Ледено ухапване

Глава 13

Присъстващите се изправиха и разкрещяха, всеки искаше мнението му да бъде чуто. Но повечето смятаха едно и също: Таша грешеше. Крещяха й, че е полудяла. Че като предлагала да се изпращат морои да се бият заедно с дампирите срещу стригоите, тя само ускорявала изтребването на двете раси. Дори допускаха, че има нещо гнило зад плана на Таша — че не се знаело дали пък не действала като таен сътрудник на стригоите.

Дмитрий се изправи. Наблюдаваше с отвращение хаоса наоколо.

— Можете да си тръгвате. Тук нищо разумно няма да се случи.

Двамата с Мейсън се надигнахме, но той поклати глава, когато понечих да последвам Дмитрий навън.

— Ти върви — каза ми Мейсън. — Аз искам да проверя нещо.

Погледнах към изправените, крещящи хора. Свих рамене.

— Успех.

Не можех да повярвам, че бяха изминали няколко дни от последния ми разговор с Дмитрий. Като излязох с него в коридора, имах чувството, че оттогава са минали години. Беше фантастично да прекарам последните два дни само в компанията на Мейсън, но като видях отново Дмитрий, пак ме връхлетяха предишните ми чувства. Внезапно Мейсън започна да ми изглежда като недорасъл хлапак. Върна се болката заради ситуацията с Таша и глупави думи изскочиха от устата ми, преди да се усетя.

— Не трябва ли да си там и да защитиш Таша? — попитах. — Преди тълпата да й се нахвърли? Тя може здравата да си изпати, задето използва магията по този начин.

Той повдигна вежди.

— Тя може сама да се погрижи за себе си.

— Да, да, защото владее страхотно каратето и магията. Ясно ми е. Просто си мислех, че след като ще ставаш неин личен пазител и така нататък…

— Откъде си чула това?

— Имам си свои източници. — Кой знае защо не ми се струваше готино да му кажа, че съм го научила от майка ми. — Вече си го решил, така ли? Искам да кажа, че звучи страхотно, а освен това ще имаш и някои дребни облаги…

Той ме изгледа хладно.

— Това, което се случва между нея и мен, въобще не е твоя работа — сряза ме той.

Думите между нея и мен сякаш ме прободоха. И както често се случва, когато ме наранят, гневът и болката взеха връх.

— Е, сигурна съм, че вие двамата ще бъдете щастливи заедно. Тя е точно твой тип — зная колко много харесваш жени, които не са на твоите години. Искам да кажа, че тя е с шест години по-стара от теб, нали не греша? Или седем? Аз пък съм със седем години по-млада от теб.

— Да — рече той след няколко мига тишина. — Така е. И с всяка секунда от този разговор доказваш колко си незряла.

Брей. Челюстта ми едва не удари в пода. Дори и собствената ми майка не ме беше наранявала толкова зле. Съвсем за кратко, колкото за един удар на сърцето, ми се стори, че съзрях искра на съжаление в очите му, сякаш той също е осъзнал колко груби са думите му. Но този миг отмина и лицето му отново доби твърдо изражение.

— Малък дампир — чух внезапно един глас наблизо.

Бавно, все още зашеметена, се обърнах и видях Ейдриън Ивашков. Той ми се усмихна, след което леко кимна на Дмитрий. Подозирах, че лицето ми пламти. Каква част от разговора ми с Дмитрий бе чул Ейдриън?

Той вдигна ръка в небрежен жест.

— Не искам да прекъсвам нещо. Само ми се ще да поговоря с теб, когато имаш време.

Искаше ми се да кажа на Ейдриън, че не разполагам с никакво време за игричките му, но още ме болеше от думите на Дмитрий, който тъкмо в този миг гледаше крайно неодобрително към Ейдриън. Подозирах, че и той, както всички останали, беше чувал за лошата репутация на Ейдриън. Много добре, казах си. Внезапно ми се прииска да го накарам да ревнува. Исках да го нараня толкова силно, колкото и той ме бе наранил преди малко.

Преглътнах болката и пуснах в действие прочутата си усмивка — убиец, която не бях използвала от доста време. Приближих до Ейдриън и отпуснах ръка на рамото му.

— Точно сега имам свободно време. — Кимнах на Дмитрий и поведох Ейдриън напред, като вървях плътно до него. — По-късно ще се видим, пазител Беликов — обърнах се и продължих нататък.

Тъмните очи на Дмитрий ни проследиха с каменно изражение. Аз обаче рязко се извърнах и повече не погледнах назад.

— Не си падаш по по-възрастни, така ли? — попита ме Ейдриън, когато останахме сами.

— Само си измисляш разни работи — казах му аз. — Очевидно зашеметяваща ми красота ти е замъглила ума.

Той се засмя с приятния си смях.

— Напълно е възможно.

Понечих да отстъпя крачка встрани, но той ме прегърна през кръста.

— Не, не, ти толкова искаше да покажеш колко си близка с мен, така че сега ще трябва да продължиш с играта.

Завъртях очи, но не отместих ръката му. Лъхна ме миризмата на алкохол, както и сладникавият аромат на цигарите му. Запитах се дали не е пиян. Имах чувството, че вероятно няма много голяма разлика в държането му, когато е пиян и когато е трезвен.

— Какво искаш? — попитах го.

За миг той ме изгледа изучаващо.

— Искам да вземеш Василиса и да дойдете с мен. Ще се забавляваме. Вероятно ще поискаш и бански костюм. — В тона му прозвуча разочарование. — Освен ако не предпочиташ да плуваш гола.

— Какво? Съвсем наскоро са били жестоко убити цяла група морои и дампири, а ти искаш да плуваме и да се „забавляваме“?

— Не е само плуване — обясни ми той търпеливо. — Освен това трябва да дойдеш тъкмо заради жестоките убийства.

Преди да успея да му възразя, иззад ъгъла се появиха приятелите ми: Лиса, Мейсън и Кристиан. Към групата се беше присъединил и Еди Кастъл, което не бе изненада, но не очаквах и Мия да е с тях. Всички бяха увлечени в разгорещен разговор, но млъкнаха, като ме видяха.

— Ето те и теб — промълви Лиса с озадачена физиономия.

Спомних се, че ръката на Ейдриън още е около кръста ми. Направих крачка встрани и се измъкнах от прегръдката му.

— Здравейте, всички — поздравих ги. Около нас надвисна моментна неловкост. Можех да се закълна, че чух тихия смях на Ейдриън. Засиях насреща му, а сетне и към приятелите си. — Ейдриън ни кани да поплуваме.

Те ме зяпнаха изненадано и аз тутакси си представих как в умовете им се пораждат какви ли не подозрения. Лицето на Мейсън леко потъмня, но и той като останалите не каза нищо. Аз сподавих стенанието си.

Ейдриън с лекота успя да ме убеди да поканя приятелите си да се присъединят към нас. Всъщност, имайки предвид непринуденото му поведение, не очаквах нещо друго. След като се снабдихме с бански костюми, той ни поведе към едно от отдалечените крила на хижата. Спуснахме се надолу по някаква стълба, от което едва не ми се зави свят. По стените висяха електрически лампи, но колкото повече напредвахме, толкова по-начесто боядисаните стени отстъпваха пред облицовката от дялан камък.

Като стигнахме до крайната цел на пътуването, се убедихме, че Ейдриън имаше право — не беше само плуване. Бяхме се озовали в специалната СПА-зона на курорта, използвана само от най-елитните морои. Конкретно днес тя бе запазена за група особи от кралските фамилии, които предположих, че са приятели на Ейдриън. Бяха около тридесетина, всичките на неговата възраст или по-големи. Отдалече си личеше, че са богати и свикнали с елитарния стил на живот.

СПА-зоната се състоеше от поредица от басейни с гореща минерална вода. Може би някога са се намирали в нещо като пещера, но строителите на курорта отдавна бяха отстранили всякакви следи от грубата природна среда. Стените и таванът от черен камък бяха полирани и красиви като всичко останало в курорта. Все едно да се озовеш в пещера, обаче много приятна, дизайнерска пещера. Покрай стените бяха подредени лавици с кърпи и хавлии, както и маси, отрупани с екзотични храни. Самите бани бяха оформени в стила на всичките помещения тук, изсечени в скалите: басейни с каменни облицовки, пълни с гореща вода, нагрявана от някакъв подземен източник. Пара изпълваше всичко наоколо, а във влажния въздух се носеше лека миризма с метален привкус. Около нас отекваха смеховете на участниците в забавлението, както и плисъкът на водата.

— Защо Мия е с теб? — попитах тихо Лиса. Проправяхме си път по криволичещата пътека към едно от помещенията за отдих, като търсехме свободен басейн.

— Тя говореше с Мейсън, когато си тръгвахме — отвърна ми Лиса също тъй тихо. — Стори ми се безчувствено… не зная… да я оставим просто така…

Дори аз бях съгласна с това. По лицето й си личаха признаците на дълбока скръб, но в момента Мия, изглежда, за кратко бе забравила болката си, докато слушаше какво й говори Мейсън.

— Мислех, че не познаваш Ейдриън — додаде Лиса. В тона й, както и през нашата връзка се долавяше неодобрение. Накрая открихме един голям басейн, малко настрани от пътеката. На противоположния му край видяхме момче и момиче, сплели тела, но все пак оставаше достатъчно пространство, за да се настаним и ние. Лесно можехме да пренебрегнем двойката в отсрещния край на басейна.

Потопих крака си във водата, но бързо го издърпах обратно.

— Не го познавам — казах й. Отново накиснах предпазливо само крайчеца на пръстите на крака си, после постепенно потопих във водата и останалата част от тялото си. Но изкривих лице в гримаса, когато водата достигна до корема ми, защото рязко и неприятно ме опари.

— Би трябвало да го познаваш поне малко. Нали те е поканил на това парти.

— Да, но виждаш ли го сега да е с нас?

Тя проследи погледа ми. Ейдриън бе застанал в противоположния край на помещението сред група момичета по бански, доста по-изрязани от моя. Една от тях беше с модел на дизайнерката Бетси Джонсън7, които бях видял в едно списание. Въздъхнах и се огледах наоколо.

Междувременно вече всички бяхме във водата. Толкова беше гореща, че имах чувството, че съм се озовала в казан за варене на супа. Сега, след като Лиса се бе убедила, че отношенията ми с Ейдриън са съвсем невинни, можех да насоча вниманието си към разговора на останалите от нашата група.

— За какво си говорите? — прекъснах ги аз. Така беше много по-лесно, отколкото да ги слушам и да се напрягам да схвана за какво ставаше дума.

— За събранието — заяви Мейсън възбудено. Очевидно беше превъзмогнал раздразнението, че постоянно ме виждаше в компанията на Ейдриън.

Кристиан се беше настанил в една тясна плитчина в басейна, а Лиса се бе сгушила до него. Преметнал собственически ръка през раменете й, той се изпъна, за да се отпусне по гръб до ръба на басейна.

— Твоето гадже иска да поведе цяла армия срещу стригоите — осведоми ме Кристиан. По начина, по който го каза, можех да се закълна, че се опитваше да ме провокира.

Изгледах Мейсън въпросително. Не си струваше усилието да опровергавам определението „твоето гадже“.

— Хей, та нали тъкмо твоята леля го предложи — припомни Мейсън на Кристиан.

— Тя каза само, че трябва да намерим стригоите, преди те да намерят нас — парира Кристиан. — Не е настоявала новаците да се бият. Това го предложи Моника Шелски.

Появи се една сервитьорка с поднос с напитки. Бяха поднесени в елегантни кристални чаши с високи столчета със захаросани ръбове. Подозирах, дори почти бях убедена, че напитките съдържат алкохол, но се съмнявах, че ще се наложи някой от поканените на купона да доказва, че не е малолетен. Нямах представа какви бяха тези питиета. Повечето от досегашния ми опит с алкохола се ограничаваше само до някоя и друга евтина бира. Взех си една чаша и се извърнах към Мейсън.

— Мислиш ли, че идеята е добра? — попитах го. Отпих предпазливо от чашата. Като пазител, макар и още обучаващ се, бях длъжна винаги да съм във форма и нащрек, само че тази вечер отново ме бе обзело бунтарско настроение. На вкус напитката ми заприлича на пунш. С примес от сок от грейпфрут. И още нещо сладникаво, може би ягоди. Продължавах да съм убедена, че съдържаше алкохол, но не ми се струваше толкова силен, че да ми замае главата.

Скоро се появи още една сервитьорка с поднос с храна. Огледах го набързо и не открих нищо познато. Имаше нещо, смътно наподобяващо гъби, напълнени със сирене, като и някакви дребни хапки, намазани с нещо, наподобяващо пастет. Като заклета месоядка аз се пресегнах за едно от тези лакомства, решила, че няма да е зле да ги пробвам.

— Това е фоа гра — обясни ми Кристиан, с онази усмивка, която никак не харесвах.

Изгледах го предпазливо.

— Какво е това?

— Не знаеш ли? — Тонът му беше самонадеян и може би за пръв път в живота си звучеше като особа от кралска фамилия, благоволяваща да сподели елитарните си познания с някой по-нисш. Сви рамене. — Възползвай се от шанса да разбереш. Опитай го.

Лиса въздъхна с раздразнение.

— Това е гъши дроб.

Моментално си дръпнах ръката. Сервитьорката отмина, а Кристиан се засмя. Измерих го с един от прочутите си кръвнишки погледи.

Междувременно Мейсън все още обсъждаше въпроса ми, дали е добра идеята новаците да се бият в истински битки преди дипломирането си.

— Какво толкова правим ние? — попита той с възмутен тон. — Какво правиш ти? Тренираш всяка сутрин заедно с Беликов. И какво ти помага това на теб? Или на мороите?

Какво ми помага ли? Кара сърцето ми да препуска и изпълва мозъка ми с неприлични мисли.

— Ние още не сме готови — настоях аз.

— Остават ни още само шест месеца до дипломирането — заприглася ми Еди.

Мейсън кимна в знак на съгласие.

— Да. Но колко още ще научим за тези месеци?

— Много — заявих, като се замислих за това, колко бях научила от уроците на Дмитрий. Допих питието си. — Освен това къде е границата? Да допуснем, че завършим училището шест месеца по-рано и ни изпратят да се бием. Какво следва? Ще решат да съкратят обучението, като премахнат последната учебна година? Или направо и предпоследната?

Той сви рамене.

— Не се страхувам да се сражавам. Можех да победя някой стригой още когато бях във втората година.

— Да — съгласих се аз сухо. — Със същия успех както спускането със ските по онзи склон.

Лицето на Мейсън, вече зачервено от топлината, стана тъмночервено. Моментално съжалих за думите си, особено след като Кристиан се разсмя.

— Никога не съм очаквал да доживея деня, в който ще се съглася за нещо с теб, Роуз. Но колкото и да е тъжно, и това се случи. — Сервитьорката, разнасяща коктейлите, пак се появи. Кристиан и аз си взехме по още една чаша. — Мороите трябва да започнат да ни помагат да ги защитаваме.

— С магия ли? — попита внезапно Мия.

Заговори за пръв път, откакто бяхме дошли тук. Но срещна само мълчание. Реших, че Мейсън и Еди не й отговарят, защото не знаят нищо за магията. Но Лиса, Кристиан и аз знаехме… само че упорито се преструвахме, че не е така. В очите на Мия проблясваше някаква странна искра на надежда, но само можех да гадая какво е преживяла днес. Още като се е събудила сутринта, е узнала, че майка й е мъртва, а след това бе заставена да слуша с часове спорове за разни политически въпроси и бойни стратегии. Фактът, че тя седеше тук с нас и изглеждаше донякъде сдържана, беше за мен истинско чудо. Според мен тези, които обичаха майките си, щяха да са съсипани от скръб в подобна ситуация.

Но след като никой друг явно нямаше намерение да й отговори, накрая аз наруших мълчанието:

— Предполагам. Но… не зная много за това.

Допих питието си и отклоних очи с надеждата някой друг да подхване разговора. Но никой не го поде. Мия изглеждаше разочарована, но не каза нищо, когато Мейсън отново се впусна да спори за борбата срещу стригоите.

Взех си трети коктейл и се потопих във водата, докато все още можех да държа здраво чашата си. Този път питието в нея се оказа по-различно. Приличаше на мляко с какао, а отгоре имаше бита сметана. Опитах го и определено открих малко алкохол, но си казах, че шоколадът навярно го е разредил достатъчно.

Когато бях готова за четвъртия коктейл, сервитьорката не се виждаше никъде. В този миг Мейсън внезапно започна да ми се струва много, много готин и секси. Би ми харесало да получа от него малко романтично внимание, но той продължаваше да говори за стригоите и за това, как да се организира нападение срещу тях по обяд. Мия и Еди усърдно кимаха в потвърждение на изводите му, така че останах с впечатлението, че ако още сега реши да се втурне на лов за стригои, те ще го последват. Кристиан също вземаше участие в разговора, но повече за да играе ролята на адвокат на дявола. Типично за него. Той смяташе, че превантивните удари срещу стригоите, изискват съвместно участие на морои и пазители, нещо подобно на стратегията на Таша. Но Мейсън, Мия и Еди му възразиха, че ако мороите не са подготвени да участват директно, пазителите трябва да поемат всичко в свои ръце.

Признавам, че ентусиазмът им беше донякъде заразителен. Но по-скоро ми допадаше идеята да се атакуват стригоите. Само че при нападенията срещу фамилиите Бадика и Дроздов всички пазители са били избити. Естествено, стригоите явно са били много добре организирани в многочислени групи и са били подпомогнати от хора, но моят извод от всичко това беше, че трябва да бъдем изключително внимателни.

Колкото и Мейсън да ми се струваше сладък и секси, вече започваше да ми писва от приказките му за бойните му умения. Исках още едно питие. Изправих се и се покатерих през ръба на басейна. За мое изумление светът се завъртя пред очите ми. Нещо подобно ми се бе случвало и преди, когато излизах прекалено бързо от някоя гореща вана, но след като световъртежът ми не стихна, осъзнах, че питиета може би са били по-силни, отколкото предполагах.

Реших също, че идеята за четвърто питие не е толкова добра, но не исках да се върна и така всички да разберат, че съм пияна. Затова се насочих към едно странично помещение, където бях видяла сервитьорката да се прибира след обиколките си. Надявах се там да открия някакъв таен запас от десерти — шоколадовият мус щеше да ми се отрази по-добре от гъшия дроб. Докато вървях, много внимавах с хлъзгавия под. Здравата щях да загазя, ако се подхлъзна, падна в някой басейн и си пукна черепа.

Толкова много внимавах къде вървя, като в същото време се стараех да не се олюлявам, че връхлетях върху някакъв тип. Но вината беше негова, защото той беше с гръб към мен и отстъпваше назад.

— Хей, внимавай — извиках му, докато се мъчех да запазя равновесие.

Но той не ми обърна никакво внимание. Погледът му бе вперен в другия тип срещу него, който бе с окървавен нос. Бях се озовала право в центъра на яростен бой.