Нещо прекрасно

Десета глава

На камината и на масата имаше свещи, поставени от камериерката, която бе дошла да раздигне масата. Седнала на луксозен диван, тапициран със сатен, Александра бе подвила крака, а Джордан я бе прегърнал и я бе притиснал към себе си. Младото момиче никога не се бе чувствало толкова уютно.

Алекс вдигна кристалната чаша и отпи от виното, което съпругът й непрекъснато й наливаше през последния час. Зачуди се дали той няма да се оттегли в стаята си, макар да не бе сигурна, че тази вечер има своя стая. Докато тя се бе изкъпала преди вечерята, той се бе освежил в малката съседна стая, но там имаше само едно тясно легло, очевидно предвидено за камериерка или за прислужник. Александра нямаше камериерка и можеше да се грижи сама за себе си. Хоук й бе казал, че предпочита да не взима със себе си прислужник за такива кратки пътешествия. И тъй като никой от тях нямаше камериер, тя се почуди дали Джордан не е принуден да използва тази стаичка, понеже ханът е пълен.

Огнените езици танцуваха по решетката на камината, прогонваха прохладата на есенната вечер и правеха още по-уютна атмосферата в спалнята. Александра се замисли за бебетата. Джордан й бе обещал тази вечер да й покаже как се правят бебета. Не можеше да си представи защо хората упорито продължават да обгръщат този въпрос с такава мистериозност. Ала както и да се правеха бебетата, процесът едва ли бе отвратителен, защото английските двойки очевидно го правеха достатъчно често — населението на страната се увеличаваше.

Може би се пазеше в тайна, защото висшето общество не искаше момичета като нея, които желаеха да имат дете, да раждат.

„Очевидно точно това е причината!“ — заключи тя. От както свят светува мъжете измисляха правилата и пак мъжете твърдяха, че едно момиче е опозорено, ако роди дете, без да е омъжено. В това имаше смисъл. Но все пак… в теорията имаше и някои пропуски…

„Бебе…“ — замисли се Алекс, изпълнена с копнеж. Бебе.

Като единствено дете мисълта да си има тъмнокосо момченце, което да прегръща, за което да се грижи и с което да си играе, я изпълни е радост. Още повече, че бе чела достатъчно исторически книги, за да знае колко важен бе мъжкият наследник за съпрузите с титли, особено за знатните мъже като Джордан. Внезапно осъзнала, че именно тя ще да дари херцога с наследник, Алекс се изпълни е гордост и радост.

Погледна крадешком Джордан и сърцето й заби по-силно. Той се бе облегнал върху възглавниците, ризата му бе разкопчана и разкриваше мускулестите му гърди, на светлината на отъня цветът на кожата му бе бронзов. С тъмната си, леко къдрава коса, с изсечените си черти и прекрасна физика, той напомняше на Александра на бог.

За момент тя се замисли дали поведението й не е шокиращо — все пак се бе сгушила в него и приемаше целувките му с радост и трепет. Но нали бе негова съпруга пред бог и пред хората. Нямаше причина да се преструва, че вниманието му й е неприятно. Дядо й, очевидно притеснен, че тя ще добие погрешно впечатление за съпружеския живот, наблюдавайки родителите си, често, но внимателно й бе давал съвети за това какъв трябва да бъде брачният живот.

— Хората правят две грешки по отношение на брака — бе повтарял често той. Първата е да се съберат с неподходящия човек. А когато открият подходящия, втората грешка е да го лишат от любовта си. Когато дариш съпруга си с безрезервна любов, тогава той ще ти отговори със същото.

Мислите на Джордан бяха далеч по-практични. В момента се опитваше да намери най-подходящия начин да я съблече, без да я изплаши до смърт.

Алекс се усмихна, тази вечер съпругът й я бе целувал непрестанно. След миг обаче се стресна, когато Джордан взе чашата от ръката й, рязко я придърпа в скута си и страстно я целуна. А щом откъсна устни от нейните и тихо й предложи да използва паравана в ъгъла, за да си сложи нощницата, Алекс беше поразена.

Чудейки се коя е най-благопристойната й нощница, ушита от френската шивачка, тя се изправи и нервно попита:

— Ти къде ще спиш?

— При теб — отвърна ласкаво съпругът й.

Алекс подозрително присви очи. Инстинктивно почувства, че необичайното решение на Джордан да спи с нея е свързано с тайната на правенето на бебета, и без сама да разбира защо, проумя, че не е сигурна дали всъщност желае да научи тази тайна. Поне засега не бе сигурна.

— А не би ли предпочел да спиш в своето легло? — попита с надежда.

— За правенето на бебе е нужно да сме заедно — обясни спокойно и търпеливо той.

Момичето отново присви очи.

— Защо?

— След няколко минути ще разбереш защо.

— А не може ли просто да ми обясниш сега? — настоя умолително тя.

Той промърмори нещо приглушено, но изражението на лицето му остана непроменено.

— Опасявам се, че не е възможно.

След като каза това, той се загледа в момичето, което неохотно се отправи към паравана, и широката усмивка, която досега се бе старал да потиска, се разля на лицето му. Алекс вече умираше от страх, осъзна Джордан. А още дори не бе я докоснал. Очевидно жените се раждаха с някакво шесто чувство, което ги предупреждаваше, че мъжете са опасни, особено когато жената с тях остане без защитата на камарата си от неудобни дрехи. Александра бе пълна с изненади, помисли си той, докато се взираше в паравана. Беше умна като учен, невинна като дете и съобразителна като мъдрец. В един момент бе достатъчно дръзка да насочи пушка и да застреля мъжа, опитал се да го убие, а в следващия шокирана от постъпката си — бе припаднала. Беше заговорила за секса с безпристрастието на учен, а сега, когато бе дошло време да разбере всичко за него, трепереше от страх и нарочно се бавеше.

Страхът й го притесняваше, но не достатъчно, че да го откаже от намерението му да задоволи необяснимата си жажда за нея. Въпреки че Алекс бе доста по-млада от светските, изискани жени, с които се бе срещал, тя със сигурност бе достатъчно голяма, за да се омъжи и дори да му роди наследник. Освен това бе платил прескъпо за привилегията да се наслаждава на тялото й — бе й дал името и ръката си.

Въпреки това с всеки изминал миг на желанието му да я люби се противопоставяха две неща. Първо, Александра въобще не бе наясно какво щяха да правят, поради което Джордан очакваше да се съпротивлява, когато разбере точно какво ще се случи. И второ, дори и да не беше изплашена, той не бе особено въодушевен от възможността да вкара в леглото си неопитна девойка, която бе напълно непосветена в тайните на любовното изкуство.

За разлика от останалите мъже, които предпочитаха невинните млади момичета, той обичаше да прекарва времето си с жени, запознати с любовните умения — чувствени и откликващи партньорки, които знаеха как да го задоволят и които приемаха удоволствията, които той им предлагаше, без да се срамуват или да се въздържат.

Фактът, че жените, които търсеха вниманието му, го нравеха само защото искаха нещо от него — титлата му иди да бъдат докоснати от блясъка на славата и известността му, не го притесняваше особено. В края на краищата и той искаше в замяна нещо от тях, а и удоволствието бе център на този прелестен свят. Ала каквито и да бяха причините жените да търсят компанията му, когато страстта угасваше, той предпочиташе да спи сам.

Шумоленето зад паравана престана и Джордан осъзна, че Алекс вече се е преоблякла. Досети се, че съпругата му се бави, защото се срамува да се покаже пред него но нощница.

Младият мъж реши, че най-лесно ще я успокои, ако подходи към темата за дрехите или тяхната липса — спокойно и безразлично. Затова стана и прекоси стаята с намерението да си налее чаша вино.

— Александра — попита я сериозно, — имаш ли нужда от помощ?

— Не! — чу се ужасеният отговор. — Аз… вече съм готова.

— Тогава излез оттам.

— Не мога! Френската шивачка на баба ти е луда. Във всичко, което ми е ушила, има дупки.

— Дупки ли? — изненадано повтори той, протегна ръка към бутилката с вино и погледна към паравана. — Какви дупки?

Алекс се показа иззад паравана и съпругът й удивено зяпна възмутеното изражение на лицето й. Сетне погледът му се плъзна по дълбокото деколте на корсажа на сатенената нощница.

— Тази нощница има огромна дупка на гърдите, както виждаш — горчиво обяви момичето. — Синята пък има дупка на гърба, а жълтата е най-лоша… Гърбът и гърдите ми са почти голи, а на всичкото отгоре има и огромна цепка чак до коленете ми. На онази французойка трябва да й забранят да докосва игла и ножица!

Джордан избухна в смях, грабна девойката в прегръдките си и зарови лице в уханните къдрици.

В този миг цинизмът, който досега го бе съпътствал, като че ли го напусна.

— О, Алекс — рече през смях, — не мога да повярвам, че си истинска!

Тъй като не бе виновна за безумния модел на нощниците си, тя не се обиди.

— Няма да ти е толкова смешно, като видиш какво е натворила онази шивачка и като си припомниш колко си й платил.

— Защо?

— Защото дрехите, в които няма огромни дупки, са прозрачни като стъкло.

— Стъкло… — За втори път херцогът изгуби самоконтрол. Той отметна глава назад и се предаде на веселието, което невинната и остроумна девойка внасяше в живота му.

Отнесе Алекс на леглото, ала когато я пусна да се облегне назад, тя усети възбудата му и се напрегна. Несигурна, уплашена, сякаш той бе ужасна заплаха, тя попита:

— Какво ще ми направиш?

— Ще те любя — нежно отвърна той. Алекс се разтрепери.

— Как?

Той се усмихна, трогнат от свенливостта и невинността й.

— Ще ти казвам, докато го правим. Но за да не те плаша, нека ти кажа, че семенцата, с които се правят бебетата, са в тялото ми. А след мъничко аз ще ги прехвърля в твоето тяло. Обаче няма как да разберем дали веднага ще заченем бебенце, Александра. Давам ти честната си дума, че нищо от това, което ще направим, не е нередно. Хората го правят, без значение дали искат бебе или не.

— Наистина ли? Защо?

Той прикри усмивката си и заразвързва корсажа й.

— Защото е приятно.

Погали раменете й и преди Алекс да разбере какво прави, нощницата се свлече в краката й. Джордан затаи дъх пред красивото тяло на съпругата си. Александра бе стройна, с малки, пълни гърди, тънка талия и дълги крака.

Тя се чувстваше засрамена и уплашена пред втренчения поглед на мъжа си. Понечи да се прикрие с нощницата си, ала Джордан я вдигна на ръце отново и я положи на теглото. Доволна от прикритието, което й даряваше завивката, Алекс придърпа чаршафа до брадичката си и отклони поглед, когато съпругът й бавно започна да се съблича.

Момичето упорито си заповтаря наум, че хората правят бебета, откакто свят светува, и че явно няма нищо срамно и ужасно в това, което Джордан щеше да й стори. Освен това неин дълг бе да го дари с наследник, а тя не желаеше да сложи начало на брачния си живот, избягвайки задълженията си. Въпреки тези смели мисли, когато той се надвеси над нея, сърцето й запрепуска като лудо.

— К-какво ще ми сториш? — ужасено понита, неспособна да отвърне поглед от силната мъжка гръд.

Джордан нежно я накара да вдигне поглед и да се взре в очите му.

— Ще те целуна и ще те прегърна — рече той с галещ глас. — После ще те докосна. След малко нещо, което ще направя, ще ти причини болка, но само за миг. Ще ги кажа точно кога — обеща й, за да не я притесни повече.

Алекс се уплаши и умолително го погледна. Думите й обаче го трогнаха до сълзи.

— Теб също ли ще те заболи?

— Не.

Беше се опасявал, че съпругата му ще се бори със зъби и нокти срещу близостта му, ала тя просто се усмихна смело и погали лицето му.

— Радвам се. Не бих искала да те нараня.

Нежност и желание замъглиха погледа му и той страстно целуна съпругата си. След миг, принуждавайки се да забави темпото, бавно замилва устните й със своите. Езикът му леко докосна устните й и когато те се разтвориха, Джордан я вкуси и се наслади на удоволствието.

Отдадена на удоволствието и желанието. Алекс се притисна към мъжа си, усети докосването на възбудения му член и се вцепени от тревога. Той долови страха й и успокоително замилва гърба й. Когато тя отново се отпусна в прегръдката му, бавно плъзна ръка по гърдите й. Този път девойката подскочи, стресната от ласката, и младият мъж неохотно откъсна устни от нейните. Той нежно погали лицето й.

— Не се страхувай, скъпа.

Алекс се подвоуми. Настойчиво се вгледа в гълъбовосивите му очи. Джордан се почувства така, сякаш разголва черната си душа пред нея. Красивата му съпруга обаче се усмихна.

— Ти никога няма да ме нараниш, знам това. Въпреки че изглеждаш груб и студен, ти всъщност си много мил и добър.

Думите й го поразиха. Той простена, сведе глава и жадно впи устни в нейните. Този път Александра отвърна на ласките му със същата страст, привличайки го към голото си тяло.

Без да прекъсва нежната целувка. Джордан бавно плъзна ръка по гърдите й, дразнейки ги е палец. Сетне обсипа с целувки клепачите й, високите скули, чувствителната кожа на шията… Щом докосна с език извивката на ухото й, Алекс простена от удоволствие и заби нокти в стегнатите мускули на раменете му. Джордан се усмихна.

Желанието му нарасна и младият благородник насочи ласките си към гърдите на съпругата си. Той се приведе и нежно пое розовото връхче в устата си. Зашеметяващата игра на езика му я измъчваше. Алекс плъзна ръце в косата му и притисна устните му към себе си. Когато Джордан засмука зърното, девойката ахна от удоволствие. Той продължи да покрива с целувки гърдите, корема, бедрата й.

Замаяна от страст и желание, Александра имаше чувството, че ще се пръсне от любов. Копнееше да го накара да изпита същото удоволствие, с каквото той я даряваше. Джордан сведе глава над нея и прошепна:

— Целуни ме, мила. — Алекс не се поколеба. Убедена, че онова, което я е накарало да стене от наслада, сигурно ще накара и него да измита блаженство, тя плъзна ръце около врата му и го целуна пламенно.

Джордан рухна върху възглавницата и Алекс се приведе над него, обсипвайки с целувки лицето му. Плъзна ръце и помилва гърдите му, наслаждавайки се на докосването до тъмните копринени косъмчета. После нежно засмука ухото му и под дланта си усети тежкия ритъм на сърцето му. Окуражена, продължи да го целува и най-накрая нежно погали е език стоманените мускули на корема му. Джордан рязко пое дъх и конвулсивно потрепери от удоволствие.

На Александра й хрумна, че кожата му е гладка и еластична. Когато той зарови пръсти в косата й, докато тя продължаваше да го милва и докосва, Алекс сведе глава още по-ниско. Джордан се засмя и рязко я придърпа нагоре към себе си.

Желанието струеше горещо по тялото му. Хладнокръвният благородник не можеше да проумее как от съблазнител се бе превърнал в съблазнен. Знаеше само, че това очарователно момиче, което бе отвел в леглото си, внезапно се бе превърнало в екзотична и интересна жена, която в момента го караше да губи ума и дума от удоволствие.

Жадно целуна устните й, докато ръцете му милваха бедрата й. Пръстите му бавно се насочиха надолу и докоснаха нежното местенце между краката й. Александра се вцепени от интимната милувка, стисна здраво крака и ужасено поклати глава.

Джордан спря да движи ръката си и бавно вдигна глава, за да погледне съпругата си.

— Не се страхувай от мен, скъпа — каза той, въздишайки с трепет, а ръката му започна да се движи нежно, милвайки най-чувствената част от тялото й. — Довери ми се.

След моментно колебание Александра се отпусна и разтвори бедра. От момента, в който всичко бе започнало, той бе очаквал, бе знаел, че тя ще се съпротивлява, когато милувките му започнат да стават по-смели. Вместо това съпругата му се отдаваше напълно, борейки се със страха си, сигурна, че той няма да я нарани. Нежността, която изпила в този миг към чаровната малка изкусителка, бе разтърсващо силна. Младият мъж се вгледа в Алекс, смирен пред сладкото й отдаване. Тя бе затворила очи, скрила пламналото си лице в гърдите му, докато пръстите му я галеха и я подготвяха за него. Милувките му я накараха да впие пръсти в мускулите на ръцете му.

Знаейки, че ще й причини болка, Джордан се надвеси над нея, уплашен и погълнат от пожара на желанието. Подпрян на лакти, той обхвана лицето й в длани и спря, преди да проникне в нея.

— Алекс — отрони.

Дългите й мигли трепнаха, момичето отвори очи и младият мъж осъзна, че тя вече е разбрала.

Дишаше учестено, ала вместо да затвори очи, го погледна, търсейки утеха от човека, който щеше да й причини болка. С плавно движение на бедрата Джордан бавно проникна дълбоко в нея, докато не усети съпротивата на девственото й тяло. Разбра, че нежно и внимателно движение нямаше да помогне.

Алекс повдигна бедра, за да посрещне тласъка, а съпругът й се надигна и покри треперещите й устни със своите.

— Съжалявам, мила — пророни дрезгаво. Прегръщайки я силно, той проникна докрай с едно плавно движение. Тялото й се изви, а викът й, изпълнен с болка, прониза сърцето му. Въпреки това тя не се опита да го отблъсне. Той я прегръщаше и й нашепваше успокоителни, нежни слова.

Преглъщайки конвулсивно, Алекс отвори блесналите си от сълзи очи, удивена и облекчена, когато болката отмина. Лицето на съпруга й бе мрачно от страст и разкаяние. Момичето прегърна Джордан и прошепна:

— Не беше толкова лошо.

Фактът, че тя се опитва да го утеши, бе повече, отколкото Джордан можеше да понесе. Цинизмът и студенината, които тровеха душата му вече двайсет и седем години, изведнъж изчезнаха, погубени от страстта, бушуваща в тялото му. Той бавно се раздвижи в нея, прониквайки нежно и внимателно. Загледан в красивото и поруменяло лице.

Алекс впи нокти в стоманените мускули на ръцете му и треперливо се притисна към него. Усещаше как в тялото й се събужда сладостна топлина и жарко желание.

— Не се съпротивлявай, мила — дрезгаво прошепна Джордан и започна да се движи все по-бързо. — Нека се случи.

Удоволствието избухна, разтърсвайки тялото й, карайки я да стене от наслада. Джордан я прегърна силно и рязко проникна в нея, отдавайки се на вълшебното усещане. Все още в нея, той я придърпа върху себе си и двамата се претърколиха на една страна.

Алекс бавно се съвземаше от сладката забрава, в която съпругът й я бе потопил. Тя отпусна глава на гърдите му.

Инстинктивно бе предусещала, че съпругът й желае нещо от нея. Когато Джордан легна до нея в леглото, Александра все още не знаеше за какво копнее той. Сега вече знаеше. Той бе търсил тази изумителна експлозия от удоволствие и бе копнял тя също да я изпита. Радост сгря сърцето й. Беше успяла да му достави наслада, да го направи щастлив. Бе принудила силното му тяло да трепери, също както той я бе накарал да стене и да се извива от удоволствие. Беше го накарала да извика от наслада.

Дори не й хрумна да се засрами от преживяното. Любовта означаваше да даваш всичко от себе си, да не задържаш нищо. На това я бе научил дядо й. Любовта означаваше да повериш щастието си на друг човек и да се стремиш да го направиш щастлив. Беше успяла да спази и двата съвета.

Отново се замисли за бебетата. Никога не бе разбирала как така двойките понякога имат деца, без да са го искали. Без съмнение причината за това бе в желанието им да се занимават с това чудесно нещо, което Джордан бе нарекъл „любене“.

Херцогът сведе глава, за да погледне жена си. На светлината на свещите дългите й ресници хвърляха сянка върху скулите. Александра беше много красива, чистото й лице, нежната прасковена кожа и леката руменина й придаваха невинен и почти детски вид. Беше възнамерявал да й разкрие радостите на любовта, ала вместо това тя го бе научила как да се раздава. Алекс беше невинна, млада, непорочна, красива и сладка — беше изкусителка.

Усмихна се, щом осъзна, че съпругата му бе приложила всички техники, които той бе използвал, за да му достави удоволствие, така както той бе накарал нея да стене от наслада. Ала тя бе добавила и нещо от себе си, нещо трогателно и чисто, което го караше да се чувства горд и… притеснен.

Той се наведе и нежно я целуна по челото, изричайки тихо името й. Александра отвори очи и онова, което зърна в тях, го накара да потръпне — видя същото нещо, което го бе разтърсило, когато тя го целуна и докосна — цялата любов на вселената, грейнала в очите й.

— О, Боже! — пресипнало прошепна съпругът й.

Часове по-късно, когато за втори път я бе любил и я бе държал в прегръдката си, загледан в пламъка на свещта и неспособен да прогони ревността, която се зараждаше в него, Джордан рече:

— Александра, никога не вярвай на мъж, който иска да му вярваш. Особено ако в този момент си без дрехи.

Тя отвори очи. Усмивката й грейна.

— С колко мъже очаквате да говоря, докато съм без дрехи, милорд?

— С николко — строго заяви Хоторн. — Просто се шегувах. — И тъй като не знаеше как направо да й каже да не вярва на него или на друг мъж, започна да увърта: — Не бива да се доверяваш на хората, можеш да пострадаш.

Алекс се усмихна сдържано и каза:

— Бих пострадала, ако не се доверявам. Ти нямаш ли доверие на хората?

— На малцина, и то не напълно.

Тя прокара пръст по гоилите му чувствени устни.

— Ако не се доверяваш — рече съпругата му мъдро и наивно, — няма опасност да бъдеш разочарован от някого. Ала също така ще се лишиш и от възможността да бъдеш щастлив. — Неспособна да спре да го докосва, проследи с пръсти изсечените мускули, без да забелязва припламналото желание в очите му. — Ти си красив, нежен, мъдър и силен — прошепна тя, наблюдавайки как очите му потъмняват, докато плъзваше ръка към гърдите му. — Но трябва да се научиш да се доверяваш на хората, особено на мен. Без доверие не може да има любов, а аз те о…

Джордан запечата устните й с изпепеляваща целувка, която заглуши думите й и я заключи омаяна в един прекрасен свят, където съществуваше само дивата красота на неговите движения.