Нежен вихър

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Късно следобед Лукас и Били завариха Шарис в кухнята, седнала пред кана с някаква течност. Тя не знаеше каква точно. Беше отишла при Уилоу да поиска нещо за успокояване на нервите. С известна неохота Уилоу изпълни молбата й. Шарис не се интересуваше какво пие. Сега, след втората чаша, се чувстваше спокойна.

Когато зърна Лукас на прага, различи единствено проклетите мокасини и сърцето й трепна: Слейд се бе върнал. Но не, пред нея стоеше Лукас. Нямаше да ги сравнява повече.

— Рано се върнахте — отбеляза тя.

— По-скоро закъснях — поправи я Лукас, когато погледът му попадна на каната. — От кактусовото вино на Били ли пиеш?

Шарис се усмихна.

— Не знам какво е. Не е чак толкова лошо след първите няколко глътки. А и защо смяташ, че си закъснял? Мак още не се е върнал, а каза, че няма да се бави.

— Добре ли си, Шарис? — намръщи се Лукас.

Неговата загриженост я изпълни с умиление.

— Разбира се. Защо да не съм?

— Уилоу каза, че Слейд е идвал.

— Да, скъпият ти брат намина да ни види. Но знаеш ли, Лукас — май не съм съвсем права за него. Не е чак толкова ужасен всъщност. Нито ме изнасили, нито ме уби или нещо подобно.

Лукас избухна в смях.

— Напила си се!

— Не съм!

Той обгърна талията й с ръце.

— Не на такова посрещане се надявах, мила моя — каза той дрезгаво. — Цял ден си мисля за теб, но как да се възползвам, като си в такова състояние?

— Да се възползваш? — попита тя и свъси вежди, долавяйки смисъла на думите му. — А, онова имаш предвид. — Обви врата му. — Е, господине, ако не го направите, никога няма да ви простя.

— Да не направя какво?

— Да не се възползвате от мен. Настоявам!

— Е, щом настояваш.

Шарис изпищя, когато той я метна през рамо. Отнесе я в спалнята си и я стовари на леглото.

Тя се притискаше към него, докато падаше, за да е сигурна, че той ще се озове до нея. Чудесно бе да е с него и да не изпитва вина заради чувствата, които бушуваха у нея. Сякаш кръвта й кипеше.

— О, Лукас, толкова силно те желая.

Лукас се напрегна.

— Всеки път Слейд има подобно въздействие върху теб, не намираш ли? — попита той, без да я изпуска от очи.

— Недей. Не го споменавай дори — помоли го тя. — Аз искам теб.

Изгледа я продължително, а после промълви:

— Да, надявам се да е така.

Започна да я целува и тя се увери, че всичко е наред. Мислеше единствено за топлите му устни, за тялото му, притиснато към нейното.

Изведнъж той спря и се заслуша.

— Мак се връща — успокои го тя, доловила шума от конски копита.

— Конете са повече от един, Шарис.

— При нас ли идват? — Настроението й се помрачи. — Но ако не се покажем, може и да си отидат?

— Оставих входната врата отворена.

— Значи, който и да е, ще влезе направо?

— Повечето правят така.

Двамата погледнаха едновременно към вратата на спалнята — и тя зееше. Лукас изруга и стана от леглото.

— Хайде. — Въздъхна. — Престани да ме гледаш по този начин, че ще отида и ще ги застрелям, без да се замисля.

— Е, не искам чак толкова от теб, Лукас — отвърна тя през смях.

Стана и започна да оправя дрехите си, а Лукас отиде в дневната. Когато Шарис отиде там с изненада видя Самуел Нюком. Мак и още един непознат също бяха в стаята.

Мак й подаде писмо.

— Надявам се, всичко е било наред, мадам — подхвана той. — Не смятах толкова да се бавя, но срещнах стар приятел, не сме се виждали от двадесетина години. Имахме да си припомняме доста работи.

Шарис почти не го чуваше. Изведнъж бе обзета от странно чувство. Ето го писмото, което очакваше нетърпеливо от толкова време. То бе нейното спасение. Но тук бе и Лукас. Мисълта, че никога вече няма да усети великолепните му ръце да разбуждат тялото й за живот, я изпълни с паника.

— Ще ме извините ли за няколко минути, господа? Отдавна чакам това писмо.

— Шарис!

Лукас бе ядосан от държането й към гостите им, но тя нямаше сили да чака.

— Ще ми отнеме само минутка, Лукас — увери го тя и побягна в спалнята си.

Шарис зарови лице в ръце. Да не се отчайва, когато в писмото нямаше нито билети или поне пари? До една седмица щеше да остане без наследство. А писмото, което държеше, бе пътувало повече от седмица. Какво значеше всичко това? Нима бе лишена от възможността да си отиде отново у дома? Никога ли нямаше да може да го стори? Завинаги ли щеше да остане тук?

Седна и остана напълно неподвижна. След време чу Лукас да отваря вратата.

— Мисля че е по-добре да се присъединиш към нас, Шарис. Сам ни е подготвил малка изненада.

Тя долови напрежението в гласа му, но не се замисли за причината. В момента не бе в състояние да се справи с каквото и да било. Стана по инерция и последва Лукас в другата стая.