Мрак над Сетанон

Глава 1Празненство

Джими се затича по коридора.

През последните няколко месеца момчето беше пораснало. В деня на следващото Средилетие щеше да навърши шестнадесет години, макар че никой не знаеше точната му възраст. Шестнадесет изглеждаше добро предположение, въпреки че можеше да мине по-скоро за седемнадесет, та дори и за осемнадесетгодишен. Атлетичната му фигура беше започнала да се разширява в раменете и беше израснал почти с цяла глава, откакто дойде в двора. Сега приличаше повече на мъж, отколкото на момче.

Но някои неща така и си оставаха неизменни и едно от тях беше чувството му за отговорност. Макар човек да можеше да разчита на него за важни задачи, пълното му пренебрежение към дребните неща отново заплашваше да обърне целия двор на принца на Крондор в хаос. Длъжността му предписваше той, като старши скуайър, да се явява пръв, но както винаги и този път, изглежда, щеше да се окаже последен. Странно защо точността все му убягваше. Пристигаше или късно, или преждевременно, но никога навреме.

Скуайър Локлир стоеше до вратата на залата, използвана за събиранията на скуайърите, и махаше отчаяно на Джими. От всички скуайъри само Локлир бе останал приятел с личния скуайър на принца след завръщането му с Арута от издирването на сребротръна. Въпреки първата и много точна преценка на Джими, че Локлир в много отношения все още си е дете, той проявяваше известна страст към безразсъдството — нещо, което бе изненадало и същевременно зарадвало приятеля му. Колкото и рисковани схеми да замисляше Джими, Локлир винаги се съгласяваше. Всеки път, когато си изпатеше заради издевателствата на Джими с търпението на дворцовите сановници, Локлир приемаше наказанието си с доблест, смятайки го за съвсем заслужено, след като се е оставил да го хванат.

Джими влетя в залата, хлъзна се по гладкия мраморен под и се помъчи да се спре. Двете дузини облечени в зелено и кафяво скуайъри се бяха подредили в две почти еднакви редици. Той ги огледа и се увери, че всички са по местата си. Закова се на определеното му място и точно в този момент влезе церемониалмайсторът Бриан Деласи.

Когато получи ранга старши скуайър, Джими си мислеше, че той ще му донесе само привилегии и никакви отговорности. Като съставна част от двора, макар и незначителна, Джими трябваше да се примирява с единствения важен факт, присъщ на всички бюрократи във всяка държава и епоха: това, че не се интересуват от оправданията, а само от резултата. Не му се прощаваше нито една грешка, допусната от който и да било скуайър. До този момент годината не беше никак добра за Джими.

С отмерени стъпки и с шумоленето на червените и кафяви служебни одежди, високият достолепен церемониалмайстор прекоси залата и застана пред Джими — формално неговият първи помощник след стюарда на дворцовата прислуга, но всъщност — неговият най-голям проблем. От двете страни на господин Деласи стояха двама пажове в униформи от жълто и пурпур, синове на семейства от простолюдието, които един ден щяха да станат част от прислугата на двора, за разлика от скуайърите, бъдещи управители на Западните владения. Деласи почука вяло с обкования си е желязо служебен жезъл по пода и каза:

— Пак ме изпреварихте с малко, нали, скуайър Джеймс?

С невъзмутимо лице, въпреки сподавения смях на момчетата от задните редове, Джими докладва:

— Господин Деласи, всички са налице, с изключение на скуайър Джером, който отсъства поради леко нараняване.

Деласи въздъхна примирено.

— Мда, чух за малкия ви вчерашен спор на игралната площадка. Не мисля да се занимаваме с непрестанните ви затруднения с Джером. Получих нова нота от баща му. Смятам в бъдеще просто да предавам тези „ноти“ на вас. — Джими се помъчи да си придаде невинно изражение и не можа. — А сега, преди да се заема с днешните ви назначения, смятам за уместно да ви изтъкна един факт: от всички вас се очаква винаги да се държите като добре възпитани млади господа. За тази цел смятам, че е също така уместно да обезкуража възникващата напоследък нездрава наклонност, а именно — да се залага на резултата от игрите с топка, които се играят всеки шестък. Ясно ли се изразих? — Въпросът привидно беше отправен към всички събрани скуайъри, но ръката на Деласи в този момент, кой знае защо, падна на рамото на Джими. — От днес нататък — никакви облози повече, освен ако е нещо по-прилично, например на конни надбягвания, разбира се. Това е заповед.

Всички скуайъри промърмориха утвърдително. Джими кимна сдържано и изпита тайно облекчение за това, че вече бе направил залога си за мача днешния следобед. Новата игра бе събудила такъв интерес сред слугинския персонал и по-дребните благородници в двора, че Джими трескаво се мъчеше да измисли начин да извоюва официалното й признаване. Можеше да се наложи да плати висока цена, ако господин Деласи разбереше, че вече е заложил на мача, но поне чувството за чест на младежа бе удовлетворено. Деласи не беше казал нищо за вече направените облози.

Церемониалмайсторът бързо изчете графика на дежурствата, изготвен предната нощ от Джими. Каквито и оплаквания да имаше Деласи от своя старши скуайър, те не засягаха работата на хлапака. Заемеше ли се Джими с някоя задача, свършваше я добре. Проблемът обикновено беше в това да го накараш да се заеме със задачата.

След като сутрешното дежурство се разпредели, Деласи обяви:

— Петнадесет минути преди втория час след обяд се събирате на дворцовото стълбище, защото точно в два часа е Представянето. След като церемонията свърши, сте свободни от дежурства през остатъка от деня, така че тези от вас, чиито семейства са тук, ще могат да останат с родителите си. Двама от вас обаче трябва да останат на разположение със семейството на принца и гостите. За това почетно задължение съм избрал скуайъри Локлир и Джеймс. Двамата отивате веднага в кабинета на граф Волней и чакате указания. За днес това е всичко.

Джими замръзна онемял и остана така, докато Деласи излезе и скуайърите разпуснаха строя. Локлир изсумтя:

— Голям късмет извадихме! Всички ще пърхат насам-натам, ще ядат и пият, и… — погледна Джими накриво и се ухили — ще целуват момичета. А нас ни залепиха към техни височества.

— Ще го убия! — изръмжа Джими. Локлир поклати глава.

— Джером ли?

— Че кой друг? — Джими махна с ръка на приятеля си и двамата излязоха. — Само той е казал на Деласи за залаганията. Играе зад гърба ми, задето му насиних окото вчера.

Локлир въздъхна примирено.

— Днес нямаме шанс да бием отбора на Том и Джейсън с чираците, щом двамата няма да играем. — Локлир и Джими бяха най-атлетичните в тима на скуайърите. Бърз почти колкото Джими. Локлир при това отстъпваше само на него във въртенето на сабята. Двамата бяха най-добрите играчи на топка в палата и след като нямаше да участват в мача, победата на чираците беше почти в кърпа вързана. — Ти колко заложи?

— Всичко. — Локлир зяпна. Скуайърите си събираха сребърниците и жълтиците от няколко месеца за този мач. — Е добре де, откъде да знам, че Деласи ще ни измисли тази работа точно днес? А и освен това, след толкова много загуби напоследък, залогът е две към пет. — От няколко месеца насам Джими нарочно играеше така, че скуайърите да губят, за да подготви почвата за такъв голям облог. — Е, все още не сме отписани от играта. Ще измисля нещо.

Локлир смени темата.

— Днес пак успя в последния момент. Какво те задържа този път?

Джими се ухили и ядът му мина.

— Говорих си с Мариана. — После лицето му помръкна отново. — Щяхме да се срещнем с нея след играта, но сега ще трябва да съм с принца и принцесата. — Наред с израстването му през последното лято, другата съпътстваща промяна у Джими беше откритието му, че на този свят съществуват момичетата. Близостта им и доброто им мнение за него изведнъж се оказаха жизненоважни за хлапака. Поради по-особеното му възпитание и познания за живота, особено в сравнение с другите млади благородници в двора, в това отношение Джими далеч надминаваше възрастта си. От няколко месеца бившият крадец беше станал обект на повишен интерес сред слугинчетата в палата. Мариана беше само най-новата жертва, омаяна от чара му, и коленцата й омекваха, щом видеше младия, умен и красив скуайър. Къдравата кестенява коса на Джими, вечно ухиленото му лице и палавите му тъмни очи създаваха не малко тревоги на татковците и майчиците на по-засуканите девойчета от дворцовия персонал.

Локлир се стараеше да проявява безразличие, поза, която беше на път скоро да рухне, след като и той напоследък все по-често ставаше обект на внимание от страна на момичетата в палата. С всяка изминала седмица се източваше на ръст и вече бе израснал почти колкото Джими. Вълнистата му, прошарена с руси кичури светлокафява коса и лазурносините му очи с почти женствени мигли, чаровната му усмивка и дружелюбният му, изтънчено лековат маниер му бяха донесли голяма популярност сред девичия слугински антураж. Той самият все още изпитваше неловкост при мисълта да си има вземане-даване с момичета, тъй като у дома си беше отраснал в мъжката компания на братята си, но покрай Джими започваше да се убеждава, че в момичетата има нещо повече, отколкото бе допускал в бащиното си имение.

— Е… — каза Локлир, — ако Деласи не намери добър повод да те изхвърли от поста или Джером не подкупи градските гамени да те пребият, то все някое ревниво момченце от кухнята или разгневен баща ще те накълца с някой сатър. Но бас държа, че никой от тях няма да изрече молитва, ако закъснеем — защото граф Волней ще ни набучи главите на колове. Давай.

Локлир го сръга в ребрата, изсмя се и се затича. Джими хукна след него. Старият слуга, който триеше наведен пода с мокър парцал, изгледа затичаните по коридора момчета и за миг си спомни вълшебството на младостта. После, примирил се с бремето на годините, отново се залови с парцала.

Херолдите заслизаха с маршова стъпка по дворцовото стълбище и сред тълпата се разнесоха радостни възгласи. Възклицанията се дължаха отчасти на това, че щяха да видят и чуят обръщението на своя принц, който макар и да беше малко особняк, будеше уважение и почит със своята справедливост. Радостните им възгласи бяха предизвикани и от това, че щяха да видят своята принцеса, която всички обичаха. За тях тя представляваше символ на продължението на старата династична линия, връзка между миналото и бъдещето. Но най-вече хората бяха възбудени поради факта, че са едни от щастливите граждани от простолюдието, допуснати заедно със знатните гости да ядат от трапезата на принца и да пият от дворцовата изба.

Празникът на Представянето се провеждаше на тридесетия ден след раждането на всеки член на кралската фамилия. Загадка си оставаше как точно е възникнал, но общо взето се смяташе, че от древните владетели на града-държава Риланон се е изисквало да показват пред народа, че наследниците на трона са родени без недъг. Днес това бе за хората едно добре дошло празненство, все едно че им се отстъпваше още един ден на Средилетието.

В този ден извършилите дребни прегрешения биваха оправдавани; всички спорове за чест се смятаха за решени и дуелите се забраняваха за срок от една седмица и един ден след Представянето; всички дългове, натрупани от последното Представяне — това на самата принцеса Анита преди деветнадесет години, — биваха опростени. И в следобеда и вечерта след церемонията всякакви рангове биваха забравяни и простолюдието се смесваше с благородничеството, за да пируват на една и съща трапеза.

Заел полагащото му се място зад херолдите, Джими си даде сметка, че винаги някой трябва да работи. Все някой трябваше да приготви всичката храна, която днес щяха да поднесат, и все някой трябваше да чисти след това. И той самият трябваше да стърчи тук, готов да служи на Арута и Анита, ако им потрябва за нещо. Въздъхна и се замисли отново как задълженията все го намираха, където и да се скрие.

Локлир си тананикаше тихичко до него, докато херолдите продължаваха да заемат местата си, следвани от членовете на личната гвардия на Арута. Появата на Гардан, рицар-маршала на Крондор, както и на граф Волней, временния канцлер, подсказа, че церемонията ще започне всеки момент.

Сивокосият воин с веселото тъмно лице кимна на канцлера и той даде знак на Деласи да започва. Церемониалмайсторът удари с жезъла и тръбачите засвириха тържествено, а барабанчиците задумкаха. Тълпата зашушна, а церемониалмайсторът отново удари с жезъла и един от херолдите извика:

— Чуйте! Чуйте! Негово височество Арута Кондуин, принцът на Крондор, господарят на Западните владения, наследникът на трона на Риланон.

Тълпата нададе възглас, макар че този път беше повече формалност, отколкото израз на искрен ентусиазъм. Арута беше човек, който будеше дълбока почит и възхита, но не и чак обич сред населението.

На горната площадка се появи длъгнест тъмнокос мъж, облечен в убито кафяво облекло от фина тъкан и с официална червена мантия на раменете. Спря се и кафявите му очи се присвиха, докато херолдът възвестяваше появата на принцесата. Когато стройната огненокоса принцеса на Крондор застана до мъжа си, веселият блясък в зелените й очи го накара да се усмихне и тогава тълпата избухна в искрен възторг. Пред тях стоеше любимата на всички Анита, щерката на предшественика на Арута, Ерланд.

Въпреки че същинската церемония щеше да мине бързо, много време отне представянето на благородниците. Пред публиката предстоеше да изредят титли и санове на предълъг списък знатни особи и гости на двореца. Обявиха първата двойка:

— Техни светлости херцогът и херцогинята на Саладор. Красив русокос мъж изведе под ръка тъмнокоса жена. Лаури, бившият скитащ трубадур, вече херцог на Саладор и съпруг на принцеса Карлайн, придружи красивата си жена до нейния брат. Бяха пристигнали в Крондор преди седмица, за да видят племенниците си, и щяха да се задържат още една.

Херолдът продължаваше да изрежда монотонно знатните особи на Кралството и след тях — почетните гости, сред които бе и посланикът на Кеш. Бей Хазара-хан се появи само с четирима телохранители, зарязал обичайната кешийска помпозност. Посланикът се бе облякъл в носията на пустинниците на Джалпур: увита около главата кърпа така, че само очите му оставаха открити, дълъг тъмносин халат с бяла риза отдолу и широки панталони, затъкнати във високите до коленете черни ботуши. Телохранителите бяха облечени в черно от глава до пети.

След това Деласи пристъпи напред и извика:

— Нека поданството се приближи!

Няколкостотин мъже и жени от всякакъв ранг, от най-бедния просяк до най-богатия търговец, се струпаха под парадното стълбище.

Арута изрече ритуалните слова на Представянето.

— Днес е триста и десетият ден от втората година от възцаряването на нашия властелин крал Луам Първи. Днес представяме синовете си.

Деласи удари с жезъла и херолдът възвести високо:

— Техни кралски височества принцове Боррик и Ерланд. Тълпата избухна в луди овации, когато двамата близнаци на Арута и Анита, родени преди месец, бяха представени за първи път публично. Дойката пристъпи напред и връчи подопечните си на майка им и татко им. Арута пое Боррик, наречен на името на баща му, а Анита — съименника на баща си. Двете бебенца изтърпяха буйната радост на множеството с благородно достойнство, макар че Ерланд малко се поразшава. Тълпата продължи с възторжените възгласи дори след като Арута и Анита върнаха синовете си на грижите на дойката. Арута удостои струпалите се в подножието на стълбите хора с нова усмивка, така рядка за него.

— Синовете ми са здрави и силни, и са родени без недъг. От тях ще израснат добри владетели. Приемате ли ги за синове на кралския дом? — Тълпата завика одобрително. Анита се усмихна. Арута махна на тълпата. — Приемете нашата благодарност, добри хора. До часа на пиршеството ви желая добър ден.

С това церемонията приключи и Джими побърза да застане до Арута, както беше задължен, а Локлир — до Анита. Локлир беше младши скуайър, но толкова често му възлагаха да придружава принцесата, че почти го смятаха за неин личен скуайър. Джими подозираше, че Деласи гледа да държи двамата заедно, за да му бъдат под око. Принцът хвърли разсеяна усмивка на Джими, загледан към жена си и сестра си, пърхащи около двете близначета. Кешийският посланик беше свалил кърпата от лицето си и се усмихваше на гледката. Четиримата му телохранители го следваха неотлъчно.

— Ваше височество — каза кешиецът, — вие сте трижди благословен. Здравите бебета са дар от боговете. Освен това са момчета. И на всичко отгоре — две.

Арута се къпеше в сиянието на жена си, която сякаш излъчваше обич и топлина, загледана в невръстните отрочета в ръцете на грижовната им дойка.

— Благодаря ви, милорд Хазара-хан. За нас е неочаквана чест, че сте тук тази година.

— Времето тази година в Дърбин е отвратително — отвърна разсеяно-беят, докато правеше муцунки на малкия Боррик. Изведнъж се усети за положението си и добави малко по-официално: — Освен това, ваше височество, имаме да обсъдим някои дреболии, свързани с новата ни граница тук на запад.

Арута се засмя.

— С вас, скъпи ми Абдур, дреболиите се превръщат в големи грижи. Никак не горя от желание да ви видя отново срещу себе си на масата за преговори. Все пак ще предам всички предложения, които имате, на Негово величество.

Кешиецът се поклони и отвърна:

— Ще изчакам благоволението на Негово височество. Арута като че ли чак сега забеляза телохранителите му.

— Не виждам да присъстват синовете ви, нито лорд Дауд-хан.

— Те се заеха с делата, които обикновено чакат надзора ми сред моя народ в Джал-Пур.

— А тези? — кимна Арута към четиримата телохранители. Бяха облечени изцяло в лъскаво черно, чак до ножниците на ятаганите, и макар облеклото им да приличаше на това на пустинниците, се отличаваше от всичко, което Арута бе виждал досега у кешийци.

— Това са измали, ваше височество. Служат ми за лична охрана, нищо повече.

Арута предпочете да премълчи, докато тълпата, струпала се около бебетата, започваше да се разрежда. Измалите бяха прочути като телохранители, най-добрата защита за знатните особи на Велики Кеш, но според мълвата те също така бяха професионално обучени шпиони и в отделни случаи играеха ролята на наемни убийци. Способностите им бяха почти легендарни. Носеше им се славата, че отстъпват едва ли не само на призраците в способността да се появяват и изчезват незабелязано. На принца никак не му харесваше наоколо да се въртят професионални убийци, но Абдур имаше право на лична свита и Арута прецени, че кешийският посланик едва ли би довел в Крондор някой, който може да е опасен за Кралството. Освен себе си, добави принцът наум.

— Ще трябва също да поговорим за последното искане на Квег за свободен достъп в пристанищата на Кралството — каза Хазара-хан.

Арута не можа да скрие изненадата си, след което на лицето му се изписа раздразнение.

— Предполагам някой случаен рибар или моряк ви го е подхвърлил между другото, докато сте слизали на кея?

— Ваше височество, Кеш има свои приятели на много места — отвърна посланикът с коварна усмивка.

— Какво пък, едва ли има смисъл да обсъждаме имперския разузнавателен корпус на Кеш, след като и двамата добре знаем… — Хазара-хан се включи и двамата довършиха хорово: — Че такъв не съществува.

Абдур Рахман Мемо Хазара-хан се поклони и рече:

— С милостивото позволение на Негово височество?

Арута кимна и кешиецът се сбогува, а принцът се обърна към Джими.

— Виж ти? Двамата млади мошеници са на служба?

Джими сви рамене да покаже, че идеята не е негова. Арута забеляза, че жена му дава указания на дойката да прибере близначетата в покоите им.

— Явно сте направили нещо, за да си навлечете яда на Деласи. Но все пак не можем да ви оставим да изтървете забавлението. Доколкото разбрах, този следобед предстои много интересна игра с буре и топка — или както се нарича напоследък — буребол.

Джими се направи на ударен, но лицето на Локлир светна.

— И аз така разбрах — отвърна равнодушно Джими. Свитата на принца започна да се прибира и Арута махна с ръка на момчетата да го последват.

— Ами тогава май ще трябва да прескочим и да погледаме как върви, а?

Джими намигна на Локлир, а Арута каза:

— А освен това, ако вие двамата загубите този облог, докато ви се изредят всичките скуайъри, кожите ви изобщо няма да стават за щавене.

Джими си замълча, а после, след като минаха по широкия коридор и влязоха в приемната за благородниците преди простолюдието да бъде допуснато за пиршеството в двора, прошепна на Локлир:

— Този човек има дразнещия навик да знае всичко, което става.

Празненството бе в разгара си, благородниците и хората от простолюдието се бяха смесили. Дългите маси се огъваха под тежестта на блюдата и бокалите — за мнозина от присъстващите това щеше да си остане най-богатото ядене тази година. Макар всякакви формалности да бяха изоставени, простите хорица се държаха почтително към Арута и свитата му, покланяха се и се обръщаха към тях с официалните им титли. Джими и Локлир се мотаеха около масите, да не би да потрябват за нещо.

Карлайн и Лаури вървяха ръка за ръка след Арута и Анита. След венчавката си новите херцог и херцогиня на Саладор някак като че ли се бяха поукротили след всеизвестната им буйна връзка в кралския двор. Анита се извърна към Карлайн и каза:

— Радвам се, че ще останете за по-дълго. Тук в Крондор дворцовата среда е почти изцяло мъжка. А сега и с двете момчета…

— Ще стане още по-лошо — довърши Карлайн. — Знам какво имаш предвид, нали съм отраснала с баща и двама братя.

Арута погледна Лаури и подхвърли:

— Ще рече, че сме я разглезили безобразно.

Лаури се засмя, но предпочете да не се обажда, щом сините очи на жена му се присвиха. Анита заяви:

— Следващият път ще е момиче.

— За да я разглезят безобразно — каза Лаури.

— А вие кога ще си имате деца? — попита Анита.

— Арута няма ейл за себе си и за Лаури. — Един слуга притича да поднесе чаши вино за дамите. Карлайн отвърна на Анита:

— Ще си имаме, когато си имаме. Повярвай, не че не се опитваме. Анита прикри смеха си в шепа, а Арута и Лаури се спогледаха стъписано. Карлайн ги изгледа един по един и каза:

— Само не ми казвайте, че се изчервявате. — И подхвърли на Анита: — Мъже!

— В последното си писмо Луам ни извести, че кралица Магда по всяка вероятност носи дете. Надявам се да го разберем със сигурност, когато получим следващата поща.

— Бедничкият Луам — каза Карлайн. — Винаги е имал такъв богат избор, а да сключи накрая политически брак. Все пак тя е свястна жена, макар да е малко скучна, и той, изглежда, е щастлив.

— Кралицата не е скучна — намеси се Арута. — Просто в сравнение с теб цяла флота квегански пирати ще е пълна скука. — Лаури не каза нищо, но сините му очи не скриха, че споделя мнението на принца. — Дано само да имат син.

Анита се усмихна.

— Арута няма търпение някой друг да стане принц на Крондор. Карлайн изгледа брат си с разбиране.

— Само не си въобразявай, че ще се измъкнеш от държавните дела. След смъртта на Калдрик Луам ще разчита тук на теб и Мартин повече от всякога. — Калдрик Риланонски бе починал наскоро след брака на краля с принцеса Магда Ролдемска, оставяйки свободна длъжността херцог на Риланон, кралски канцлер и пръв съветник на Негово величество.

Арута сви рамене и опита от храната в блюдото си.

— Мисля, че списъкът от кандидати за поста на Калдрик ще е дълъг.

— Точно това е проблемът — вметна Лаури. — Твърде много благородници се стремят към изгода за сметка на съседите си. На изток напоследък имахме три доста сериозни стълкновения между бароните. Не се наложи Луам чак да изпраща войски, но поизнервиха всички източно от Малаково средище. Затова Батира все още е без херцог. Херцогството е твърде могъщо, за да го връчи Луам ей така на когото му падне. Внимавай някой ден да не разбереш, че са те назначили херцог на Батира, ако Магда роди момче.

— Достатъчно — каза Карлайн. — Днес е празник. Тази вечер не искам повече да слушам за политика.

Анита хвана Арута под ръка.

— Хайде. Имаме си хубаво ядене, хората се веселят, бебчетата спят блажено. И освен това — добави тя със смях — от утре ще започнат грижите как да платим този празник и празника на Банапис другия месец. Днес да се порадваме на това, което имаме.

Джими успя да се промъкне до принца и каза:

— Ваше височество дали ще прояви интерес към състезанието? — Двамата с Локлир се спогледаха угрижено, защото времето за началото на играта вече бе изтекло.

Анита изгледа въпросително мъжа си и Арута поясни:

— Обещах на Джими да прескочим да погледаме играта на буребол, която е уредил за днес.

— Може да се окаже по-интересно от жонгльорите и артистите — подхвърли Лаури.

— Само защото повечето ти живот е минал сред жонгльори и артисти — каза Карлайн. — Аз като бях момиче, номерът беше да седиш и да гледаш как момчетата се пребиват до смърт в играта с топката и буретата всеки шестък, като се правиш, че уж не ги гледаш. Лично аз ще предпочета артистите и жонгльорите.

— Защо не отидете двамата с момчетата? — каза Анита. — Нали днес не сме официални. Ще дойдем при вас по-късно в празничната зала за вечерната забава.

Лаури и Арута се съгласиха и тръгнаха след момчетата сред гъстата тълпа. Излязоха от централния двор на палата и минаха през няколко коридора, свързващи централния комплекс с външните пристройки. Зад палата, недалече от конюшните, се простираше голям строеви плац, на който се упражняваха дворцовите гвардейци. Около него се беше струпала голяма тълпа, която викаше енергично. Четиримата си запробиваха път към първия ред на блъскащите се зрители. Неколцина се обърнаха да се скарат на бутащите се напред, но като видяха принца, си замълчаха.

Направиха им място зад скуайърите, които не играеха. Арута махна на Гардан, който гледаше от другата страна с рота свободни от дежурство войници. Лаури погледа малко играта и каза: — Това е доста по-организирано, отколкото го помня. Работа на Деласи — каза Арута. — Той написа правила за играта, след като ми се оплака колко много момчета остават пребити след един мач и после нищо не могат да свършат. — После посочи. — Виждаш ли го онзи с пясъчния часовник? Той отмерва времето на състезанието. Играта трае два часа. Във всеки момент трябва да има не повече от дузина момчета от всяка страна и трябва да играят между тебеширените черти на плаца. Джими, какви бяха другите правила?

Джими тъкмо си сваляше колана с камата.

— Не се пипа с ръце, както винаги. Когато едната страна вкара връща се зад средната черта и другата страна рита топката. Не е разрешено хапането, дърпането на противника и използването на оръжие.

— Без оръжие? — възкликна Лаури. — Че какво й е интересното тогава?

Локлир междувременно беше свалил куртката и колана си и потупа скуайъра пред себе си по рамото.

— Какъв е резултатът?

Скуайърът изобщо не отклони очи от играта. Едно конярче подкара топката пред себе си, един от другия отбор го спъна, но чиракът на пекаря я прихвана, изрита я ловко и я вкара в едно от двете бурета, поставени в двата края на игрището. Скуайърът изохка.

— С това стават четири на два за тях! А ни остават само петнадесет минути.

Джими и Локлир погледнаха Арута и той им кимна. Момчетата изтичаха на игрището и замениха двама омърляни и окървавени скуайъри.

Джими взе топката от единия от двамата съдии — друго нововъведение на Деласи — и я изрита към средната линия. Заелият там позиция Локлир му я върна с бърз пас, за изненада на налетелите към него чираци. Джими профуча с мълниеносна бързина покрай тях, отбягвайки лакътя, насочен към главата му и изрита топката към бурето. Топката се удари в ръба и отскочи, но Локлир се измъкна от стъписаната отбрана, ритна я и я вкара. Скуайърите и много от дребните благородници заподскачаха и завикаха. Чираците вече водеха само с една точка.

Последва малка свада и единият съдия бързо се намеси. Щетите от двете страни се оказаха незначителни и играта се поднови. Чираците поведоха топката. Локлир и Джими се изтеглиха назад. Един от по-едрите скуайъри силно изрита момчето от кухнята и го събори пред водещия топката, Джими я подхвана и бързо я подаде, на Локлир. Той я пое ловко и я подаде на друг скуайър, които моментално я върна назад, докато няколко чираци тичаха към него. Едрото конярче се втурна към Локлир, навело глава като биче и го отнесе заедно с топката извън очертанията на игрището. Играта веднага прекъсна и съдиите разделиха противниците и помогнаха на Локлир да се изправи. Момчето беше толкова зашеметено, че не можа да продължи, и го замести друг скуайър. След като двамата излязоха от игрището, съдията взе топката и я хвърли в средата.

Двата отбора се втурнаха да я завладеят сред вихрушка от лакти, колене и юмруци.

— Ето така трябва да се играе буребол — отбеляза Лаури. Изведнъж едно от конярчетата се измъкна от мелето. Между него и бурето на скуайърите нямаше никого. Джими се понесе след него и като видя, че няма надежда да му отнеме топката, се хвърли към момчето, повтаряйки техниката, приложена срещу Локлир. Съдията отново взе топката, хвърли я в средата и избухна нова свада.

Един от скуайърите, Пол, улови топката и я поведе към страната на чираците с неочаквана ловкост. Двама по-едри чираци на хлебаря го пресрещнаха, но той успя да я подаде преди да го свалят на земята. Топката се удари в скуайър Фридрик, който я подаде на Джими. Джими очакваше чираците пак да връхлетят срещу него, но за негова изненада те се върнаха назад. Беше нова тактика от тяхна страна, приложена заради бързите пасове и атаки, въведени от Джими и Локлир.

Скуайърите покрай страничната линия завикаха окуражително. Един изрева:

— Давай! Остават само няколко минути!

Джими махна на скуайър Фридрик, зави наляво и му пусна топката. Фридрик се върна към средната линия. Джими сви надясно, пое добре насочения пас на Фридрик и изрита топката в бурето.

Тълпата зарева одобрително — този мач добавяше нещо ново в буребола: тактика и ловкост. Въвеждаше елемент на точност в играта, смятана поначало за доста груба.

На игрището се развихри нова битка. Съдиите се затичаха да я прекратят, но чираците упорито не желаеха да прекратят свадата. Локлир, чиято глава беше престанала да кънти, каза на Лаури и Арута:

— Опитват се да задържат играта, докато изтече времето. Знаят, че ще спечелим, ако отново хванем топката.

Най-после редът се възстанови. Локлир прецени, че вече му няма нищо и може да се върне на игрището, и замести едно пострадало от боя момче. Джими махна на скуайърите да се изтеглят и прошепна указанията си на Локлир, докато чираците бавно повеждаха топката. Опитаха се да повторят пасовете между Джими, Фридрик и Локлир, но без успех. На два пъти за малко да я изкарат извън очертанията, докато оправят грешните си пасове. След което Джими и Локлир нападнаха. Локлир направи лъжливо движение към водещия топката чирак и после се затича към бурето. Джими се шмугна зад него, използвайки стената на съотборниците си, улови с крак лошо подадената топка и я изрита към Локлир. Той ловко я пое и се понесе към бурето. Един от защитниците се опита да го пресрещне, но не можа да се справи с ловкия скуайър, измъкна нещо изпод ризата си и го хвърли по Локлир.

Пред очите на слисаните зрители момчето падна по очи и топката излезе от очертанията на игрището. Джими затича към приятеля си, после подгони момчето, което се опитваше да вкара топката в игрището. Без да го интересува повече играта, Джими замахна, удари чирака с юмрук в лицето и го събори по гръб. Боят отново се разгоря, но този път се намесиха и чираците и скуайърите в резервата.

Арута се извърна към Лаури и каза:

— Почва да става неприятно. Дали да не направя нещо? Лаури се загледа в набиращата скорост битка.

— Ако искаш да ти остане някой читав скуайър за дежурство утре…

Арута даде знак на Гардан, който махна на войниците си да влязат в игрището. Калените в люти битки мъже бързо възстановиха реда. Арута отиде до Джими, който бе положил в скута си главата на Локлир.

— Кучият син го удари по главата с подкова! В несвяст е. Арута огледа падналото момче и нареди на Гардан:

— Отнесете го в стаята му и лекарят да се погрижи за него. — Обърна се към мерача на времето. — Играта свърши. — Джими отвори уста да възрази, но бързо премисли.

Мъжът с пясъчния часовник извика:

— Резултатът е четири на четири. Победители няма. Джими въздъхна.

— Поне няма губещи. — Двама от стражите вдигнаха Локлир и го понесоха. Арута каза на Лаури:

— Все пак играта е доста груба. Бившият трубадур въздъхна.

— Деласи трябва да вкара още няколко правила, докато не са почнали да си чупят главите наред.

Джими се върна при тях да си вземе куртката и колана. Тълпата вече се разпръсваше.

— Скоро трябва да повторим мача — каза момчето.

— Интересно ще е — каза Арута. — Сега, като знаят вече номера ви с подаванията, ще са подготвени.

— Ами просто ще трябва да им измислим нещо друго.

— В такъв случай си струва да го поотложите малко. След седмица-две, да речем. — Принцът сложи ръка на рамото на момчето. — Май ще трябва да прегледам тези правила на Деласи. Лаури е прав. Щом ще са млатите по игрището, не бива да ви оставяме да се замервате и с железа.

Джими сякаш загуби интерес към играта. Нещо сред тълпата привлече вниманието му.

— Виждате ли ей онзи там? Мъжът в синята туника и сивата шапка?

Принцът се обърна накъдето му сочеха.

— Не.

— Скри се, щом погледнахте. Но го познавам. Може ли да поогледам?

Нещо в гласа му подсказа на Арута, че не си търси нов повод да се измъкне от задълженията си.

— Иди, но не се бави много. Двамата с Лаури се връщаме в голямата зала.

Джими се затича. Спря се на мястото, където беше видял мъжа, огледа се и зърна познатата фигура, застанала до едно тясно стълбище, водещо към страничния вход. Мъжът се беше облегнал на стената, държеше пълна с ядене чиния и се хранеше. Когато Джими приближи, само го изгледа.

— А, ето те и тебе, Ръчицо.

— Вече не, Бързако Алвърни, вече съм скуайър Джеймс Крондорски.

Старият крадец се изкиска.

— И Бързака не е вече Бързак. Макар че на млади години си ме биваше. — После сниши глас, за да не го чуе някой, и продължи: — Моят господар изпраща вест на твоя. — Джими веднага схвана, че става дума за нещо сериозно, тъй като Алвърни Бързака беше Дневният майстор на Шегаджиите, гилдията на крадците в Крондор. Не беше човек за дребни поръчки, а един от най-високопоставените и доверени помощници на Праведника — тайнствения главатар на гилдията. — Само устно. Господарят ми казва, че птиците, дето се смяташе, че са напуснали града, са се върнали от север.

Стомахът на Джими се вледени.

— Онези, дето ловуват нощем?

Старият крадец кимна, налапа голямо парче баница, притвори очи и изсумтя доволно. После изгледа Джими с присвити очи и заговори:

— Жалко, че ни напусна, Ръчицо. Имаше заложби. Много щеше да израстеш при Шегаджиите, стига да не ти клъцнеха гърлото. Но това е изтекла вода, както казват. Сега по същество. Младия Тибърн Риймс го намериха удавен в залива. Има едни местенца, където контрабандистите си прекарват стоката. Едно от тях е миризливо и не е толкоз важно за Шегаджиите, затова сме го зарязали. Тия птици, изглежда, се крият там. Е, това е всичко. — Без повече приказки, Алвърни Бързака, Дневният майстор на Шегаджиите и бивш крадец, се шмугна в тълпата и се изгуби.

Джими не се поколеба. Изтича натам, където бе оставил Арута, и след като не го намери, закрачи към голямата зала. Множеството пред палата и в коридорите му пречеше да бърза. Стотиците непознати лица наоколо изведнъж го накараха да изпита безпокойство. През месеците, откакто Арута се бе върнал от Морелайн със сребротръна и бяха изцерили поразената със смъртоносна отрова Анита, спокойното дворцово ежедневие беше приспало бдителността им. Сега на момчето изведнъж започна да му се привижда кама на убиец във всяка ръка, отрова във всяка чаша вино и стрелец с лък, стаен във всяка сянка. И той се забърза, пробивайки си с лакти път през тълпата.

Джими се запровира през гъмжилото благородници и други по-малко изтъкнати гости. Улисаната в разговор група, до която се мъчеше да се добере, се намираше чак в другия край, до тронния подиум. Лаури и Карлайн разговаряха с посланика на Кеш, а Арута се изкачваше по стъпалата към трона. В средата на залата се премятаха няколко акробати и Джими се принуди да заобиколи разчистеното за представлението пространство, обкръжено от няколко дузини въодушевени зяпачи. Докато се придвижваше през гъстата навалица, юношата мяташе угрижени погледи към големите сводести прозорци и тъмните сенки зад тях му навяваха лош спомен. Ядоса се най-вече на себе си. Той повече от всеки друг не биваше да забравя заплахата, която можеше да се таи по такива места.

Профуча покрай Лаури и се добра до Арута, който тъкмо сядаше. Анита я нямаше. Джими погледна празния й трон и кимна питащо с глава, а Арута каза:

— Отиде да види бебетата. Защо? Джими се наведе до ухото му.

— Бившият ми господар изпраща вест. Козодоите са се върнали в Крондор.

Лицето на Арута помръкна.

— Това предположение ли е, или е сигурно?

— Първо, Праведника нямаше да прати този, когото е пратил, ако не смята, че въпросът е критичен и че трябва да се реши бързо, Второ, има един… имаше един млад комарджия на име Тибърн Риймс, който често се навърташе из града. Радваше се на особено благоволение от страна на Шегаджиите. Позволяваха му неща, които обикновено не са разрешени на хора извън гилдията. Сега разбирам защо. Бил е личен агент на бившия ми господар. Сега Риймс е мъртъв. Предполагам, че Праведника се е обезпокоил, че Козодоите може да са се върнали, и е изпратил Риймс да открие бърлогата им. Отново са се скрили някъде из града. Къде — Праведника не знае, но подозира, че е някъде край стария „зайчарник“ на контрабандистите.

Докато говореше на принца, Джими продължаваше да оглежда залата. Когато извърна очи към Арута, думите секнаха в гърлото му. Лицето на принца се беше сгърчило в едва сдържан гняв. Неколцина от гостите го зяпнаха и Арута прошепна хрипливо:

— Значи пак се започва?

— Така изглежда.

Арута се изправи.

— Няма да ставам затворник в собствения си палат със стражи на всеки прозорец.

Погледът на Джими пробяга през залата покрай херцогиня Карлайн, омайваща с чара си посланика на Кеш.

— Много добре, но днес палатът гъмжи от непознати. Здравият разум диктува да се приберете рано в покоите си, защото ако изобщо има златна възможност някой да се доближи до вас, то тя е точно сега. — Погледът му обхождаше гостите човек по човек да улови някакъв признак за опасност. — Ако в Крондор има Козодои, то те са в тази зала или идват насам. Възможно е да се натъкнете на тях, щом тръгнете оттук към покоите си.

Изведнъж очите на Арута се разшириха.

— Покоите ми! Анита и бебетата!

Принцът скочи от трона и тръгна към изхода, без да обръща внимание на стреснатите погледи. Джими забърза по петите му. Карлайн и Лаури забелязаха, че става нещо нередно, и ги последваха.

След няколко мига цяла дузина се изниза след принца, забързан по коридора. Гардан също бе забелязал внезапното напускане и настигна Джими.

— Какво става?

— Козодоите — отвърна Джими.

Рицар-маршалът на Крондор нямаше нужда от повече обяснения. Сграбчи за ръкава първия страж, когото срещна, и махна с ръка на още един да ги последва. На първия каза:

— Тичай за капитан Валдис и му кажи да дойде при мен.

— Къде ще бъдете, ваша милост? — попита войникът.

— Кажи му да ни намери.

Пътьом Гардан събра една дузина гвардейци. Когато стигна до вратата на покоите си, Арута се поколеба за миг, сякаш се боеше да я отвори.

После я дръпна рязко и завари вътре Анита, седнала до люлчиците със спящите бебета. Тя вдигна очи и на лицето й веднага се изписа тревога. Пристъпи към съпруга си и промълви:

— Какво става?

Арута махна на Карлайн и останалите да изчакат отвън и притвори вратата.

— Засега все още нищо. Искам да вземеш бебетата и да погостуваш при майка си.

— Тя само ще се зарадва — отвърна Анита, но гласът й издаде, че е разбрала какво се крие зад думите му. — Болестта й е минала, но още е твърде изтощена, за да пътува. Опасно е за нея. — Очите й се приковаха в лицето му. — А и в малкото имение там ще сме по-добре защитени, отколкото тук.

Арута не мислеше да крие нищо от нея.

— Да. Козодоите отново ни тревожат.

Анита пристъпи до съпруга си и опря глава на гърдите му. Предишният опит за покушение едва не й бе отнел живота.

— Не се боя за себе си, но бебенцата…

— Заминаваш още утре.

— Ще се приготвя.

Арута я целуна и тръгна към вратата. — Ще се върна скоро. Джими ме съветва да стоя в покоите, докато гостите не се разотидат. Добър съвет, но трябва да поостана още малко пред очите на обществото. Козодоите си въобразяват, че не знаем за завръщането им. Няма смисъл засега да ги караме да си помислят друго.

Въпреки безпокойството си Анита намери сили да се пошегува.

— Джими още ли държи да стане пръв съветник на принца?

Арута се усмихна.

— Почти от година не е споменавал за назначаването си за херцог на Крондор. Макар понякога да си мисля, че ще е по-подходящ за поста от всеки друг кандидат.

Отвори вратата и видя чакащите зад прага Гардан, Джими, Лаури и Карлайн. Другите бяха отведени по-надалече от кралската стража. До Гардан чакаше и капитан Валдис и Арута се обърна към него:

— Капитане, искам пълна рота пиконосци, готови да тръгнат утре заран. Принцесата с бебетата ще замине за имението на принцесата-майка. Пазете ги добре.

Капитан Валдис отдаде чест и тръгна да се разпореди. Арута рече на Гардан:

— Започваш да поставяш постове из целия палат и около него. Да се проучат всички скрити места. Ако някой вземе да пита, кажи, че на Нейно височество й е прилошало и съм се задържал малко при нея. Скоро ще се върна на пиршеството. — Гардан кимна и напусна, а Арута каза на Джими: — Имам една задача за теб.

— Тръгвам веднага — отвърна Джими.

— Какво според теб ще ти възложа?

— Да отида при кейовете — каза с мрачна усмивка момчето. Арута кимна, за пореден път възхитен и изненадан от схватливостта на хлапака.

— Да. Ако се наложи, търси цяла нощ. Но намери колкото се може по-скоро Тревър Хъл и го доведи тук.