Обичай ме страстно

7

Наистина ли желаеше Джес Уайлдър, запита се Ариел. Искаше ли го така, както жена желае мъж? Достатъчно силно ли го искаше, за да се предаде. Да се предаде ли? Не! Решително не! Нямаше да се предаде. Ако позволеше тази близост да се задълбочи — а точно сега тя не беше сигурна дали иска, — щеше да бъде равностойна размяна. Имаше нещо взривоопасно между нея и Джес Уайлдър, нещо, което тя не можеше нито да отрече, нито да пренебрегне. Тази експлозия между тях беше неизбежна; беше предопределено от мига, в който се срещнаха. В началото Ариел опозна само ледения гняв на Джес, но сега познаваше и адския огън на страстта му.

Изведнъж Джес разтърси мислите й с безпощадното нахлуване на езика си. Еротичната атака не приличаше на нищо, което Ариел беше изпитвала досега, или на нещо, което в бъдеще щеше да изпита с друг мъж. Беше пътуване в непозната територия, навлизане в неизвестното и тя изведнъж закопня за онова изключително познание, което само този огромен, корав ловец на глави можеше да й даде. Но искаше това да стане според нейните условия.

Отново се затъркаляха и този път Ариел се озова отгоре. Без предупреждение Джес пусна ръцете й. Когато устните им се разделиха, за да могат да си поемат дъх, той изръмжа:

— Бори се с мене, ако ти е воля, но не ми казвай, че не искаш.

— Не знам какво искам, Джес Уайлдър, освен правото сама да взема решение.

— Нека ти помогна да вземеш правилното решение, скъпа — изпъшка Джес в агония, толкова силна, че целият трепереше.

И отново я зацелува, устата му беше гореща и настоятелна, езикът му сякаш стигаше душата й. Опита се да я премести под себе си, но Ариел упорито се възпротиви, удряйки с юмруци по гърдите и раменете му, притиснала с крака тесните му хълбоци, отказвайки да се подчини на намеренията му.

Джес издаде дълбок гърлен стон, ръцете му се впиха в ризата й, започнаха да разкопчават копчетата, за да потърсят и намерят копринена, гладка плът под тънкия плат, скриващ гърдите й. Ариел почувства ръцете му да галят голата й плът, дланите му бяха грапави, но болезнено възбуждащи. Устните му се отделиха от нейните, за да се прилепят към шията й. Тя усещаше как той смъква ризата от ръцете й, как я съблича през главата й и я хвърля настрана. И как устните му обгръщат гърдата й, как езикът му се плъзва по зърното, изтръгвайки от устата й приглушен вик.

Джес се отдели от нея и се вгледа в изкушаващата плът, разголена пред пламналия му поглед. На лунната светлина гърдите й изглеждаха като от слонова кост, обагрена в розово, високи и твърди, с плътни и стърчащи зърна. Той взе едното набъбнало връхче в устата си, започна да го смуче и да го дразни; в това време ръцете му трескаво се опитваха да смъкнат панталоните й. Но тъй като тя все още седеше отгоре му, задачата беше почти непосилна, затруднявана още повече от упоритата съпротива на Ариел. С рязко движение, което я свари неподготвена, Джес размени мястото си с нейното и я притисна под себе си.

— Проклет да си, Джес Уайлдър, няма да те улесня!

— Не съм си го и представял. — Нямаше нужда да вижда лицето му, за да знае, че се усмихва. — Ще правя любов с тебе, малка дива котка. Още ли искаш да се бориш с мене?

Най-накрая той успя да се добере до панталоните й и ги смъкна.

Преди устните му отново да пленят нейните, Ариел намери време само за кратък отговор:

— Не знам.

Целувката му не беше нежна — нищо у Джес Уайлдър не беше нежно. Той беше дързък, безсрамен, див, груб и твърдоглав, но неведнъж я беше защитавал и успокоявал с учудващо разбиране и… да, дори с нежност. Наистина ли искаше Джес Уайлдър да се люби с нея? Ако трябваше да бъде съвършено откровена пред себе си, отговорът щеше да бъде решително „да“. Трябваше ли да се стопи в ръцете му и да го остави да прави каквото той иска, запита се тя с леко огорчение. По дяволите, не! Джес я беше нарекъл дива котка и тя щеше да му покаже, че не може да направи от нея послушно домашно котенце.

Целувката му като че ли продължи вечно, ръцете му бродеха свободно по тялото й, сякаш за да запомнят гладкостта на кожата й и изкусителните очертания на фигурата й. Изведнъж Ариел реши, че Джес Уайлдър вече достатъчно се е разпореждал по своему с нея. Възползвайки се от разсейването му, тя го претърколи и отново се озова отгоре. Възседна го и започна да смъква дрехите му, искаше и той да бъде гол като нея. Не виждаше причина, поради която Джес да остане напълно облечен, докато нейното голо тяло беше в негово разпореждане, за да прави с него каквото си иска. Джес енергично се освободи от палтото и ризата си.

— По дяволите, не мога да си спомня откога не съм искал жена така свирепо, както те искам сега — изпъшка той. — Нека душата ми да гори в ада заради това, което ще направя, но не мога да спра. Повдигни се, скъпа, за да смъкна панталоните.

Ако Ариел имаше намерение да спре, преди да е станало твърде късно, сега беше моментът да го стори, разбра тя. Но беше достатъчно умна, за да осъзнае, че иска този възбуждащ мъж. Целувките му я караха да иска още и още; дръзките му милувки караха кръвта да пее във вените й и тялото й да копнее за задоволяване. Понеже точно това беше нейното желание, тя се надигна и помогна на Джес да свали панталоните и обувките. Едва не загуби самообладание, когато мъжествеността му се освободи от стягащите я дрехи и щръкна като колона от бледа слонова кост.

Ариел ахна шокирана. Нямаше представа, че мъжкото тяло може да бъде толкова стряскащо… толкова красиво. Не й изглеждаше възможно да си бъдат по мярка. Знаеше, че ще има известно неудобство, защото й се струваше, че Джес е твърде голям за нея, и тя започна да се съмнява. Искаше ли това? Наистина ли го искаше? Тогава Джес отново започна да я целува и протестът й заглъхна, погълнат от жадните му устни. За да му покаже какво иска, Ариел го заудря по гърдите. Ръцете му я задържаха на място, отхвърляйки неизречения й протест, и той отново се опита да я премести под себе си.

Откъсвайки се от съблазняващата му целувка, Ариел изпъшка:

— Джес, не… аз… промених решението си.

— А аз не — изстена Джес в отговор. — Не ме спирай сега, скъпа, стигнах твърде далече. Обещавам, че няма да съжаляваш, ако ме оставиш да го направя по мое му.

— Не! — беше упоритият отговор на Ариел. — Ако изобщо ще го правим, ще бъде както аз искам. Стига вече си правил каквото ти си знаеш.

Сключвайки крака около стройните му хълбоци, Ариел отказа да помръдне от мястото си, не желаейки да му отпусне предимство, но примирена с факта, че и тя искаше той да прави любов с нея. Не беше сигурна, че този сблъсък на волите е това, което се нарича любов, но каквото и да беше, тя искаше двамата да участват на равни начала в приключението. Когато Джес отново се опита да я измести под себе си, тя лепна уста в неговата, повдигна седалището си и полека се плъзна върху члена му.

Сребристите очи на Джес се разшириха от учудване, когато усети горещата плът да го обгръща. Ариел подскочи нагоре, стресната от внезапната болка, докато се разтягаше, за да се пригоди към огромната мъжественост на Джес. Беше много по-лошо, отколкото си го беше представяла, и ако Джес не я държеше здраво, тя сигурно щеше да се дръпне рязко от него.

Смутено ахване се изтръгна от устата на Джес, когато върхът на члена му опря в бариерата на девствеността на Ариел. О, господи, не! Как може Тили Каулс да е девствена?

— Боже господи! Коя си ти?

Гласът му беше дрезгав от желание, той напразно се опитваше да обуздае галопиращата си страст.

Ариел потръпна, искаше Джес да довърши започнатото, вече беше стигнала почти до края. Усети разочарование, когато той направи движение, сякаш за да се дръпне. Беше стигнала твърде далече, за да спре сега. Ако девствеността й беше проблем, щеше да сложи край тук и сега. Стиснала зъби, тя се вкопчи в гъстите косми на гърдите му и се оттласна надолу с все сила. Задавен вик излезе от устата й, сливайки се със стона на Джес. Край.

Джес едва не избухна в мигновена кулминация, но се насили да диша дълбоко и да се съсредоточи върху всичко друго, само не и върху това, колко прекрасно беше усещането да се вмъкне докрай в сладкото тяло на Ариел. Никога не беше усещал нещо толкова стегнато, толкова горещо, толкова… толкова прекрасно. Искаше да влиза и да излиза, докато тя не започне да вика за милост, докато той не се разтрепери и не излее семето си.

Но не го направи.

Поради някаква неизвестна причина му се искаше Ариел да почувства същото, което и той, да изпита с него удовлетворение за първи път. Изчака, докато я усети, че се отпуска и свиква с големината му, с усещането, а после полека се плъзна дълбоко навътре в нея. Тя беше толкова малка и толкова неопитна, че той разбра, че й причинява болка, и за миг изпита съжаление. Но каквито и колебания да беше имал, те изчезнаха, когато Ариел направи силно еротично движение с ханша си.

Вече беше много късно. Ръцете му сами потърсиха гърдите й и започнаха да си играят със зърната. Той повдигна глава и взе в уста едно от набъбналите връхчета, замилва го с грапавата влажност на езика си, засмука го леко и после отне болката с целувка.

Когато първоначалната болка стихна, Ариел трепереше от страстта, която Джес пораждаше у нея. Тялото й вибрираше от странни усещания, вече по-скоро удоволствие, отколкото болка, и тя бързо възприе ритъма, откривайки кои движения й създават повече наслада. Устата на Джес продължаваше да държи в плен зърната й, докато ръцете му, плъзнали се към талията и после към седалището й, я вдигаха и спускаха по цялата му дължина. Изведнъж тя се озова под него и той започна отново да влиза и да излиза от горещата й, набъбнала от удоволствие плът.

Ариел се рееше в небесата. Пламтеше цялата. Копнееше за нещо, което още не можеше да достигне.

— Джес! Какво става?

— Правиш го чудесно, скъпа. — Думите му излязоха като приглушен стон. — Нека те отведа там. Ще усетиш, когато дойде мигът.

Мигът за какво, питаше се Ариел, задъхана и стенеща, усещайки, че е застанала на ръба на една огромна мистерия. Страстта на Джес, който приближаваше до кулминацията си, малко я стресна, но скоро подтиците на собственото й тяло я накараха да забрави всичко друго освен непосилната жажда, която я владееше. Започна като недоловима искра в слабините й, която се засилваше и разрастваше, докато завладя изцяло тялото и душата й. Джес изпусна тържествуващ вик, когато усети Ариел да трепери и чу вика й.

Краят дойде като експлозия в него. Той се изви, застина за миг, после се отпусна и главата му легна на гърдите й. Тя бе изцедила от него едновременно страстта и гнева. Сега в ума му имаше само една мисъл. Изглеждаше твърде невероятно Тили Каулс да е девица. Той се вгледа в лицето на Ариел с благоговение и неверие. Скоро щеше да съмне и можеше вече да я вижда ясно. Очите й още бяха тъмни от страст, устните й бяха подути от целувките му.

— Ти си ужасно страстна за девственица — изрече той бавно. — Но… знам със сигурност, че бях първият. Имаш много да обясняваш, жено.

Надигна се и се отмести от нея, усещайки се странно оголен, когато се дръпна от топлото й тяло.

Ариел усети същото и веднага посегна към дрехите си. Трябва да беше полудяла, че допусна това да се случи. Но ако не беше постигнала друго, поне беше убедила Джес, че наистина е Ариел Лийланд.

— Какво има да обяснявам? — запита тя, наблягайки на всяка дума. — Ако мозъкът ти беше динамит, нямаше да стигне да си взривиш и носа. Казвах ти дни наред, че не съм Тили Каулс. Ако не беше толкова твърдоглав, щеше веднага да разбереш. Тили Каулс и Барт Дилън още са на свобода.

Джес се почувства объркан. Мислеше, че всичко му е ясно, но нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Ариел не беше Тили, Тили не беше Ариел, а истината беше, че току-що беше отнел девствеността на една жена, която изобщо не му беше работа да съблазнява.

— Ариел, не знам какво да кажа — изрече той, разпервайки безпомощно ръце.

— Да кажеш, че съжаляваш, би било добро като начало.

— Съжалявам за недоразумението, но не и за това, че се любих с тебе. Беше неповторимо, скъпа. Сега защо не започнеш от началото и да ми кажеш какво правиш в Тексас и защо пътуваш сама.

— Няма ли първо да се облечеш? — Тя не можеше да мисли, докато Джес седеше необлечен пред нея, явно изобщо несмущаван от голотата си.

Ленива усмивка се плъзна в ъгълчето на устата му.

— Това притеснява ли те?

— Д-да, не съм свикнала да гледам съблечени мъже.

Тя се обърна настрана, докато Джес се напъхваше в панталоните си. Ако трябваше да бъде напълно откровена, гледката на голото му тяло предизвикваше чувства, с които не беше подготвена да се справя.

— Няма защо да се притесняваш, Ариел, няма да те докосна отново. Не и ако не искаш — добави Джес. — Но трябва да признаеш, че и двамата получихме удоволствие.

— Това няма нищо общо — каза Ариел с отпаднал глас. Нямаше представа защо толкова силно беше реагирала на любенето си с Джес. — Но си прав за едно. Всичко назряваше много отдавна помежду ни. Сега, когато излезе от телата ни, всеки може да си тръгне по пътя и да забрави този злощастен епизод. Ти имаш да ловиш разбойници, аз имам да управлявам ранчо.

— Сега съм облечен, така че може да се обърнеш. Разкажи ми за ранчото.

— Баща ми умря преди шест месеца и ми остави това ранчо на юг от Уейко, край река Брасос. Майка ми не искаше и да чуе да живея в Тексас и телеграфира на адвоката на баща ми да продаде имота въпреки моето желание.

— Защо баща ти и майка ти не са живеели заедно?

— Мама мразеше Тексас и отказа да живее там с татко. Разделиха се, когато бях дете, по-късно се разведоха. Татко идваше всяка година в Сейнт Луи да ме вижда. Много го обичах. Преди шест месеца го пробол бик и той умрял от инфекция. Когато научил, че ми е оставил ранчото, реших да оправдая доверието му и да стана най-добрата фермерка в Тексас.

— Голямо начинание за дребосък като тебе. Обзалагам се, че още нямаш двайсет и една.

— Д… да, скоро навърших двайсет. Но това не означава, че не мога да управлявам ранчо — добави Ариел с леко войнствен тон.

Джес я изгледа от глава до пети.

— Май можеш да направиш почти всичко, което си наумиш. Добре ме обработи.

Ариел се изчерви. Какво означаваше това?

— Значи напусна Сейнт Луи без позволението на майка си?

— И мама, и Том, вторият ми баща, категорично се възпротивиха на намерението ми да дойда тук. Казаха, че Тексас не е място за почтени млади дами. Трябва да призная — каза тя унило, — че доколкото това, което преживях дотук, показва нещо, те отчасти са имали право. Но пропуснаха да забележат колко твърдо съм решена да изпълня желанието на баща си и да успея като фермерка.

— Възхитително, но не много умно — забеляза Джес. — Да пътуваш сама решително не е добра идея. Особено за жена, която не знае нищичко за живота или за управляването на ранчо, или как да се грижи за себе си.

Ариел му хвърли смразяващ поглед.

— Не съм дете! Мога сама да се грижа за себе си. И мога да се науча как се управлява ранчо. В писмата на баща ми имаше много съвети и сведения за живота в ранчото. Чувствам се като в свои води.

— Не каза ли, че майка ти е обявила ранчото за продан?

— Не е нейно, за да го продава.

— Но ти си непълнолетна — напомни й Джес.

— Няма значение, ранчото е мое. Трябва да съм осведомена за продажбата. Затова бързам да стигна в Уейко, преди господин Бърнс да го е продал по нареждане на майка ми.

Джес се загледа в Ариел, обмисляйки решението си.

— Ще те заведа обратно във форт Уърт. Можеш да хванеш дилижанса за Сейнт Луи.

— Да се връщам в Сейнт Луи? Да не си полудял? Стигнах чак дотук и няма да се върна като някое непослушно дете. Освен това, сега Тексас е моят дом.

— Майка ти и вторият ти баща ще се безпокоят. Телеграмата на Кейлъб сигурно им е изкарала акъла. Искат да се върнеш у дома.

— Няма да се върна у дома, Джес — каза Ариел с непоклатимо убеждение в гласа. Беше решила; нищо не можеше да я накара да промени решението си. — Отивам в Уейко. Татко искаше да наследя ранчото му и ще покажа на света, че съм способна сама да управлявам работите си. Ще телеграфирам на мама, когато стигна в Уейко. Не се тревожи, Джес. Няма да те държа отговорен за нищо от това, което се случи между нас. След като се разделим, вече няма да се видим и няма да си спомняме за… за нищо — добави тя с лека тъга.

Замислено изражение се изписа на лицето на Джес. Думите й предизвикаха у него реакция, която го смути. Никога вече да не види Ариел? Това ли беше желанието му? Нямаше да му бъде лесно да я забрави, след като се бе любил с нея. Дори не беше сигурен, че иска това.

После си спомни тържественото обещание, което беше дал пред умиращия си брат. Докато не видеше Барт Дилън и Тили Каулс зад решетките, в живота му нямаше да има място за жена като Ариел Лийланд. Две години се беше задоволявал със случайни проститутки, като смяташе, че един ден ще се ожени за Ели Лу Додж. Странно. Сега не можеше дори да си спомни как изглеждаше тя или да се сети поне за една причина, поради която беше искал да се ожени за нея. Изведнъж остро осъзна изпитателния поглед на Ариел и се обърна настрани.

— Заспивай, Ариел, има още време да подремнем.

— Какво ще правиш?

— Имам много да мисля.

— Ще… ще си тръгнеш ли, преди да се събудя?

— Няма.

Доволна, тя се изтегна на одеялото си, внезапно почувствала огромно изтощение. Мъжът, когото мислеше, че мрази, и може би още мразеше, я беше направил жена. И по всяка вероятност никога повече нямаше да го види. Но защо това не й беше безразлично?