Нежен вихър

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Шарис тъкмо довършваше обяда си, когато сестра й влезе в трапезарията. Стефани беше бременна в петия месец, но почти не й личеше. Ала щом узна за състоянието си, започна да си угажда, точно както майка им навремето. Шарис непрекъснато се опитваше да й внуши да не се държи като инвалид, защото бе много по-здравословно, но сестра й отказваше да се вслуша.

Днес тя бе много оживена. Хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че с Шарис са сами.

— Какво те води насам, Стеф? Очаквах да се посветиш на организирането на събирането довечера, като смъкнеш кожата на прислугата от работа.

— Риси, откъде ти хрумват такива неща? Ще им смъкна кожата, как ли пък не! — Стефани седна и демонстративно се нагласи удобно, преди да заговори:

— Татко не е вкъщи, нали?

— Да си е вкъщи? Както знаеш, в събота обядва с твоя свекър.

— Просто искам да съм напълно сигурна. Не желая да чуе това, което ще ти кажа.

— Вече нямам тайни от татко, Стеф.

— Нали не си му казала за моето участие в…

Шарис побърза да я успокои:

— Не, не. Отпусни се. Но аз нямам вече какво да крия от него.

— Дори че Лукас Холт е в Ню Йорк.

Стефани смяташе, че съобщава неочаквана новина и лицето й се удължи, когато Шарис отбеляза:

— Знаем.

— Нима? Тогава, за Бога, защо някой не ми каза? Наложи се днес да го узная от Труди. Научила от Барбара Стюард, а знаеш как Барбара…

— Представям си картинката, Стеф — сряза я сухо Шарис. — Имам чувството, че Шейла го разправя навсякъде. Запознала се с него у семейство Стюард.

— Е, и?

— Какво?

Стефани размаха ръце нетърпеливо.

— Какво прави той тук?

— Нямам представа.

Стефани бе готова да избухне.

— Не възнамеряваш да ми кажеш, така ли?

— Нищо не крия от теб, Стеф. Наистина не знам защо Лукас е тук. Аз не съм го виждала.

Шарис нямаше да си признае колко е ядосана, че Лукас не я бе потърсил. Защо си играеше на криеница с нея?

— Стори ми се, че чувам гласовете на моите момичета — избумтя гласът на Маркус, който след миг влезе в трапезарията.

Шарис се изненада, че го вижда.

— Не обядва ли с Едуард?

— Набързо. Възникна някакъв въпрос. А теб какво те води насам, скъпа? — обърна се той към Стефани, като нежно я целуна.

— Щеше ми се да взема малко въздух. Нали сега вкъщи усилено се чисти… Ще дойдеш ли на събирането довечера, татко?

— За Бога, не. Такива неща са за млади хора. Възнамерявам да прекарам вечерта в клуба.

— Е, най-добре е да отида да видя как напредват нещата — обяви Стефани и неохотно се надигна.

— Ако побързаш, каретата ми трябва още да е отпред. Прибери се с нея, Стефани.

Шарис изсумтя.

— И ти си като нея, татко. Домът и е на една пряка оттук. Разходката би й се отразила добре.

— Глупости, Риси — прекъсна я Стефани весело. — Човек трябва да е предпазлив.

Когато останаха насаме, Шарис каза:

— Не бива да я насърчаваш.

— Знам. Но в момента така ми напомня за майка ви. Ти не беше такава. До самия край се държеше така, сякаш нищо особено не предстоеше.

— Аз имах късмет. Някой някога ми показа… О, няма значение. Какво прекъсна обяда ви?

— Донесоха ми това в ресторанта. — Той постави папката на масата. — От два дни го чакам. Досие на съпруга ти.

— Правил си проучвания за него?

— Точно така. Отседнал е в хотела на Пето авеню, и то преди повече от месец.

— От толкова дълго? Но хотелът е луксозен. Откъде взима пари? Дали не е продал ранчото?

— О, да, ранчото му е продадено, но не от него. Миналата година го е продал някой си Били Улф. Лукас Холт напуснал района доста преди продажбата.

Шарис зяпаше баща си с широко отворени очи.

— Откъде знаеш всичко това?

— Изпратих човек там миналата година. Беше в реда на нещата да направя проучвания.

— През цялото време си знаел всичко това и не си ми казал?

— Нямаше защо да ти казвам, а и не виждах причина да те разстройвам. После Холт изчезна безследно и се наложи да преустановя разследването.

— Изчезнал?

— Един възрастен мъж, който работил за него, заявил, че Холт напуснал ранчото същия ден, когато си заминала — отвърна Маркус. — Никой не го е виждал оттогава.

Тя се замисли.

— Допускаш ли, че е тръгнал след мен?

— Не. Лесно щеше да те догони.

— Прав си. — Не успя да прикрие разочарованието си. — Пък и защо да го прави?

Маркус я гледаше замислен.

— Говори се, че той стои зад разорението на основателя на градчето Нюком. Ако е истина, тогава очевидно се е налагало да напусне. Нюком опустява. Чувала ли си нещо по този въпрос?

— Самуел Нюком? Но те са приятели… или нещо подобно. Не, не мога да повярвам. Лукас не е способен на подобно нещо.

Баща й се прокашля.

— Е, както казах, това са само приказки.

— Какво друго научи?

— Господин Улф, моят човек, успял да го открие. Подхвърлил, че съпругът ти бил на път за Европа.

— Европа ли? Та той нямаше пари!

— Но сега вече има — отбеляза баща й. — Отседнал е в един от най-скъпите хотели в града и е купил старото имение на Тиндъл.

— Нима?

— Но едно нещо продължава да ме озадачава — продължи Маркус. — Чудя се дали можеш да ми го обясниш.

— Само едно нещо ли те озадачава? — попита тя саркастично. — Божичко, та аз дори не вярвам, че говорим за човека, когото познавах!

— Може и така да се окаже.

— Татко… — започна тя уморено.

— Този мъж е регистриран в хотела като Слейд Холт, а не като Лукас Холт.

— Слейд! О, не!

Тя така пребледня, че Маркус се изплаши.

— Какво има, Риси?

— Слейд е братът на Лукас.

— Но защо Лукас ще използва името на брат си?

— Може да не е Лукас — едва си пое тя дъх. — Нищо чудно да е Слейд.

— Глупости. Този мъж твърди, че е твой съпруг. Ще го разобличиш веднага, ако не е така.

— Дали ще успея? — попита тя, усмихвайки се горчиво. — Те са близнаци. Различавах ги само защото Слейд носеше индиански дрехи. Ако тук се облича нормално — а той очевидно го прави — кълна се, че няма да различа кой от двамата е.

— Значи ли това, че той не е твоят съпруг?

Тя прехапа устни и простена.

— О, просто не знам какво да мисля!

— Е, ще се наложи да отида да поговоря с този мъж — отсече баща й решително.

— Не! — Шарис рязко се надигна от стола. — Не го прави.

— Защо не?

— Ако наистина е Слейд… Той непрекъснато създава проблеми. Различен е от Лукас. Слейд е израснал сам в пустошта. Наемен убиец е. Груб и суров. Не може лесно да се разговаря със Слейд, татко.

— Проявява ли интерес към теб? — не се въздържа баща й.

— Навремето — да — призна тя неохотно. — Той просто не е човек, с когото можеш да спориш. Моля те, не предприемай нищо.

— Нещо все пак трябва да се направи, Риси. Изключено е да стоим и да продължаваме да гадаем?

— Защо не? — не се предаваше тя. — Нали сам каза, че вероятно не след дълго ще ме потърси. Бих отложила срещата, ако става дума за Слейд. — Сведе поглед и добави: — С Лукас знам как да се справя, но със Слейд… Боже, ако си въобразява, че ще се представи за Лукас, за да ме принуди да…

— Не би дръзнал — изръмжа Маркус.

— О, и още как, татко. Нали това се опитвам да ти кажа: той е безскрупулен; ще реши, че е забавно да се представя за мой съпруг известно време, да ме постави натясно… Нали вече ти казах — опита се да ме преследва.

— Най-добре да заминеш при леля си.

— И как тогава ще стигнем до дъното на тази история? Не. Редно е да продължа да живея както досега. Отказвам да се крия от него. Най-добре да потърся адвокат в понеделник и да сложа край на този брак. Тогава вече няма да има значение дали е Лукас, или Слейд.

— Вече е късно да прекратиш брака безболезнено, Шарис. Сега е нужно съгласието на съпруга ти. Знаеш го добре — напомни й той.

— Е — въздъхна тя печално, — поне едно е ясно. Отношението му към развода ще ми подскаже кой е. Ако не желае развод, ще знам със сигурност, че е Слейд.

Известно време баща й я гледаше натъжен. След това излезе от стаята. Имаше нужда да премисли случилото се сам в кабинета си.