Мрак над Сетанон

Глава 17Отстъпление

Арута огледа каньона. Бяха тръгнали с Ги и барона на Висок замък преди изгрев слънце, за да разузнаят предните части на силите на Мурмандамус. От мястото, където ги спря патрулът на гарнизона, в далечината се виждаха светлините на лагерни огньове. Арута посочи.

— Виждаш ли, Браян? Трябва да са поне хиляда огъня, което означава пет-шест хиляди души. И това са само първите части. До утре по същото време ще са два пъти повече. След три дни Мурмандамус ще хвърли срещу теб тридесет хиляди.

Браян, без да обръща внимание на назидателния тон на Арута, се наведе над врата на коня си и се напрегна, сякаш искаше да види по-добре.

— Виждам само огньове, ваше височество. Знам, че е обичайна хитрост да се палят повече огньове, за да не може противникът да прецени числеността и разположението ти.

— Няма да обяснявам очевидното на идиоти — изръмжа Ги.

— А аз няма да търпя да ме обижда един предател! — сопна се в отговор баронът.

Арута подкара коня си между двамата и заяви:

— Ги, ти положи пред мен клетва за вярност, но си жив само защото аз те опростих. Не допускай това да се превръща във въпрос на чест. Сега нямам нужда от дуели. Имам нужда от теб.

Здравото око на Ги се присви и той изглеждаше на ръба да изтърси още някоя остра дума, но я преглътна и отвърна:

— Извинявам се… милорд. Изнервен съм от дългия път. Вярвам, че ме разбирате. — Обърна коня си и препусна към гарнизона.

Браян го изгледа в гръб и каза:

— Този човек си беше непоносимо арогантна свиня още като херцог и изглежда, двете години скитосване и Северните земи изобщо не са го променили.

Арута извърна коня си и застана срещу барона. Търпението му се изчерпваше.

— И освен това е най-добрият пълководец, когото съм познавал, Браян. И съвсем наскоро градът, който бранеше, беше напълно унищожен пред очите му. Хиляди от хората му се пръснаха сред планините и той не знае колко от тях са оцелели. Убеден съм, че можеш да го оправдаеш, ако си е изпуснал нервите. — Сарказмът в последните му думи издаде безсилието му.

Владетелят на Висок замък замълча, обърна се и погледна още веднъж към вражеския лагер. Утрото настъпваше.

Арута тимареше кобилата, която бе взел от разбойниците в планините. Дорестата кобила отдъхваше и възвръщаше полека-лека силите си след изнурителния път. В краткия излаз тази заран Арута бе яздил друг кон, даден му от Браян. След още някой ден кобилата щеше да е съвсем във форма за пътя на юг. Арута беше очаквал, че баронът поне ще им предложи да подменят животните, но Браян като че ли изпитваше удоволствие при всяка възможност да демонстрира, че като васал на Луам няма никакви задължения пред Арута, освен да проявява елементарна вежливост. Арута дори не беше сигурен дали Браян ще благоволи да му предложи ескорт. Този човек се оказа непоносим егоист, не особено схватлив и упорит — качества, напълно присъщи за особа, отпратена на границата, за да задържа жалки банди лошо организирани таласъми, но съвсем неподходящи за пълководец, комуто предстои да се противопостави на калена в битки и добре ръководена нашественическа армия.

Вратата на конюшнята изскърца и влязоха Локлир и Джими. Като видяха Арута, двамата се спряха смутени на прага, после Джими пристъпи напред и каза:

— Тъкмо идвахме да се погрижим за конете.

— Изобщо не ви обвинявам, Джими — отвърна принцът. — Просто обичам сам да се занимавам с такива неща, когато имам свободно време. А и така имам възможност да поразмисля насаме.

Локлир седна на една бала сено, пресегна се, потупа кобилата по муцуната и попита:

— Ваше височество, защо става всичко това?

— За войната ли питаш?

— Не, струва ми се, че мога да разбера, че някой си е решил да завладява, или поне съм чувал за достатъчно подобни войни в историята. Не, искам да кажа… мястото. Защо точно тук? Амос преди малко ни показваше едни карти на Кралството горе в стаята и… няма никакъв смисъл.

Арута спря да чеше гърба на коня.

— Ти току-що засегна единствената и най-голяма причина за тревогата ми. Двамата с Ги го обсъдихме. Не знаем. Но едно е сигурно: ако врагът ти направи нещо неочаквано, бъди сигурен, че за това си има причина. И най-добре е да се постараеш да разбереш каква е тя колкото се може по-бързо, скуайър, защото не го ли направиш, най-вероятно тъкмо тя ще ти донесе поражение. — Очите му се присвиха. — Има някаква причина Мурмандамус да тръгне точно насам. И като се вземе предвид дневният му ред до зимата, най-вероятно е тръгнал точно за Сетанон. Но защо? Никакво явно основание няма да ходи точно там, а стигне ли там, ще може единствено да остане да презимува. Дойде ли пролетта, двамата с Луам ще го съкрушим.

Джими извади една ябълка от джоба на куртката си, сряза я на две и даде половината на кобилата.

— Освен ако не си прави сметка да свърши цялата работа преди пролетта.

Арута го погледна.

— Какво искаш да кажеш? Джими сви рамене.

— Не знам точно, освен това, което сам казахте преди малко. Нали трябва да се опитаме да отгатнем какво замисля врагът. Както сам казахте, дойде ли пролетта, можете да го съкрушите. Така че предполагам, че и той го знае. Значи, ако съм тръгнал нанякъде и знам, че ще ме съкрушат напролет, то би било защото не се каня да остана там до пролетта. Или може би там има нещо, заради което ми стиска да отида — нещо, което или ще ме направи толкова силен, че да не се притеснявам, че ще ме заклещят две армии, или ще попречи на тези армии изобщо да припарят. Нещо такова.

— Добре, но какво?

— Нещо магично? — предложи Локлир, Джими се засмя.

— Откакто се забърка цялата тази каша, такива неща изобщо не ни липсват.

Арута погали замислено с пръст каишката на талисмана, даден му от ишапийските жреци край Сарт и промърмори:

— Нещо магично. Добре, но какво?

— Ако питате мен, трябва да е нещо голямо — каза Джими.

Арута изпита раздразнение. Усещаше, че Джими е прав. И изпита безсилие, че не може да разбере тайната, криеща се зад това безумно нашествие на Мурмандамус.

Изведнъж изкънтяха тръби и по каменната настилка на двора се чу тропотът на ботушите на войниците, затичали се да заемат позиции. Арута и двете момчета изхвърчаха от конюшнята.

— Ето ги! — посочи Галайн.

Ги и Арута погледнаха натам, накъдето им сочеше. От Касапска клисура излизаха първите отряди от армията на Мурмандамус.

— Къде е баронът? — попита Арута.

— На стената, с хората си — отвърна Амос. — Върна се преди малко, целият в кръв и пребит. Изглежда, Тъмните братя са били по хълмовете над предната му позиция и са го помели. Май е изгубил по-голямата част от ескадрона си.

— Идиот с идиот! Там можеше поне да запуши пълчищата на Мурмандамус за няколко дни. Тук, при стените, ще е кървав фарс.

— Глупаво беше да подценява възможностите на планинските моредели, след като излязат по скалите — каза елфът. — Това не са му простите таласъми.

— Ще ида да видя дали все още не мога да го уговоря — заяви Арута.

Принцът бързо слезе от кулата и след няколко минути вече стоеше на крепостната стена с господаря на Висок замък. Баронът беше облян в кръв от тежката рана на черепа, получена, когато му бяха избили шлема от главата. Друг не си беше сложил и косата му се бе сплъстила от съсирената кръв. Бе пребледнял и се олюляваше, но не се отказваше да командва гарнизона. Арута рече:

— Браян, не разбираш ли какво ти говоря?

— Ще ги затапим ето тук — отвърна баронът и посочи теснината на каньона, свършваща малко пред стената. — Няма място за развръщане, така че ще спрат и ще ги посечем като житни класове.

— Браян, той води срещу теб армия от тридесет хиляди души! Ти колко имаш тук? Две хиляди? Той изобщо не се притеснява от загубите! Ще струпа бойците си на камари пред стените ти, след което ще мине през труповете им, за да ви докопа. Ще прииждат и ще прииждат, и ще прииждат, докато ви изтощят. Не можеш да го задържиш повече от един-два дни, най-много.

Очите на Браян се приковаха в Арута.

— Заповедта ми е да защитавам тази позиция. Не мога да я напусна, освен с разрешението на краля. Длъжен съм да удържа на всяка цена. Вие нямате работа тук. Моля, напуснете веднага стената.

Арута остана вцепенен за миг, със зачервено от безсилен гняв лице, после напусна стената, бързо се върна на кулата и каза на Джими:

— Бързо оседлайте конете и вземете всичко, което е нужно за дълго пътуване. Откраднете каквото трябва от кухнята. Може да ни се наложи да напуснем бързо.

Джими кимна, дръпна Локлир за ръкава и го отведе, а Арута, Ги, Галайн и Амос загледаха предните отряди на нашественическата армия, прииждаща към стената като порой.

Започна точно както беше предрекъл Арута — вълна от вражески бойци връхлетя от тясната клисура. Крепостта беше построена за гарнизонна казарма и изобщо не бе предвидено, че ще се наложи да удържи на масивен щурм от страна на добре организирана армия. А сега срещу нея настъпваше точно такава армия.

Арута стоеше с приятелите си на върха на кулата и гледаше как стрелците избиват челните отряди на Мурмандамус. След това първите редици на атакуващите се разтвориха и напред затичаха приведени таласъми, оформяйки стена от щитове. След тях прибягаха моределски стрелци, прикриха се зад живия параван и започнаха да отвръщат на стрелбата на защитниците от стената. Първият дъжд от стрели порази дузина от бойците на Висок замък и нападателите се втурнаха напред. Отново и отново противниковите страни си размениха залпове и защитниците не отстъпиха. Но нападателите продължиха настъплението си към стената.

Напредваха стъпка по стъпка, крачейки през телата на падналите. Всяка атакуваща вълна прииждаше и падаше, но се придвижваше все по-близо от предишната. Паднеше ли поразен някой стрелец, друг притичваше и заемаше мястото му. Когато слънцето облиза стената на дълбокия каньон, нападателите вече бяха преодолели половината разстояние до стената. Когато то се прехвърли към отсрещната стена на клисурата, разстоянието се беше свило до по-малко от петдесетина разкрача. И се понесе следващата вълна.

Изнесоха на бегом стълби. Защитниците се бранеха храбро, но щом паднеше някой таласъм или трол, други притичваха и се катереха по стълбите. И се почна същинската битка за Висок замък.

Оределите защитници се удържаха отчаяно. Последната вълна бе ударила стената южно от портите. По залез слънце прокънтя тръбният сигнал за отбой и войската на Мурмандамус се отдръпна в каньона.

— Не бях виждал досега подобна безсмислена касапница в името на дълга — каза Ги.

Арута бе съгласен с него.

— По дяволите! — изрева Амос. — Арута, тези погранични момчета може да са последната утайка на армиите ви, но са яка пасмина. Хич не си поплюват.

— Човек като послужи на границата, закоравява бързо — съгласи се принцът. — Големите битки тук са рядкост, но се бият всеки ден. Вярно, че ще се дадат скъпо, но ако Браян продължи да упорства, са обречени.

— Трябва да тръгнем преди съмване, ако ще се махаме — напомни Галайн.

Принцът кимна.

— Ще се опитам още веднъж да поговоря с Браян. Ако пак откаже да се вслуша в здравия разум, ще поискам разрешение да напуснем гарнизона.

— А ако не разреши? — попита Амос.

— Джими вече ни е приготвил провизии и таен изход. Ако се наложи, ще тръгнем пеш.

Принцът слезе от кулата и забърза към стената, където за последен път беше видял барона на Висок замък. Огледа се, но не го видя. Попита един от бойците и му отвърнаха:

— Барона го видях за последен път преди около час. Може да е долу на двора при ранените и мъртвите, ваше височество.

Думите на войника се оказаха пророчески — Арута го намери точно там. Лекарят бе коленичил над него и когато принцът се приближи, вдигна глава и каза:

— Мъртъв е.

Арута се обърна към офицера, застанал до мъртвия.

— Кой е заместникът му?

— Уолтър Гилденхолт, но мисля, че падна при щурма на предната позиция — отвърна мъжът.

— След него кой?

— Балдуин дьо ла Тровил и аз, ваше височество, сме следващите по ранг след Уолтър. Пристигнахме тук в един и същи ден, така че не знам кой точно е по-старши.

— Вие кой сте?

— Антони дьо Мазини, бивш барон на Калри, ваше височество. Щом чу името му, Арута си го спомни от коронацията на Луам.

Беше един от поддръжниците на Ги. Все още се поддържаше спретнато, но двете години по границата до голяма степен го бяха лишили от изтънчените маниери на дворцово конте, които го отличаваха в Риланон.

— Ако нямате възражения, повикайте дьо ла Тровил и Ги дьо Батира. Чакам ви на съвет в покоите на барона.

— Нямам възражения — отвърна дьо Мазини и огледа навъсено касапницата по бойниците и двора на укреплението. — Всъщност най-после малко разум и ред тук няма да са излишни.

Балдуин дьо ла Тровил се оказа слаб мъж с изпито ястребово лице, за разлика от по-изтънчения дьо Мазини. След като двамата офицери се представиха, Арута каза:

— Ако на някой от двама ви му се въртят в главата тези глупости, че сте васали само на краля и че трябва да защитавате тази крепост до смърт, по-добре го кажете още сега.

Двамата се спогледаха и дьо Мазини се изсмя.

— Ваше височество, тук ни изпратиха по заповед на вашия брат… — той хвърли поглед към Ги — поради политическо неблагоразумие. Изобщо не държим да прахосаме нахалост живота си в безсмислени жестове.

— Баронът беше пълен идиот — добави дьо ла Тровил. — Смел почти до героизъм, но все пак идиот.

— Ще изпълните ли заповедите ми?

— С радост — отговориха и двамата.

— Тогава от този момент нататък моят първи заместник е дьо Батира. Ще го приемете като ваш старши.

Дьо Мазини се ухили.

— Това няма да е нещо ново и за двама ни, ваше височество. Ги кимна и отвърна на усмивката.

— Двамата са добри бойци, Арута. Ще изпълнят каквото им се възложи.

Арута свали картата от стената и я разгъна върху масата.

— Искам половината гарнизон да оседлае конете до час. Но заповедта да се предаде шепнешком. Никакви тръби, барабани и викове. И колкото може по-скоро искам групи от по дузина мъже да започнат да се измъкват през задната порта, на интервали от по една минута. Трябва да потеглят за Сетанон. Смятам, че още в този момент Мурмандамус прехвърля свои бойци през скалите от двете страни на прохода, за да отреже пътя за оттегляне. Не мисля, че разполагаме с повече от няколко часа, в най-добрия случай — до призори.

Ги заби пръст в картата.

— Ако пратим малък патрул ето тук, после и тук, само за показ, проникването им ще се забави и шумът донякъде ще се покрие.

Арута кимна.

— Дьо ла Тровил, поведете този патрул, но не влизайте в бой. Ако се наложи, бягайте като заек, но гледайте на всяка цена да се върнете два часа преди съмване. До изгрев слънце този гарнизон трябва да се опразни.

— Така. Първите ескадрони, които ще потеглят, да включат по шестима боеспособни мъже и шестима ранени. Ранените вържете на седлата, ако трябва. След днешната касапница ще има достатъчно коне, за да може всяка група да вземе два-три пъти повече животни, и искам всеки да отнесе колкото може повече зоб. Не всички коне ще могат да стигнат до Сетанон, но ако има достатъчно зоб и при смяна на конете, повечето би трябвало да издържат.

— Много от ранените няма да оцелеят, ваше височество — каза Мазини.

— Зная. Ездата до Сетанон ще бъде убийствена, но искам всички да се изнесат оттук. И един жив човек няма да оставим зад гърба си на тези касапи, дьо Мазини. И освен това искам всеки мъртвец да бъде поставен изправен по бойниците. Когато настъпи зората, искам Мурмандамус да си помисли, че му предстои да се срази с пълен гарнизон. — Принцът се обърна към Ги. — Това може да го позабави малко. Освен това подгответе съобщения за Северен страж и ги известете какво става тук. Ако паметта не ми изневерява, Майкъл, лордът на Северен страж, е доста по-умен от покойния барон на Висок замък. Може би ще се съгласи да прати малко войници да ужилят фланговете на Мурмандамус. Искам да изпратим също така депеши в Сетанон…

— За Сетанон не разполагаме с птици, ваше височество — отвърна дьо ла Тровил. — Очаквахме да дойдат с кервана след месец.

— Колко и какви птици са ви останали в кафезите?

— Дузина. Три за Северен страж. По два гълъба за Тир-Сог и Лориел, и пет до Ромней.

— В такъв случай поне можем да пръснем вестта. Съобщете на херцог Талвин Ромнейски да извести Луам в Риланон. Искам армиите на Изтока да тръгнат към Сетанон. Мартин вече ще е там с войската на Вандрос. Щом срещне оцелелите от Арменгар и разбере маршрута на Мурмандамус, ще обърне войските си и ще поведе армията от Ябон към Ястребово гнездо, откъдето ще може да прехвърли планините и да тръгне насам. Ще съобщим на Тир-Сог да изпрати вестоносци да го пресрещнат и да му кажат къде точно сме ние. Гарнизонът на Крондор ще тръгне веднага щом Гардан получи вест от Мартин. Той ще събере още войска по пътя си при Тъмно поле. — И Арута добави с плаха надежда: — Все още имаме шанс да оцелеем при Сетанон.

— Къде е Джими?

— Каза, че имал да свърши нещо и щял да се върне веднага — отвърна Локлир.

Арута се огледа неспокойно.

— Що за глупости са му щукнали пък сега?

Беше почти призори и последният отряд бойци бе готов да напусне гарнизона. Частта на Арута — последните петдесетина бойци — се бе подредила зад портата, но Джими беше изчезнал.

После Джими изведнъж дотича отнякъде и им замаха да тръгват. Метна се на седлото и Арута даде знак да отворят портите.

Тежките дървени крила изскърцаха и принцът поведе колоната навън.

— Какво те задържа? — попита Арута.

— Малка изненада за Мурмандамус — отговори Джими.

— Каква?

— Сложих запалена свещ на едно буре с масло. Върху шепа суха слама и парцали. Ще гръмне след около половин час. Няма да е кой знае какво, но ще вдигне доста пушилка и ще гори поне няколко часа.

Амос се засмя одобрително.

— И след Арменгар няма да им се ще толкова да налитат в огъня.

— Тоя е голям хитрец, Арута — отбеляза Ги.

Джими остана доволен от похвалата, но Арута отвърна сухо:

— Понякога даже — прекалено голям.

Лицето на Джими помръкна, а Локлир се ухили.

Спечелиха ден преднина. Откакто бяха потеглили, чак до залез слънце преследвачи след тях не се мяркаха. Арута реши, че Мурмандамус трябва да се е разпоредил да претърсят основно опразнената крепост и едва след това ще прегрупира армията си за прехода през Високи хълмове. Да, определено бяха изпреварили нашествениците и най-вероятно щяха да си запазят преднината.

Можеха да си позволят по-бърза езда, подменяйки конете, и да преодоляват по трийсет и пет — четиридесет мили на ден. Част от конете щяха да се изтощят, но с малко късмет щяха да прехвърлят за седмица открития хълмист район. Навлезеха ли в Тъмни лес, щеше да им се наложи да забавят, но вероятността да ги настигнат там щеше да е по-малка, защото на преследвачите им щеше да се наложи да се придвижват предпазливо заради възможните засади сред гъстите гори.

На втория ден започнаха да оставят ранените, които не можеха да преживеят тежестите на пътуването. На другарите им бе заповядано да срязват придържащите ги за седлата връзки, без да губят време да ги погребват и без дори да им прибират оръжията и снаряжението.

На третия ден някъде по залез, се появиха първите преследвачи — смътни фигури на хоризонта. Арута заповяда да продължат още един час в галоп и на другия ден призори преследвачите отново престанаха да се виждат.

На четвъртия ден стигнаха първото село. Войниците, минали преди тях, бяха предупредили всички местни жители за приближаващата се опасност и селото беше изоставено. От един комин излизаше дим и Арута прати хора да проверят. Огънят в огнището все още тлееше, но нямаше никого. Намериха малко зърно и го прибраха, но друго продоволствие нямаше. Врагът нямаше да намери тук никаква плячка и Арута нареди да оставят селото. Ако жителите му не бяха отнесли със себе си всичката покъщнина и стока, щеше да заповяда да го опожарят. Сигурен беше, че войниците на Мурмандамус ще се погрижат за това, но се чувстваше по-добре, ако го остави така, както го беше заварил.

Към края на петия ден видяха, че отзад ги приближава неголям конен отряд и принцът заповяда на хората си да спрат и да се подготвят за бой. Конниците се приближиха и се оказаха дузина моределски съгледвачи, но свърнаха бързо и поеха назад, вместо да приемат двубоя с превъзхождащата ги по численост група.

На шестия ден настигнаха един керван, поел на юг, предупреден вече за приближаващата се опасност от предните ескадрони. Коларите караха бавно и беше повече от сигурно, че след ден-два авангардът на Мурмандамус ще ги застигне. Арута препусна към челото на колоната, където трябваше да е търговецът, собственик на товара, и извика:

— Разпрегнете конете и ги яхвайте. Иначе няма да се спасите от Тъмните братя, които идат след нас.

— Но зърното ми! — проплака търговецът. — Ще изгубя всичко! Арута даде знак да спрат и извика на бойците си:

— Всеки да вземе по един чувал зърно. Ще ни трябва за Тъмни лес. Останалото да се изгори!

Търговецът се заинати и заповяда на охранниците си да защитят стоката му, но наемниците само изгледаха петдесетината бойци на Висок замък и се отдръпнаха, оставяйки ги да приберат зърното.

— Разпрегнете конете! — заповяда Ги.

Конниците срязаха поводите на конете и ги отведоха. След няколко минути чувалите от първата кола бяха прехвърлени на конете на войниците и на разпрегнатите товарни животни. Останалите фургони бяха подпалени.

Арута каза на търговеца:

— Ваша милост, насам идват тридесет хиляди таласъми, Тъмни братя и троли. Ако смятате, че съм ви онеправдал, помислете какво щеше да ви сполети, ако се тътрите из Тъмни лес сред подобна компания. А сега вземете зърното за конете си и тръгвайте на юг. Ние ще останем в Сетанон, но ако искате вашите кожи да останат читави, на ваше място бих подминал града и бих продължил към Малаково средище. Ако държите да ви се възмезди това зърно, останете в Сетанон и ако успеем всички да преживеем някак това нашествие, ще ви го изплатя. Рискът си е ваш. Повече време за разправии нямам.

Принцът заповяда на колоната да тръгне и след няколко минути изобщо не се изненада, че търговецът и наемниците му препускат зад тях, а само подвикна на Амос:

— Като спрем, подменете им конете от резервните. Не искам да ги оставяме.

На седмия ден навлязоха в Тъмни лес.

Шумът на битката секна и Арута заповяда да спрат. Махна с ръка на Галайн и един от войниците да продължат към източника на шума. Върнаха се след броени минути и елфът каза:

— Всичко е свършило.

Продължиха още малко на изток и намериха на една поляна група войници от Висок замък. Около тях лежаха телата на дузина моредели. Командирът на малкия ескадрон отдаде чест, щом видя приближаващия се принц.

— Спряхме да починат конете, когато ни удариха, ваше височество. За щастие, още един ескадрон се оказа недалече на запад и ни се притекоха на помощ.

Арута погледна Ги и Галайн и попита:

— Как по дяволите са успели да ни изпреварят?

— Не са — отвърна Галайн. — Били са тук цялото лято и са чакали. — Елфът се огледа. — Ето там, струва ми се.

Отведе Арута до един повален дънер, скриващ входа на ниски колиба, скрита хитро сред храсталаците. Колибата се оказа претъпкана със запаси: зърно, оръжия и сушено месо.

Арута бързо огледа всичко и каза:

— Тази кампания е била планирана отдавна. Вече можем да сме сигурни, че крайната цел на Мурмандамус е Сетанон.

— Но все още не знаем защо — отбеляза Ги.

— Ще трябва да действаме и без да го знаем. Вземете всичко, което може да ни свърши работа. Останалото да се изгори.

Обърна се към водача на ескадрона.

— Други наши отряди срещнахте ли?

— Да, ваше височество. Снощи дьо ла Тровил беше на стан на около миля на североизток оттук. Натъкнахме се на постовете му и ни заповядаха да продължим, за да не се струпват твърде много хора на едно място.

— А Тъмни братя? — попита Ги. Сержантът кимна.

— Горите гъмжат от тях, ваше височество. Подминем ли ги, рядко ни закачат. Ако спрем, имат скрити стрелци из дърветата. За щастие обикновено групите им са по-малки от тази. Все пак може би ще е добре да не спираме.

— Вземи със себе си петима души от колоната ми и тръгнете на изток. Искам да се предаде на всички: отваряйте си очите за тези складове на Мурмандамус. Предполагам, че ще ги охраняват, така че се оглеждайте за места, където Тъмните братя ще се опитват да ви спрат. Всичко, което може да му помогне, трябва да се унищожава. Тръгвайте.

След това Арута нареди друга дузина мъже да се отправи на половин ден път на запад, а после да възвие на юг, за да се извести на колкото може повече отряди за складовете на врага. Накрая се обърна към Ги.

— Май е време да тръгваме. Почти усещам авангардните му части по петите ни.

— Все пак бихме могли да ги позадържим малко — каза дьо Батира.

Арута се озърна.

— Търся подходящо място за засада. Или някой мост, който да изгорим след себе си. Или теснина по пътеката, да я запушим с някое дърво. Но досега не видях подобно място.

— Тази проклета гора е най-удобното за преминаване място, което съм виждал. На парад можеш да я измаршируваш и нито един войник няма да сбърка стъпката, за да прескочи дънер — обади се Амос.

— Добре. Ще видим какво може да се направи — отвърна Ги. — Да тръгваме.

Тъмни лес представляваше плетеница от свързващи се гористи пояси, а не непрекъсната гора като Еддер или Зеленото лоно. През първите три дни от пътуването си преминаха през многобройни ливади и едва след това навлязоха сред наистина тъмни горски гъсталаци. На няколко пъти се наложи да изчакат, докато Галайн разпознае подвеждащите дири, оставени от моределите за заблуда. Още три пъти се натъкнаха на оръжейни и продоволствени складове, които се разпознаваха лесно по труповете на моредели и войници, пръснати наоколо. Мечовете хвърляха в огъня, за да се развали закалката им, стрелите и копията изгаряха. Седлата и юздите изпосичаха, зърното пръскаха по земята или също го изгаряха. Одеялата, дрехите и хранителните припаси ставаха храна на огъня.

Към края на втората седмица надушиха отдалече дим и се наложи да избегнат горски пожар. Нечие прекалено усърдие в унищожаването на складовете на Мурмандамус го беше причинило и огънят лесно бе обхванал дърветата, изсъхнали от горещото лято. Докато се отдалечаваха от бързо напредващата огнена стихия, Амос викна:

— Ей това трябва да направим. Да изчакаме негово скапанячество само да навлезе в гъсталака и после да му драснем огнивото. Ха!

Когато най-сетне излязоха от Тъмни лес и продължиха през нивята, Арута беше изгубил шест коня, но нито един от хората си, в това число търговеца и неговите наемници. Прехвърлиха двадесетина мили земеделска земя и накрая се спряха на стан. След залез слънце на хоризонта на юг се видяха смътни светлини.

Арута ги посочи и каза:

— Сетанон.

Стигнаха града и пред портите ги спряха неколцина войници от местния гарнизон.

— Търсим командира ви! — извика дежурният сержант. Златните му нашивки ясно личаха на фино скроения зелено-бял табард на баронство Сетанон.

Арута вдигна ръка и сержантът каза:

— Тук се стичат войници от Висок замък от половин ден насам. Подслонихме ги в двора на казармите. Баронът иска да разбере кой командва цялото това преселение.

— Предайте му, че ще отида при него веднага след като се настанят хората.

— И за кого по-точно да му предам?

— Арута Крондорски.

Мъжът зяпна.

— Ама…

— Знам, знам, умрял съм. Все пак предайте на барон Хъмфри, че до час ще дойда в цитаделата му. И също така му предайте, че водя със себе си Ги дьо Батира. След това пратете човек в двора на казармите да провери дали Балдуин дьо ла Тровил и Антони дьо Мазини вече са пристигнали. Ако са тук, да им предаде да се явят при мен.

Сержантът остана вцепенен за миг, след което отдаде чест.

— Слушам, ваше височество.

Арута даде знак на колоната да влезе в града. По оживените улици кипеше обичайният мирен и спокоен живот на Кралството, гражданите бяха улисани в работа, търговия и веселби, уверени в своята сигурност под закрилата на добрия и великодушен монарх.

Накъдето и да извърнеше очи, принцът виждаше най-обичайни гледки на мирен и безметежен живот. Това обаче скоро щеше да се промени.

Арута заповяда портите да се затворят. През последната седмица онези граждани, които бяха предпочели да си опитат късмета и да побягнат на юг, бяха пуснати. Но сега вече градът трябваше да се запечата. Изпратени бяха още съобщения, по гълъби, както и по вестоносци, до гарнизоните в Малаково средище, в Силдън и Даркмур в случай, че предишните депеши не са достигнали до командирите им. Всичко, което можеше да се направи, беше направено и единственото, което им оставаше, беше да чакат.

Разположените на север съгледвачи бяха докладвали, че армията на Мурмандамус вече държи напълно под контрола си Тъмни лес. И последната ферма между горите и града беше опразнена и всички фермери бяха прибрани зад градските стени. Принцът се беше разпоредил всеки да действа по изричен график. Всички налични хранителни припаси бяха прибрани в Сетанон, но когато срокът изтече, Арута заповяда всички ферми да бъдат подпалени. Все още неожънатите ниви също бяха подложени на огън, необраните градини бяха изкоренени или посипани с отрова, а всички стада, които се оказаха твърде надалеко, за да ги приберат в Сетанон, по негова заповед бяха разпръснати на юг и на изток. Нищо, което можеше да е от полза за настъпващия враг, не бе оставено. Според докладите на пристигналите в Сетанон войници поне тридесет от складовете на Мурмандамус бяха намерени и оплячкосани или унищожени. Арута не хранеше илюзии. Беше се постарал да ужили колкото може по-сериозно Мурмандамус, но не беше му нанесъл никакви сериозни щети, освен малки неудобства.

Арута ръководеше съвета с Амос, Ги, офицерите от Висок замък и барон Хъмфри. Хъмфри седеше в пълното си бойно снаряжение — неудобно и безвкусно отрупано със злато и скъпоценности, предназначено повече за показ, отколкото за сериозен бой — златният му шлем с дълго бяло перо бе пред него на масата. Баронът с охота бе приел командата да се поеме от Арута, тъй като поради местоположението си гарнизонът на Сетанон не разполагаше с опитни в боя пълководци. Арута бе назначил Ги, Амос, дьо ла Тровил и дьо Мазини на ключови постове. Довършваха прегледа на състоянието на войските и складовете. Арута дочете списъка и заговори:

— При нормални обстоятелства бихме могли да удържим срещу армия с числеността на тази на Мурмандамус до два месеца. Но след онова, на което бяхме свидетели в Арменгар и Висок замък, съм убеден, че обстоятелствата няма да са нормални. Мурмандамус трябва да влезе в града до две, най-много до три седмици; иначе рискува да го хване зимният мраз. Скоро ще настъпят дъждовете ш това ще забави атаките му, а дойде ли зимата, войската му ще почне да гине от глад. Не, той трябва бързо да влезе в Сетанон и да не ни позволи да изчерпаме припасите си или да ги унищожим. Ако нещата се развиват по най-благоприятния възможен начин, то в момента Мартин би трябвало да се спуска от склоновете на планината Каластий под Ястребово гнездо с войската от Ябон, около шест хиляди бойци. Но ще се забави поне две седмици. Приблизително по същото време би трябвало да дойдат и войници от Северен страж и от Силдън, но в най-добрия случай ще трябва да удържим не по-малко от две седмици, а може би до четири. Ако помощта се забави повече, ще е твърде късно.

Арута стана.

— Господа, единственото, което ни остава, е да чакаме идването на врага. Предлагам да си починем и да се молим.