Обичай ме страстно

13

Джес беше застанал в ъгъла, скрит в сенките. Беше влязъл доста по-рано, докато Ариел все още седеше отвън. Седмици наред не беше успявал да остане дори една минута насаме с нея и този път беше решен да поговори с нея, без да ги прекъсват, без Труди или Розали да нарушат интимността им. Търпението му беше възнаградено, когато Ариел най-накрая влезе в стаята си и започна да се съблича, за да си легне. Не беше имал точно такова намерение, но като я гледаше как съблича един след друг слоевете дрехи, усети странно замайване. Едва когато всеки инч от разкошната и кожа блесна като злато под смътната светлина на лампата, той издаде присъствието си. И то с огромна неохота. Можеше да я гледа така цяла вечност и никога да не се умори от гледката.

Ариел ахна и се извърна рязко, смаяна, че вижда Джес толкова близо до себе си да й подава нощницата.

— Джес Уайлдър! Как смееш да се промъкваш в спалнята ми? — Грабна нощницата от ръцете му и я разпери пред себе си като щит. — Какво правиш тук?

— Искам да говоря с тебе.

— Ще говорим утре. Сега излез.

— По дяволите, Ариел, никога няма момент, когато да можем да поговорим насаме, без някой да ни попречи. Сега съм тук, така че защо просто не изслушаш каквото имам да ти кажа?

— Спалнята на една дама не е място за разговори — натърти Ариел.

Очите на Джес попиваха жадно гледката на оскъдно прикритите й извивки, загатнати зад нощницата, която тя бе притиснала до гърдите си.

— Не мога да измисля по-добро място.

Гласът му беше нисък и така изпълнен с копнеж, че Ариел усети как коленете й омекват.

— Можеш да забравиш какво си измислил — каза тя със стегнато гърло. — Ако ти трябва жена, сигурна съм, че Труди с радост ще ти угоди. Какъв мъж си ти? След онова търкаляне в сеното днес следобед би трябвало да си задоволен.

— Ревнуваш ли? — изрече меко Джес.

— Да ревнувам? Тебе от Труди? Не ме интересува какво правиш с тая малка кучка, стига да не занемаряваш работата си!

Джес пристъпи бавно напред, после още веднъж. Ариел отстъпи назад, докато коленете й не опряха в рамката на леглото.

— Добре, по дяволите, говори — изрече тя, — но нека първо да си облека нощницата.

— Хубаво, давай.

Ариел се обърна бавно.

— Обърни се с гръб.

Вместо да я дразни, Джес предпочете да се подчини.

— Казвай каквото имаш да казваш и излизай оттук, преди някой да те е чул.

Джес възприе това като сигнал, че тя вече е прилично облечена в дългата си, развяваща се нощница. Обърна се и остро пое дъх. Лампата стоеше зад Ариел и ясно очертаваше всяка вълшебна извивка под тънката материя. Джес трябваше да принуди очите си да се откъснат от тъмния триъгълник между бедра та й, а това му струваше доста усилия.

— Е, какво толкова важно има, че не може да чака до утре?

Джес като че ли не можеше да диша. Когато проговори, думите му прозвучаха като задавено хълцане.

— Най-напред нека ти обясня за Труди.

— Нищо не искам да чувам — отвърна рязко Ариел.

— Но все пак ще чуеш. Знам какво видя в обора днес следобед, но това не е така.

— Разбира се — каза саркастично Ариел. — Просто се бяхте награбили един друг, само да си почешете гърбовете. За глупачка ли ме мислиш? Не че много ме интересува какво правите с Труди — додаде тя кисело.

— Не искам Труди — заяви Джес. — Казах й го днес следобед.

— Може и да ти повярвам.

— Ти явно не остана достатъчно дълго, за да видиш какво се случи в тази малка сцена, която тя предизвика.

— Видях всичко, което исках да видя.

— Ариел, кълна ти се, не съм докоснал Труди. Как мога, кога то толкова силно те искам, че не мога да погледна друга жена? Нека ти покажа колко много те искам.

Ако я докоснеше, тя щеше да се изпари като дим.

— Това ли дойде да ми кажеш, Джес?

Той изригна една полугласна ругатня.

— Не, по дяволите, това не е всичко. Искам да знам дали смяташ да се омъжваш за Кърк Уолтърс. Направил ли е друго, освен да те целуне? Само като си помисля как те докосва, полудя вам достатъчно, за да убия тоя негодник.

— Не знам защо това би трябвало да те засяга — каза Ариел. Но за твое сведение нямам намерение да се женя за Кърк.

— Труди не каза точно това.

— Труди няма право да говори вместо мене. Със сигурност не е човек, на когото бих се доверила.

— Ами другото — продължи Джес. — Докъде сте стигнали с него? — Нямаше представа, че е стиснал юмруци, докато не усети как ноктите му се забиват в дланите.

— Не мога да си представя защо личният ми живот би трябвало да те засяга, но ако това ще те накара да си идеш, ще ти кажа. С изключение на една-две целувки Кърк не ме е докоснал. Сега доволен ли си?

Джес изпусна една дълга въздишка.

— Да, но още не съм готов да си тръгна. Има още нещо, което искам да знам.

— Кажи го — отвърна Ариел, пожелавайки си той да си тръгне, докато у нея все още имаше сили да го отпрати.

— Не си ми безразлична, Ариел. Не ми е безразлично какво се случва с тебе. Просто искам да съм напълно сигурен, че не си се увлякла по Кърк Уолтърс. Когато си тръгна оттук, искам да знам, че няма да му позволиш да те накара да се омъжиш за него. Не вярвам на това арогантно копеле. Струва ми се, че те двамата с Труди са намислили нещо, но не знам какво.

Ариел чу само думите му за тръгването.

— Скоро… скоро ли ще си тръгнеш?

— Не и докато Пайк не оздравее. Освен това, шерифът в Уейко още не е чул нищо за Дилън, така че още нямам причина да си заминавам.

— Дилън! — изфуча Ариел с отвращение. — Животът ти май се върти около този мъж.

— Не съвсем — призна донякъде неохотно Джес. — Напоследък една дива котка със зелени очи ме накара да пожелая никога да не бях чувал за човек на име Дилън. Откакто ти влезе в живота ми, разбрах, че сега има нещо по-важно за мене, а не съм сигурен, че това ми харесва.

— Наистина ли съм променила живота ти? — запита Ариел. Беше удивена от признанието на Джес и не беше сигурна какво означава това за техните взаимоотношения.

— Боже господи! Ти си с мене всеки час от всеки ден. Ако това не променя живота ми, тогава не знам кое го променя. Никога не съм искал жена така, както искам тебе. Само като си наблизо, усещам, че започвам да забравям обещанието, което дадох на Джъд, и това не е добре. Но не мога нищо да направя. Изпитвам към тебе чувства, каквито никога преди не съм изпитвал.

— Ти… обичаш ли ме, Джес?

Ето, каза го. Макар думите на Джес да бяха най-близкото, което някога беше чувала, до любовно обяснение, Ариел искаше да чуе той да го каже.

— Да те обичам? Аз… наистина не знам със сигурност. Никога преди не съм изпитват любов, така че откъде да знам? Никоя друга жена не ми е въздействаш като тебе, не ме е карала да се чувствам така вълшебно, когато я прегръщам, не ме е предизвиквала да се втвърдя само като я гледам или… о, божичко! Може би наистина те обичам!

Ариел се усмихна замечтано. Това не беше точно любовно обяснение, но вършеше работа.

— Бих могла да те обикна, Джес, ако ми дадеш шанс.

Чиста лъжа, защото Ариел без никакво съмнение вече го обичаше. Когато не го мразеше. Тънката линия между любовта и омразата понякога трудно можеше да бъде различена и двете чувства често се сливаха Много време й беше отнело, докато разбере че може едновременно да мрази и да обича, докато едното чувство погълнеше другото и по-силното от двете надделееше.

— Знаеш, че не мога да остана, скъпа. Тържественото обещание задължава. Животът ми не ми принадлежи, докато Дилън не се озове зад решетките или в гроба. Отмъщението е силна страст.

— По-силна от любовта?

— Не… не знам — призна донякъде неохотно Джес. — Това между нас е ново и не знам как ще се отрази на мисленето ми.

Ариел въздъхна и се обърна с гръб към него.

— Не виждам нещо между нас да се е променило, Джес. Ако още повече се сближа с тебе, това само ще ми разбие сърцето.

— Да те нараня е последното, което бих желал — изрече той неизмеримо нежно.

Тя усети ръцете му на раменете си и замря, допирът му накара кожата й да запламти. Той се опита да я обърне с лице към себе си, но тя се възпротиви.

— Ариел, погледни ме.

Тогава тя се обърна и вдигна клепачи, за да го погледне. Очите й разкриваха чувства, които беше по-добре да останат неизказани. Джес безпогрешно ги разгада. Отговорът на неизречените й страхове беше неговата целувка, дълбока, жадна, изпълнена с безмълвното му обещание да я обича вечно, независимо какво е предвидила за тях съдбата.

Той целуваше очите й, бузите й, устните му следваха очертанията на скулите, стигнаха до ухото, а после се спуснаха надолу, където пулсът на шията й биеше трескаво.

— Ти си най-възбуждащата жена, която някога съм виждан — изстена той, смъквайки деколтето на нощницата й, за да погали голото й рамо. — Винаги ще те искам, както те искам сега.

Устата му обхвана зърното й и Ариел изпъшка. С ловко движение Джес оголи и другата й гърда, после нощницата се свлече на пода. Той я грабна на ръце и я отнесе в леглото.

— Ще те любя, скъпа. Цялата нощ.

Ариел искаше да каже „не“, но не можа. Точкова време беше копняла за този момент, искаше го точно толкова ситно, колкото и той нея. Толкова време беше минало, откакто за последен път се бяха любили, че тя жадуваше да го усети вътре в себе си, да задоволи този копнеж, който от толкова отдавна се трупаше в нея. Нямаше минало, настояще, бъдеще, само Джес и този върховен момент, който поглъщаше реалността. Щом той трябваше да си тръгне, тогава поне нека да има с какво да си го спомня.

— Господи, колко си красива! — изрече с възхищение Джес, обхващайки заоблените й гърди.

Започна леко да гали розовите зърна с палците си. Пламъчета плъзнаха по кожата й. Тя ахна и изви гръб, притискайки се към дланите му. Ласките му станаха още по-осезаеми, той започна нежно да гали плътта й и Ариел остана без дъх, зачервена и измъчвана от напираща жажда.

— Кажи ми какво чувстваш — прошепна дрезгаво Джес.

— Няма друго такова чувство — каза Ариел, останала без дъх. — Ръцете ти по мене… как да го опиша… Горя! Чувствам жажда… и болка! Искам… искам те в мене!

Тя изстена, когато Джес внезапно отдръпна ръце и се отдели от нея. Но притихна, когато той започна да се съблича, гледката на голото му тяло, готово за нея, многократно компенсираше неудобството, което й беше създал, прекъсвайки за момент любенето им.

— Изглеждаш като бог — прошепна тя със задавен глас. — Мога да те гледам до безкрай.

— Ако продължиш да ме гледаш така, ще експлодирам, преди да успея да ти покажа колко много те обичам — засмя се тихичко Джес.

И отново се доближи до нея. Силните му, загрубели ръце обърнаха седалището й, а устата му отново намери гърдите й и този път ги засмука силно, което я накара да извика. Когато вдигна глава, той изрече:

— Искам да те вкуся, скъпа, всяка част от тебе. — Спусна се надолу по тялото й и устата му стигна до най-съкровеното й място.

— Джес, не мисля…

— Не мисли. Чувствай.

Думите му бяха заглушени, главата му се бе заровила между краката й. Лек вик излезе от устата на Ариел, когато езикът му раздели нежната й плът и навлезе навътре, за да гали и възбужда с дръзките си движения, докато тя не започна да се задъхва. Тя стисна главата му, мятайки се насам-натам, докато екстазът в нея растеше неудържимо.

— Джес, спри, моля те, не мога повече!

— Продължавай, скъпа, няма да те оставя!

Кулминацията й избликна с внезапната ярост на лятна бури и тя се за мята във вълните на върховното блаженство. Беше невъобразимо! Светът пред очите й се въртеше неудържимо. Тя дишаше тежко и накъсано, докато не достигна върха на наела дата. Държеше очите си плътно затворени и когато ги отвори, Джес се беше надвесил над нея и навлизаше дълбоко в нея.

— Чувствам те как трепериш отвътре — изохка той с лице, сгърчено от върховна наслада. — Толкова си топла, толкова гладка, искам да остана в тебе завинаги.

Дръзките му думи и мощните тласъци изпращаха горещи тръпки на удоволствие в цялото й тяло.

— Нека те отведа отново там — прошепна той срещу устните й.

— Господи, Джес, не мисля, че ще мога.

Думите едва бяха излезли от устните й, когато той отново връхлетя като неочаквана буря върху сетивата й и й доказа, че е грешала. Зацелува я диво, езикът му проникваше в устата й, напирайки с ритъм, който членът му следваше неуморно по-долу. Ръцете му по нея, о, господи, тези ръце, които галеха гърдите й, във всеки миг бяха навсякъде по цялата й голота, разбуждайки сетивата й и подновявайки неспирно нейната жажда, която не отстъпваше на неговата.

Проникваше в нея все по-бързо, все по-дълбоко, с невероятно самоотдаване. Очите му се присвиха, стисна зъби под напора на почти непоносимото удоволствие, което го водеше към кулминацията.

— Побързай, Ариел!

С напрегнато лице тя се пресегна към искрящия връх и го намери. Двамата заедно се понесоха нагоре, зареяха се там за миг и започнаха да се търкалят надолу и надолу… Не можейки да го понесе, Ариел затвори очи и с все сили се вкопчи в мигновението.

— Не заспивай, Ариел! Не искам да проспиш тази нощ. Когато си починеш, искам отново да те любя!

Ариел отвори очи, без да осъзнава, че е заспала.

— Ненаситен си — измърмори тя сънено. — Какво ти трябва, за да те задоволи?

— Май цял живот. Не разбираш ли колко отдавна не сме се любили така?

Той не очакваше отговор и тя замълча. Но знаеше. Беше отмервала всяка ужасна минута от последния път, когато Джес се беше любил с нея.

— Не трябва да бъде така.

Джес издаде нетърпелив звук някъде дълбоко от гърлото си.

— Ако нещата бяха различни… Ако бях свободен…

— Ти си свободен, Джес. Нека законът да преследва Дилън.

— Ако мислех, че това е възможно, щях на секундата да се откажа. Но просто няма да се получи, скъпа. В Тексас има много разбойници като Дилън и много малко шерифи, които да ги ловят. Щях да си остана шериф, ако исках да си седя на задника и да го чакам да ми падне в ръцете. Не съм такъв егоист да искам да ме чакаш, Ариел, но ако още си тук, когато се върна…

Това, което не каза, означаваше за Ариел повече от казаното.

— Мисля, че не си мъж за женене.

— Не съм. Не сега, най-малкото. Но искам жена и деца не по-малко от всеки друг мъж. Ти ще бъдеш добра майка на моите деца.

Това беше възможно най-близкото до предложение нещо, което Ариел досега беше чувала.

— Джес Уайлдър, ти си непоносимо дразнещ мъж! И то повече мъж, отколкото всичко друго. Розали беше права.

— За какво?

— Че си преди всичко мъж. Умееш да ме превръщаш в дива котка, както постоянно ме наричаш. Отпочина ли си вече?

Вместо отговор той насочи ръката й към слабините си.

— Виж сама.

Лека въздишка се изтръгна от устните на Ариел, когато пръстите й се свиха около твърдата му ерекция. Изключително бавно тя плъзна ръка нагоре по великолепната му дължина; почувства го как трепва в отговор и разбра, че може да го възбуди точно така, както той го правеше с нея. Тъкмо щеше да изпробва теорията си, когато Джес внезапно я сграбчи през кръста и я настани отгоре си, а тя без усилие се плъзна върху него. После умелите му ръце запалиха огън в плътта й, пламъци, които избуяваха без контрол, докато тя се давеше в море от екстаз.

Любиха се отново и отново, преди изтощението да потопи Ариел в безпаметен сън. Събуди се, когато усети Розали да я разтърсва.

— Сеньорита, време е за ставане!

— Остави ме!

Беше уморена, ужасно уморена.

— Искаше да ходиш с работниците да търсите заблудени телета. Да не си болна? Може би трябва да повикам лекаря?

Последните думи на икономката подействаха.

— Не, не съм болна — разсъни се Ариел. — Само съм уморена. Ставам, ставам.

Тя се надигна и се протегна с котешка грация. Чаршафът се смъкна и откри пред Розали горната част на голото й тяло. Когато Ариел осъзна, че мексиканката я гледа втренчено и любопитно, се изчерви и обясни:

— Беше гореща нощ.

— Да, много гореща — каза загадъчно Розали.

Ариел нямаше представа как изглежда — с разрошена коса, подути устни и поглед, все още замъглен от страст. Розали познаваше този поглед. Очите й се спряха на разхвърляното легло, съпостави това, което знаеше, и разбра какво става. Освен това, стаята лъхаше на секс. Тя не беше чак толкова стара, че да не помни какво ставаше между нея и Бък. Но мъдро реши да не повдига въпроса. Ако Ариел пожелаеше да й се довери — добре. Надяваше се тя да знае какво прави, защото много се беше привързала към нея.

— Закуската е готова — каза Розали, стараейки се да гледа навсякъде другаде, само не и към зачервеното тяло на Ариел. — Слез, когато се приготвиш.

И тя излезе, затваряйки леко вратата след себе си.

Ариел се прозя, после се протегна. Нямаше място, където да не я боли, но това беше сладка болка, която й напомняше, че се беше любила прекрасно и всеотдайно. Тя се изми бързо, облече се и побърза да слезе долу, където я очакваше солидна закуска. Обикновено изгълтваше набързо една чаша кафе и изхрупваше по някоя бисквита, но тази сутрин седна и омете цялата чиния, която Розали сложи на масата пред нея.

— Имаш добър апетит тази сутрин, сеньорита — засмя се икономката многозначително.

— Не знам колко време няма да ме има тук днес — оправда се Ариел. — Може да се върна чак довечера. Не мисля, че ще огладнея, но ако стане така, ще хапна заедно с работниците.

След като изпи втората чаша кафе, тя изскочи навън, преди Розали да успее да й зададе още някой неудобен въпрос.

Работниците бяха готови за тръгване, когато тя пристигна в корала. Някой вече беше оседлал коня й. Джес стоеше при оградата и я чакаше.

— Не спахте ли добре, госпожо? — подразни я той безмилостно. — Изглеждате ми уморена.

— По дяволите, Джес Уайлдър — процеди тя през зъби и продължи на глас: — Спах добре, благодаря. Готови ли сме за тръгване?

— Готови сме.

Тя кимна и той й помогна да се качи на седлото. Но ръцете му се задържаха на кръста й малко повече, отколкото беше необходимо. Очите им се срещнаха и помежду им премина такава гореща вълна, че Ариел се видя принудена да отмести поглед. Дръпна юздите на коня си и потегли, преди някой работниците да беше чул шумните удари на сърцето й.

След като прекара цял ден на седлото да търси изгубени телета, Ариел се върна привечер по-уморена, отколкото някога се беше чувствала. Но усилията си струваха. Много работа бяха свършили днес. Бяха изловили поне сто телета и следващите няколко дни щяха да ги клеймосват.

След два дни Кърк Уолтърс се върна от „пътуването“ си. Дойде да прибере сестра си точно когато всички бяха седнали за вечеря. Ариел го покани да сподели трапезата им и той с радост прие.

— Съжалявам, че толкова дълго ви притеснявах — каза той, докато си сипваше солидна порция овнешко. — Сигурно сте се уморили от Труди. Но работата ми отне повече време, отколкото предвиждах.

Не знаеш колко ми е писнала Труди, помисли си Ариел, но не го каза на глас.

— Страхувам се, че не можах да отделя повече време за нея. Работата в ранчото никога не престава.

— Много се натоварвате — каза Кърк. — Трябва ви мъж да се грижи за работите ви. Мислихте ли по предложението ми?

— Съмнявам се дали Ариел изобщо е мислила за тебе, докато те нямаше — забеляза Труди.

Ехидната й забележка накара Кърк да свие вежди.

— Надявам се Труди да греши, но виждам, че сега не е време да разискваме това — каза той. — Ще намина пак след два-три дни. Надявам се дотогава да сте стигнали до някакво решение.

Ариел с голяма радост тръгна да изпраща Кърк и сестра му веднага след като вечерята свърши. За щастие Кърк остана само колкото беше необходимо, за да може сестра му да събере дрехите си.

— По-късно ще дойда с каручката, за да взема багажа на Труди — каза той, когато Ариел излезе навън, за да го изпрати. — Липсвахте ми. Докато бях далеч от вас, разбрах колко много означавате за мене.

Ариел разбра, че той се кани да я целуне, и извърна глава, така че устните му докоснаха само бузата й. Той се намръщи и тръгна към Труди, която го чакаше при конете.

Когато се отдалечиха достатъчно, Кърк попита:

— Направи ли нещо, докато ме нямаше? Тази каубой още ли въздиша по Ариел или си успяла вече да му завъртиш главата?

— Джес Уайлдър не е като другите мъже, които познавам — оплака се Труди. — Каквото и да правех, не му въздействаше. Стигнах чак дотам, че да му се предложа, но той се направи на галантен и ми отказа. Но не видях нищо, което да подсказва, че двамата с Ариел са нещо повече от работодателка и управител.

— Малка кучка такава, не можеш ли да направиш нещо както трябва? — Той го изрече с такъв див тон, че Труди трепна. — Мислех, че досега вече си опитомила Уайлдър.

Лицето й почервеня от гневния му изблик.

— Опитах се, Кърк, наистина се опитах. Исках този мъж! Наистина го исках. Никога нямаше да си помисля, че ще ми бъде трудно да го привлека, но той отблъскваше всеки мой опит да го съблазня. Господи, колко е великолепен! Защо не съблазниш Ариел? Ще чакам и веднага ще омотая Джес, когато той разбере, че си спал с нея.

Кърк не преставаше да мисли върху казаното от сестра му.

— Сигурна ли си, че не си забелязала нещо да става помежду им? Трудно е за вярване. Въздухът като че ли трепти около тях, когато са заедно. Защо иначе мъж като този ще се върти тук, ако с Ариел не са свързани по един или друг начин?

Труди сви рамене.

— Знам само какво видях. Бях покрай него колкото позволяваше работата му. Той нямаше време за Ариел.

— Ами нощем?

Очите на Труди се разшириха.

— Не съм се сетила.

— Е, аз се сетих и не вярвам на този човек, никак не му вярвам. Искам Джес Уайлдър да излезе от живота на Ариел. И искам ранчото Лийланд. Ако не мога да се отърва от Уайлдър по този начин, ще опитам другояче.

Ариел погледна през кухненския прозорец и видя един непознат каубой да говори с Джес. След малко двамата влязоха в къщата. Предполагайки, че искат да говорят с нея, тя излезе навън.

— Това е Слим Уикс, госпожо, търси работа — каза Джес.

— Трябва ли ни работник? — запита Ариел, като погледна високия мършав каубой.

Макар че приличаше на всеки друг работник от ранчото, Ариел изпита странно усещане.

— Може да ни свърши работа с клеймосването. Зимата идва и има много неща да се свършат, преди да завали сняг.

— Откъде си Уикс? — запита Ариел, все още нащрек.

— Сан Антонио, госпожо — каза той с любезен тон, докосвайки периферията на шапката си.

— Защо си тръгна оттам? — намеси се Джес.

Уикс го изгледа странно.

— Много горещо стана като за мене. Работя и пътувам към форт Уърт.

Понеже тексаските правила за общуване не допускаха лични въпроси, Джес не попита нищо повече.

— Това ми изглежда достатъчна причина. И аз съм правил така.

Ариел обаче не беше доволна.

— Да не те издирват?

— Не, госпожо, никога не съм си имал неприятности със закона. Можете да проверите при шерифа в Уейко, ако не ми вярвате.

— Предлагам да го наемем, госпожо. Временно. Пък и на него така му е удобно. И без това не му се стои много тука.

— Добре, Джес, ти си управител. Покажи му какво да прави.

Тя ги загледа как се отдалечават и си пожела да можеше да разбере защо се чувства така странно.

Тази нощ Джес отново дойде в стаята й. Беше минала почти една седмица, откакто се бяха любили, и взаимната им жажда не беше намаляла. Целувките и прегръдките му я подлудяваха, тя го молеше да я вземе, да я направи цяла с любовта си. Джес нямаше нужда от насърчения, вмъквайки се в нея докрай, за да я доведе до ръба на лудостта.

— Люби ме, скъпи. Люби ме яростно.