Мръсни афери

ЕПИЛОГ

Престолонаследникът и неговият антураж бяха заели последните три етажа на хотел „Плаза“ в Париж. Президентът Хейс беше заел само два етажа в „Бристъл“, но пък в крайна сметка той имаше само една жена. Израелската и палестинската делегация бяха в различни хотели. Мирната среща на върха беше предизвикала голяма суматоха сред парижките хотелиери. Идваше пролет и както винаги през този сезон свободните стаи бяха кът. Тъй като бяха получили предизвестие само от две седмици, те любезно се извиниха на клиентите си, платиха им неустойки или пък промениха резервациите им. Парижани се гордееха, че ще бъдат домакини на конференция, която може би най-накрая щеше да донесе на Близкия изток мир. Особено след последното унижение, което понесоха заради непристойните действия на техния представител в ООН.

Френското контраразузнаване арестува посланик Жусар и го обвини в приемане на подкуп. И не стига това, ами саудитският принц, дал му парите, беше открит мъртъв заедно с бодигарда си в Кан, и то в деня, в който арестуваха Жусар. За да е сензацията още по-шумна, на борда на яхтата на принца откриха удушен известен палестински терорист. Историята беше прекалено пикантна и пресата се нахвърли да разследва.

В началото подробностите бяха оскъдни, но бавно и постепенно започна да се очертава картината на международна терористична мрежа, финансирана от мъртвия саудитски милиардер. Групировката беше заподозряна в убийството на палестинския дипломат в Ню Йорк и на саудитския във Вашингтон. Както и в зачестилите самоубийствени атентати в Израел и на Западния бряг. Всичко това бяха усилия да се манипулира ООН и да се спечелят симпатиите на международната общност за каузата.

Говорителите на саудитската кралска фамилия побързаха да разграничат престолонаследника Фейсал от брат му Омар. Казаха, че двамата не си говорели от години и че на Омар му е било забранено да стъпва в кралския двор. Прекарвал повечето си време в Средиземно море, на яхтата си, играел хазарт и ръководел фирмите си. Описаха го като човек без родина и човек, когото нищо не свързваше със Саудитска Арабия.

Как точно принц Омар беше умрял, не се знаеше. Плъзнаха слухове. Едната версия гласеше, че принцът не е изпълнил сделка с палестинските терористи и е платил с живота си. Този съзнателно пуснат слух целеше да изпрати ясно послание на саудитците, които спонсорираха терористите. Имаше и друг слух — че Омар е бил ликвидиран или от израелците, или от французите, или от американците, защото се опитал да заблуди ООН.

Истината обаче беше по-различна. Френското контраразузнаване арестува Жусар, след като президентът Хейс направи на френския си колега щедро предложение. Или французите щяха сами да задържат посланика си и да запазят някакво благоприличие, или американците щяха да го експулсират и да го изобличат пред трибуната на ООН. Французите изобщо не се поколебаха как да постъпят. Хейс също така предложи французите да бъдат домакини на мирната среща, за да успокоят страстите в международната организация.

След като Париж се съгласи да бъде домакин на конференцията, на президента му беше много по-лесно да убеди другите страни да участват. Палестинците и израелците бяха засрамени заради ролята си в последните събития. На израелците им бе казано, че или ще се съгласят да участват, или ще трябва да дават обяснения какво в действителност се е случило в Хеброн. В крайна сметка всички страни се съгласиха.

Нито Рап, нито Кенеди бяха разочаровани, че собствените им постижения се приписват на други. Така и предпочитаха да бъде. Важното бе, че президентът им беше благодарен и знаеха, че са предотвратили международна криза. Сега и престолонаследникът на Саудитска Арабия щеше да им изрази личната си благодарност, а съюзът между двете страни щеше да укрепне.

Рап, Кенеди и началникът на личната й охрана бяха въведени в „Плаза“ през служебния вход. Посрещнаха ги няколко телохранители. Само на Рап и на Кенеди беше разрешено да минат, но първо Мич трябваше да остави пистолета си на един от хората от охраната.

Рап се чувстваше като гол без оръжието си, но нямаше избор. Дори и невъоръжен, той си оставаше достатъчно опасен и бодигардовете на принц Фейсал се поколебаха, преди да го пуснат. Бяха отведени в една стая, където двама души едновременно го претърсиха, а третият стоеше с изваден пистолет. Кенеди изчака отстрани. Беше й забавно това суетене, което бе предизвикал Рап. Когато най-накрая бодигардовете останаха доволни, пуснаха американците да влязат в разкошния апартамент и ги оставиха сами.

Никой от двамата не седна, нито каза нещо. Кенеди беше поискала разрешение нейни техници да проверят стаята за подслушвателни устройства, но саудитците отказаха. Това означаваше, че или те бяха достатъчно уверени в способностите на своите хора, или искаха да записват срещата. Всъщност беше по малко и от двете. Затова щяха да се стараят да говорят колкото се може по-малко. Достатъчно беше присъствието им и големият плик, който Кенеди донесе със себе си.

Пликът съдържаше видеокасета, няколко аудиокасети и дебел списък на финансови транзакции и телефонни обаждания. Оригиналите се пазеха в Ленгли. Видеокасетата беше взета от яхтата на Омар и съдържаше запис на удушаването на Дейвид, както и личното мнение на Омар за мъжествеността на брат му. Аудиокасетите съдържаха разговорите на Омар с престолонаследника малко преди убийството на братовчед им. Те разкриваха как Омар непрекъснато настоява да наложат петролно ембарго, а накрая — и признанието, направено в лимузината, преди да се прости с живота си. Всички тези неопровержими улики доказваха, че Омар е бил много по-близък с брат си, отколкото се твърдеше.

Бяха водили спор дали да изтрият, или не гласа на Рап от последната касета. Изненадващо Рап беше настоял да остане. Не го беше срам от стореното, нито го беше страх от отмъщението на Двора на Саудите. Съзнаваше, че е направил голяма услуга на Фейсал, като го е отървал от брат му. Беше му спестил необходимостта сам да го убие, както и риска от разцепление в кралската фамилия. По този начин принц Фейсал получи каквото искаше и съвестта на всички беше чиста. Беше задължен на един човек от ЦРУ.

Не чакаха дълго. Слуга с бяла куфия и черна роба влезе от една странична врата и им кимна да го последват. Противно на арабските обичаи Рап позволи на Кенеди да мине пред него. Ако се намираха в Саудитска Арабия, едва ли би дръзнал, но бяха в Париж, а Фейсал съвсем не беше глупак, за какъвто го мислеше Омар. Престолонаследникът беше учил в Америка, а пък и срещата щеше да е конфиденциална. Нямаше защо да се тревожи да не накърни религиозните чувства на някого или да застраши короната.

Принц Фейсал седеше в един стол с висока облегалка в другия край на стаята. Беше облечен в традиционна арабска носия, както и двамата едри мъже от двете му страни. Носеше бяла куфия със златен венец и черна роба със златни ширити. Не си направи труда да стане и да посрещне гостите си, но Рап и Кенеди и не очакваха да го стори.

Представителите на американското правителство се спряха до двата стола, поставени на около три метра от Фейсал. Двамата се поклониха и изчакаха да им кажат да седнат. На Рап му се стори, че престолонаследникът изглежда уморен и изнервен, сякаш очакваше да му спретнат някакъв капан. Черните му мустаци и брада подчертаваха тъмните кръгове под очите му. Изглежда, саудитският престолонаследник не беше спал добре.

Фейсал им направи жест да седнат.

— Благодаря ви, че отделихте време да се срещнете с нас, Ваше величество — започна Кенеди. — Наведе се напред и остави плика на масичката за кафе между тях. — Президентът Хейс ме помоли да ви предам това лично.

Фейсал се вгледа в пакета, но не го взе. Директорът на ЦРУ продължи:

— Той иска това да си остане между нашите две страни.

Фейсал кимна. Няколко пъти вече беше говорил с Хейс. Самият факт, че американският президент беше изпратил двама от най-високопоставените служители на разузнаването, беше достатъчно красноречив.

— Ваше величество — обърна се към принца Рап, — искам да ви предупредя, че съдържанието на плика може да ви се стори объркващо. Нямаме намерение да ви разстройваме. Просто сметнахме, че е най-добре да узнаете цялата истина.

Този път престолонаследникът кимна по-отчетливо, като показа, че очаква съдържанието на документите да не е много приятно. После закова поглед върху Рап. Известно време изучаваше човека от ЦРУ, сякаш знаеше повече, отколкото казваше… може би знаеше кой е убил брат му.

Най-накрая почти шепнешком Фейсал отвърна:

— Благодаря ви.

После се обърна към помощника си и кимна.

Онзи се усмихна и направи жест на Рап и Кенеди да го последват. Срещата бе приключила доста бързо. Придружиха ги по един коридор, без никой да обели дума. Охраната на Кенеди чакаше там, където я бяха оставили — до служебния асансьор. Рап веднага си взе обратно пистолета и го огледа, след което отново го сложи в кобура. После закопча сакото си и всички се качиха в асансьора.

Групата се върна в хотела си с три коли. Рап и Кенеди мълчаха през цялото време на краткото пътуване. Когато пристигнаха в „Бристъл“, веднага ги отведоха в апартамента на президента. Хейс ги чакаше, облечен официално. Щеше да присъства на вечеря в Елисейския дворец.

— Как мина? — попита припряно.

Кенеди само сви рамене, а Рап отвърна:

— Мисля, че в бъдеще никой няма да ни заплашва с петролно ембарго.

Президентът доволно се усмихна и взе бутилката шампанско, оставена да се охлажда в сребърен съд. Избърса я със суха кърпа.

— Мисля, че трябва да вдигнем тост — каза и тръгна да развива телта на тапата. Когато телта беше махната, уви кърпата около бутилката и бавно започна да натиска тапата.

Справи се със задачата, без да разлее и капка. Наля шампанско за тримата и подаде чашите на гостите си.

— За добре свършената работа!

Всички отпиха и Хейс добави:

— Подобни мигове са знаменателни. Двамата изиграхте неоценима роля в мирния процес. Кой знае, до края на седмицата може и да постигнем мир в Близкия изток. — Президентът забеляза скептичната физиономия на Рап и се обърна към него: — Мислиш, че не е възможно ли?

Рап се поколеба.

— Сър, мисля, че до края на седмицата може да държите в ръцете си документ, в който ще се твърди, че ще има мир в Близкия изток, но дали този мир ще се спазва?

Хейс се намръщи.

— Защо така мислиш?

— Защото в Арабския свят има кръгове, които не биха се примирили, докато не унищожат еврейската държава.

— Тези кръгове не са поканени на преговорите. Израел и Палестина трябва да съществуват съвместно и мирно. Няма друг начин.

— Съгласен съм, но тези кръгове не искат да ги канят на преговорите. Това е проблемът. Те желаят само унищожението на Израел.

— Тогава какво би ме посъветвал да предприема?

— Това, което правите и в момента, сър. Дайте им ясно да разберат, че не храните никакви илюзии за истинската цена на мира. Към тези, които не искат мир, трябва да има друг подход. Те разбират само един език.

— Какво имаш предвид?

Трябваше да свалят Хейс от облаците. Тук, в Париж, се говореше за благородни каузи, световните медии бяха фокусирали вниманието върху случващото се във френската столица, нощес някои политици сигурно щяха да сънуват, че получават Нобеловата награда за мир, докато на няколко хиляди километра малки палестинчета биваха обучавани да се самовзривяват.

Рап потупа кобура на беретата.

— Това е единственият език, който фанатиците разбират, сър. Ако искате мир в Близкия изток, ще трябва да се заемете с тях.