Натоварени със зло

Иван Петров Няколко думи за книгата „Натоварени със зло“

Имената на Аркадий и Борис Натанович Стругацки са добре познати на любителите на фантастиката у нас. Много от техните произведения вече са преведени на български език. Сред тях най-популярни са „Понеделник започва в събота“, „Трудно е да бъдеш бог“ и трилогията за странниците и прогресорите — „Обитаемият остров“, „Бръмбар в мравуняка“ и „Вълните усмиряват вятъра“.

Читателят, който разгръща тази нова тяхна книга, няма да открие в нея супермодерни чудеса на техниката, нито пък ще се окаже сред странните и екзотични светове на чужди планети. В нея братята Стругацки още веднъж подчертават, че за тях в целия Космос най-важна си остава Земята, а най-важното на Земята е човекът.

Авторите сами определят романа си като фантастична гротеска, но това, както и особеностите на повествованието и своеобразната стилистика са само външните белези. Главното тук, а и в цялото им творчество си остава човешкият фактор. Всъщност ние имаме пред себе си една многопластова философска притча за същността на човешката личност, за смисъла на човешкия живот и за морално-етичния избор, пред който се изправя всеки човек в един съдбовен миг от своя живот.

Разказът ни пренася на различни места и по различно време: в Юдея по времето на Христос, в Арабия малко след смъртта на Мохамед, в не много голям град в Русия в едно неопределено време, за което не може да се каже със сигурност дали е лека пародия на неотдавнашното минало или пък един различен, но възможен вариант на днешния ни живот, а оттам — в не толкова далечното ни бъдеще.

При всеки от тези преходи ние сякаш сме поставени в нова координатна система, в система с нови опорни точки, за да можем заедно с героите да минем през своеобразен тест и да оценим, всеки според собствените си критерии, избора на Христос и избора на вечния скиталец Ахасфер, и избора на младия учен, и този на учителя, и този на Флората. За да можем да направим, ако е необходимо, и своя избор, който винаги е личен, но последствията от него никога не са само лични.

Затова и финалът остава отворен.

Преводачът