Нещо прекрасно

Двадесет и първа глава

Забързани стъпки събудиха Александра. В коридора пред спалнята й се чуваха стъпки, топуркане и приглушени радостни гласове. Явно слугите се заемаха с ежедневните си задължения. Алекс погледна часовника. Още нямаше девет часът, объркано осъзна тя. Беше прекалено рано персоналът да се качва на нейния етаж. По време на сезона благородниците често оставаха будни до зори и спяха до пладне на следния ден.

Без съмнение всички бързаха да се приготвят за завръщането на господаря си.

Без да повика камериерката си, Алекс стана и започна да се приготвя, заслушана в необичайния шум.

Облечена в красива дневна рокля с цвят на лавандула, тя излезе от покоите си и за малко да се сблъска с четирима лакеи, които бързаха към господарската спалня, натоварени с кутии с имената на най-известните шивачи и обущари в Лондон.

Чуваше се почти непрестанно почукване на външната врата. После някой отваряше и затваряше. Вълнението бе много по-силно и осезаемо от предишния ден. Явно непрестанно пристигаха гости, които искаха да се видят с Хоук. И преди в къщата бяха идвали много посетители, които навестяваха старата херцогиня, ала никога не бяха пристигали на цели тълпи и никога не се явяваха в такъв ранен час.

Любопитна да види какво става, Александра застана на стълбището и се загледа в Хигинс, който тъкмо отваряше вратата, за да въведе трима мъже, които тя познаваше само бегло. Още двама посетители чакаха учтиво да бъдат настанени в някой от салоните. Навсякъде се щураха слуги, облечени в изрядни униформи. Всички работеха усилено и радостно възбудени.

Докато икономът въвеждаше последния гост в библиотеката, Алекс спря минаващата камериерка, която бързаше по коридора, натоварена с купчини чисто спално бельо.

— Луси…

Момичето припряно направи реверанс.

— Да, милейди?

— Защо целият персонал е на крак толкова рано сутринта?

Луси се изпъчи и гордо съобщи:

— Защото херцогът на Хоторн най-сетне се завърна.

Александра сграбчи парапета и удивено се извърна към фоайето.

— Той е тук?

— Да, милейди.

В този миг зърна Джордан, който излизаше от един от салоните. Съпругът й носеше небрежно разкопчана снежнобяла риза и тъмносини панталони. С него бе самият принц. Мъжът бе облечен в шарени коприни и кадифе.

— За нас бе истинско нещастие, когато изчезна, Хоук! — заговори надуто той. — Нареждаме ти да се грижиш по-добре за себе си в бъдеще. Семейството ти изстрада достатъчно. Очакваме да вземеш предпазни мерки и да осигуриш наследници за титлата си.

Джордан само се усмихна развеселено на заповедите, сетне тихо каза нещо на принца. Кралската особа отметна глава и се засмя.

Принцът потупа Джордан по рамото и се извини, че е пристигнал без предупреждение. Сетне се оттегли тъкмо когато Хигинс отвори вратата. На Алекс й бе необходимо време, докато осъзнае, че току-що е видяла наследника на трона на Англия да си говори приятелски със съпруга й.

Когато във фоайето не остана никой друг освен Хигинс, Алекс събра сили и слезе при иконома. Замисли се за предстоящата си среща с Джордан.

— Добро утро, Хигинс — учтиво поздрави тя. — Къде са Пенроуз и Филбърт?

— Негова светлост ги отпрати в кухнята, щом пристигна сутринта. Той мисли, че… те… не са… че…

— Искал е да са далеч от погледа му, нали? Затова ги е отпратил в кухнята.

— Почти.

— Ти случайно да съобщи на негова светлост, че Пенроуз и Филбърт са мои пр… слуги?

— Да, споменах му това.

С огромно усилие Алекс сдържа гнева, който внезапно я изгори. Явно двамата мили старци не бяха подходящи да посрещат принца на Англия, както и безкрайната върволица от гости. Нямаше да спори по този въпрос със съпруга си, но нямаше и да приеме това, че ги бе унизил пред останалия персонал, изгонвайки ги в кухнята, вместо да ги прати в друга част на къщата. Той беше постъпил грубо и невъзпитано. Освен това й се стори, че отношението му към старците бе нещо като отмъщение от страна на Хоук.

— Би ли съобщил на негова светлост, че желая да се срещна с него днес — рече Александра, като внимаваше да не изкара яда си на Хигинс. — Колкото се може по-скоро.

— Негова светлост също иска да ви види. В един и половина в кабинета си.

Алекс погледна към изящния часовник във фоайето. Срещата със съпруга й бе чак след три часа и петнайсет минути. Налагаше се да чака три часа и петнайсет минути, за да се види с мъжа, за когото се бе венчала по грешка, и да му съобщи, че желае да поправи грешката си. Междувременно щеше да се срещне с херцогинята и с Тони.

— Алекс… — извика Тони тъкмо когато Алекс щеше да почука на вратата на херцогинята. — Как се чувстваш?

Тя се усмихна.

— Добре съм. Спах цял следобед и цяла нощ. А ти?

— Аз не мигнах — засмя се Тони. Видя ли това — попита и й подаде вестник.

Алекс поклати глава. Прегледа набързо страниците с новини за завръщането на Джордан, за отвличането му, за бягството му и за това, че с риск за живота си е спасил мъжа, с когото е лежал в тъмницата.

В същия миг вратата към спалнята на възрастната жена се отвори и отвътре излязоха двама лакеи, понесли сандъци на раменете си. Застанала в средата на помещението, старицата нареждаше нещо на трите камериерки, които събираха нещата й и ги прибираха в куфари.

— Добро утро, мили мои — поздрави ги тя и им кимна да влязат.

— Защо събираш вещите си? — нетърпеливо попита Александра.

— С Антъни се прибираме в градската ми къща — отвърна възрастната жена, сякаш Алекс трябваше сама да се досети. — Нямаш нужда от покровителството ни сега, когато съпругът ти се върна.

Стомахът на Алекс се сви на топка.

— Горкото ми дете — рече нежно старицата, щом забеляза напрежението на снаха си. — Колко много неща се случиха в краткия ти живот. Този дом е буквално обсаден от клюкари. Цял Лондон говори… Ала всичко скоро ще отмине. След ден-два ще продължим, сякаш нищо не се е случило. Благородниците ще решат, че Антъни е искал да се ожени за теб, за да изпълни дълга си към покойния си братовчед. И сега, когато Хоук е тук, всички ще си помислят, че нещата са се наредили, както сме желали.

Алекс не беше съгласна със старата жена и й го каза.

— Ще повярват, скъпа моя — успокои я тя, — защото казах това на някои мои приятели, които вчера дойдоха тук, докато ти си почиваше. Още повече, че миналата година Антъни беше отчаяно влюбен в Сали Фарнсуърт. Това ще затвърди мнението, че само дългът го е накарал да се ожени за теб. Приятелите ми ще се погрижат мълвата бързо да се разпространи.

— Защо си толкова сигурна? — попита я Александра. Възрастната жена повдигна вежди и се усмихна.

— Защото приятелите ми много ще загубят, ако не успеят да насочат клюките в посоката, в която аз искам. Виждаш ли, скъпо дете, старата поговорка, която гласи, че е важно какви хора познаваш, не е много точна. Важно е какво ти знаеш за тези хора. А аз знам доста неудобни подробности за повечето от приятелите си.

Тони се засмя.

— Бабо, ти си безскрупулна!

— Вярно е — дръзко си призна старицата. — Александра, защо продължаваш да се съмняваш?

— На първо място, защото от плана се подразбира, че всички трябва да се появим в обществото. Другият ти внук — каза, намеквайки за Джордан, когото не искаше да споменава по име, титла или някакво временно съпружеско отношение, — вчера ми нареди да не излизам от тази къща. Заповед, която между другото, не смятам да изпълня.

Херцогинята се намръщи.

— Не е разсъждавал трезво — изрече след кратък размисъл. — Тази постъпка би показала, че се срамуваш от желанието си да се омъжиш за Тони. Освен това ще означава, че двамата със съпруга ти сте се отчуждили. Не, скъпа моя — довърши тя, — Джордан едва ли е обмислил нещата, когато ти е наредил това. След ден-два пак ще започнем да излизаме. Не може да се противопоставя. Ще говоря с него от твое име.

— Не, бабо — възрази Александра, — моля те, недей. Вече съм голяма и няма нужда някой да говори от мое име. Освен това нямам никакво намерение да му позволявам да ме командва. Няма право.

Старата жена трепна при това непристойно за една съпруга заявление.

— Но какво говориш! Съпругът има законното право да се разпорежда със социалните дейности на жена си. И докато сме на тази тема, скъпа моя, ще ми позволиш ли да ти дам съвет затова как да се отнасяш е Джордан.

Всеки път, когато старицата говореше за Джордан като за съпруг на Александра, младата жена стискаше зъби, но въпреки това учтиво отвърна:

— Да, разбира се.

— Добре. Вчера беше разстроена, когато настоя да говорите веднага, но го провокира, а това не беше много разумно. Ти не го познаваш много добре. Джордан може да бъде много суров, когато е разгневен. А бе очевидно, че никак не бе доволен от факта, че щеше да се омъжиш за Тони.

Александра бе възмутена и наранена от поведението на възрастната жена, която бе обикнала и която в момента бе изцяло на страната на Джордан.

— Но той бе непростимо груб — отвърна напрегнато. — И се извинявам, ако това ви кара да ме ненавиждате, мадам, но не мога да се преструвам, че съм щастлива от брака си с него. Очевидно сте забравили неговото мнение за мен и връзката ни. Освен това е вършил неща, с които не мога да се примиря, а характерът му е… непоносим! — довърши неуверено.

Най-неочаквано възрастната херцогиня се усмихна:

— Изключено е да те мразя, дете мое. Ти си внучката, която никога не съм имала. — Прегърна Александра, усмихна се и добави: — Въобще няма да се преструвам, че слуховете за похожденията на Джордан са пресилени. Но ще оставя ти да промениш това положение. И запомни едно, скъпа — поправилите се женкари най-често се превръщат в най-добрите съпрузи.

— Когато и ако се поправи — отвърна горчиво тя. — И не искам да съм омъжена за него.

— Разбира се, че не искаш. Но нямаш никакъв избор, нали знаеш, защото вече си омъжена за него. Ще си призная, че очаквам с нетърпение да видя как ще го опитомиш.

Александра зяпна от удивление при това изявление на херцогинята, което Тони и Мелъни напълно подкрепяха.

— Не бих могла, а дори да успея…

— Можеш и ще го направиш — заяви старата жена и после меко добави: — Ще го направиш, Алекс, дори и само за да си го върнеш на Джордан. Ти си горда, имаш силен дух и си смела. — Младата жена понечи да противоречи, но херцогинята вече се бе обърнала към Антъни.

— Антъни, не се съмнявам, че Хоторн ще поиска някакво обяснение от теб относно решението ти да се ожениш за Александра, затова внимателно трябва да обмислим какво ще му кажеш.

— Закъсняла си, бабо. Хоук ме спипа рано тази сутрин в осем часа и въпросът за женитбата бе първият, който поиска да обсъдим.

За пръв път възрастната жена изглеждаше разтревожена:

— Надявам се, че си му отвърнал, че бракът ви бе наложен от обстоятелствата. Това обяснение не звучи никак зле. Или би могъл да му кажеш, че всичко се е дължало на някаква приумица или…

— Нищо подобно не съм му казвал — ухили се дяволито Тони. — Казах му, че се е наложило да се оженя за нея, защото кандидатите за ръката й се правеха на глупаци, като се караха за нея и измисляха планове как да я отвлекат.

Старата херцогиня възкликна:

— Не си го направил!

— Напротив, направих го.

— И защо, за Бога?

— Защото това е истината — отвърна той, подсмихвайки се. — И защото щеше и сам да го разбере след няколко дни.

— Но ако го бе разбрал малко по-късно, щеше да е по-добре!

— Но нямаше да ми достави такова удоволствие — пошегува се Тони, а Алекс си помисли, че той е най-милият човек, когото е срещала. — Защото щеше да го чуе от някой друг и аз нямаше да мога да видя реакцията му.

— А как реагира? — попита младата жена, неспособна да се сдържи.

— Никак — отвърна той и сви рамене. — Но Хоук си е такъв. Никога не показва чувствата си. Хладнокръвието му се обсъжда повече отколкото историите за забеж…

— Стига толкова, Тони — прекъсна го баба му и отиде до звънеца, за да извика прислугата.

Александра и Антъни също се изправиха.

— Имаш ли настроение за фехтовка тази сутрин? — попита я той.

Тя кимна. Така времето до разговора с Джордан щеше да мине по-бързо.

Малко преди дванайсет и половина Хигинс влезе в кабинета на Джордан, за да му предаде съобщение от един господин, държащ кантори на Боу Стрийт, което обясняваше защо човекът не се чувства добре и желае да отложи поверителната им среща за следващия ден.

Джордан хвърли поглед на иконома и реши веднага да се срещне с Александра.

— Къде е господарката ти, Хигинс?

— В балната зала, сър, фехтува се с лорд Антъни.

Джордан отвори вратите на балната зала и влезе, но остана незабелязан от двамата противници, които продължиха двубоя си.

Хоук се облегна на стената и се загледа в красивата си жена; мъжките бричове подчертаваха дългите й крака. Тя не само бе добра с рапирата, но бе и изключително добър фехтовчик, с добре премерени движения, бързи рефлекси и перфектна техника.

Без да си дава сметка за присъствието му, Алекс изведнъж каза, че е време да прекратят двубоя. После махна защитната си маска и разтърси глава, освобождавайки лъскавите си, кестеняви къдрици.

— Тони, ставаш по-бавен — подразни го тя, а лицето й се зачерви, докато сваляше защитните подложки. Антъни й каза нещо и тя се обърна, за да го погледне… Изведнъж Джордан се пренесе назад във времето, когато двамата с Алекс се бяха дуелирали с дървени пръчки.

Изпита носталгия, примесена с усещането, че е загубил нещо, защото онова момиче вече бе изчезнало. Тони най-накрая го забеляза.

— Хоук — весело се обърна към него, — смяташ ли, че ставам по-бавен, защото остарявам?

Алекс се обърна и застина.

— Надявам се да не е така — отвърна сухо Джордан, — защото аз съм по-възрастен от теб. — Обръщайки се към Александра, каза: — Реших да проведем разговора сега.

За разлика от вчерашното му държание сега той бе изключително учтив и официален. Разтревожена, Алекс погрешно си помисли, че не бива да се среща с него облечена по този начин.

— Бих желала първо да се преоблека.

— Не е необходимо.

Тя не искаше да спори с него точно когато имаха да обсъждат такъв важен въпрос. Придружи го до кабинета му, повтаряйки си наум това, което искаше да му каже.

Джордан затвори тежките врати на кабинета си и изчака Александра да се настани в едно от креслата пред бюрото му от дъбово дърво. Той остана прав, скръсти ръце и започна да я изучава внимателно. Измина сякаш цяла вечност, преди да проговори:

— Двамата с теб имахме две начала — първото бе преди година в къщата на баба ми, а второто — вчера, в тази къща. Предвид обстоятелствата нито едно не бе особено успешно. След няколко минути ще реша какво ще е бъдещето ни. Но за да направя това, бих желал първо да чуя какво имаш да кажеш ти… — Взе лист хартия и й го подаде.

Алекс пое листа, хвърли му поглед и после скочи, обзета от ярост. Джордан бе написал повече от дузина неща, включително тренировките й по фехтовка с Роди, състезанието в Хайд Парк, сблъсъка й с опасността, когато лорд Марбли се бе опитал да я примами и да я заведе в Ултън, и няколко други приключения, които бяха относително безобидни, но изредени по този начин, приличаха на обвинение.

— Преди да реша какво ще бъде нашето бъдеще — продължи студено Джордан, — реших, че би било честно да ти дам шанс да опровергаеш някои от изброените тук събития, както и да ми дадеш някакво обяснение, ако желаеш.

Александра яростно сви длани в юмруци. Дори не беше допускала, че той ще има наглостта да критикува нейното поведение. В сравнение с живота, който бе водил, тя бе невинно пеленаче.

— От най-отвратителните, двулични, арогантни… — избухна тя вбесено, но после се овладя. Повдигна брадичка, погледна го в очите и с огромно удоволствие дръзко си призна за всички преувеличени случки.

— Виновна съм — заяви гневно. — Виновна съм за всяко едно безсмислено, невинно и безобидно събитие в този списък.

Джордан се вгледа в красавицата: очите й блестяха, беше се задъхала. Гневът му се стопи, победен от възхищението му към честността и куража, с които тя си призна вината.

Александра обаче не бе свършила:

— Как смееш да ме обвиняваш с този списък и да ми поставяш ултиматум за бъдещето ми! — побесня тя и преди той да успее да реагира, се отправи към вратата.

— Върни се тук! — заповяда й Хоук. Алекс рязко се обърна.

— Ще се върна! — увери го гневно. — Дай ми само десет минути.

Джордан намръщено я пусна да излезе и се вгледа замислено във вратата. Не бе очаквал да реагира толкова бурно на списъка. Всъщност не бе напълно сигурен какво очакваше да постигне, показвайки й обвиненията, може би искаше да отгатне по реакцията й дали само това са били провиненията й по време на отсъствието му. Единственото нещо, което искаше, което трябваше да узнае, бе онова, за което не можеше да я попита — а именно с кого е споделяла леглото.

Взе листа от купчината на бюрото си и започна да чете разсеяно някакъв договор, докато я изчакваше да се върне.

Списъкът, призна си, не бе добра идея.

Това заключение се роди след няколко минути, когато Алекс почука на вратата, влезе и хвърли лист хартия на бюрото пред него.

— След като искаш да си разменяме обвинения и предлагаш възможност за опровергаване — заяви тя, — ще ти отговоря по същия начин, преди аз да ти отправя ултиматум за нашето съвместно бъдеще.

Джордан погледна листа, който лежеше на бюрото. Кимна към стола, на който тя бе седяла преди малко, и я изчака да седне, преди да вземе листа.

Представляваше списък с имената на бившите му любовници. Оставяйки листа настрана, той повдигна вежди.

— Е? — настоя Алекс най-накрая. — Има ли несъответствия в този списък?

— Само едно — отговори й с вбесяващо спокойствие — и няколко пропуска.

— Несъответствие? — попита го тя.

— Мери-Ан Уинтроп пише името си без тире.

— Благодаря ти за тази поучителна информация — отвърна Алекс. — Ако някога реша да й подаря блестяща диамантена гривна към колието, което всички твърдят, че си й подарил, ще напиша правилно името й на бележката.

Този път не скри усмивката си и се изправи на крака, горда като джудже пред арогантен гигант.

— Сега, след като призна вината си, ще ти кажа какво ще бъде съвместното ни бъдеще. — Направи пауза, за да си поеме дъх, и довърши победоносно: — Ще поискам анулиране на брака.

— Анулиране на брака — повтори Джордан. — А би ли ми казала как смяташ да постигнеш това?

— Нямам намерение да го правя. Можеш да разбереш какви са правните ми основания от… от който и да се занимава с тези неща.

— Адвокатите — подсказа й услужливо той — се занимават с тези неща. — После веднага добави: — Мога да ви препоръчам няколко изключително добри адвокати, с които да се посъветвате. Имам договор с тях.

Това възмутително предложение бе такава обида за интелигентността на Александра, че в очите й за париха сълзи.

— Нима бях толкова лековерно и глупаво влюбена в теб преди две години? — запита го е болка в гласа. — Толкова ли бях наивна, че ти да си помислиш, че бих се посъветвала с твоите адвокати?

Джордан изведнъж осъзна, че въпреки невероятната проява на кураж от нейна страна тя очевидно едва се сдържа да не заплаче. Освен това смелото, невинно и очарователно момиче, за което се бе оженил, се бе превърнало в прелестно създание с екзотична красота и дух, но освен това бе станало и доста непокорно. Но най-много го притесняваше откритието, че е не по-малко привлечен от нея, отколкото преди две години. Дори много повече. Много, много повече.

Той спокойно каза:

— Просто се опитвам да ти спестя едно унизително и напълно безсмислено посещение в кантората на някой непознат и вероятно недискретен адвокат.

— Няма да е безсмислено!

— Напротив — заяви уверено той. — Бракът ни бе консумиран, или си забравила?

Това дръзко напомняне за нощта, в която бе лежала в прегръдките му, бе повече, отколкото Александра можеше да понесе.

— Не съм забравила — отвърна тя. — Бракът ни е невалиден, защото не избрах самостоятелно да се омъжа за теб!

Вместо да се разтревожи, Хоук изглеждаше развеселен.

— Ако кажеш това на някой адвокат, ще го умориш от смях. Ако един брак е невалиден само защото булката е била принудена да се омъжи, тогава повечето от двойките във висшето общество — в настоящия момент — щяха да живеят в грях.

— Аз не само бях принудена — опъна се Алекс, — бях придумана, подлъгана, измамена и прелъстена в този брак!

— Тогава намери адвокат и му кажи това, но може да ти се наложи да го съживяваш.

Александра с ужас установи, че е прав. През последните петнайсет минути бе изляла цялата си ярост и възмущение, без да предизвика у него никакви чувства. Изведнъж се почувства изцедена. Не й бе останала и капка надежда или омраза. Беше празна. Погледна го сякаш бе непознат, сякаш бе личност, към която не изпитваше абсолютно… нищо.

— Ако не получа анулиране на брака, ще се разведа с теб.

Джордан стисна зъби. Реши, че Тони го е излъгал за отношенията им с Алекс и за чувствата им един към друг.

— Не и без моето съгласие — сопна се той. — Така че можеш да забравиш идеята за женитба с Тони.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам за Тони! — изрече тя толкова яростно, че той си отдъхна. — И нямам никакво намерение да живея като твоя съпруга.

Вгледа се в нея без капка гняв.

— Прости невежеството ми, но съм доста изненадан, че искаш да анулираш брака ни.

— Със сигурност си изумен от откритието, че има жена на света, която не те намира за неустоим — отвърна му горчиво.

— И затова искаш анулиране? Защото не ме намираш неустоим?

— Искам анулиране — отвърна му Александра стон, който противоречеше на думите й, — защото не те харесвам.

Странно, но той се усмихна.

— Не ме познаваш достатъчно добре, за да не ме харесваш — подразни я.

— О, познавам те и още как! — мрачно отвърна Алекс. — И не желая да бъда твоя съпруга.

— Нямаш избор, съкровище.

Думите му разгневиха Александра. Точно такова нещо можеше да се очаква от прелъстител като него. Сигурно си мислеше, че трябва да се хвърли на врата му.

— Не ме наричай съкровище! Ще се освободя от теб, каквото и да ми коства. И освен това имам избор — изрече рязко, сякаш се бе сетила за нещо. — Мога да си отида в Моршам и да си купя някоя къщурка.

— И как — попита сухо той — възнамеряваш да платиш за тази къща? Нямаш пари.

— Но… когато се оженихме, ти каза, че ще ми предоставиш голяма сума пари.

— И ти можеш да ги харчиш — поясни Джордан — при условие, че аз одобря това, за което ще ги използваш.

— Колко удобно! — язвително изрече Алекс. — Дал си си пари.

Погледнато по този начин, наистина излизаше така и херцогът едва не се засмя. Вгледа се в гневното й зачервено лице, чудейки се защо тя винаги успяваше да го разсмее. Не можеше да разбере защо чувства такава всепоглъщаща, незадоволима жажда да я притежава и да я опитоми, без да я пречупи духом. През изминалата година тя се бе променила изключително много, но все още бе по-подходяща за него от която и да е друга жена.

— Всичките тези приказки за законност ми напомнят, че имам някои законови права, които не съм упражнявал повече от година — каза той и здраво я хвана за ръцете, придърпвайки я между бедрата си.

— Нямаш ли капка приличие — избухна Александра. — Аз все още съм обещана на братовчед ти!

Джордан се изсмя:

— Ето това вече бе силен довод.

— Не искам да ме целуваш! — предупреди го гневно Алекс.

— Толкова по-зле — отвърна меко той и плъзна ръце по гърба й, — защото възнамерявам да проверя дали все още мога да те разгорещя.

— Губиш си времето! — Александра изви глава, спомни си думите си, че неговите целувки стоплял лялото и душата й, и се почувства унизена. От това, което бе чула, неговите целувки бяха сгрявали половината жени в Англия. — Тогава бях наивно дете. Сега вече съм жена и съм била целувана от доста други мъже, които не се справяха по-зле от теб. Дори бяха по-добри.

Джордан отговори, като сграбчи косата й и изви главата й силно назад.

— И колко по-точно бяха тези мъже? — попита.

— Дузини! Стотици! — извика младата жена.

— В такъв случай — изрече той — би трябвало да умееш да ме възпламениш.

Преди да успее да му отвърне, устните му покриха нейните яростно и собственически, наказвайки я с целувка, нямаща нищо общо с нежните целувки на Тони или тези на някой от ухажорите й. Въпреки жестокостта си тази целувка настояваше тя да отвърне. В същото време обещаваше, че ако го стори, ще стане по-нежна и много различна.

Алекс усети тихото обещание, а тялото й започна да трепери от ужас и шок, когато устните му омекнаха почти неусетно и започнаха да галят нейните, да ги изследват, да търсят настойчиво, да я подтикват да отвърне.

Ахване зад тях накара Джордан да отслаби хватката си, а Александра да се завърти и отново да бъде прикована в силната му прегръдка, гледайки ужасения Хигинс, който бе въвел в библиотеката трима мъже, включително лорд Камдън.

Икономът и тримата мъже рязко спряха.

— Аз… аз моля да бъда извинен, ваша светлост! — Хигинс за пръв път откакто го познаваше Алекс, губеше самообладание. — Трябваше да ви уведомя, когато пристигне графът…

— Ще се присъединя към вас след петнайсет минути — каза херцогът на приятелите си.

Мъжете излязоха. Алекс забеляза усмивките им и се нахвърли върху Джордан.

— Те ще си помислят, че ще продължим да се целуваме още петнайсет минути — извика. — Дано си доволен, ти…

— Доволен ли? — прекъсна я той развеселен, докато изучаваше буйната, непозната и така желана жена, която преди го бе гледала с детско обожание в очите си. Но късите й къдрици бяха изчезнали. Не виждаше и обожанието в очите й. Бе изчезнала малката мъжкарана, за която се бе оженил. На нейно място се бе появила тази умопомрачаваща красавица с буен темперамент и той изпита силно желание да я укроти, да я накара да се отнася с него, както го бе правила преди. — Доволен? — отново попита. — С това жалко подобие на целувка? Никак даже.

— Нямах това предвид! — отвърна Александра. — Преди три дни щях да се омъжа за друг. Представи си колко са се учудили, виждайки как ме целуваш?

— Не мисля, че каквото и да направим, ще се стори странно на някого — отговори той иронично, — след като всички станаха свидетели на нахлуването ми в църквата и на прекратяването на сватбата ти.

На Алекс за пръв път й стана ясно колко забавно се е сторило това на висшето общество — и колко унижен се е почувствал той. Изпита задоволство.

— Хайде, смей се, де — подкани я сухо той. — Беше страшно смешно. Трябваше да видиш изражението си, когато се обърна и ме видя. Сякаш виждаше призрак. — Но той си спомни, че за един кратък миг бе изглеждала така, сякаш бе зърнала изключително скъп човек.

— Ти пък изглеждаше като гнева Господен — отвърна тя и притеснено си даде сметка за магнетичния чар, който той излъчваше.

— Почувствах се нелепо.

Александра се възхити на способността му да се надсмива на себе си и за миг забрави за обидите, които й бе нанесъл. Времето се върна назад и той пак се превърна в онзи усмихнат, неустоим и красив мъж, който се бе оженил за нея. Секундите минаваха, докато тя се взираше в омагьосващите сиви очи. Най-накрая се примири с мисълта, че той е жив, че това не е сън, от който ще се събуди. Той бе жив. И колкото и невероятно да бе, бе неин съпруг. Поне за момента.

Толкова бе погълната от мисълта, че й трябваха няколко мига, преди да си даде сметка, че погледът му пак се е спрял на устните й, а ръцете му отново я притискат здраво.

— Не, аз…

Джордан задуши протеста й с целувка. Забравила за миг гнева си, Александра се отпусна в ръцете на съпруга си, а предупредителният писък в съзнанието й бе заглушен от вълнението. Той плъзна ръка по нежната кожа по тила й, помилва гърба й, привличайки я още по-плътно към себе си.

Горещите му устни, притискащи се в нейните, допирът до силното му тяло всичко това бе толкова болезнено и мъчително познато за Александра — защото го бе преживявала хиляди пъти в сънищата си. Знаейки, че си играе с огъня, тя му позволи да я целуне, предавайки се на забранената мимолетна радост от докосването на устните му, от ръцете му, от тялото му. Но въпреки това не посмя да му отвърне.

Джордан отдели устни от нейните и леко я целуна по челото.

— Целуни ме — прошепна той, а топлият му и треперлив дъх разля гореща страст във вените й. — Целуни ме — придумваше я, прокарвайки пътечка от настоятелни целувки по чувствителната кожа на врата й. Ръцете му се вплетоха в косите й, а очите му предизвикателно се вгледаха в нейните. — Да не си забравила как се прави?

Алекс по-скоро би умряла, отколкото да го остави да вярва, че е бил единственият мъж, който я е целувал през изминалата година, а тя усещаше, че той подозира тъкмо това.

— Не — каза неуверено.

— Целуни ме, принцесо — подкани я дрезгаво той, целувайки челото й, ухото й, страните й. — Искам да видя дали ще е толкова хубаво, колкото си спомням.

Болезненото откритие, че и той бе живял с мисълта за целувките им, бе повече, отколкото можеше да понесе. Простена от отчаяние и завъртя глава, за да посрещне устните му със своите. Устните на Джордан яростно се сключиха около нейните, но този път тя отговори на грубата му и в същото време нежна целувка. Устните й се разтвориха под чувствения натиск на неговите.

Изгубена в океан от желание, объркани чувства и копнеж, Алекс усети как той прокара ръце по гърба й, привличайки я към себе си. Ала вместо да се съпротивлява, тя плъзна ръце към раменете му, намествайки се несъзнателно към възбуденото му тяло. Джордан я притисна в прегръдката си, а ръцете му обхванаха гърдите й, палците му масажираха твърдите връхчета, докато я целуваше. Безкрайната опияняваща целувка, движенията на ръцете му, допирът до мускулестите му бедра подействаха на Александра като древна езическа магия. Тя отвърна на целувката му с целия безпомощен плам, който бе изпитвала и преди, но този път срамежливата й неувереност бе победена от желанието да го прегръща, да си представи, че той бе всички тези неща, които тя искаше да бъде.

Херцогът знаеше само, че жената в прегръдките му отговаря на целувката с много повече страст отпреди, а това бе опустошително за прегладнялото му тяло. Когато езикът й се стрелна, за да помилва устните му, Джордан я притисна силно, а желанието се разля във вените му като горски пожар и възпламени слабините му. Борейки се с дивото желание да я положи на килима и да я обладае, той отдели устни от нейните и си пое дъх, а после бавно издиша. Очевидно жена му бе научила доста за целувките, докато той бе в затвора, осъзна мрачно.

Изплувайки бавно от океана от желания, Алекс се вгледа в омагьосващите му очи, смаяно наблюдавайки как цветът и изражението им се мени от замъглени от страст към загадъчното светлосиво. После бавно се върна към реалността. Ръката й все още бе около врата му и тя най-сетне осъзна, че под пръстите й кожата му е много гореща. „Да ме подпалиш от страст“ — й бе казал Джордан…

Гордост и задоволство се разляха по тялото й, а когато осъзна, че бе направила точно това, неусетно предизвикателно се усмихна. Херцогът присви очи при вида на тази самодоволна усмивка, а после се вгледа в блестящите й очи. Изражението му стана сурово, той отпусна ръце и се отдръпна от нея.

— Моите поздравления — рязко изрече и Александра удивено го изгледа. — Доста неща си научила за изминалата година.

Преди година, спомни си тя, той я бе смятал за жалко неудобство. Усмихна се весело и каза:

— Преди година ме смятахте за изключително наивна. Сега се оплаквате, че вече не съм. На вас не може да ви се угоди.

Огорчи се, когато той не отрече, че я бе смятал за наивна.

— Въпросът за угаждането можем да го обсъдим довечера в леглото, след като се върна от „Уайтис“. А междувременно — продължи той — искам да проумееш няколко неща. Първо, за анулиране на брака и дума не може да става. Второ, повече няма да се дуелираш или да се разхождаш с тези панталони, вече няма да има никакви състезания в парка, нито ще излизаш в обществото с друг мъж освен с мен. Ясен ли съм? Няма да излизаш сред хората с друг мъж освен с мен.

— Ти за какъв се мислиш?! — възмутено извика Александра. Той не се бе променил. Все още искаше да я заключи някъде и да не я показва пред хората. И със сигурност все още искаше да я запрати в Девон.

— Аз знам кой съм, Александра — сопна й се той. — Обаче вече не знам коя си ти. Вече не.

— Сигурна съм в това — отговори му тя, но се сдържа и не му каза, че възнамерявала му се противопостави. — Мислеше си, че си се оженил за отстъпчива и любвеобилна жена, която с най-голямо удоволствие ще удовлетворява и най-малките ти нужди, нали?

— Нещо такова — призна той.

— Е, да, но не получи каквото искаше.

— Ще го получа.

Александра тръсна глава и се завъртя, отказвайки да му направи реверанс.

— Грешите, ваша светлост — каза и се запъти към вратата.

— Името ми — уведоми я — е Джордан.

Тя спря по средата на пътя и изненадано повдигна вежди.

— Наясно съм, ваша светлост.

От тези думи му стана ясно, че тя не желае да го нарича с малкото му име. Александра се обърна и продължи към вратата, усещайки погледа му. Молеше се горещо коленете й да не я предадат.

Едва когато стигна до вратата, той изрече:

— Александра!

Тя не успя да се овладее и подскочи.

— Да? — отвърна.

— Помисли си добре, преди да решиш да не се подчиниш на заповедите ми. Ще съжаляваш, повярвай ми.

Въпреки ледената тръпка, която гласът му предизвика, тя повдигна брадичка и попита:

— Това ли е всичко?

— Да. Като излезеш, кажи на Хигинс да дойде.

Споменаването на иконома напомни на младата жена за положението на нейния слуга и тя рязко се обърна, готова да нанесе последния удар.

— Следващия път, когато решиш да ми върнеш удара заради някаква въображаема обида, която съм ти нанесла, бъди така добър да не намесваш моите прислужници. Тези двама мили възрастни мъже, които си изпратил в кухнята тази сутрин, са най-близкото до баща, което съм имала. Пенроуз ме научи да ловя риба и да плувам. Филбърт ми направи куклена къща, а после ми построи сал и ме научи как да го управлявам. Няма да ти позволя да ги малтретираш или унижаваш…

— Кажи на Хигинс — прекъсна я хладно — да ги сложи да работят, където ти искаш… само не във фоайето.

Когато вратата се затвори зад нея, Джордан седна в креслото си и се намръщи. Бе свършил това, което си бе възложил, тоест да я накара да проумее правилата, които от днес нататък трябваше да спазва, и бе сигурен, че тя щеше да ги спазва. Мисълта да му се противопоставя жена, особено жена, която преди го бе поставяла на пиедестал, бе абсурдна. Още повече, че неконтролируемото желание на тялото му преди няколко минути го бе изумило, лишило го бе от сили и въобще не му бе харесало — нищо, че си даде сметка, че целогодишното въздържание бе част от проблема.

Александра никога нямаше да бъде отстъпчивата жена от мечтите му, осъзна той, но огненият й темперамент щеше да компенсира това. Тя никога нямаше да го отегчи и освен това не бе лъжкиня или страхливка. Преди малко открито му бе представила списък на любовниците му и честно си бе признала за поведението си през последните две години. Освен това го бе разгневила, разсмяла и възбудила. Не, с нея нямаше да скучае.

Той взе писалката от бюрото си, завъртя я, а на устните му се появи усмивка. Боже, тя бе прекрасна с тези изпълнени с плам синьо-зелени очи и с алабастровите си страни, порозовели от гняв.

Докато се държеше както подобава, той бе готов да й позволи да се наслаждава на привилегиите, които й се полагаха като херцогиня на Хоторн. Стига да се държеше прилично…

Хигинс се появи на прага, следван от Джон Камдън.

— Както виждам — каза Джон усмихнато, — бележиш голям напредък в отношенията със съпругата си?

— Тя ще се държи прилично — отговори Джордан самоуверено.

— В такъв случай сигурно тази вечер ще си в настроение да се присъединиш към нас в „Уайтис“?

— Разбира се — съгласи се херцогът и двамата започнаха да обсъждат общия си бизнес с една миньорска компания.