Нежен вихър

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Обедът, който Шарис приготви за Лукас, беше опакован и висеше на пирона в конюшнята. Сутринта я беше уведомил, че заедно с Били ще отидат към хълмовете, за да нагледат жребчетата. Не бе поискал да му прави обяд, но тя се надяваше, че ще му стане приятно.

Ако само преди три седмици й бе минала мисълта, че ще полага усилия да се хареса на този мъж, щеше да се изсмее на абсурдното си хрумване. Първоначално възнамеряваше да се държи неприятно да бъде капризна, да го отблъсне, за да я върне в Ню Йорк. А какво се бе случило? След срещата им с Леон Уагънър и препирнята заради Слейд, той, именно той, започна да се държи по-резервирано. През последните пет дни почти не й говореше и не я бе докосвал.

Толкова по-добре. Всеки момент очакваше да получи писмо от Стефани и пари, за да се прибере. Тогава защо се занимаваше с Лукас?

Каква ужасна ситуация! Бе изпълнена с противоречиви чувства. Вече не беше напълно сигурна какво точно желае. Да копнее за мъж, за когото не възнамеряваше да се омъжи, бе наистина ужасно. Какво не беше в ред с нея? Крайно време бе да престане с тази история и да не обръща внимание на чувствата, които той пораждаше у нея. Трябваше да се вземе в ръце.

Лукас не бе в конюшнята, но свари Мак. Оседлаваше коня си. Тя се намръщи.

— При Лукас и Били ли отиваш, Мак?

Той и хвърли бърз поглед.

— Не, мадам. Отивам в града да набавя някои неща, които Лук пропусна да вземе миналата седмица.

— И Уилоу и аз ще останем сами тук?

Той схвана тревогата й и я успокои:

— Няма страшно. Лук ще е наблизо, ако имаш нужда от него. Появи ли се някой непознат, просто стреляй във въздуха с пушката над камината и той ще те чуе.

— О, нямах представа, че жребчетата са толкова наблизо.

— Ако ги държи по-далеч, нищо чудно и да изчезнат — изкиска се Мак. — Наоколо се навъртат индианци — напомни й той.

Шарис не обърна внимание на това и промърмори:

— Е, предполагам, няма от какво да се притеснявам. Но ти няма да се бавиш, нали?

— Няма. Отдавна отминаха дните, когато се задържах в града заради разни нередни според повечето хора неща. Сега каквото ми е нужно, си го нося в манерката с уиски.

Шарис се усмихна. Старият човек винаги бе толкова прям.

— Ще провериш ли дали има писмо за мен в пощата?

— Непременно, мадам.

Мак тъкмо бе потеглил, когато Лукас и Били влязоха в конюшнята. Водеха два от новите жребци. На гърбовете им бе метнато само по едно одеяло. Били възседна единия и Шарис разбра, че няма да ги оседлават.

— Не е ли опасно да се язди така? — попита тя, за да наруши мълчанието.

— За пръв път ще ги язди някой и трябва да привикнат с тежестта на човек, преди да им сложим и по десеткилограмово седло.

Той несъмнено бе свикнал да язди така и тя нямаше защо да се безпокои, че ще падне. И без това не й се говореше за коне. Онзи ден, на връщане от града, преживяването да язди сама бе особено неприятно. Дупето още я понаболяваше.

— Приготвих ти обяд.

Подаде му пакета и трепетно изчака да го сложи в кожените дисаги. Отново бе обул мокасините и носеше кожена риза с ресни, която се опъваше от мускулестите му гърди. Загледа се в него. Въздействаше й така, че цялата пламна. Ако той не отстъпеше скоро, щеше да се изкуши да стори немислимото и да направи първата крачка.

Най-сетне Лукас се обърна — Шарис се зарадва, че в конюшнята е сумрачно — и я погледна. Очите им се срещнаха и тя нетърпеливо зачака, да чуе нещо от него. Но погледът му бе неразгадаем.

— Няма да се бавим цял ден — подметна той небрежно.

Усети, че е разочарована, но все пак успя да отрони:

— Значи ще се върнеш за вечеря.

— Дори преди това. — Накани се да възседне коня, погледна я още веднъж и изръмжа: — По дяволите!

Притегли я плътно към себе си и дълго и страстно я целуна. Когато се отдръпна, очите му отново бяха меки и в тях ясно се четяха чувствата му.

— Напоследък не спя добре. — Усмивка започна да играе на устните му. — Очевидно достатъчно дълго се цупих.

— И аз така смятам.

Пусна я неохотно, но се налагаше.

— Не се преуморявай днес — посъветва я той, докато възсядаше коня.

— И аз те моля за същото.

Лукас се изсмя и тръгна. Шарис остана до вратата на конюшнята, наблюдавайки как той препуска да догони Били.