Нещо прекрасно

Епилог

Джордан се загледа удивен в мъничкото личице на сина си. Докато държеше детето, той реши да му даде родителски съвет:

— Някой ден, сине, ще си избереш съпруга и е важно да знаеш как да го направиш, затова ще ти разкажа една приказка. Имало едно време един арогантен и циничен мъж, когото ще наречем… ще го наречем херцога на Хоторн.

Застанала на прага, Александра сдържа смеха си.

— Този херцог бил лош човек, който не виждал добротата в нищо или в никого… особено в себе си. През една съдбовна нощ бил нападнат от бандити и точно когато изглеждало, че ще свърши житейския си път, един рицар с ръждясала броня му се притекъл на помощ. С помощта на рицаря херцогът успял да се спаси от бандитите, но рицарят бил ранен.

Лошият херцог помогнал на припадналия рицар, но за негово изумление рицарят се оказал жена. Тя била дребна и нежна, с къдрава коса и най-дългите мигли, които бил виждал. И когато отворила очи, той видял, че били морскосини. Лошият херцог погледнал в очите й и това, което видял в тях, го поразило…

Бебето се загледа очаровано в него.

— Какво видял? — прошепна Александра. Джордан я погледна с любов и тържествено отвърна:

— Видял нещо прекрасно.