Невидими изчадия

Глава четвърта

Минете към канадската граница.

Минете към нас тримата в наетия линкълн — очакваме да потеглим на юг от Ванкувър, Британска Колумбия, към Съединените щати. Очакваме със синьор Ромео зад волана, очакваме с Бранди отпред до него и с мен, сама на задната седалка.

— Полицаите имат микрофони — казва ни Бранди.

Планът е, ако успеем да минем границата, да заминем на юг за Сиатъл, където има нощни клубове и денс клубове, в които танцьорите и танцьорките ще опразнят до шушка джобовете на чантата ми. Трябва да си кротуваме заради полицията — те са инсталирали микрофони и от двете страни на границата, страната на САЩ и канадската страна. По този начин подслушват хората, чакащи да преминат. Може да имаме кубински пури. Пресни плодове. Диаманти. Болести. Наркотици, казва Бранди. Бранди ни нарежда да млъкнем цял километър преди границата и ние чакаме мълчаливо на опашката.

Бранди развива дългите метри брокатен шал, увити около главата й. Бранди разтърсва коси по гърба си и увива с шала раменете си, за да скрие деколтето с двете торпеда. Бранди превключва на семпли златни обици. Маха перлите и си слага тънка верижка със златно кръстче. Това — само миг преди граничния пост.

— Националност? — пита граничарят, седнал зад гишенцето, зад компютърния терминал с папката и синия костюм, зад огледалните си очила и надписите на златната си значка.

— Господине — казва Бранди и новият й глас е блудкав и провлечен като овесени ядки без сол и вода. — Господине, ние сме граждани на Съединените американски щати, страната, която навремето наричаха най-великата страна в света, докато хомосексуалистите и детските порнографи…

— Имената ви? — пита граничарят.

Бранди се навежда пред Алфа и поглежда чиновника.

— Съпругът ми — казва тя — е праведник.

— Името ви, моля — казва той. Несъмнено оглежда номера ни, открива, че колата е взета под наем в Билингс, Монтана, преди три седмици, може би дори се досеща кои сме всъщност. Може би прехвърля бюлетин след бюлетин, дошли от цяла Западна Канада — за трима откачалници, които крадат дрога от обявени за продан богатски къщи. Може би всичко това се ниже по екрана на компютъра му, а може би там няма нищо. Знае ли човек.

— Аз съм омъжена! — Бранди почти крещи, за да привлече вниманието му. — Аз съм съпруга на преподобния Скутър Александър — обяснява тя, все така надвесена над скута на Алфа.

— А това — продължава тя и чертае невидима линия от усмивката си към Алфа — е моят зет Сет Томас. — Едрата й длан литва към мен на задната седалка. — Това — представя ме — е дъщеря ми Бъба-Джоун.

Някои дни ми става противно, когато Бранди променя живота ни без предупреждение. Понякога трябва да се пренастройваш към нова самоличност по два пъти на ден. Ново име. Нови връзки. Неудобни положения. Трудно ми е да си спомня коя бях, когато започнахме това пътешествие.

Без съмнение точно на такъв стрес е подложен постоянно мутиращият вирус на СПИН.

— Господине? — обръща се граничарят към Сет, бивш Алфа Ромео, бивш Чейз Манхатън, бивш Наш Рамблър, бивш Уелс Фарго, бивш Еберхард Фабер1. — Господине, внасяте ли в Съединените щати някакви покупки?

Острото връхче на обувката ми се промушва под предната седалка и сръгва новия ми съпруг. Подробностите от всичко са ни обкръжили. Тинята, останала след прилива, е малко по-нататък, обливана от застягащи се вълнички. Цветните лехи от другата ни страна са засадени във формата на думи, които можеш да прочетеш само много отдалече. Отблизо изглеждат просто като ужасно много червени и жълти бегонии.

— Не ми казвайте, че никога не сте гледали нашата „Лечебна християнска мрежа“ — казва Бранди и си играе със златното кръстче на врата си. — Ако гледате само едно предаване, ще разберете, че Бог в мъдростта си е създал зет ми ням и той не може да говори.

Граничарят набира нещо набързо на клавиатурата. Може да е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Или НАРКОТИЦИ. Или СТРЕЛЯЙТЕ. Може да е КОНТРАБАНДИСТИ или АРЕСТ.

— Нито думичка! — прошепва Бранди в ухото на Сет. — Само да си проговорил, и в Сиатъл ще те направя на Харви Стенобойния.

Граничарят казва:

— За да ви допусна в Съединените щати, трябва да ми представите паспортите си, моля.

Бранди облизва устни, лъскави и мокри. Очите й са влажни и блестят. Брокатеният й шал се плъзга надолу и разкрива деколтето й. Тя поглежда граничаря и казва:

— Бихте ли ни извинили за момент?

Тя се обляга назад и стъклото на Сет се вдига с бръмчене.

Огромните торпеда на Бранди вдишват дълбоко, после издишват.

— Без паника — казва тя и отваря червилото си. Издува устни за целувка в огледалото за обратно виждане и прокарва червилото по ръба на огромната си графитена уста. Толкова силно трепери, че трябва да го крепи и с другата си едра длан.

— Мога да ни вкарам обратно в Щатите — казва тя, — но ще ми трябва презерватив и бонбонче за освежаване на дъха.

Иззад червилото тя казва:

— Бъба-Джоун, бъди добричка и ми подай естрадермите, ако обичаш.

Сет й дава бонбончето и презерватива.

Тя казва:

— Чакайте да позная колко време му е нужно, за да изтече в гъза му едноседмичен товар сок за мадами.

Затваря червилото и додава:

— Попий ме, моля те.

Подавам й салфетка и пластир с естрогени.