Кръв

Последните й мисли бяха за Реймънд. Скоро щеше да го види. Той щеше да се събуди както винаги и да я посрещне у дома с топла, продължителна прегръдка.

Тя се усмихна и господин Канг зад щанда й отвърна, въобразявайки си, че усмивката й е предназначена за него. Усмихваше й се всяка вечер и изобщо не подозираше, че мислите и усмивките й всъщност са за Реймънд, за мига, който я очакваше.

Звукът на камбанката от вратата зад гърба й почти не й направи впечатление. Вече беше извадила двата долара и ги подаваше на господин Канг. Но той не ги взе. Тогава тя забеляза, че вече не я гледа и че погледът му е насочен към вратата. Усмивката му бе изчезнала и устата му беше леко отворена, сякаш в напразен опит да произнесе някаква дума.

Усети, че някой я стиска за дясното рамо в лявото й слепоочие се притисна хладна стомана. Пред очите й избухна дъжд от светлина. Ослепителна светлина. В този миг тя зърна скъпото лице на Реймънд, после всичко потъна в мрак.