Глава дванайсета

Върнете се далеч назад към миналата Коледа, преди злополуката с мен, когато се прибрах вкъщи, за да отварям подаръци с нашите. Нашите всяка година изваждат все същата изкуствена елха — бодлива, зелена и излъчваща онази остра миризма на пластмаса, от която те боли глава и ти се завива свят, когато лампичките са стояли запалени твърде дълго. Елхата е цяла магия и блясък, отрупана с нашите червено-златни стъклени играчки и ивиците сребърен найлон, заредени със статично електричество, които хората наричат ледени висулки. Все същият опърпан ангел с гумено кукленско лице на върха. Камината е покрита с все същите „ангелски коси“ от стъклопласт, които се забиват в кожата ти и получаваш гнойни обриви, ако ги докоснеш. По уредбата върви все същият албум с коледни песни на Пери Комо. Това е по времето, когато все още имах лице и затова не срещах чак такива затруднения с пеенето на коледни песни.

Брат ми Шейн е все още мъртъв, затова се опитвам да не очаквам особено внимание — просто една спокойна Коледа. По това време гаджето ми Манъс беше започнал да се смахва, че ще загуби полицейската си работа, а на мен ми бяха нужни два дни по-далече от прожекторите. Всички — мама, татко и аз — го обсъдихме и се договорихме тази година да не купуваме подаръци един за друг. Може би само дребни подаръчета, казват нашите — да ги сложим в чорапа.

Пери Комо пее: „Вече личи, че е Коледа“.

Червените филцови чорапи, които мама уши за всеки от нас — за Шейн и мен — висят над камината. И двата червени филцови чорапа с изписаните ни от горе до долу имена — с фантазе бели филцови букви. И двата — издути от натъпканите вътре подаръци. В коледното утро всички ние сме насядали около елхата, а баща ми е готов да среже с ножа панделките. Майка ми вади голям плик от амбалажна хартия и казва:

— Преди да е настанала бъркотията — хартията от опаковките се хвърля тук, а не навсякъде из стаята.

Мама и татко седят в удобни кресла. Аз съм седнала на пода пред камината, а до мен са чорапите. Тази сцена винаги е вадена по този калъп. Те седят с кафето, наведени над мен, и наблюдават реакциите ми. Аз седя с кръстосани крака на пода. Всички още сме по халати и пижами.

Пери Комо пее „Ще си бъда у дома за Коледа“.

Първото нещо, което вадя от чорапа си, е малка плюшена коала от онези, които се вкопчват в молива ти с ръчички и краченца с пружинки. Според нашите това съм аз. Мама ми подава горещ шоколад в чаша — в него плават мънички бонбончета. Казвам „Благодаря“. Под малката коала има кутия. Изваждам я.

Нашите зарязват всичко, навеждат се над кафетата и ме наблюдават.

Пери Комо пее „О, елате всички вярващи“.

В кутийката има презервативи.

Седнал до нашето блестящо вълшебно коледно дърво, баща ми казва:

— Не знаем по колко партньори сменяш всяка година, но искаме да играеш на сигурно.

Прибирам презервативите в джоба на халата си и поглеждам как бонбонките се топят.

— Благодаря — казвам.

— Тези са латексови — казва мама. — Трябва да използваш сексуални лубриканти само на водна основа. Ако на твоята възраст са ти нужни лубриканти. Не петролно желе, мазнина или какъвто и да било лосион. — И додава: — Не ти взехме от онези, дето ги правят от овчи черва, защото те имат мънички пори, позволяващи преноса на HIV.

После от чорапа ми излиза още една кутийка. Пак презервативи. Цветът, изписан на кутийката, е „Гол“. Струва ми се излишно. До него на етикета пише „Без мирис и вкус“.

О, всичко мога да ви обясня за безвкусицата.

— Едно изследване — обяснява баща ми, — телефонна анкета сред хетеросексуални, живеещи в градове с широко разпространение на вируса HIV, показва, че на трийсет и пет процента от хората им е неудобно да си купуват сами презервативите.

Значи е по-хубаво да ги получиш от Дядо Коледа?

— Ясно — казвам.

— Не става въпрос само за СПИН — казва мама. — Има гонорея. Има сифилис. Човешкият вирус на папиломата — това са брадавици по гениталиите. Знаеш, че трябва да сложиш презерватива веднага щом пенисът еректира, нали?

И добавя:

— Цяло състояние платих за банани извън сезона, в случай че ти трябва да се поупражняваш.

Това е капан. Ако кажа: „О, да, аз непрекъснато надявам капути на пресни загорели ерекции“, баща ми ще ми прочете конското за курвите. Но ако им кажа „Не“, ще си прекарам Коледата в упражнения по предпазване от плодове.

Татко казва:

— Има купища други неща, освен СПИН. Например вирусът на херпес симплекс II, чиито симптоми включват малки болезнени мехурчета, избиващи по гениталиите. — Той поглежда мама.

— Болки в тялото — подсказва тя.

— Да, получаваш болки в тялото — обяснява той — и треска. Получаваш вагинално течение. Боли, когато уринираш. — И пак поглежда мама.

Пери Комо пее „Дядо Коледа идва в града“.

Под следващата кутийка с презервативи има още една кутийка с презервативи. Божичко, три кутии ще ме изкарат чак до менопаузата.

Минете към това колко много ми се иска в този миг брат ми да е жив, за да го убия, задето ми е провалил Коледата. Пери Комо пее „Горе на покрива“.

— Има хепатит Б — обяснява мама и после пита татко — Какво имаше още?

— Хламидия — отговаря той. — И лимфогранулом.

— Да — потвърждава мама. — И гноен цервисцит, и негонококов уретрит.

Татко поглежда мама и обяснява:

— Но това обикновено се причинява от алергия към латексови кондоми или спермициди.

Мама отпива от кафето. Поглежда двете си длани, сключени около чашата, после поглежда и мен, както си седя.

— Баща ти се опитва да ти каже — казва тя — как сега разбираме, че сме допуснали някои грешки с брат ти. Просто се опитваме да те предпазим — казва тя.

От чорапа ми излиза четвърта кутия с презервативи. Пери Комо пее: „Случи се в ясна полунощ“. На кутията пише: „Достатъчно здрави и силни дори за продължително анално съвкупление“…

— Има генитален гранулом — казва баща ми на майка ми — и бактериална вагиноза. — Той разтваря длан, преброява пръстите, после пак ги преброява и накрая казва: — Има molluscum contagiosum.

Някои от презервативите са бели. Други — в различни цветове. Има релефни — сигурно с тях е като с назъбени ножове за хляб. Има от най-големия размер. Има светещи в тъмното. Това е ласкателно по един зловещ начин. Нашите явно ме мислят за безумно популярна.

Пери Комо пее: „Ела, ела, Емануил“.

— Не искаме да те плашим — казва мама, — но ти си млада. Не можем да очакваме от тебе нощем да си стоиш само вкъщи.

— А ако не можеш да заспиш — казва татко, — може да е от нематодите.

Мама казва:

— Просто не искаме да свършиш като брат си.

Брат ми е мъртъв, но и той си има чорап, пълен с подаръци, и бас ловя, че не са капути. Той е мъртъв, но се обзалагам, че сега се пука от смях.

— При нематодите — обяснява баща ми — нощем женските мигрират по дебелото черво към перианалната област, за да снесат яйцата си. Ако подозираш, че са червеи, най-добре е да залепиш прозрачно тиксо на ректума и после да го разгледаш под лупа. Червеите трябва да са дълги малко повече от половин сантиметър.

— Тихо, Боб — скастря го мама.

Татко се навежда към мен и ми казва:

— Десет процента от мъжете в страната могат да те заразят с тези червеи. Запомни го.

Почти всичко в чорапа ми е презервативи — в кутии, в малки опаковки от златно фолио, на дълги гирлянди от по стотина с перфорация, за да се късат по-лесно. Единствените ми други подаръци са свирка за случай на изнасилване и джобен сълзотворен спрей. Май съм подготвена за най-лошото, но се боя да попитам има ли още. Може да има и вибратор, за да си стоя по цяла нощ вкъщи, непорочна. Може да има зъбни протези за кунилингус. Самозалепващо се фолио. Гумени ръкавици.

Пери Комо пее „Нищичко за Коледа“. Поглеждам чорапа на Шейн, все така издут от подаръци, и питам:

— И за Шейн ли сте купили?

Ако са презервативи, малко са позакъснели.

Мама и татко се споглеждат. Татко казва на мама:

— Ти й кажи.

— Това е твоят подарък за брат ти — казва мама. — Хайде, виж какво има вътре.

Минете към мен, дяволски объркана.

Дай ми яснота. Дай ми причини. Дай ми отговори.

Светкавица.

Посягам да откача чорапа на Шейн от камината. Пълен е със смачкани хартии.

— Разрови се — подканя ме татко.

Вътре в хартиите има запечатан плик.

— Отвори го — казва мама.

В плика има напечатано писмо. Най-отгоре пише „Благодаря“.

— Всъщност това е подарък и за двете ни деца — казва татко.

Не мога да повярвам на това, което чета.

— Вместо да ти купим голям подарък — казва мама, — направихме от твое име дарение на Световния фонд за изследвания върху СПИН.

Вадя от чорапа и втори плик.

— Това — казва татко — е подаръкът от Шейн за теб.

О, това вече е прекалено.

Пери Комо пее „Видях мама да целува Дядо Коледа“.

Казвам:

— Хитрецът му с хитрец, старият ми мъртъв брат, колко е внимателен! — казвам. — Не биваше. Наистина, ама наистина не биваше да си прави толкова труд. Може би той трябва да престане да отрича и да се мъчи да се справя и просто да се примири с факта, че е мъртъв. Може би да се прероди — казвам. — Това, че се преструва на още жив, не е здравословно.

Вътрешно беснея. Онова, което наистина исках за подарък тази година, е нова ръчна чанта на „Прада“.

Не съм аз виновна, че флакон лак за коса избухна в лицето на Шейн. Бум, и той влезе със залитане в къщата, а челото му вече почерняваше и посиняваше. Дългият път до болницата — едното му око подуто и затворено, а лицето около него ставаше все по-голямо и по-голямо. Всяка вена вътре беше скъсана и кървеше под кожата. Шейн и думица не каза.

Не съм аз виновна, че хората от социалните служби в болницата само погледнаха лицето му и се нахвърлиха върху баща ми. Подозрение в малтретиране на деца. Престъпно пренебрежение. Семейна намеса. Не бях виновна за нищо от всичко това. Изявления на полицията. Един социален работник обиколи и разпита съседите, приятелите ни от училище, учителите и най-накрая всичките ни познати започнаха да се държат с мен като с „горкичкото храбро момиченце“.

Седя тук в коледното утро с всички тези подаръци, за които имам нужда от пенис, за да им се порадвам, но никой понятие си няма от нищо.

Дори и след като полицейското разследване приключи и нищо не се доказа, въпреки това семейството ни беше разрушено. И въпреки това всички мислят, че аз съм изхвърлила там лака за коса. И тъй като аз съм го започнала, за всичко съм виновна аз. Експлозията. Полицията. Бягството на Шейн. Смъртта му.

А аз не съм виновна.

— Всъщност — казвам, — ако Шейн наистина искаше да ми направи подарък, щеше да възкръсне и да ми купи новия гардероб, който ми дължи. Ето това би било весела Коледа. За това наистина бих му благодарила.

Мълчание.

Докато вадя втория плик, мама казва:

— Ние те представяме официално.

— В памет на брат ти — казва татко — ти купихме членство в РИПЛИГ.

— Какви лиги? — питам.

— Родители и приятели на лесбийки и гейове — обяснява мама.

Пери Комо пее „Няма друго място като у дома за празника“.

Мълчание.

Майка ми става от креслото и казва:

— Ще изтичам да донеса бананите. За да сме сигурни, двамата с татко ти нямаме търпение да те видим как пробваш подаръците.

Загрузка...