Обичай ме страстно

12

Кърк си тръгна късно, не желаейки да остави Ариел сама с Джес Уайлдър, но не можа да измисли правдоподобна причина да остане. Бъд и Розали също си тръгнаха. В дневната останаха само Джес и Ариел. Тя като че ли беше изгубила дар слово, докато Джес я гледаше като човек, припадащ от глад, несъзнавайки, че се е втренчил в нея. Очите му не можеха да й се наситят. Явно Тексас й понасяше добре, защото изглеждаше чудесно. Кожата й беше добила привлекателен загар, а тялото й беше гъвкаво и стройно. Той си спомни с мъчителна яснота как това тяло се притискаше в прегръдките му, как я беше довеждал до екстаз и как я беше направил жена. Потръпна от еротичните спомени, които паметта му съживяваше.

Бавна червенина плъпна по бузите на Ариел. Без нито дума тя разбра какво мисли Джес и това я ядоса. Проклет негодник, помисли тя раздразнена. Правеше го нарочно, опитвайки се да я накара да се почувства неудобно. Но тя скоро щеше да сложи край на това.

— Какво правиш тук, Джес? Мислех, че си в Мексико? Намери ли Дилън?

Джес положи огромно усилие на волята, за да се съсредоточи върху думите на Ариел и да не мисли как изглежда тя.

— Дилън се е скрил някъде отвъд границата, може би е с бандитите, които са се установили сред хълмовете. Преследвах ги оттатък Рио Гранде, но му загубих следите. Щеше да е лудост сам да навляза сред тия хълмове. Още не съм готов да умра.

— Отказал си се? — запита Ариел в недоумение.

Джес не й изглеждаше на човек, който се отказва лесно.

— Да съм се отказал ли? Не, по дяволите! Дилън ще се върне. В Мексико няма много плячка. Давам му няколко седмици, преди Тексас да го примами отново. Някой ден ще чуем, че е ограбил банка или дилижанс, и аз ще чакам.

— Какво правиш тук, в ранчото?

— Любопитствам. Освен това, беше ми на път — помъчи се да се оправдае той. — Помислих да видя как се справяш.

— И се нае да станеш управител, защото няма какво друго да правиш, така ли? — предположи Ариел, не съвсем доволна от обяснението му.

— Би могло да се каже.

— Джес Уайлдър! Ти си най-дразнещият мъж, когото някога съм срещала.

— А ти си най-възбуждащата жена, която някога съм срещал. По дяволите, Ариел, защо стоим тук и си приказваме като учтиви непознати, когато всичко, което искам, е да те целуна?

— Защото поне веднъж в живота си проявявам здрав разум, когато става въпрос за тебе. Не ми е дотрябвало да ми усложня ваш живота, щом като във всеки момент можеш отново да изчезнеш. Това е чисто делово споразумение. Трябваше да послушам Кърк и да приема човека, който той ми предлагаше.

— Кърк — изсумтя презрително Джес. — Ако можеше да постигне каквото си е наумил, щеше да се ожени за тебе и да те има още преди да си успяла да кихнеш.

— Толкова зле ли щеше да бъде? — запита Ариел с отбранителен тон. — Предложението му поне е законно. Повечето момичета желаят да се омъжат.

Предизвикателството даде резултат.

— Ти не обичаш Уолтърс.

— Откъде можеш да знаеш? — тросна се Ариел.

Как смееше Джес да й се налага? Това, че идваше и си отиваше от живота й по всяко време, не му даваше никакви права над нея.

— Много добре мога да ти го докажа.

Бързината му я изненада. Тя се озова в ръцете му само след миг, притисната до твърдата стена на гърдите му, а жадната му уста плени нейната. Той започна да я целува, езикът му проникваше през бариерата на устните й, вкусваше я и я възпламеняваше по своя неповторим начин.

— Липсваше ми. Това ми липсваше — изстена Джес срещу устните й.

Ариел не можеше да говори, а само да чувства. Чувстваше топлината му, мигновено пламналата му страст, възбудата му. Тя беше замаяна, объркана, озадачена., и внезапно изпълнена с бяс. Нима този огромен, арогантен тексасец мислеше, че може да скача така в живота й и да я пожелава всеки път, когато му се прииска? Не беше дотам глупава, че да падне в ръцете му или да продължи с него това, което бяха започнали преди седмици. Скоро щеше да му покаже, че не може да става все неговото. Ако Джес Уайлдър искаше да спи с някоя жена, прекрасно можеше да си намери някой публичен дом в Уейко. Да се освободи от прегръдката му беше най-трудната задача, с която някога се беше сблъсквала, но тя я изпълни с изненадваща сръчност.

— Да си управител не означава да ставаш интимен с работодателя си — укори го тя. — Предлагам да се настаниш в бараката и да се запознаеш с работниците.

Джес й отправи най-арогантната си усмивка.

— Разбира се, госпожо работодател, но аз мисля, че доказах думите си. Никоя влюбена в друг жена няма да реагира на целувката ми така, както ти.

Обърна се и излезе от стаята с онази разлюляна походка, която накара Ариел да стисне зъби във върховно отчаяние.

— Ужасно дразнещ мъж — процеди тя през зъби.

— Това ли е той, сеньорита?

Розали влезе в дневната точно когато Джес излизаше през предната врата.

— За какво говориш, Розали?

— Розали не е вчерашна, Ариел. Сеньор Уайлдър е специалният мъж, за когото говореше. Тези горещи погледи, които ти хвърля, можеха да ми стопят костите, ако бяха насочени към мене.

— Въобразяваш си — намръщи се Ариел.

Сведе очи, прикривайки мислите си от проницателната икономка.

— Не си въобразявам, сеньорита. Няма да е зле да не ме лъжеш.

— Права си, както обикновено, Розали. Твърде си прозорлива, за да те лъжа. Но ужасно грешиш за Джес Уайлдър. Той си има цел; аз не представлявам нищо за него. Харесва жените и за съжаление, аз съм налице, докато той чака… няма значение. Достатъчно е да кажа, че Джес Уайлдър ще изчезне от живота ми също така внезапно, както се и появи. Нищо, което мога да кажа или да направя, няма да го задържи при мене.

— Мисля, че погрешно преценяваш сеньор Уайлдър — забеляза меко Розали. — Интуицията ми казва, че той има силни чувства към тебе. И ако съдя по това, което видях, и ти отговаряш на чувствата му.

Нищо скрито ли нямаше тук, запита се Ариел гневно, докато се обръщаше, за да се скрие от проницателния поглед на Розали. Мексиканката имаше удивителната способност да вижда дълбоко в душата й неща, които Ариел още не беше готова да признае пред себе си.

— Пак си подслушвала — обвини я Ариел. — Но мога да ти кажа истината. Понякога направя мразя Джес Уайлдър. Той е най-упоритият мъж, когото познавам. Винаги е прав и не приема „не“ за отговор. Ако наистина трябва да знаеш, Розали, Джес е мъжът, който отказа да повярва, че съм Ариел Лийланд, като упорито твърдеше, че съм някоя си Тили Каулс, обикновена бандитка, издирвана за различни престъпления.

Тъмните очи на Розали се разшириха. Ариел вече й беше разказала историята, пропускайки обаче името на Джес.

— Ай, ай, значи той е този мъж, който ти е причинил такава мъка. Била си сама с него много дни, нали?

Този обикновен въпрос отвори вратата за много други, на които Ариел нямаше намерение да отговаря.

— Може би трябва да идеш да видиш Пайк — каза тя със стегнато гърло.

Не искаше да й се напомня за начина, по който Джес я караше да се чувства — да усеща едновременно горещина и студ и цялата да трепери отвътре.

Спотайвайки една усмивка, Розали остави Ариел на собствените й мрачни мисли.

Малко след това лекарят пристигна от града.

— Няма много работа за мене тук — каза той, след като прегледа шините на ръката и крака на Пайк. — Който и да го е направил, добра работа е свършил. — Поправи някои дребни неща, остави шишенце лауданум, каза какво трябва да се прави за болния и си тръгна, обещавайки да дойде пак след ден-два. — Трябва да лежи шест седмици, но след няколко дни можете да го преместите в бараката. Сигурно ще му е по-удобно при работниците, отколкото тук, в къщата.

Шест седмици, помисли Ариел мрачно, докато изпращаше доктора. Шест седмици непрекъснато да вижда Джес. Как щеше да оцелее?

Кърк Уолтърс ритна вратата и влезе като буреносен облак в къщата. Нищо не ставаше както го беше намислил. Беше почти опитомил Ариел, когато изневиделица изникна този проклет каубой, Джес Уайлдър.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Труди от горната площадка. — Толкова скоро ли ви свърши пикникът?

— Каквото остана от него — изсъска Кърк. Труди заслиза по стълбите, но яростното изражение в очите на Кърк я накара да спре насред път. — Стана злополука в ранчото и пикникът свърши по никое време.

В очите му се показа замислено изражение, докато изучаваше сестра си с неприкрито възхищение.

Виждаше една красива блондинка, със съблазнителни сини очи и фигура, която би накарала повечето мъже да останат с отворена уста. Макар че изглеждаше студена и царствена, тя беше всичко друго, но не и студенокръвна. Кърк знаеше от първа ръка, че сестра му е една страстна малка кучка, която би легнала с всеки каубой в околността, ако той й разрешеше. Досега егоистично се бе въздържал да й търси съпруг, но внезапно видя начин да се възползва от опита на Труди и не изпита никаква вина за това, което щеше да й предложи. Беше я подкрепял и беше изпълнявал всеки неин каприз през всичките тези години, затова най-малкото, което тя можеше да направи за него, беше да му помогне, когато му беше необходимо. Освен това, разсъждаваше той, молбата му щеше да се стори на Труди по-скоро удоволствие, отколкото дълг.

— Какво… какво гледаш? — запита Труди, заинтригувана от интереса на Кърк.

— Тебе. Ти си красива, страстна жена… ще бъде грешка да те държа само за себе си, когато можеш да ми бъдеш толкова полезна. Обзалагам се, че много лесно можеш да навиеш някой мъж на малкия си пръст.

— Какво намекваш, Кърк?

Кожата й пламна от напрегнатия му поглед. Умът на брат й беше потаен, но тя отдавна беше разбрала, че понякога мислите им текат в еднакво направление.

— Намерих ти мъж.

— Какво? Ако исках мъж, щях сама да си намеря.

— Не и като този. Повече ме бива да преценявам жени, но дори аз трябва да призная, че непременно ще оцениш избора ми. Това е един едър, висок текеасец, точно такъв, каквито май предпочиташ. Изглежда ми и доста опасен. Но мисля, че можеш да се справиш с него.

— Кой е този мъж? — запита Труди с внезапно събуден интерес. — Къде го срещна?

— Казва се Джес Уайлдър и се появи кой знае откъде. Ариел почти щеше да се съгласи да се омъжи за мене. Още малко и щях да я водя на въженце, когато той се появи. С огромно учудване научих, че се познават. И то доста добре, ако се съди от разговора им.

— Къде може Ариел да срещне такъв мъж? — запита Труди. Подобен мъж й изглеждаше направо мечта, прекалено добър за такива като Ариел Лийланд.

— Проклет да съм, ако знам. Точно тогава дойде един човек от ранчото и каза, че управителят бил лошо ранен. Ариел веднага си тръгна и след това не успях да поговоря насаме с нея. Останах колкото можах, но тя имаше очи само за онзи каубой. Не го харесвам, ама никак.

— Какво ще правиш сега?

— Ти ще привлечеш вниманието на Уайлдър и ще го държиш далече от Ариел, докато аз успея да я направя своя съпруга.

— Аз ли? Какво те кара да мислиш, че това ще ме интересува?

— Ха! — изсмя се Кърк. — Познавам те. Ще се заинтересуваш от Джес Уайлдър, сигурен съм. Освен това, каквото и да направиш, то ще бъде от полза и за тебе, не само за мене.

— Да не искаш да спя с този мъж?

— Ако трябва. Не се прави на обидена, никога не си се отказвала от добро чукане. Трябва да го знам, нали се грижа за твоите… нужди, откакто навърши шестнайсет. Ако направиш това, за което те моля, и ранчото „Лийланд“ стане мое, ще получиш това имение като зестра.

— Искам го черно на бяло, Кърк — заяви Труди.

— Ще го имаш — обеща той. — Ако се съгласиш да отвличаш вниманието на Уайлдър достатъчно дълго, за да убедя Ариел да се ожени за мене.

— Ами ако ми хареса толкова, че да поискам да се омъжа за него?

— Твой е, стига да не ми го водиш често на гости.

— Дадено — съгласи се Труди с хитра усмивка.

Не познаваше мъж, когото да не беше успяла да съблазни. Просто не беше намерила някого, за когото да поиска да се омъжи. Кърк наистина й беше брат, но той беше единственият мъж, от когото имаше нужда. Тя искрено се надяваше Джес Уайлдър да свали Кърк от пиедестала му. Със сигурност искаше това.

Състоянието на Пайк се подобри, така че можеше да бъде преместен в бараката. В действителност, той помоли да го преместят, след като няколко дена се измъчваше в стаята на Розали. Лекарят не бе сбъркал, като твърдеше, че каубоят ще предпочете да е сред другарите си. Розали и Ариел пак така се грижеха за него, но сега той имаше компанията и подкрепата на работниците.

Ариел се срещаше с Джес само когато беше абсолютно необходимо. Обикновено той беше толкова зает, че двамата говореха само във връзка с неговата работа, която той вършеше забележително добре. Кърк се отби един-два пъти, за да се осведоми за здравето на Пайк и да й напомни, че не е отговорила на предложението му. Спомена и че трябва да замине за известно време, и изненада Ариел с въпроса, дали Труди може да й погостува, докато него го няма, като каза, че никак не му се иска да я оставя сама в ранчото. Ариел, разбира се, се съгласи, макар да знаеше, че посещението на Труди няма да й бъде особено приятно. Двете не се харесваха особено.

След няколко дни Кърк дойде със сестра си и с достатъчно багаж, натоварен в каручката, за да осигури продължителното гостуване на Труди. Ариел посрещна блондинката с възможно най-големия ентусиазъм, който можа да изстиска от себе си. Забавляването на гости беше на последно място в списъка на приоритетите й.

— Толкова мило от ваша страна да ме поканите — каза Труди, докато Кърк я сваляше от каручката. — Не понасям да съм сама, докато брат ми го няма.

— Удоволствието е мое — отговори учтиво Ариел. — Розали ще ви покаже стаята и можете да се настаните. Един от работниците после ще донесе багажа ви.

— Приятно прекарване, сестричке — каза Кърк. — Ще се опитам да не отсъствам много дълго.

— Не се притеснявай за мене, ще си прекарам добре — отвърна Труди, отправяйки му най-ослепителната си усмивка.

— Наистина много мило от ваша страна — продължи Кърк, когато Труди влезе в къщата. — Сестра ми понякога е доста капризна. Страхувам се, че родителите ни много я разглезиха. Сигурна ли сте, че нямате нищо против?

— Казах, че всичко е наред — изрече Ариел рязко. Намирайки собствения си тон за доста недружелюбен, тя се помъчи да се поправи. — Не се тревожете, Кърк, ще се оправим.

— Ще обмислите ли предложението ми, докато ме няма?

— М… може би.

Само това бяха думите, които успя да изцеди от себе си. Със сигурност не беше редно да му дава напразни надежди.

— Ще искам да ми отговорите, когато се върна — настоя Кърк. — Прекалено ли ще е да помоля за една целувка? Ужасно ще ми липсвате.

Ариел се изчерви. Не искаше да целува Кърк, особено тук, където някой можеше да ги види. Отвори уста да протестира, но не можа да издаде повече от един задавен звук, когато Кърк отказа да приеме отказа й. Устните му, горещи и твърди, се прилепиха към нейните, той обхвана тила й с ръка и я задържа здраво. Не беше имал намерение да я целува насила, но видя, че Джес се приближава към къщата, и реши, че не може да устои на възможността да покаже на каубоя, че Ариел му принадлежи. След като мина достатъчно време, той я пусна, когато видя, че Джес ги гледа с изражение, което можеше да се опише само като убийствено.

Замаяна от целувката му, Ариел загледа как Кърк се отдалечава. Не че тази целувка предизвика някаква реакция — даже напротив. Смути я огромната му самонадеяност. Той като че ли мислеше, че тя е длъжна да падне в обятията му и да му е благодарна, че той иска да се ожени за нея. Остана да се взира след него, притиснала пръсти към устните си.

— Спа ли вече с него?

Тя се извърна рязко.

— Какво? Как смееш да се промъкваш така, Джес Уайлдър? Не може ли едно момиче да остане за малко насаме с… приятел?

— Зададох ти въпрос, Ариел. Спа ли вече с него? — Лицето му беше червено от гняв. — Той те целуна така, сякаш те притежава. Когато налетях на вас на пикника, те опипваше.

— Това не е твоя работа, Джес Уайлдър! Нямаш никакви права над мене! Ще спя с когото си поискам.

— Как ли пък не! — изсъска той, хвана я за китката и я дръпна към себе си.

— Да не прекъсвам нещо?

Джес веднага пусна Ариел. Ако свирепото му изражение беше някакво указание, Труди не би могла да избере по-лош — или по-добър — момент.

— Кърк ми каза, че имате нов управител. — Тя изгледа Джес с оценяващ поглед, мислейки, че Кърк изобщо не го е описал както трябва. Беше едър и висок, да, но и толкова мъжествен, красив и излъчващ мъжка чувственост, че само като го погледнеше, се разтреперваше. Пристъп на необуздана страст разтърси тялото и. — Ще ни запознаете ли, Ариел?

Ариел не пропусна внимателния оглед на Труди, нито начина, по който сините й очи се спряха така властно на Джес. Едва не изстена отчаяно. Нима този огромен текеасец действа така на всички жени? Първо Розали, сега Труди. Е, поне тя проявяваше здравия разум да му устои.

— Съжалявам — измърмори Ариел. — Не исках да бъда неучтива. Това е Джес Уайлдър, моят управител, докато Пайк не се възстанови. Джес, това е Труди Уолтърс, сестрата на Кърк.

— Приятно ми е, госпожице — провлачи Джес, осъзнавайки ефекта, който беше произвел върху Труди. — Всички жени в тази част на Тексас ли са толкова красиви като вас?

Думите му постигнаха желания ефект. Ако беше искал да накара Ариел да ревнува, успя, и то много добре. Тя стисна зъби и загледа как Джес омайва Труди, чието прекалено раздуто его вече ставаше непоносимо.

— Страхувам се, че вие по-добре можете да прецените — каза игриво Труди. Премига бързо-бързо, карайки Ариел да потисне още един стон. — Моля, наричайте ме Труди. „Госпожице“ звучи толкова официално. А аз ще ви наричам Джес. Тукашен ли сте, Джес?

— Не. Роден съм край форт Уърт, но напоследък се навъртам насам.

— Бих се обзаложила — едва не изпъшка Труди.

— Нямаш ли работа за вършене, Джес? — намеси се Ариел.

Труди още малко и щеше да го изяде с поглед, а Джес се къпеше във вълните на обожанието й като доволно кученце. Колко жалко, че Труди не знаеше какъв е в действителност Джес Уайлдър, помисли тя ожесточено.

Джес й изпрати ослепителна усмивка.

— Имам много работа, госпожо. Но не е по-приятна от това, да стоя тук и да си приказвам с две красиви жени. Обаче май ще трябва да я свърша, затова, дами, ще се видим по-късно.

— Можете да разчитате на това, Джес Уайлдър — подвикна Труди след него.

Звукът, който излезе от гърлото на Ариел, беше всичко друго, само не и подхождащ на дама.

В следващите дни Труди непрекъснато й се мотаеше в краката. Когато не се месеше във всички работи на Ариел, ходеше по петите на Джес. Един ден Ариел я видя да прокарва ръце по изпъкналите му бицепси, ахкайки като обезумяла. Или поне така й се стори на нея. Друг път блондинката беше кацнала на оградата на корала, запретнала роклята си доста нависоко, за да позволи на Джес, който работеше с един кон, да огледа както трябва стройните й прасци, което представляваше и изкусителен намек за по-нежната плът над коленете. Явно тази жена се стремеше да завърти главата на Джес и Ариел с яд помисли, че женските й номера действат много добре. Беше го смятала за имунизиран срещу подобни маневри. А може би беше имунизиран само срещу нея?

Гостуването на Труди продължаваше вече две седмици и Ариел започна да се пита докъде е способна да стигне тя, за да примами Джес. Не се наложи да чака дълго. Беше в двора, когато видя блондинката да изчезва в обора с високия тексасец.

Труди беше на върха на щастието, когато получи възможност да остане насаме с Джес. Досега не беше имала особен късмет да го примами в компрометиращо положение. Кърк скоро щеше да се върне и очакваше да намери Джес извън играта, що се отнася до Ариел. А Кърк много мразеше да го разочароват. Труди говореше с Джес, докато той работеше близо до корала, и когато той се извини, тя просто тръгна подире му, щом видя, че се е запътил към обора. Знаеше, че по това време никой от работниците не е наблизо, и се усмихна, предвкусвайки онова, което щеше да се случи, когато го хванеше насаме. Той беше мъж, нали? При това извънредно мъжествен. Тя знаеше, че ще е точно такъв любовник, за какъвто винаги си беше мечтала.

— Искаш ли нещо, Труди? — запита Джес, когато тя дръзко го последва в полуосветената конюшня, пълна с миризма на коне, сено и тор.

— Харесва ми да съм с тебе, Джес. Не възразяваш, нали?

Джес оценяваше прелестите на жени като Труди Уолтърс, но не беше пленен от нея. Разбра, че тя си е наумила нещо, но не знаеше какво. Можеше просто да флиртува или да е жена, жадна за мъжко внимание, или… наистина да е лапнала по него.

— Разбира се, че не възразявам, Труди, но на госпожата няма да й хареса да зарежа работата си, за да говоря с тебе.

— О, остави я госпожата! Забрави Ариел поне за няколко минути и мисли за мене.

Да забрави Ариел? Джес вътрешно се изсмя на тази мисъл. Русата красота на Труди не можеше да се сравнява със зелените очи и изгарящата привлекателност на Ариел.

— Не разбирам какво искаш от мене, Труди.

За Труди откровеността му беше нещо ново и свежо, затова тя се зае да го просветли.

— Искам тебе, Джес Уайлдър. Никога не съм срещала мъж като тебе.

— Сигурно има много мъже, които искаш — изрече бавно Джес. — Защо ти е един беден каубой?

— Не е нужно цял живот да стоиш беден каубой, Джес. Имам достатъчно пари и за двама ни. Някога мислил ли си да станеш фермер? Някой ден ранчото Уолтърс ще стане мое. Трябва ми съпруг, за да го управлява.

— Искаш ме за съпруг? — запита смаян Джес.

— Освен другото — измърка Труди. Обви ръце около врата му и придърпа главата му, за да стигне до устните. — Мога да те направя щастлив, Джес, наистина щастлив.

Целувката й беше дръзка и многозначителна. Внезапната й страст така смая Джес, че той трудно успя да сдържи собствената си естествена реакция. Това не му се удаваше съвсем, защото Труди правеше такива неща с езика си, които жестоко изкушаваха твърдостта му. Прихвана я през кръста, за да я отдели от себе си, но отказът й да го пусне го изненада. Не искаше да я нарани, но и не искаше да легне с тази флиртуваща фурия.

Когато Джес и Труди останаха в конюшнята повече, отколкото й се стори уместно, у Ариел надделя любопитството.

— Защо не идеш да видиш какво прави тази малка вещица?

— Розали! Умееш да се промъкваш, няма що! Откога стоиш тук?

— Достатъчно. Ще оставиш ли Труди да ти отмъкне мъжа? — закачи я Розали.

— Джес Уайлдър не ми е никакъв мъж.

— Разбира се, не е. Ще допуснеш ли Труди да го превземе, без да се бориш?

Ариел погледна към конюшнята, после отново към Розали.

— Трябва да решиш, сеньорита.

След този мъдър съвет Розали тактично се върна в къщата.

Ариел се поколеба само за момент, преди решително да се запъти към конюшнята. В сърцето си знаеше какво ще открие, но една практична част от нея й казваше, че Джес е твърде умен, за да се поддаде на чаровете на Труди. Конюшнята беше слабо осветена и след силната слънчева светлина тя трябваше да изчака, докато очите й свикнат с полумрака. Отне й само няколко секунди, но това, което видя, щеше да й стигне за цял живот.

Джес и Труди бяха в прегръдка, която не оставяше никакво място за съмнения. Ръцете й бяха обвити около врата му, той я държеше през кръста, двамата се притискаха един към друг. Целувката им продължаваше сякаш безкрай, без дори да си поемат дъх. Ариел усещаше страстта им, вкусваше разпалената размяна помежду им и в гърлото й се надигна стон. Когато ги видя да се отпускат на земята, се обърна и избяга.

По дяволите, помисли Джес, когато Труди омекна в ръцете му и се свлече на земята. Не искаше тя да се удари, затова се сниши заедно с нея, за да омекоти падането. Със сигурност не желаеше студената блондинка по същия начин, както желаеше Ариел. Тогава долови с ъгълчето на окото си някакво движение, някой излизаше през вратата Инстинктивно разбра, че е Ариел, и една ругатня се изплъзна от устата му. Тупна на пода заедно с Труди.

Решена да го има, Труди посегна да го сграбчи… и ръцете й прегърнаха само въздуха. Бавно се изтръгна от унеса си и се вгледа озадачено в Джес.

— Какво има? Помислих, че и ти ме искаш така, както аз тебе.

— Ти си дяволски привлекателна жена, Труди, но не мога да се възползвам от тебе — отвърна галантно Джес.

— Не разбираш ли? — изрече Труди с все по-извисяващ се глас. — Искам те! Не само за няколко минути, а за цял живот! Няма да си се възползва! от мене, ако се оженим скоро.

— Не съм мъж за женене, Труди. Намери си някой достоен за любовта ти.

— Ами Ариел?

— Какво Ариел? — запита Джес с отбранителен тон.

— Знам, че тя те привлича. Затова ли не ми реагираш? Не знаеш ли, че тя скоро ще се омъжи за Кърк?

— Ариел ли ти каза?

— Е, не — призна Труди колебливо, — но когато Кърк си науми нещо, не допуска да му се попречи.

Джес стана и протегна ръка на Труди, за да я изправи.

— Ти си красива жена, Труди, но не съм готов за женитба. По-добре сега си върви, имам много работа за вършене.

— Няма да се предам толкова лесно, Джес. Всеки мъж си има слабо място и аз ще открия твоето. Мога да ти предложа всичко, за което някога си мечтал. Можеш сам да си бъдеш господар и при това получаваш мене. Ще бъда любяща съпруга, Джес, много любяща. Помисли за това.

Джес загледа как Труди излита от конюшнята с пола, развяваща се около стройните й глезени. Но не мислеше за Труди, а за Ариел. Какво е видяла, безпокоеше се той. Труди се беше държала като разгонена кучка и нищо от това, което й беше казал, като че ли не я беше обезкуражило. Време беше да си поговори насаме с Ариел, реши той. Беше тук вече две седмици и през цялото време тя го беше избягвала като чумав. Ако наистина беше безразлична към него, присъствието му нямаше да я безпокои. Господ знае, че той не беше никак безразличен към нея. Всеки път, щом я видеше, това само разпалваше отново страстта му по начин, който караше сърцето му да бие по-бързо и слабините му да пламтят. Тази вечер, помисли той с желязна решимост. По един или друг начин двамата с Ариел щяха да осъществят този отдавна отлаган разговор именно тази вечер.

Всъщност говоренето беше последното нещо, занимаващо ума на Джес Уайлдър.

Ариел остана на верандата дълго след обичайното време за лягане. Беше гореща нощ, прекалено гореща за сън, прекалено гореща за септември. Розали вече си беше легнала, също както и Труди. Ариел не можа да погледне към Труди по време на вечерята. Все виждаше тази малка кучка в ръцете на Джес, мислеше какво ли е станало в конюшнята, след като тя беше избягала оттам. Господи, колко го мразеше!

Накрая комарите я накараха да се прибере в къщата. След като запали лампата, тя се качи по стълбите и влезе в стаята си. Не беше много по-хладно, но поне на прозореца имаше мрежа, която да пази от досадните насекоми. Тя сложи лампата на нощното шкафче и започна да се съблича. Когато сгъна грижливо всичките си дрехи, посегна за нощницата. Розали винаги я оставяше в долния край на леглото. Не я намери.

— Това ли търсиш, скъпа? — запита един познат глас.