Мръсни афери

ГЛАВА 69

Кенеди погледна факса и също като Дюмонд се замисли каква е вероятността друг Пиер Жусар да е получил един милион долара от личните сметки на принц Омар в швейцарски банки. В природата й беше да е мнителна и поради тази причина беше по-склонна да отхвърли мисълта за случайно съвпадение и да се насочи към предположението за съзнателен заговор. Когато видя, че половината от парите са били преведени в карибската сметка в същия ден, в който беше убит палестинският представител в ООН, тя напълно изключи съвпадението като възможност.

Застанала в единия край на Оперативната зала, тя вдигна глава от листа и попита:

— Потвърди ли се по някакъв начин, че сметката е на посланик Жусар?

— Маркъс в момента проверява личните му финанси — отвърна Рап.

Кенеди замислено кимна. Засега реши да не казва на президента.

— А непознатият? — Кенеди вдигна фотографията на Дейвид, заснета от охранителната камера на Юниън Стейшън. — Нещо ново за него?

Рап поклати глава.

— Добре, тогава да отидем да кажем на президента.

Мич я спря.

— Почакай малко. — Не му се нравеше мисълта да изтърсят цялата информация на Хейс, без да са измислили план за действие. Прекрасно си представяше как ще реагира президентът. Ще поиска да задейства ФБР и всички останали служби на реда и закона. В резултат те ще забъркат такава каша, че човекът, когото търсят, просто ще се изпари. Рап имаше идея, която щеше да им позволи да овладеят ситуацията. — Ето какво ще направим.

Кенеди влезе в Конферентната зала първа и обяви:

— Само началниците да останат, моля.

Това беше покана за всички с по-ниски постове от член на кабинета да напуснат, защото щяха да се обсъждат изключително деликатни въпроси. Шепата помощници веднага се отправиха към вратата и излязоха. Останаха само началничката на кабинета, съветникът по националната сигурност, държавният секретар, президентът, Рап и Кенеди. Последните двама предпочетоха да стоят прави.

Кенеди се обърна директно към президента:

— Сър, в последно време се получи интересно развитие на събитията. Тази фотография беше заснета от охранителна камера на Пен Стейшън в Ню Йорк в нощта, в която бе убит представителят Али. А тази фотография беше направена на Юниън Стейшън приблизително три часа по-късно. Експертите от Ленгли казват, че това е същият човек, когото англичаните фотографираха по време на среща с принц Омар. Същият, който беше заснет от камерите на летище „Кенеди“ в неделя.

Хейс впери поглед в снимките.

— Значи… ако те разбирам правилно, той е във Вашингтон в момента.

— Фотографията е от вторник рано сутринта и не сме сигурни дали още е в града, но…

— Но вероятно е — довърши президентът.

— Да, сър.

— А дали той има нещо общо с експлозията от тази сутрин?

— По-скоро да.

— Знаем ли кой е този човек?

Кенеди се поколеба.

— За съжаление още не, сър.

Президентът стисна зъби, бе объркан и разочарован.

— Какви действия предприемаме, за да го заловим?

— Проверихме всички наши бази данни на известни или подозирани терористи, както и всичко, което ни предоставиха англичаните и Интерпол. Поради очевидни причини не се обърнахме за помощ към французите и израелците.

— И не открихме нищо — заключи Хейс с равен и безизразен тон.

— Да, сър. — Кенеди нямаше намерение да скрива истината.

Хейс се обърна към другите си съветници:

— Е, добре де, какво тогава правим, да го вземат дяволите?

Пръв отговори съветникът по националната сигурност:

— Мисля, че е време да включим ФБР. И ако този тип е още в страната, трябва да предупредим всички местни, щатски и федерални полицейски служби. Трябва да хвърлим голяма мрежа, за да го хванем.

— Сър — обади се Рап, — мисля, че идеята не е твърде добра.

Всички в залата обърнаха погледи към него.

— Покажи му факса — кимна той на Кенеди.

Тя постави листа на масата пред президента и му обясни с какво е толкова важен той. Хейс хвърли поглед на факса.

— Какво се опитвате да ми кажете?

Рап изпревари Кенеди:

— Мисля, че е прекалено очевидно, сър. Посланик Жусар е бил купен.

Хейс се намръщи.

— Сто процента ли е сигурно, че тази банкова сметка принадлежи на посланика?

— В момента проверяваме, сър, но е малко вероятно да има случайно съвпадение.

Външният министър Бърг си припомни разговора, който беше провела с френския си колега. Опитвайки се да накара Париж да отложи гласуването, тя беше помолила шефа на френската дипломация да преразгледа решението си. Тогава той й бе признал нещо, което й се стори необичайно.

Бърг реши, че е време да сподели мислите си с присъстващите:

— Извинете ме, господин президент, но съм склонна да се съглася с господин Рап.

— Защо? — изненада се Хейс.

— Когато вчера се опитах да накарам французите да смекчат позицията си, министърът на външните работи призна, че дори той е бил леко неподготвен за ставащото в ООН. Аз го попритиснах, но той спомена само, че представителят Жусар е действал без одобрението на Париж. Оправданието му беше, че Жусар бил много ентусиазиран политик и близък приятел на президента. Освен това натискът за създаване на палестинска държава не бил нищо ново. Цяла Франция подкрепяла идеята.

Хейс забоде пръст в листа.

— Искам това да се провери и да се потвърди. Бързо!

— Задействали сме най-добрите си хора — отвърна Кенеди.

— Кажи ми защо този лист — Хейс размаха факса — трябва да ме убеди да не се обаждам на ФБР? И защо да не наредя на федералните да се заемат с издирването на мистериозния непознат, който, изглежда, все се оказва на неподходящото място в неподходящото време?

— Защото информираме ли ги веднъж, той ще разбере, че го търсим.

Хейс въздъхна тежко.

— Не виждам как ще успеем да го скрием задълго от ФБР.

— Съгласна съм — намеси се Джоунс. — Ще има разследване на Конгреса и ако… и когато те разберат, че съзнателно сте крили информация от ФБР… — Отговорът беше очевиден.

Кенеди предварително беше подготвила Рап, че това ще е най-убедителният аргумент да включат ФБР. Беше му казала също така, че Джоунс ще го посочи.

— Сър — обърна се Мич към президента. — Искам само двайсет и четири часа. Дайте ми един ден и ще открия кой е този мъж и какво е намислил.

Президентът му вярваше, но за съжаление не разполагаха с цял ден.

— Времето ни изтича, Мич. ООН ще гласува днес следобед. Извини ме, но ще трябва да предупредим ФБР.

— Ами ако накарам ООН да отложат гласуването с един ден?

Хейс се заинтригува.

— Как?