Нежен вихър

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

При появата на Лукас Шарис остави фустата, която переше. Той влезе в задния двор, понесъл Чарли на ръце. Идваше засмян, а Чарли мъркаше доволно. Тя се почуди дали да вярва на очите си.

Но щом Чарли долови аромата й, измяука страховито и започна да се бори като дявол, за да се измъкне от ръцете на Лукас. Освободил се, скочи през прозореца на спалнята й.

— Подозирах, че ще постъпи така — Лукас се настани на лоста близо до нея. — Все не разбирах, защо ние с него не се погаждаме. Обикновено животните ме слушат. Семейна черта ни е. Най-после открих какво не е наред.

— Какво?

— Кога за последен път Чарли е бил с женска?

— Лукас!

Той се засмя.

— Сериозно питам. Той е котарак и се нуждае от женска като всички мъжкари. Но тъй като наоколо няма котки, те е използвал за заместител.

— Не е възможно!

— Котаракът гледа на мен или на всеки, който се приближи до теб, като на съперник.

— Глупости — не отстъпваше тя. — Обясних ти, просто не обича непознати.

— Защо тогава преди малко в обора Чарли най-дружелюбно и приятелски дойде при мен? Защото ти не бе наоколо и не се налагаше да се бие за теб!

— Наистина ли доброволно дойде при теб?

— Нали сама видя, че ми позволи да го нося.

— Но ако думите ти са истина, откъде ще му намеря женска?

— Изглежда, в Нюком няма друга котка, но ако разпратя обяви в близките градчета, вероятно ще изскочи нещо. Днес и без това трябва да върна двуколката, така че иди се преоблечи. Ще дойдеш с мен.

— И как ще се върна после от града?

— На кон. Крайно време е да вземеш урок по езда.

Извърна се от него и продължи да търка фустата.

— Възнамерявам да остана тук. Няма защо да идвам с теб, за да пуснеш обявите.

— Но аз искам да ми правиш компания.

— Чака ме много работа, Лукас.

— Иди облечи панталоните, които ти купих, Шарис.

Тя вирна глава.

— Няма да ги сложа, и още по-малко ще се появя с тях в града.

Как смееше да й заповядва!

— Не ги купих, за да стоят в скрина. Ще отидеш и ще ги облечеш.

— Няма — отвърна тя решително.

Той бавно се надигна и тръгна към нея. Тя отскочи назад и постави пред себе си мократа фуста, сякаш да се брани.

— Искаш ли да се хванем на бас, мила моя? — попита той гальовно. — Да се обзаложим, че ще дойдеш до града с мен, и то облечена с панталоните? Да се обзаложим ли, че ако ти сама не ги сложиш, аз ще ти ги навлека?

. Очите й се разшириха.

— Няма да посмееш.

Лукас продължи да пристъпва към нея и тя хукна към къщата, ала той я хвана, преди да успее да стигне вратата.

— Добре — извика тя. — Така да бъде, но ме остави да стъпя на земята!

Той я послуша и Шарис се вбеси от ухилената му физиономия.

— Не се бави, защото ще си помисля, че все пак ти е нужна помощта ми.

— Лукас Холт, ти си тиранин! — скастри го тя.

Той се отдалечи, подхвърляйки през рамо:

— Не, не съм. Просто не мога да си представя, че днес ще бъда далеч от теб.

— Идва ми да викам! — пророни тя и го направи.

Два часа по-късно върнаха двуколката в конюшнята на Пийт и поведоха двата коня, с които щяха да се приберат в ранчото. Шарис бе облечена с пътническия си костюм — сакото прикриваше купената от Лукас риза, а кошмарните панталони бяха скрити под полата.

И все пак тя не се ядоса истински. Този мъж бе по-различен от всички, които познаваше. Беше достатъчно да й се усмихне и да се пошегува и тя забравяше, че му се сърди.

Лукас я остави в малката поща и отиде да разбере дали дилижансът на Емери е потеглил по разписание сутринта.

— Забравих да му кажа нещо вчера — обясни той. — Ако дилижансът е закъснял, както обикновено, ще ми спести труда да му го напиша.

— А какво ще правя аз, докато те чакам?

— Препиши обявата в три екземпляра. Ще платя за марките, когато се върна. Ти по-добре от мен ще опишеш женската, която Чарли би харесал. Уилбър ще ти даде листа и мастило. И не забравяй да провериш дали няма писма за теб.

— Не ги ли носят в ранчото?

— Не — поклати глава той. — Тук трябва сам да питаш дали има поща.

— Искаш да кажеш, че може да съм получила писмо и то още седи тук само защото не съм го потърсила? — попита тя ужасена.

Лукас тръгна, а тя бързо влезе в пощата и подхвана разговор със седналия зад бюрото Уилбър. Надеждите и угаснаха така бързо, както се породиха. Нямаше писмо от Стефани. Имаше обаче две за Лукас — едното от господин Андревие от Ню Орлинс, другото — от Емери Бъскет, пуснато в Нюком. Усмихна се дяволито. Вероятно и Емери бе забравил да каже нещо на Лукас.

Внимателно съчини обявите. Умът й не го побираше: да пише обява за дружка на Чарли! Само на мъж, поръчал си съпруга по обява, би хрумнало да постъпи по същия начин и за котка. И пак само от мъж може да се очаква да се сети за потребностите на друг мъжкар. Въздъхна. Никога не й бе минавало през ум да потърси женска за Чарли. Една дама не мисли за подобни неща, нали?

Лукас завари Емери — дилижансът му току-що пристигаше.

— Много мило от твоя страна да дойдеш да ме изпратиш, Лукас.

— Не се ласкай — ухили се Лукас. — Трябваше да върна наетата двуколка.

Помогна на Емери да качи сандъка отзад.

— Оставих писмо за теб — осведоми го адвокатът. — Подробно ти обяснявам за срещата ми с Нюком.

— Това — добре. Но искам и още нещо да свършиш за мен. Не е свързано с досегашните ни дела.

— Дадено — увери го Емери охотно. — Нали затова ми плащаш.

— Онзи твой приятел — детективът…

— Джим ли?

— Да. Искам да се свържеш с него, веднага щом се прибереш.

— Съмнявам се, че ще е още в Сейнт Луис, Лукас.

— Не ме интересува дори и да е на път за Ню Йорк. Намери го! Искам да получиш и останалата информация за онова момиче Хамонд: име, описание, всичко, което знае.

— Да не би все пак да се оказа роднина на годеницата ти?

— Шарис не е напълно сигурна, но се сети, че има братовчеди в Ню Йорк, с които семейството й е загубило връзка. Ще й се да научи още нещо за момичето.

— За мен ще е удоволствие да услужа на такава красива млада жена — обеща Емери любезно. — Съжалявам, че не си я довел в града, за да я уверя лично. С удоволствие щях да я видя.

— Забравяш, че вече принадлежи на друг — заяви Лукас студено.

Емери се ухили.

— Такава жена заслужава да бъде открадната, Лукас, дори от приятел. — Усмивката му стана още по-широка, защото зърна Шарис. — А, значи все пак си я довел.

Лукас погледна надолу по улицата. Шарис току-що се бе появила на тротоара на не повече от десетина метра от тях, когато към нея се насочи Леон Уагънър.

— На добър час, Емери — подхвърли Лукас разсеяно и се отдалечи.

— Но Лукас…

Емери млъкна — знаеше, че разговорът им е приключил. Странен мъж бе Лукас Холт. По-често дружелюбен, но на моменти ставаше студен и безразличен. Отдавна се бе отказал да разгадае що за човек е той. Нямаше значение, стига да му плащаше добре. А той определено му плащаше добре.