Нежен вихър

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Бенджамин Уискърс стоеше зад бара и бавно бършеше бирената халба. Не сваляше очи от Лукас Холт, който стана, отиде до люлеещите се врати, надникна навън и отново се върна на бара. Изпи и третото си уиски, а вече пети път бе надничал навън. Бен копнееше да го попита какво очаква, но не смееше. Постоянно му се налагаше да си припомня, че това е добрият, а не лошият от братята Холт.

Ако Бен не бе присъствал, когато Слейд Холт застреля Фърал Слоун, нямаше да е толкова предпазлив спрямо Лукас Холт. Но беше там и видя как Слейд хладнокръвно застреля Фърал и си тръгна без капчица съжаление. Слейд Холт бе опасен мъж. А този пред него сякаш му бе одрал кожата. Нали бяха близнаци. Човек неволно потръпваше.

Мнозина в градчето харесваха Лук. Не че не вярваха на историите, които се носеха за Слейд, но просто първо бяха срещнали Лукас и макар двамата братя да си приличаха като две капки вода, по характер бяха различни като деня и нощта.

Лукас извади нещо от джоба си, намръщи се и отново го прибра. Бен забеляза, че го прави вече за трети път. Мъжът с нищо не показваше, че може да бъде и сговорчив. Обикновено разговаряше любезно, но не и днес. Пресушаваше уиски след уиски и изглеждаше напрегнат.

Преди две години Лукас пристигна и се засели в градчето. Мнозина останаха направо поразени. Чудеха се, защо е избрал точно Нюком, но никой не зададе гласно въпроса. Междувременно железопътната линия ги подмина и доста хора бяха склонни да се махнат оттук. А Лукас Холт купи от стария Джонсън ранчото на пет километра от градчето. Живееше затворено и не създаваше неприятности. Вероятно, ако го опознаеше, щеше да се окаже добър човек, но Бен така и не се сприятели с него. Неизменно го свързваше със Слейд.

След като Лукас се засели тук, се появи и Слейд Холт. Не се вясваше често, но присъствието му винаги пораждаше доста приказки. Не пропускаше да се отбие в градчето, когато наминаваше при брат си. Появеше ли се, всички утихваха. Всякакви спречквания и караници преставаха, докато Слейд не поемеше по пътя си.

По дяволите, никой дори не дръзваше да подметне нещо за онзи полуиндианец, който работеше за Лукас. Та кой не бе виждал Били Улф да пристига в градчето заедно със Слейд? Не беше трудно да се забележи, че са приятели. Слейд доведе Били при Лукас, защото имаше славата на изкусен ловец на мустанги, а Лукас се занимаваше точно с това — с отглеждаше коне. Поради всичките неприятности, които онези апахи дезертьори от резервата причиняваха, полуиндианецът щеше да бъде изхвърлен от градчето, ако не бяха братята Холт. Заради тях никой дори не смееше да погледне накриво Били Улф.

Лукас отиде до вратата за пореден път и Бен не се стърпя повече:

— Чакаш ли някого, господин Холт? Забелязах, че все надничаш към улицата.

Лукас прикова зелените си очи в Уискърс.

— Чакам един човек да пристигне с дилижанса от Бенсън.

— Нали не е брат ти?

Лукас се ухили, доловил тревожните нотки в гласа на кръчмаря.

— Не, Уискърс, брат ми няма да се появи скоро. Днес чакам да ми пристигне булката.

— Булката…? Това се казва работа! — Бил бе прекалено развълнуван, за да е предпазлив. — Няма начин Сам Нюком да не се зарадва, когато узнае.

— О!

— Не ме разбирай погрешно — поправи се Бен бързо. — Няма начин да не си забелязал как, макар че не са женени кой знае колко отдавна със Сам, жена му не откъсва очи от теб. Не че Сам е от ревнивите, но все пак обича да се знае, че неговото си е негово. Няма начин да не се зарадва, че и ти ще се сдобиеш с жена.

Лукас не отвърна нищо, но вътрешно беснееше. Бен бе уловил бика за рогата. Причината Лукас да е тук сега и да чака бъдещата си съпруга бе Фиона Нюком. Нямаше да се забърка в подобна каша, ако не беше тя. Не че двамата не бяха прекарали приятни часове, когато той се засели по тези места, а тя все още беше Фиона Тейлър, съдържателка на единствения хотел в града. Никога не я подведе, че търси нещо друго освен малко развлечение. Но тя искаше да се омъжи! Когато отказа дори да обсъжда този въпрос, тя се впусна да прелъстява Самуел Нюком.

Сам знаеше, че Фиона е при него, заради любовния си неуспех, и това го терзаеше. Преди Фиона да се появи, отношенията на Лукас със Самуел Нюком бяха приятелски. По ирония на съдбата — заради Слейд. Богаташът се чувстваше някак задължен на Слейд, че го е отървал от Фърал Слоун. Слоун бе като трън в очите му.

Всичко вървеше според начертания план, докато не се появи Фиона. Тъй като Лукас идваше от изток и очевидно имаше повече пари, отколкото можеха да се изкарат от отглеждането на коне, Сам сметна, че Лукас знае за какво говори, когато спомена онези малки начинания, чакащи вложения. Сам също желаеше да участва. И когато начинанията им донесоха печалба, Лукас лесно уговори Сам за следващи, по-големи вложения.

Все още не бе приключил със Сам Нюком, а сега нямаше да е толкова лесно да довърши мъжа. Приятелският интерес на Сам към Лукас поохладня заради Фиона. Както Били Улф каза, Сам никога нямаше да е спокоен, докато Фиона копнееше за Лукас.

И въпреки това Лукас не биваше да допуска Били да го уговори да се ожени. Първия път подмятането му прозвуча разумно, но тогава си бе пийнал малко и всички доводи на Били през онази нощ изглеждаха логични.

— Нюком ще продължи да те дебне, докато е наясно, че тя все още те желае, и има опасност да избягаш с нея. Но ако се обвържеш, ще реши, че си се укротил. Ще престане да се терзае. Трябва да приспиш бдителността му и женитбата е единственият начин.

Той не искаше съпруга. Какво от това, че когато наблюдаваше Били и жена му Уилоу заедно, понякога изпитваше копнеж и той да има семейство? Беше така просто защото животът в ранчото бе самотен. Нямаше навика да се заседява на едно място, още по-малко в такъв затънтен край. Беше свикнал да разполага с жени, когато поиска. Щом приключеше тук, щеше да се махне. Но как, ако е женен?

Затова Лукас започна да го увърта. Вместо да се огледа наоколо и да си избере съпруга, която знае какво я очаква, писа на адвоката си и разпореди да пусне обява във вестниците из източните щати. Надяваше се, че момиче от изток ще се ужаси, като разбере какъв е животът тук. Правеше си сметката тя много бързо да пожелае да я прати обратно, което той с радост щеше да стори, след известно време. Именно там бе проблемът. Трябваше да я задържи достатъчно дълго, за да довърши започнатото.

За пореден път извади снимката от джоба. Ако си дадеше сметка колко често го бе правил през изминалите седмици, щеше доста да се ядоса. Погледът му се плъзна от евентуалната му „съпруга“ към другото момиче на снимката. Тя стоеше царствено, с изправени рамене и изпъчени напред малки гърди. Имаше величествена осанка, а по лицето й се четеше надменност. Изглеждаше слаба като тръстика, но въпреки това още щом я погледна на снимката, тя събуди интереса му.

Лукас почти се бе установил на момиче от Филаделфия, но получи снимката и писмото от госпожица Хамонд. Веднага разбра, че именно тя му трябва. Дрехите й говореха за богатство, а Лукас от опит знаеше, че разглезените богаташки дъщери нямат понятие какво означава тежка физическа работа. Едно богато момиче щеше да се ужаси от тежкия живот, който той предлагаше. Само че не преставаше да се чуди, защо жена с чара на госпожица Хамонд е готова да се омъжи чрез обява.

Нямаше нищо против едно красиво същество да се навърта наоколо известно време. Но красива или не, не възнамеряваше да се възползва от прелестите й. Ако пристигнеше девствена, такава щеше да се върне. Дори да не беше, не желаеше никакво обвързване с нея, за да не й хрумнат разни идеи или да реши, че е чест за нея да го приеме.

Лукас си даде сметка, че отново се взира в снимката и, ядосан на себе си, бързо я прибра. Пак отиде до вратата, но от дилижанса нямаше и следа. Зачуди се как ли израслата в града госпожица Хамонд е възприела Аризона, където слънцето направо те опича, където се случва да яздиш седмици наред, без да срещнеш жива душа. Ухили се. Не, на едно богато, нежно гледано момиче от Ню Йорк определено нямаше да му допадне тук.