Обичай ме страстно

8

Възхитителният аромат на врящо кафе бавно събуди Ариел от дълбокия й сън. Тя чу Джес да се движи насам-натам и отвори очи. Видя го наведен на огъня да бърка нещо в някакво котле. Черна сянка личеше по брадичката му, изглеждаше така, сякаш не беше спал цяла нощ… което си беше самата истина. Той като че ли усети погледа й, обърна се и бавна усмивка раздвижи ъгълчетата на устата му.

— Кафето е готово.

— Още си тук.

— Казах ти, че няма да си тръгна.

Ариел го изгледа скептично.

— Не си ми дал много основания да ти вярвам.

— Ако говориш за снощи…

— Говоря за всичко, което се случи между нас, още откакто се срещнахме. Ти отказа да повярваш на една проста истина, излагаше ме и ме унижаваше, и това не е всичко. Аз… дори не съм сигурна дали те харесвам.

— Имаш странен маниер да показваш нехаресването си — отвърна Джес с мрачна веселост.

Ариел почервеня неудържимо.

— Ако беше джентълмен, нямаше да ми напомняш за… за… грешката ми.

— Грешка ли? Скъпа, когато се любихме, и двамата го искахме. Ти си същинска дива котка в леглото. Ако бях джентълмен, щях да се извиня, вместо да искам да бях имал време пак да те любя.

— Това няма да се случи отново — натърти Ариел, засегната от думите му. — Най-вероятно никога повече няма да се срещнем. — Заболя я при мисълта, че и тя желаеше Джес също толкова силно, колкото и той нея, и всъщност се бе търкаляла с него като разгонена кучка.

Майка й би се ужасила. Ариел подозираше, че дори баща й не би одобрил това, ако беше жив. Държанието й спрямо Джес Уайлдър беше шокиращо. Единственото й извинение изобщо не беше извинение. Този мъж беше невъзможно арогантен, великолепно мъжествен, лишен от всякакъв морал и излъчващ такъв неподправен сексапил, че Дентън Добс би трябвало да се скрие вдън земя. По всичко личеше, че Джес Уайлдър беше мъж, когото всяка почтена жена трябваше да избягва.

— Май си права — потвърди Джес, избягвайки да я погледне в очите. Не че се срамуваше от това, което беше направил, но го беше страх да не би Ариел да улови искрицата чувство, което той не можеше да потисне. — Всяка секунда, която губя, все повече приближава Барт Дилън до мексиканската граница.

— Още ли имаш намерение да го преследваш?

— Заклех се над тялото на брат си. Ще го хвана. Може да не е утре или след месец, може би дори и догодина, но ще го пипна.

— Не искам да те задържам, Джес. Мога и сама да стигна до Уейко.

— Сигурно можеш, но Уейко и на мене ми е на път. Ще се погрижа да стигнеш там жива и здрава и ще си тръгна. Дилън няма как да е набрал много преднина.

Ариел не посмя да отговори. От една страна, искаше й се да остане още малко заедно с Джес, но от друга страна, тази перспектива я излъчваше с ужас. Не можеше да си позволи да се обвърже с мъж, отдал се на отмъщение и насилие. Джес Уайлдър беше свикнал нещата да стават по негова диктовка, освен това беше женкар и твърдоглавец.

Нарече онова, което стана снощи между тях, „правене на любов“. Но на нея й изглеждаше по-скоро като експлозивен сблъсък на волите. Колкото повече се бореше тя с него, толкова по-решителен ставаше той, докато помежду им не избухна насилие — такова насилие, което доведе до… Най-унизителното преживяване в живота й… и най-стимулиращото. Мразеше Джес Уайлдър заради начина, по който я караше да се чувства, заради това, че се опитваше да я подчини, че я караше да го желае до болка.

— Не ми трябва компанията ти, Джес Уайлдър! — каза тя ядосано. — Върви и прави каквото трябва. Желая ти късмет.

— Стига си джафкала насреща ми, опитвам се да направя каквото трябва, но ти ужасно ме затрудняваш.

— Нямаш понятие какво трябва и какво не трябва — озъби му се Ариел. — Още от самото начало си ми един огромен проблем, Ако не беше толкова упорит, отдавна щях да съм стигнала в Уейко.

Хапливите й думи отскочиха от твърдата му черупка, без да го засегнат.

— Ако не упорстваше толкова да правиш каквото ти скимне, щеше да си останеш в Сейнт Луи, където ти е мястото.

Ариел отвори уста, за да отговори по подходящ начин, но изведнъж набърчи нос и запита:

— Какво гори?

— По дяволите! Питките! Знаеш как да разсейваш мъжете.

— А ти знаеш как да дразниш жените.

След като изгълтаха прегорелите питки и боба, двамата продължиха по пътя към Уейко. Джес вече не обелваше и дума за намеренията си, но не бързаше особено да се раздели с нея и да си тръгне по пътя. Ариел остана с впечатлението, че ще трябва да понася непоносимата му компания през целия път до Уейко.

Направиха малка почивка на обед, после продължиха и вечерта спряха да лагеруват под сянката на едно плато. Джес уби два заека и приготви разкошна вечеря със сочното им месо. Този път се погрижи да не прегори питките. Двамата почти не си проговориха. И той, и тя не искаха да се поддадат на импулсите си, осъзнавайки, че ако подемат разговор, това ще доведе само до размяна на сърдити реплики и неверни обвинения… и много по-дълбоко чувство, което до момента бяха докоснали само повърхностно. Изтощена от безсънната нощ, Ариел си легна веднага след вечеря.

— Лека нощ — обърна се тя към Джес, който седеше край огъня, замислено взрян в догарящите пламъци.

Той само изхъмка в отговор. Тя сви рамене, обърна се и почти веднага заспа. Само земетресение би могло да я събуди.

Ако беше забелязала загадъчния начин, по който Джес се взря в нея, след като тя му обърна гръб, Ариел щеше да се смути. Сребристите му очи се замъглиха от желание, когато си спомни яростното им любене от снощи. Нямаше думи, с които да опише начина, по който тя го накара да се почувства, когато го прие в горещото си стегнато тяло. Беше толкова гореща, толкова стегната, толкова невероятна и ако не престанеше да мисли за това, щеше да се побърка. Ако беше спал с Тили Каулс, нямаше да изпита чувства или вина, но да се люби с Ариел Лийланд — това създаваше повече проблеми, отколкото му трябваха точно сега.

Бяха се слели в яростна битка и взаимно желание, но Джес не беше сигурен кой е победителят. Беше отнел девствеността на Ариел, но всъщност тя беше довела акта до окончателния му завършек. След мига, когато бе поела мъжествеността му в себе си, той не можеше да си спомни нищо друго освен това, че бе приела страстта така пълно, както приемаше живота, с настървение и себеотдаване. След като тялото й се бе приспособило към неговото, Ариел се бе отприщила — бе го хапала, драскала, бе го отвела към най-невероятните любовни мигове в живота му. И той отново я желаеше.

Сега.

Не само веднъж. Цялата нощ.

Жаждата го накара да стане и да се запъти към нея. Една стъпка… две стъпки. Спря изведнъж, спомняйки си с болезнена яснота обещанието, което беше дал пред брат си. Изпускайки накъсана въздишка, пълна със съжаление и копнеж, Джес се обърна и се отдалечи към самотното си легло. В живота му нямаше нищо по-важно от това, да намери убийците на Джъд… нали?

Следващият ден беше повторение на предишния. Ариел се бореше с горещината, с праха… и с привличането на Джес.

Джес се бореше с горещината, с праха… и с копнежа си по Ариел.

И двамата губеха битката.

Тази нощ спряха на лагер под надвиснали скали, струпани в подножието на стръмен склон. През по-голямата част от деня над тях висяха дъждовни облаци, нещо рядко за този сезон. Затова Джес избра скалния подслон. За него нямаше нищо по-противно от това, да го навали дъжд, докато спи. А понеже Ариел беше донякъде глезено дете, той сметна, че и за нея, също както за него, ще е неприятно да спи с мокри дрехи.

— Трябва да стигнем Уейко утре следобед — осведоми я той, докато вечеряха от намаляващите запаси.

— Слава богу — каза Ариел с искрено облекчение. Запита се защо ли усеща и мъничко съжаление.

През всичките тези дни тя беше мислила само за едно — как ще стигне в ранчото си и ще се сбогува с Джес Уайлдър. Да бъде с него тук си беше чиста проба мъчение. Беше положила всички усилия да забрави нощта, когато се бяха любили. Искаше завинаги да я изгони от паметта си. Не се гордееше с поведението си спрямо този упорит негодник, но не съжаляваше. Това беше неизбежно. Но явно не означаваше нищо за Джес. Сърцето и умът му бяха запълнени с толкова много омраза, че една обикновена жена не би могла да пробие твърдата му черупка. Станеше ли дума за убийците на брат му, Джес беше неумолим.

Само едно чувство го ръководеше. Отмъщение. Невероятно целенасочено преследваше убийците на Джъд Уайлдър. Ариел се зачуди какво ли би било да бъде обичана с такава яростна преданост. Особено от мъж като Джес Уайлдър. За съжаление, нямаше да узнае и това може би беше по-добре за нея. Да обикне мъж като Джес Уайлдър би означавало само едно — разбито сърце и дълбоко разочарование. Това щеше да я погълне цялата, без остатък.

— Толкова ли искаш да се отървеш от мене? — запита Джес, погрешно разбрал забележката й.

— Ако трябва да бъда напълно откровена, Джес, с тебе като че ли не се разбираме кой знае колко добре. Всеки път, когато отворим уста, започваме да се джафкаме.

— Или да се любим — напомни й Джес с леко намигване. — Сещам се най-малкото за един случай, когато не сме имали противоречия.

Ариел се изчерви и сведе очи.

— Дори докато се любехме, беше битка — прошепна тя тихо.

— Най-невероятната битка, която съм имал удоволствието да водя. Ариел…

Той посегна към нея, но отпусна безпомощно ръка, когато тя нарочно му обърна гръб.

Ариел можеше лесно да се отпусне в ръцете на Джес, да се отдаде на сладката магия на неговото мъжествено излъчване. Но ако го направеше, щеше да бъде завинаги погубена — завинаги обречена на празен живот, да копнее по нещо, което не беше нейно. Затова направи точно обратното на онова, което сърцето й искаше. Обърна му гръб.

Господ да й е на помощ!

Макар че желаеше Джес Уайлдър с всяка фибра на съществото си, Ариел знаеше, че това не е мъжът за нея. Животът му беше толкова обзет от омразата и отмъщението, че тя не можеше да му отдаде сърцето си. Мъжът, от когото имаше нужда, беше човек, който щеше да посвещава повече време на нея, отколкото на едно безполезно отмъщение.

— Лека нощ, Джес. Ако имаме късмет, това може да е последната нощ, която ще сме принудени да прекараме двамата.

Джес загледа в безмълвно отчаяние как Ариел се увива в одеялото си и се обръща с гръб към него. Това беше най-трудното нещо, което беше правила досега. Как можеше да ненавижда един мъж и също толкова силно да бъде привлечена от него?

Той беше избрал много добре мястото на лагера. Малко след полунощ небесата се отвориха и заплиска проливен дъжд, истински потоп. Забарабани по скалния навес, който за щастие беше достатъчно широк, за да ги запази. Светкавиците прорязваха небето в невероятни линии, гневният грохот на гръмотевиците огласяше равнината. Твърде уморена, за да им обърне внимание, Ариел просто изхъмка и се обърна на другата страна, запушвайки ушите си с ръце, когато поредната гръмотевица я разбуждаше.

Утринта дойде, носена от подгизнало сиво небе. От време на време заваляваше дъжд, но вече не така силен, както през нощта. Когато Ариел се събуди, не я посрещна нито лъч слънчева светлина. Нито мирис на прясно сварено кафе. Нито шум, който да й подскаже, че Джес се движи насам-натам из лагера. Наистина необичайно беше за него да не е вече станал и да се грижи за конете или закуската. Тя предположи, че лошото време го е накарало да не става толкова рано, какъвто навик имаше, и погледна към мястото, където си беше постлал. Джес лежеше по гръб, неподвижен като мъртвец. Нито един мускул не помръдваше по лицето му, нито дори клепачите. Но което беше още по-странно, той лежеше с отворени очи. Сякаш се взираше в земята до себе си.

Заинтригувана, Ариел се надигна и отметна одеялото. Страх и неувереност я обзеха, когато Джес не направи никакво движение, за да я приветства или да покаже, че я е забелязал. Очите му не се отместваха от онова, в което се беше загледал, всеки мускул по него беше стегнат във върховно напрежение.

— Джес?

Ариел се изправи неуверено на крака, възнамерявайки да проучи какво става, когато тревожният шепот на Джес я накара да замръзне на място.

— Не мърдай.

— Какво? Джес, какво има?

Тогава тя я видя. Свита на кълбо до Джес, със заплашително отдръпната назад глава. Гърмяща змия. Чу и предупредителното й изтрещяване. Плочките на опашката й изтракаха като предвестник на смъртта — сухо, накъсано, заплашително. Дъхът на Ариел заседна мъчително в гърлото й. Обхвана я паника, когато видя, че Джес не може нито да проговори, нито да помръдне от страх да не раздразни змията и сам да предизвика смъртта си. Ако влечугото го ухапеше, той най-вероятно щеше да умре, преди да е успяла да го закара до града.

— Кажи ми какво да направя.

Гласът й трепереше, ръцете й се тресяха. Никога досега не беше изпитвала такъв страх за живота на друг човек. Той беше арогантен, безсърдечен негодник, но не заслужаваше да умре така мъчително тук, в самотната прерия.

Джес не издаде нито звук. Ариел видя капки пот, избили по челото му, и разбра, че съсредоточава цялата си енергия, за да остане неподвижен. Тя нямаше представа колко време беше лежал така, но разбра, че е необходимо огромно самообладание, за да остане напълно неподвижен. Трябваше да му помогне. Но как?

— Ариел. — Гласът му прозвуча едва чуто. — Застреляй тая проклетия.

— Да я застрелям? — повтори тя с учудване в гласа. — Не съм добър стрелец. Няма ли друг начин?

— Господи! Просто го направи. Не знам още колко мога да издържа.

Преглъщайки ужаса си, Ариел потърси пистолета. Беше го сложила до постелката, преди да си легне. Беше зареден. Трябваше да направи само едно — да се прицели и да стреля. Трудна задача, защото мишената беше невероятно дребна, а ръцете й трепереха неудържимо. Ами ако не улучеше? Ако вместо змията улучеше Джес? И то смъртоносно?…

Поглеждайки към дулото на пистолета, Ариел си пожела да бе имала време да се научи да стреля точно. Беше сигурна, че може да улучи голяма мишена, но главата на змията… почти невъзможно. Затвори очи, потърси с пръст спусъка и се помоли да успее.

— Отвори си очите, за бога.

Резките думи на Джес като че ли раздразниха змията, защото тя протегна шия и раздвоеният й език се показа навън със заплашително трептене. Прилив на адреналин разтърси Ариел, когато усети, че сега е моментът, че животът на Джес зависи от нея и тя не може да го разочарова. Прицели се внимателно и натисна спусъка, преди да беше загубила самообладание.

После затвори очи.

— Вече можеш да си отвориш очите.

Гласът на Джес беше най-хубавото нещо, което някога беше чувала.

Пистолетът се изплъзна от ръката й и глухо тупна на земята. Тя дори не забеляза.

Бавно и напрегнато тя се насили да отвори очи, първо едното, после другото, страхувайки се какво ще види. Змията лежеше разкъсана на земята близо до Джес. Съвършено мъртва. Беше улучила проклетото животно! Невероятно, но прекрасно — беше спасила живота на Джес. Това, което стана после, можеше да се опише само като естествена реакция на напрежението и драмата, която последните няколко минути бяха предизвикали.

Като видя, че Джес е жив, и знаейки, че именно тя му е спасила живота, Ариел се възнесе на седмото небе.

— Жив си! Направих го! Джес, о, Джес, толкова се страхувах да не те улуча!

Той не успя да се изправи на крака, защото Ариел се хвърли върху него, смеейки се със сълзи на очи, и започна да го целува навсякъде, където свари.

Ръцете му сами се вдигнаха към нея и я притеглиха върху него. Устните му намериха нейните, езикът му дръзко се вмъкна в сладката забранена територия на устата й. Ариел беше твърде възбудена, за да протестира, когато ръцете му се плъзнаха под ризата й и намериха гърдите й. Изведнъж това, което беше започнало като проста проява на благодарност и облекчение, се превърна в пламенна размяна, пълна със страст и жажда. Кулминация на отчаяното желание и нещо друго, което и Джес, и Ариел отказваха да назоват. Тя изпъшка, търсейки въздух, когато горещите му целувки я оставиха без дъх, без разум, без самата й душа.

— Исках те… Господи, как те исках — шепнеше дрезгаво Джес в ухото й, докато отново и отново пленяваше устата й.

Ариел обви ръце около врата му и се предаде. Вече не мислеше кос е правилно и кос не, нито за опасността, която този мъж представляваше за плановете й за бъдещето. Отвръщайки на целувките му с трескаво отдаване, Ариел задърпа дрехите му, търсейки да почувства гола плът срещу своята. Не можеше да чака, искаше го сега… веднага!

— По дяволите, скъпа, дай ми време да се измъкна от дрехите. Този път ще го направим бавно и леко, както трябваше да го направим първия път, ако не те желаех така отчаяно.

Тя сякаш не чуваше, успяла най-сетне да разкопчае ризата му.

— Ариел, не бързай, скъпа, имаме много време на разположение. Защо така бързаш, сякаш огън ти гори под петите? Искам те така, както и ти ме искаш.

Думите му най-накрая стигнаха до съзнанието й.

— Джес, не мисля…

— Отпусни се, скъпа, не мисли. Нека ти покажа колко хубаво може да бъде. Нека…

С учудваща лекота той я освободи от дрехите й, а после хвърли и своите. Притисна я до себе си и тя усети ерекцията му да се опира дръзко в корема й. После пръстите му намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрата й и започнаха да се плъзгат нагоре. Ариел почувства как гореща влага нахлува в слабините й и въздъхна. Той навлезе в нея, леките му докосвания изпращаха вълни от разтърсващи пулсации дълбоко в тялото й. Точно когато тя помисли, че е вкусила върховната наслада, устата на Джес намери гърдата й. Той засмукваше и облизваше набъбналото зърно, докато ръката му продължаваше да докосва мястото между бедрата й по възможно най-интимния начин. Вълни от разтопен пламък заляха нервните й окончания. Тя го зацелува страстно и диво, извивайки се на дъга и треперейки в ръцете му, докато той правеше вълшебни неща с нея.

Тя извика името му.

Изведнъж усети, че не й е достатъчно да бъде само съд, приемащ пламенността му; тя искаше и да дава, не само да получава. Ръцете й се спуснаха по овлажнелите му от пот мускули, треперещи от едва сдържано напрежение. Започна да изследва зърната му, прокарвайки пръсти по тъмните гъсти косми на гърдите му, надолу към плоския му корем.

Джес изпусна остро дъх.

Ариел продължи еротичното си пътешествие, откривайки двата стегнати хълма на седалището му. Беше също толкова очарована от Джес, колкото и той от нея. После ръката й се сви около гладката твърдост на мъжествеността му. Гореща. Пулсираща от живот. Усещаше я като закалена стомана в ножница от кадифе.

Джес трепна силно.

Тя започна да го гали, държейки го здраво с две ръце, смаяна от големината и твърдостта му.

Джес искаше да експлодира отново и отново. Ариел го подлудяваше. Но се сдържа. Просто стисна зъби и се стегна, докато вече не можеше да издържа. Нисък стон се изтръгна от гърлото му и той я премести под себе си.

— Сега е твой ред — изрече той с наслада. — Тази игра е за двама. Положи ръка върху тъмнозлатистите косми там, където се

съединяваха бедрата й, и нежно раздели плътта с пръсти, за да се потърка в нея, докато я усети как овлажнява и се напряга. После се спусна надолу, сведе глава и я намери с уста.

Ариел трепна силно. Какво правеше той? Не беше… прилично.

— Джес, спри!

— Да спра? — повтори той, вдигайки глава, за да я погледне. Засмя се тихо. — За нищо на света, скъпа. — Гласът му беше нисък, богат, дрезгав от страст. — Дори не бих предположил, че мога да спра.

После продължи нежното мъчение, устата му беше гореща, езикът му я изследваше с неотслабваща интензивност… по-дълбоко и по-дълбоко… Беше жаден. Тя беше неговият извор.

Стисна хълбоците й и я задържа на място, докато тя се извиваше на дъга и го молеше да спре. После вече стана късно, дъхът й започна да излиза на неравни тласъци, тя усещаше с цялото си същество надигащата се великолепна вълна, която заплашваше да я потопи в невероятен екстаз.

— Джес!

Той беше навсякъде в нея, изпълваше я, горещ, твърд, опияняващ с тласъците си. Тя чувстваше порива му, усещаше как я възпламенява; почувства разтърсващата ярост на страстта и инстинктивната си реакция.

— О, господи, не ме оставяй, Джес!

— Дръж се, скъпа!

Внезапно освобождение се разля из вените на Ариел и затрептя в цялото й тяло. Тя извика. Мислите й се разпиляха, вече нищо друго нямаше значение, съществуваше само това, което Джес правеше с нея. Ръцете му внезапно стиснаха седалището й и той запулсира вътре в нея. Стегна се и после замря, докато тя усещаше как гореща течност се излива в нея. Светът се завъртя лудо, преобърна се и полетя в несвястна орбита.

— Господи, Ариел, помислих, че съм умрял и съм в рая!