв течен огън се излива във вените й. Когато устата му се отдели от нейната, тя издаде лек вик на протест, който бързо прерасна във вик на наслада, щом топлите му устни докоснаха силно пулсиращата вена в основата на врата й и езикът му започна да я гали с нежни потърквания.

Усетил лекото потреперване, докато обсипваше с целувки ключицата й, той каза:

— Ще бъда нежен с теб. Довери ми се, Гита.

— Доверявам ти се — прошепна тя с глас, дрезгав като неговия.

Погледна лицето й и не откри никакво лукавство.

— Тогава защо трепериш от страх, малка моя?

— Не е от страх. — Трудно й беше да говори, докато той продължаваше да си играе с гърдите й, а допирът му изсмукваше всички ясни мисли от главата й. — Не знам какво точно ми става.

— Какво чувстваш, скъпа? — Ръката му бавно се плъзна по корема й и усети лекото потрепване при допира.

— Пламнала съм. Като че ли тялото ми гори. Това малко ме плаши.

Силно вълнение, предизвиквано от мисълта, че допирът му може да й въздейства така, го задуши. Трудно му беше да пророни дума и от гърлото му излезе само приглушен шепот:

— Не трябва да се страхуваш от това.

— Не желая да те разочаровам. Ох, Тейър — притисна ръцете си в гъстата му ярка коса, когато езикът му започна да гали зърното на гърдата й.

— Няма да ме разочароваш, скъпа. За Бога, как би могла? — промърмори, преди да обвие твърдото й розово зърно с уста.

Извиваше се под него, докато той облизваше и всмукваше пълните й стегнати гърди. Каквито и съмнения да беше хранила, те скоро бяха пометени от страстта. Отначало срамежливо, ръцете й започнаха да се плъзгат по широкия му гръб и по силните ръце. Усещането от допира на топлата гладка кожа, здраво обтегната над твърдите мускули, засили надигащото се в нея желание.

Начинът, по който галеше бедрата й, предизвика странна тежест в нейните крака. Леко се стресна само когато той положи ръка върху къдриците между тях. Малко се отдръпна. Гледаше го с широко отворени очи.

— Стой, скъпа — обсипа лицето й с целувки, за да я успокои. — Отвори се за мен, сладка моя, разкрий ми тайните си.

Гита разбра, че няма избор. Тялото й командваше той. Горещите му влажни целувки прокараха пътека от устните до гърдите й и обратно. Интимното потупване на ръката му разпали отново вътрешния огън, който свенливостта й беше заглушила за миг. Собствените й гальовни движения ставаха все по-неистови. Така силно беше овладяна от усещанията, покорили тялото й, че не разбра кога той смени позата. Чак когато усети допира на твърдото доказателство за неговата възбуда, простена и започна с някакво безумно нетърпение да се търка о него. В момента на влизането му в нея страстта й отново притихна. Напрежението на очакването пролази по цялото й тяло.

Тейър сграбчи стройните й крака, за да ги държи здраво. Знаеше, че болката се понася най-леко, когато проникването е бързо, затова с един тласък влезе в нея. Срещна бариерата на нейната невинност и се гмурна в нея. Разтреперан от усилието, той остана неподвижен, притиснал я здраво в ръце.

Гита го гледаше втренчено. Очите му бяха почти черни. Нещо беше стегнало чертите на лицето му, изглеждаше леко поруменял. Острата болка, която й причини, отминаваше. Неясно си даваше сметка как са се слели телата им, как се намираха сега. Странната топлина, която той подклаждаше, отново пламна в нея, подсилвана от трескавите му, но нежни целувки.

— Страхувах се, че ще е твърде голям… — изстреля с несигурен глас, после премига, удивена от собствената си прямота.

Плъзгайки език по деликатната линия на ухото й, той леко се засмя:

— О, приляга тъкмо за теб! Обвий красивите си крака около мен, скъпа.

— Така ли? — Тя здраво обви ханша му със силните си крака.

— Да. — Той започна бавно да се движи в нея и чу приглушения й стон. — Нараних ли те?

— Не.

Вкопчи се в раменете му с нарастването на възбудата и затвори очи.

Опрян на дланите си, той я наблюдаваше, опитвайки да запази бавния, нежен ритъм.

— Отвръщай на моите тласъци, скъпа. Да, да…

Тя се вкопчи в него и скоро влезе в неговия ритъм. Движенията му станаха по-бързи, нейните — също. Нещо вътре в нея се стегна и се задвижи. Ръцете й обхванаха ханша му, притиснаха го силно, краката й се стегнаха около него. Опитваше се да го вкара дълбоко в утробата си. С частица от съзнанието си отбелязваше леките драскотини от ноктите си по кожата му, но не можеше да се спре. Изведнъж нещо вътре в нея като че ли експлодира. Чу се да извиква неговото име, след това загуби представа за действителността. Като през мъгла усети, че ръката му се плъзна под ханша й, за да я притисне към него.

Движенията й, станали изведнъж диви, подсказаха на Тейър близкото освобождаване на Гита. Когато то я прониза, усети, че повлича и него. Извика силно името й в момента, когато страстта му достигна върха. Стовари се върху нея. Замъгленото му съзнание отбеляза треперенето на телата им и тежкото неравномерно дишане. Притисна лице в извивката на врата й, поглъщайки нейния аромат. Бореше се за въздух.

След като излезе от опиянението, Гита се срамуваше да проговори. Само бегло погледна Тейър, който стана от леглото, за да вземе кърпа и да я избърше. Закри лицето си с ръце, докато той почистваше нежно петното от загубената й невинност. Когато отново легна до нея в леглото, Гита се сви в прегръдката му и зарови лице в гъстите косми на широките му гърди.

Мълчанието продължи дълго и Тейър стана неспокоен. Изплаши се, че може да е отблъснал Гита.

— Е, твоята прислужница Една истината ли ти беше казала?

— Да, но… — внезапно спря.

Страхуваше се, че може да го отврати, ако каже твърде много и ако говори прекалено смело за неща, за които жената трябва да мълчи.

Той се беше стегнал в очакване на думите й и паузата й малко го раздразни.

— Но какво?

Нямаше голямо желание да чуе как тя ще изкаже отвращението си, но трябваше да научи какви са истинските й чувства.

— Не мисля, че трябва да говоря за това.

— Гита, кажи ми — какво има?

Пое си дълбоко дъх с надеждата, че няма да бъде наказана, ако каже истината.

— Една ми каза истината за това, какво ще стане. Мама ми каза, че това е мой дълг, необходима част от брака, за да се родят наследниците. Но никой не ми каза, че това ще ми хареса, а то ми хареса много. — Страхът от неговата реакция на смелите й думи започна да изсмуква силата на гласа й. — Не би трябвало да говоря за това, не е прилично една дама да го харесва или да казва, че го харесва.

Усети в тялото му да се промъква напрежение. Сърцето й подскочи. Колко пъти я бяха предупреждавали, че говори прекалено прямо, че това не прилича на една жена. Когато най-накрая се осмели да го погледне, откри, че я наблюдава с изумление.

— Хареса ли ти? — гласът му беше малко напрегнат, защото се опитваше да задуши напушващия го смях. Даваше си сметка, че тя не би могла да го възприеме като радост.

Изчервявайки се, Гита се втренчи в ръцете си:

— Да, но не трябва да говорим за това повече.

Широка усмивка озари лицето му и той я притегли обратно в прегръдката си:

— О, мисля, че трябва, глупавичко момиче.

Като долови веселата нежност в гласа му, тя надникна изпод спуснатите си ресници.

— Значи не те притеснява това, че го харесах?

— Ще понеса някак този товар.

Устните й се извиха в подигравателна усмивка, когато видя засмяното му лице.

— Ти ме дразниш, нещастнико.

— Да. Мислите ни са се движили една срещу друга. Смятах, че актът те е отвратил, а ти си мислела, че аз ще се отвратя, защото ти е харесал. — Поклати глава. — Не знам какво може да си мислят другите мъже, но мен съпруга, която го харесва, ме устройва напълно.

— А ти — нервно прочисти гърлото си, — ти хареса ли го?

Плъзна я нагоре по тялото си, докато носовете им се срещнаха, и обхвана дребното й лице с ръце.

— Никога не ми е харесвало така. — Целуна я нежно. — Наистина толкова ми хареса, че мисля да опитам още веднъж.

Страстта й пламна отново, тялото й се изви под неговия допир.

— Веднага ли?

— Боли ли те, малка моя?

— Не, наистина не.

— Само това искам да знам.

И отново я отнесе във висините на страстта. Сега, когато вече страховете я напуснаха, тя беше по-свободна да изживее възбудата. Отдаде се изцяло на чувствата, които той подклаждаше в нея.

Този път Тейър я люби с по-малко въздържание, остави страстта му да се развихри напълно. Вече знаеше, че сигналите, които беше доловил и преди, са признаци за нейното желание. Това го опиваше, възбуждаше го така силно, както никога досега.

Зората осветяваше настъпващия ден, когато Тейър се събуди. Загледа се в дребната жена, разположила се удобно върху гърдите му. Скоро щяха да донесат брачната закуска. Чаршафите с петната от кръв щяха да бъдат огледани като доказателство за девствеността на булката и за консумирането на брака. Не му се искаше отново да се вглеждат в Гита, затова се измъкна изпод нея. Лека усмивка се разля по устните му, когато тя се усмихна насън и измърмори името му. Бързаше да вземе робите им. След като наметна своята, занесе на Гита нейната, но откри, че съпругата му трудно се буди…

— Вече е утро? — изломоти сънено, Докато я придържаше в седнало положение, за да й облече робата.

— Да, и скоро тук ще дойдат хора. Няма защо втори път да виждат прелестите ти.

— Много умно от твоя страна.

Прозя се и главата й се отпусна върху гърдите му. Успя най-накрая да я покрие с робата. Тя се засмя, като лягаше отново по гръб.

— Добре де, вярно е, че не те оставих много да спиш нощес.

— Мммм. Много малко. — Сви се в ръцете му на кълбо, затоплена и доволна.

Сънливо потърка бузата си в гъстите косми по гърдите му и остави сънят да я надвие отново. Макар че не беше мързелива, сутрешните разходки не бяха сред любимите й занимания. Но и никога преди не й бе толкова трудно да се събуди. Впрочем, помисли си със сънливо задоволство, и сънят й никога не е бил така накъсан. Сънят и брачните нощи май не са съвсем съвместими. Удоволствието да се гуши в Тейър засилваше още повече неохотата й да напусне рая на топлото легло.

Тейър почти беше заспал като нея, когато същата група, която присъства на церемонията вечерта, пристигна. Следваше ги прислужница с поднос с обилна закуска. Като не можа да събуди Гита, Тейър трябваше да изтърпи много пиперливи бележки. Церемонията продължи, а те останаха в леглото. За свой ужас той пламна в руменина, когато Гита измърмори името му и отново чувствено се сви в прегръдката му. Жените избягаха от стаята поруменели и кикотейки се. Тейър се подразни от много по-бавното и по-невъздържано оттегляне на мъжете.

След като най-после си отидоха, опита се да яде, все още със спящата Гита в ръце. Движенията му, както ароматът на храната, свършиха работа, както се надяваше. Гита се поразбуди. Изправи се бавно, премига няколко пъти и разтърка очите си, за да се разсъни. Беше прекрасна.

— Най-добре е да хапнеш, преди да съм изгълтал всичко.

Сънливо усмихната, тя си взе малко храна. Свенливостта беше завързала езика й и даже нежните му усмивки не можаха да го развържат. Когато остави настрани празния поднос, Гита се сгуши обратно под завивките.

Легнал на една страна, Тейър прокара леко пръсти по червенината, обагрила бузите й.

— Много си мълчалива тази сутрин. Нямали да целунеш съпруга си?

Тя внимателно обви ръце около врата му и привлече лицето му надолу. В първия момент той се наслади на срамежливата, сладка и неопитна целувка, с която го дари. След това гмурна езика си в сладките дълбини на устата й. Когато повдигна глава, вече беше останал без дъх. Изпълни го задоволство, като видя, че и тя е в същото състояние.

— Сутрин е — измърмори Гита, докато отмяташе робата му, малко недоволна от това, колко покорно звучи гласът й.

Усмихна се и смъкна робата й.

— Да, малка моя, но знам точно как най-добре да приветстваме изгряването на слънцето.

Въпреки свяна си и слабата болка, която чувстваше, тя не го отблъсна, когато я пое в прегръдките си.

— Не предпочиташ ли тъмнината?

Облегнат на лакти, той разглеждаше крехкото й тяло с неприкрит глад.

— Не, не и когато скрива такава красота от очите ми.

Погали розовото зърно на гръдта й. Изпълни го блаженство, когато видя как то се втвърди при допира му. Той искаше да я притежава отново в ярката светлина на утрото, за да се увери, че страстта й не е била просто сън. Искаше да види как откликва на милувките му, да я наблюдава без лъжовната полусветлина на свещите, която можеше да го подведе.

След ада, през който беше минал с Елизабет, се закле никога вече да не се обвързва с жена, която е красива и от благородно потекло. А сега се оказа женен именно за такава жена. Още по-лошо, чувстваше някакво предателско размекване, откликваше на всяка нейна усмивка. Когато устните му докоснаха гърдата й, почувства, че пламва. Ужасно се страхуваше, че може отново да сгреши.

Гита потрепери от удоволствие, когато той притисна с уста твърдото зърно на гърдата й и го всмука бавно. Езикът му се извиваше и галеше зърното. Ръцете на Гита се движеха по едрото му мускулесто тяло с все по-голяма увереност. Гъвкаво се извиваше под него, а ръката й се плъзна по вътрешната страна на бедрото му.

Тейър извика дрезгаво, когато ръката й достигна копнеещата ласки мъжественост. Тялото му се разтресе от удоволствие. Гита се стресна изненадана и оттегли ръката си, но той я сграбчи бързо и я насочи обратно към слабините си.

— Ох, сладка Гита, продължавай да ме докосваш! — Гласът му беше стегнат от желанието, милувките му ставаха все по-ожесточени. — Това е почти болезнено удоволствие. Ох, скъпа, милвай ме. Обвий прекрасните си пръсти около мен.

Въпреки усилията да се сдържа, страстта му ставаше все по-дива. Нейният допир го влудяваше. За радост, Гита също беше обхваната от тази треска.

Ласките му й доставяха наслада, макар че любовната игра вече граничеше с насилие. Облада я почти болезнено, но тя се отдаде напълно на насладата. Когато освобождаването й настъпи, знаеше, че той я следва.

Мина известно време, преди Тейър да възвърне чувствителността на сетивата си. Надигна се на лакти и огледа с любопитство жената, чието тяло все още беше обвито с неговото. Смръщи се, като забеляза червените белези, оставени от грубите му ласки. Но нежността, с която погали гърдите му, както и усмивката й, не издаваха яд или страх.

Гита изглади разсеяно огнените къдрици по гърдите му, като наблюдаваше как те отново се навиват. Отърка нагоре-надолу краката си в неговите, наслаждавайки се на грубата им сила. Сливането на телата им беше нещо, което я караше да тържествува.

— Чудесно е, нали?

— Чудесно? — Не беше сигурен точно какво има предвид.

— Ние сме толкова различни, а така чудесно си допаднахме!

— Да, наистина. — Погали с ръка следите от любовните ласки по гърдите й и попита: — Нараних ли те?

— Не — погледна го тя дяволито. — Започвам да се питам дали наистина мъжете, с които си воювал, са ти дали прозвището Рижия дявол. Дали не е от жените, с които си споделял леглото си.

— Чаровница! — Целуна я нежно. — Ти ме възпламеняваш, сладка Гита. Страхувам се, че губя контрол над себе си.

— Мога да те разбера.

— Можеш ли вече?

— Да. В такъв момент и аз май преставам да бъда дама.

— Е, добре. Рядко една дама може да задоволи мъж в леглото. — Леко отслаби прегръдката си — Хубаво е съпругата да бъде малко разгулна в леглото — подразни я той, легна по гръб и я притегли към себе си.

Тя се изкиска сънливо:

— Лош мъж. Трябва да ставаме.

— Почини си малко, скъпа.

— Грехота е да се лежи толкова до късно.

— Няма да липсваме на никого. Освен това трябва да направя някои планове за идните дни.

— Още една причина да станем.

— Лежи, жено. Това може да почака.

— Както наредиш, мъжо.

— Точно така трябва да се държи една съпруга.

Засмя се и се сгуши в него. Ето това са ръцете, в които можеше да се свие. Начинът по който я възбуждаха, беше подсилил чувството й за правилност на избора. Само едно нещо я тревожеше. Въпреки страстта му, усещаше някаква сдържаност у Тейър, като че ли се опитваше да запази дистанция между тях. Очевидно му трябва време. Ще направи всичко по силите си да му докаже как чудесно си подхождат. Когато сънят я обори, беше изпълнена с видения за децата, които ще им се родят, и за мирното бъдеще, което се очертаваше пред тях. Беше сигурна, че и той скоро ще сподели нейните мечти.

Загледан в жената, която лежеше удобно в ръцете му, Тейър продължаваше да чувства изумление. Въпреки треската на желанието, която го беше обхванала, той я наблюдаваше. Страстта й не беше трик на светлината. Тя наистина пламваше от неговия допир. Това беше разкошно, но и го плашеше. Сега, когато я беше въвел в радостите на страстта, можеше вече и да не бърза толкова да издърпва ушите на дръзките кавалери. Моралът, който беше показала, може би извираше повече от невежеството й. Сега вече нямаше да гледа мъжете и жените с очите на дете. Страхуваше се, че може сам да е предопределил живота си на нещастен рогоносец.