Невидими изчадия

Глава двайсет и четвърта

Върнете се към фотосесията в една кланица, където цели прасета без вътрешности висят нагъсто като ресни от подвижна верига. Двете с Еви сме облечени в парти рокли от неръждаема стомана на Бибо Кели, веригата се точи зад нас със скорост около сто прасета в час и Еви казва:

— И какво стана, след като брат ти бе обезобразен?

Фотографът поглежда светломера и казва:

— Не, няма да стане.

Арт директорът казва:

— Момичета, отблясъците от труповете са прекалено силни.

Прасетата се нижат огромни като кухи дървета, целите червени и лъскави отвътре, покрити отвън с наистина великолепна свинска кожа, след като някой току-що ги е опърлил с бензинова горелка. В сравнение с тях се чувствам цялата покрита с четина и се опитвам да си припомня кога за последно съм си правила коламаска.

А Еви пак пита:

— Брат ти?

А аз броя — петък, четвъртък, сряда, вторник…

— Как така от обезобразен стана мъртъв? — пита Еви.

Прасетата се нижат страшно бързо и няма как арт директорът да ги напудри, за да не лъщят толкова. Да се чуди човек как поддържат кожата си толкова хубава. Дали сега фермерите не ползват крем против изгаряне, или какво? Била съм гладка като тях май преди месец. Сега в някои салони използват новите лазери, дори и с охлаждащия гел, така, сякаш те пърлят с горелка.

— Ало, момичето от космоса — подвиква ми Еви. — Обади се у дома.

Цялата кланица с прасетата е прекалено охладена, за да се разкарваш тук с рокля от неръждаема стомана. Мъже с бели престилки с А-образна кройка и ботуши с ниски токове започват да впръскват гореща пара там, където са били вътрешностите на прасето, и аз съм готова да се сменя с тях. Готова съм да се сменя дори с прасетата. А на Еви казвам:

— Полицията не повярва на историята с лака за коса. Бяха убедени, че баща ми е смлял лицето на Шейн. Или че мама е подхвърлила флакона в боклука. Нарекоха го „небрежност“.

Фотографът казва:

— Ами ако прегрупираме труповете и ги осветим отзад?

— Ефектът от пулсиращите светлини ще е твърде силен, много бързо вървят — обяснява арт директорът.

— Защо полицаите мислеха така? — пита Еви.

— Не проумявам — отвръщам. — Някой постоянно им се обаждаше анонимно.

Фотографът казва:

— Не можем ли да спрем веригата?

Арт директорът отговаря:

— Само ако успеем да възпрем хората да ядат месо.

Остават ни цели часове до истинската почивка и Еви казва:

— Някой е излъгал полицията?

Ония с прасетата ни оглеждат — някои от тях са големи сладури. Те се смеят и прокарват бързо длани нагоре-надолу по лъскавите черни маркучи. Плезят ни се. Флиртуват.

— После Шейн избяга — разказвам на Еви. — Много е просто. Преди две години някой се обади на нашите, че е починал.

Приближаваме се възможно най-много до върволицата от прасета, все още топли. Подът е много изкалян и Еви започва да ми разправя как имала идея за нова версия по „Пепеляшка“, но вместо да ушият рокля на момичето, птичките и зверчетата му правят пластична операция. Сините птици му правят лифтинг на лицето. Катеричките му слагат импланти. Змиите му правят липосукция. Освен това Пепеляшка започва като малко, самотно момченце.

— Брат ми получаваше толкова внимание — казвам на Еви. — Бас ловя, че сам е хвърлил лака за коса в огъня.